Една учебна година отлита и друга дохожда, а нашите пораснали неделни ученици отново се стичат в любимата ни класна стая, нетърпеливи да узнаят кое е първото ни пътешествие за тази година. На пръв поглед, „няма нищо ново под слънцето“. А всъщност новото е, че днес ще научат на кого принадлежат тези така често повтаряни думи.

Миналата година времето ни стигна, за да пребродим из страниците на Стария Завет чак до времената на светия славен цар Давид. Нека узнаем какво се случва по-нататък:

Добрият син обикнал Господа от цялото си сърце и винаги спазвал наредбите на своя баща. Така любовта и послушанието привлекли към него Божието благоволение:

Е, деца, какво бихме поискали ние, ако бяхме на мястото на Соломон? Първият отговор дава Алекс Н. и е просто светкавичен – „шестица“; Вторият отговор принадлежи на Сава, който поиска време да помисли… Зная, че няма да отгатнете, защото желанието е напълно неочаквано и оригинално – „пингвин“. Вече почти сме се препънали на най-малкото камъче от днешното ни пътешествие, когато Любчо, обмислящ през цялото време какво да отговори, най-накрая уверено заявява: „Аз бих поискал да стана мъдър.“ Явно някой напълно справедливо тази година получи пътешественическото име „Любомир Мъдри“. А аз си отдъхвам, че все още има хора, които биха направили Соломоновия избор:

Наистина, който притежава мъдрост, притежава всичко. Такъв бил Соломон. Имал дар на разсъдливост по-силен и страшен от острието на разсичащ меч. Затова и когато заповядвал: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата!“, той всъщност премъдро отделял лъжата от истината. Истинската майка на детето щадяла живота на рожбата си до готовност да се лиши от това да го отгледа, само и само детето да остане живо: „О, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте.“ А лъжкинята изобличила сама себе си с крайно жестокото слово: „Нека бъде ни мое, ни твое, сечете…И цял Израил чу за съда, как царят отсъди. И наченаха да се боят от царя, защото видяха, че има мъдрост Божия в него, за да извършва съд“ (3 Царствa 3:26).[

Нима не е проява на още по-голяма мъдрост силното желание на Соломон да съгради дом на Господа?

„Ето, аз имам намерение да съградя дом на името на Господа, моя Бог. Когато Хирам чу думите на Соломона, много се зарадва и каза: благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син! Цар Соломон наложи тегоба върху цял Израил - 30 000 човеци. Той ги пращаше на Ливан, по 10 000 на месец, на смени. Соломон имаше още 70 000 преносвачи на товари, 80 000 каменоделци в планините, вън от трите хиляди и триста началници. Приготвяха дървета и камъни 3 години.“

Седем години градил Соломон този величествен храм, пред чиято възстановка стоим днес удивени – възхищаваме се на размерите и външното благолепие, и дори не можем да си представим колко красив е бил отвътре, целият „обкован със злато, целия храм докрай“ (3 Царствa 6:22). Но не на златото се били спрели очите на Соломон, нито на външната красота. Копнеейки единствено да угоди на своя Творец и Създател, молитвено зовял:

Мъдрост и богатство – Соломон притежавал и двете в пълна мяра. Поискал само мъдрост. Щедрият Бог му дал всичко останало – и богатство, и слава:

В този момент и нашите славни пътешественици не можаха да се удържат – всеки искаше да нарисува на дъската колкото може повече от богатствата на Соломон. Почакайте, деца, още не сте видели златните мини на царя! Всъщност, имате право – та това е „царят, направил среброто в Йерусалим равноценно с простите камъни“:

Добре, сега вече пътешествениците са по-спокойни – при наличието на няколко бляскави двореца, редички от страховито дълги цифри, изразяващи математически точно имането на царя и какви ли още не съкровища, можем да сме спокойни, че сме „увековечили“ такова забележително богатство.

Не обичам да разочаровам децата, но все пак мисля, че сме пропуснали най-важната и тайнствена съкровищница на цар Соломон – четири книги от Стария Завет, пропити с божествения дар на премъдростта. Сложно и тежко съкровище. Никой, дори от нас възрастните, не може да го разгледа и усвои напълно. Но това не означава, че няма да се опитаме да се насладим на блясъка му:

„Начало на мъдростта е страхът Господен… ако търсиш знанието като сребро и го издирваш като съкровище, - ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум“ (Притч.1:7; 2:4-6).

„Премъдростта е светла и не повяхва, и които я обичат, лесно я виждат, които я търсят, намират я; тя дори преваря ония, които искат да я познаят. Който я търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му…Нейно начало е най-искреното желание да се учиш.“ (Прем. Солом. 6)

Завършваме това богато-пребогато пътешествие със загадка. Децата се досетиха веднага:

„Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб; накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?...Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“ (Песен на песн. 3,6)

„Църквата“ - моментално вдигна ръка Иван К.

Църквата. Сега и винаги и во веки веков. Амин!