Последна промяна:
25.09.2006 11:20
Във 2-то основание ние изтъкнахме,че женевският икуменизъм е ерес най-вече поради неправилното си учение за Църквата1. В него се съдържат и други ереси, които ще разгледаме по-нататък. Но освен че издава явно еретически схващания, икуменизмът се проявява като ерес и в самите си методи.
Думата «ерес» произлиза от гръцкия глагол αἱρέομαι, който значи «избирам». Еретиците от всички времена са подбирали отделни, откъснати текстове от словото Божие и върху тях са изграждали своите лъжеучения, като са оставяли без внимание другите свещени текстове, опровергаващи лъжеучението им. Според св. Йоан Златоуст, множеството ереси и неправилни мнения са се появили именно поради такива злоупотреби със словото Божие. Ето какво говори той: «Не е достатъчно да кажеш за нещо, че то е написано в Писанията; не бива, подбирайки някои думи..., да ги взимаш отделно, без взаимната им връзка, и да ги извращаваш, проявявайки произвол и безотговорност. Така са влезли в нашия живот множество неправилни мнения, по действие на дявола, който учи невнимателните хора превратно да тълкуват съдържащото се в Писанията и с прибавки или съкращения да затъмняват истината»2.
От древни времена до днес методите на еретиците си остават същите — да подбират само ползуващите ги текстове и да премълчават ония, които не им са угодни, понеже ги изобличават.
Така постъпват и икуменистите. Те избират някои свещени текстове, дето се говори за единство на вярващите (например, Иоан.17:21), избягвайки при това да издирят в добросъвестно тълкувание какъв е истинският смисъл на Богозаповяданото единство. Същевременно те премълчават преднамерено и съзнателно такива важни текстове, (като Лука 12:51; Тит.3:10; 2 Иоан.1:10), дето направо се препоръчва разделението като нещо за предпочитане пред небогоугодното единство. «Мислите,че дойдох мир да дам на земята?» — пита Христос и Сам отговаря: «Не, казвам ви, а — разделение» (Лука 12:51 — по слав. прев.). С употребяването на тенденциозно подбрани текстове икуменистите злоупотребяват, извращавайки смисъла им, и така се огрешават пред словото Божие. А с премълчаването на важни свещени текстове те се провиняват за втори път пред Божественото откровение, понеже прикриват истината, открита в него.
«Да бъдат всички едно!» (Иоан.17:21) — ето лозунгът на икуменистите. С тия думи те се стремят да придадат евангелска авторитетност, сила и обаяние на своя «грандиозен» план за обединяване на разномислещите по въпросите на вярата, без да изискват от тях догматическо единомислие в истината.
Но защо те не цитират текста от Иоан.17:9, дето е обяснено, че молитвата на Спасителя — «да бъдат всички едно» — не се отнася до всички хора в света изобщо, без оглед на тяхното отношение към разкритите в Евангелието истини? Под «всички» Господ Иисус Христос разбира всички истински вярващи в Него. Той се моли именно за тях — да бъдат те предпазени да не отстъпят от истината, а да образуват едно нерушимо единство заедно с всички верни Нему люде от всички времена (следователно и с бъдещите поколения, които ще изповядват истината). Ето Неговите собствени думи: «Аз за тях се моля;. не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал... Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние» (Иоан.17:9, 11). «И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно» (Иоан.17:20-21). Ясно е от тези слова, че само правилно вярващите в Христа могат да образуват истинско единство. Еретиците не могат да влязат в това единство (ср. Тит.3:10).
Спасителят още по-силно изяснява какво единство има предвид, като казва: «Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно» (Иоан.17:21). Тук за единството между вярващите е посочено като образец идеалното единство, което съществува между Сина, въплътената Истина (Иоан.14:6), дошъл да свидетелствува за Истината (Иоан.18:37), и Отца, Който е Истина (Иер.10:10), и Св. Дух — Духа на Истината (Иоан.15:26), за Когото изрично е казано: «Духът е истина» (1 Иоан.5:6). Отец и Син са едно, защото и Двамата са истина. Ако единият от Тях не бе истина, а — лъжа, Те нямаше да бъдат едно. Оттук е ясно, че и вярващите могат да бъдат едно, но само в изповядване на истината, а не против нея, не вън от нея. Вън от кръга на истината може да ма само фалшиво, скърпено, неискрено, фиктивно единство.
Св. Анастасий Синаит, патриарх Антиохийски (+ 599 г.) прекрасно говори: «Начало на Твоите слова, Христе, е истината, или по-точно, Самият Ти, Бог-Слово, истинската Истина, Който действително Си роден от свръхистинската Отеческа Истина, — Ти Сам Си Истината, и обещаваш на възлюбилите Твоята истина да им изпратиш Духа на истината, като казваш: «А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина» (Иоан.16:13)3. Ето в каква Истина е заповядано да се обединяваме! А ССЦ търси обединение вън от Истината. С това той води своите привърженици не към обединяване в спасителната Истина, а към вечна гибел!
Икуменистите избягват да цитират и Иоан.17:17, дето се подчертава тъкмо нашата мисъл, — че основата на единството и непременното условие за него е истината: «Освети ги чрез Твоята истина! Твоето слово е истина».
Бл. Теофилакт тълкува тези думи така: «Запази ги в правотата на словото и догмите. Настави ги и ги научи на истината. Защото светостта се състои в пазене на правите догми»4.
Ето как пък св. Симеон Нови Богослов разбира единството на вярващите в Христа и единството на Христовата Църква, която е Негово тяло: «Всички светии са наистина членове на Христа Бога и, като членове, са съчетани с Него и съединени с Тялото му, тъй че Христос е Главата, а всички светии — от началото до последния ден — са Негови членове, и всички заедно съставят едно тяло и сякаш един човек... А че всички светии са Христови членове и са едно тяло, ще ви докажа от Божественото Писание. Най-напред чуйте Самия наш Спасител, Христа Господа, как Той представя неразделното единение, каквото имат с Него светците... «Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец в мене (Иоан.14:11)... Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас» (Иоан.14:20). «Не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в мене, — да бъдат всички едно» (Иоан.17:20). Желаейки пък да покаже, по какъв начин се извършва това единение (к.н.), казва по-нататък: «Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Теб, тъй и те да бъдат в Нас едно» (Иоан.17:21). И за да стане това още по-ясно, прибавя: «И славата, която Ми бе дал, дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно. Аз съм в тях и Ти в мене, за да бъдат в пълно единство (ст. 22-23). А малко по-нататък казва още: «Отче, тези, които си ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал» (ст.24). И накрай: — «та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде и Аз в тях» (ст.26).
«Виждаш ли глъбината на това тайнство?... Колко дивно е това, братя! Колко неизразимо се е снизила любовта на човеколюбивия Бог, която Той проявява към нас! Той дава обещание, че, ако искаме, Той ще има с нас такова единение по благодат, каквото единение Сам Той има с Отца по естество, и че точно такова единение и ние ще имаме с Него, ако спазваме Неговите заповеди... О, страшно обещание! Онази слава, която Отец е дал на Сина, Синът дава и на нас по благодат... О, несравнима благодат! Оная любов, с която Бог Отец е възлюбил Единородния Си Син и наш Бог, тя същата ще пребъдва и в нас, и Сам Божият Син ще бъде в нас! И правилно. Защото, като е станал веднъж сроден с нас по плът и ни е направил участници на Своето Божество, с това Той е направил всички нас Свои сродници.»5
Вярно е, че в Църквата, като тяло Христово, влизат и грешници. Но те не я опорочават, а сами се лекуват в нея. Ако желаят и се излекуват, те ще останат в това тяло. Ако пък упорито се отказват от лекуване, и смъртта ги завари непокаяни, те ще отпаднат от това тяло. Тъй че, прав е св. Симеон, когато казва, че светци (т.е. праведници и излекувани грешници) съставят Христовото тяло. Единствено еретиците са отсечени от него. Щом и Църквата не са послушали, те са за нея като езичници и митари (Мат.18:17).
Никой не отрича, че и еретиците могат да се върнат в Църквата. Ако се откажат от ереста си, те могат да влязат като обновени членове в Христовото тяло. Но ако пребъдват упорито в ереста си, ще останат вън от тялото на Църквата, защото ересите са злокачествени тумори, които св. отци със силата на Св. Дух са изрязвали при Вселенските и поместните събори от тялото Христово! В нашето злополучно време пък икуменизмът иска всички тия злокачествени тумори да се съединят с Православната Църква в едно «икуменическо» тяло, което обаче няма да бъде Христово, а антихристово! Нещо повече: икуменизмът иска да проведе интеркомунион, т.е. «причащаване» на всички деноминации от една «Чаша», без предварително да са разчистени ересите. Но това би било кощунство с величайшето евхаристийно Тайнство. Защото то осъществява истинско съединяване с Христа само на правилно вярващите в Него. Св. Симеон казва за Христовата плът, че Спасителят, като ни я дава да я вкусваме в пречистите Тайни, «чрез този способ на общението ни прави едно със Самия Себе Си»6. По израза на св. Симеон, «всички светии, които са били от началото на света и ще бъдат до свършването му, ще съставят едно тяло с Христа и в Христа, — т.е. чрез Христовата благодат»7.
Колко са далеч икуменистите от това светоотеческо учение за истинското единение и единство в Христа Бога!
И тъй, очевидно е, че, съгласно Иоан.17:9, 11, 20, единството се отнася не до всички хора, а само до истински вярващите в Христа.
Въпреки тая очевидност, за съжаление, днес икуменизмът до голяма степен е успял да наложи своето погрешно разбиране, — че всички «християни» от всички така наречени «църкви» може и трябва да се обединяват. Така например, покойният Тиатирски архиепископ Атинагор Кокинакис без ни най-малко смущение приписваше на западната «църква» — Римокатолическата — атрибутите: една, света, съборна и апостолска църква и признаваше англиканството и протестантските общества за «църкви»8.
Под влияние на икуменизма и неговата широка пропаганда, днес е станало съвсем популярно разбирането, че е дошло времето всички «вярващи в Христа» да се обединят. — В отговор на това ние ще попитаме: Дали е достатъчно да вярваш в Христа, без да е уточнено, как вярваш в Него?- Книжниците и фарисеите също са вярвали убедено в Месия. Те са го очаквали с голямо нетърпение. Но знае се, колко неправилна е била тяхната вяра в Месия, в сравнение с вярата на св. апостоли — толкова неправилна, че те, в името на своя въображаем «месия», отрекли истинския Месия и Го предали на разпятие (ср. 1 Кор.2:8)! Може ли, при това тяхно неправилно вярване в Месия, Спасителят да е включвал и тях в единството на Своята Църква?! Имало е книжници и фарисеи (Никодим, Гамалиил, Савел и др.), както и мнозина юдейски началници (Иоан.12:42) и свещеници (Деян.6:7), които повярвали в Месия така, както повярвали Христовите ученици. Но ония, които нямали в сърцата си обединяващата истинска вяра, останали вън от кораба на спасението.
БЕЛЕЖКИ
1 На него като на ерес, и то най-лоша, гледат мнозина от днешните митрополити на Еладската Църква (вж. Irenicon, №3, 1971, p. 409-410.
2 Св. Иоанн Златоуст. На слова пророка Иеремии, гл. 10, с. 23. — В: Творения. Т.VI, кн.1, СПб., 1900, с. 445.
3 Св. Анастасий Синаит. Пътеводител. — J. P. Migne, PG, t. 89, col. 89.
4 Бл. Теофилакт. Благовестник. СПб., с. 721-722.
5 Св. Симеон Новый Богослов. Слова — сл. 45 (вып. I). М., 1892, с. 383-386.
6 Пак там, с. 388.
7 Пак там, с. 389.
8 Вж. An Interorthodox Theological Debate, 1973, p. 25, 27, 66, 72, 74.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.