Занятията за деца и юноши в училищна възраст се провеждат в неделни дни по време на св. Литургия от 09:30 ч.
Точният график на занятията се публикува ежемесечно на сайта.
Адрес: София, улица „Българска легия“ № 41 (вход откъм бул. „Братя Бъкстон“), прицърковната сграда, от северната страна на храма.
Google maps: упътване до храма
Преподаватели: Любомир и Цветанка Садовски
Ел. поща: sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org
Занятия: неделя от 09:30 ч.
Учебна програма – Прочетете онлайн
Неделя 4. след Пасха
Трети, шести час и св. литургия – 09:00 ч.
Неделно училище – 09:30 ч.
Тържество на Неделното училище
Начало – 10:30 ч. Всички са добре дошли!
В рубриката можете да прочетете:
Адрес: София, улица „Българска легия“ № 41 (вход откъм бул. „Братя Бъкстон“).
Преподаватели: Любомир и Цветанка Садовски
Занятия: Всяка неделя от 09:30 ч. в залата на прицърковната сграда.
Неделя трета след Пасха. Камбанният звън отново сякаш пее: „Христос воскресе! Воистину воскресе!“. Ала защо ми се струва, че го чувам все по-приглушено и отдалеч? Не, причината не е в дебелите стени, нито в прозорците, затворени плътно поради дъждовното време. Обаче пречи незримата стена, която ме отделя от моя Бог и Господ. Уви, сама и доброволно съм я градила – тухличка по тухличка, камък по камък – маловерие, непросветеност в истините на вярата, страх да напусна границите на комфортното, но по същество, неистинско живеене в Христа, и много, много други греховни отломки, направили най-сетне цялата ми душа от камък.
Колко радостно-загадъчен е светът през детските очи! Хубаво е да надничаш в тях и да намираш изгубената чистота и простота на неопитното, ала искрено младенческо сърце. С надеждата и ние да станем като деца, попитахме нашите възпитаници чий е образът, който виждат пред себе си – лик на мъж, лик на жена или Божи ангел?
Колко радостно-загадъчен е светът през детските очи! Хубаво е да надничаш в тях и да намираш изгубената чистота и простота на неопитното, ала искрено младенческо сърце. С надеждата и ние да станем като деца, попитахме нашите възпитаници чий е образът, който виждат пред себе си - лик на мъж, лик на жена или Божи ангел?
Днес ни предстои наистина дълго пътешествие. Пред нас е Ханаанската земя. Там живее Иаков с дванадесетте си синове. Там пасат стадата му. Там животът следва своя ред в радост и скръб – шарен и необикновен, също като дрехата, която патриархът прави за малкия Йосиф. Тази дреха приковава погледите ни сега – всяка шарка по нея изобразява добродетелите на единствения човек от древност, просиял с името Прекрасни.
Първа неделя на Великия пост. Неделя православна. Чиновете едва успяват да поберат участниците в днешното ни пътешествие. Да тръгваме! През покайни сълзи и въздишки, посилен пост и съкрушение през тази първа седмица на светата четиридесетница достигаме до пристанището на съботния ден, носещ името на светия великомъченик Теодор Тирон:
През колко различни гледки преминава нашето пътешествие! Миналия път с притаен дъх наблюдавахме достойнството на човека, едничък сътворен по Божи образ и подобие, поставен за господар на цялата земя, радостен от постоянното общуване със Създателя и сладостното вкусване на всички блага, приготвени за него…
Вече три недели нашата майка Църквата ни показва различни начини, по които да достигнем сигурното пристанище на покаянието. А за тези, чиято душа все още спи безгрижно, днес предупреждава: „Идва час, когато време за покаяние няма да има – часът на Страшния съд“.
Днешното ни пътешествие ни отвежда на разходка в гората. Колко много различни на вид дървета срещаме по пътя! Едно е високо и тънко, стърчи над другите, ала листата му са дребни и малко на брой. Друго точно обратното – нисичко и клонесто, с прекрасна коронка от кичести иглички. Сред всички съкровища, които гората разстила пред очите ни, с децата си избираме точно две. И този път няма да пропуснем да ви ги покажем. Моника и Алекс Н. се постараха да нарисуват нашите дървета. Нарекохме ги „красивото дърво“ и „грапавото дърво“:
Един месец ни дели от началото на най-дългото ни пътешествие. За учениците от неделното училище, ще си помислите. Всъщност най-дългото и най-трудно пътешествие за всеки човек през всички времена: пътешествието, наречено Велик пост; пътешествие, което започва от тайната на сътворението на света и човека; следва пътя на Богочовека Христос – припомня всяка стъпка на Спасителя, за да стигне накрая до дълбините на собственото ни сърце. Дали сме готови да изминем този път? Приготвили ли сме запас от добри разположения, които да ни позволят да надникнем накрая в тайната на Възкресението?
Е, смели пътешественици, днес ни очаква едно бурно, пълно с превратности море, което ще трябва да преплуваме с чудна лодка, изваяна от словата на Златоустия Йоан: „Нашата лодка не е построена от дъски, но е съставена от Божествените писания; ръководят я не звездите отгоре, но Слънцето на правдата направлява нашето плаване; и ние седим при кърмилото, като очакваме не духането на вятъра, но тихия полъх на Духа“.
Величествено и красиво е днешното ни пътешествие с децата. Отправяме се в съвсем неизвестна за нас посока. На североизток от Йерусалим, далече, далече в исполинските върхове на Кавказките планини, се крие загадъчна страна – Грузия, известна в миналото като Иверия:
Днес отново пристъпваме с децата на брега на прочутата река, за да видим чудо, много по-голямо от предишните – Сам Бог се явява на света, за да извърши нашето спасение, да понесе греховете на хората, да извърви стръмния път до Голгота. Богоявление – събитие колкото необхватно по своята значимост, толкова и покрито с тайнственост. Необходимо ни е да изострим всички свои сетива, за да оценим важността на случващото се.
Лед е сковал всички улици, водещи към храма, а днешното ни пътешествие ще ни отведе в сърцевината на Мала Азия. Дали ще можем да стоплим нашите премръзнали сърца в тази далечна област? Децата все още не знаят, че именно там ни очаква „огнен стълб, стигащ от земята до небето“; оттам струи „непресъхващ извор“, който напоява с проникновените си слова краищата на вселената, очиства и милва всяка християнска душа с непобедимата животворна сила на истината; там ни очаква един истински цар – наречен промислително от своите родители с царското име „Василий“, което именно и означава „цар“ на гръцки – „василевс“, ала цар не само по име, но и по вечно достойнство:
Всеки пътешественик обича приказките – за далечни земи и причудливи създания; за дебнещи опасности и героични постъпки; за неизменните лоши чудовища и за прелестно красиви принцеси. Да, особено за принцеси… Дали днес да не поспрем, заслушани в приспивното ромолене на някоя известна детска приказка? Звучи примамливо. Но точно днес разполагаме с една история, чудна като най-брилянтната приказка, измисляна някога, и вълнуваща, както може да вълнува единствено и само истината – историята на живота на светата дева Варвара:
Днес тръгваме на пътешествие, на което обикновените авантюристи и пътешественици така и никога не тръгват. С децата ще „пътуваме“ из тайнствените пътеки на спасителното мълчание. За нас, българите, няма по-подходящ ден от днешния, за да предприемем такова начинание: днес светата Църква чества паметта на преподобни Теодосий Търновски – просиялия в огнена светлина заради молитвата, родена в мълчание на сърцето:
Днес отново сме на прага на величествения йерусалимски храм, за да преживеем заедно с тригодишната Богоотроковица – преблагословената Дева Мария, нейното славно въведение в храма. С удивление наблюдавахме готовността и радостта на светите праведни Богоотци Йоаким и Анна да изпълнят дадения обет да посветят своята рожба на Бога. Присъединихме се към множеството девици с горящи свещи, към сонма ангели, служещи на тази, която има равноангелна чистота. Запяхме заедно с родителите ѝ: „Чуй, дъще и виж, наклони ухо и забрави твоя род и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота...“ (Пс. 44:11-12).
Ето че вече се приближаваме към края на чудното житие на патриарх Авраам. Дълго бе това наше пътешествие, затова и нашият верен водач св. Йоан Златоуст, чиято памет празнуваме днес, продължава да ни окуражава: „Достигнахме накрая пристанището. Но да не се предаваме от това на безгрижие, а да покажем още повече усърдие и бдителност. И кормчиите, когато са преплавали безбройните морски бездни и вече се готвят с пуснати платна и готова за спускане котва да влязат в пристанището, точно тогава и показват особена внимателност и загриженост, за да […] не изгубят плодовете от предишния си труд“.
В мразовития деветнадесети ден на ноември всички пътешественици от Неделното училище присядаме за кратка почивка на една чудна поляна, която ни показва цялата си красота благодарение на богоозарените слова на нашия свят водач – св. Йоан Златоуст:
Днес с децата се отправяме на едно толкова тайнствено пътешествие, изпълнено с множество неразрешими загадки и сложни въпроси, че ни е необходим целият запас от вяра и целеустременост, за да достигнем целта. За какво ще говорим? Дори това е загадка, която децата с общи усилия все пак успяха да разгадаят, разглеждайки мъничката кутийка с поставена в нея частичка от…
Едва стигнали до половината от чудната история на патриарх Авраам, с децата вече знаем, че той несъмнено е един от тези, „намерили съкровищницата на премъдростта“, затова с охота продължаваме да го следваме. Та нали всеки пътешественик се радва да намери съкровище? А колко по-ценно е духовното богатство, което се надяваме да придобием, изучавайки живота на праведния Авраам!
Неделният ден на 15-и октомври. Ден след празника на Божията Майка – Покров Богородичен – сърцето сякаш по-ясно усеща любящата закрила на Пресветата Дева, разпростряла и разпростираща винаги своя почитан омофор над нашите измъчени от грехове души. И топло чувство на благодарност се заражда в дълбините на закоравелите ни сърца, осъзнали макар и за кратко коя е истинската ни Благодетелка, коя е нашата вечносъстрадаваща ни Майка, „коя е Тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце?“ (Песн. 6:10).
„Човеколюбивият Бог не е благоволил всичко, което се съдържа в Писанието, да бъде лесно разбираемо и ясно за нас веднага […] за да ни разбуди от сънливостта и като покажем голяма бдителност, да получим от него полза. Обикновено, което се придобива с труд и усилие, то се запечатва по-дълбоко в ума ни, а което се придобива лесно, то по-скоро отлита от сърцето ни.“
Добра среща, малки и големи пътешественици! Само за няколко месеца през лятото нашите пътища наглед се разделиха: всеки от нас пое по свои собствени пътеки, изпълни свои добри намерения, потърси отговори на свои въпроси.
Занятията, разделени на две групи за деца и възрастни се провеждат в неделните дни след св. Литургия.
Точният график на занятията се публикува ежемесечно на сайта.
Адрес: гр. Велинград, ул. „Кристал“.
Google maps: упътване до храма
Преподаватели: свещеник Владимир Дончев и презвитера Екатерина Дончева
Телефон: 089 754 54 32
Занятията за деца се провеждат в неделните дни след св. Литургия с преподавател презвитера Екатерина Дончева.
Духовните беседи за възрастни се провеждат всяка сряда от 19:00 ч. след Акатиста към Пресвета
Богородица със свещеник Владимир Дончев.
Точният график на занятията се публикува ежемесечно на сайта.
Адрес: гр. Гоце Делчев, с. Долно Борово.
Google maps: упътване до храма
Преподаватели: свещеник Владимир Дончев и презвитера Екатерина Дончева
Телефон: 089 754 54 32
2023 г.
2022 г.
2020 г.
2019 г.
2015 г.
2014 г.
2013 г.
2012 г.
2011 г.
2010 г.
1998 г.
sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org
Имейл за връзка: sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org
© Българска Старостилна Православна Църква — официална интернет страница