П роф. Иван Андреевски е оставил вълнуващи описания на тайните богослужения, извършвани в Соловецкия лагер:

„Независимо от извънредната строгост на режима в Соловецкия лагер, рискувайки да бъдат изтезавани и разстреляни, владиците Виктор, Иларион, Нектарий и Максим не само отслужваха често тайни катакомбни богослужения в горите на острова, но и извършиха тайни хиротонии на няколко нови епископи. Това ставаше в най-строга тайна даже и от най-близките, та в случай на арест и мъчения те да не могат да издадат на ГПУ тайните епископи. Едва в навечерието на моето отпътуване от Соловки аз узнах от свой близък приятел, целибатен свещеник, че той вече не е свещеник, а таен епископ.

На Соловецкия остров ние имахме няколко тайни катакомбни ‚храмове‘, но най-‚любими‘ за нас бяха два: ‚Катедралният храм‘ на Пресветата Троица и храмът на св. Николай Чудотворец... Най-често тайните богослужения се извършваха именно тук, в църквата на св. Николай. В ‚Троицкия катедрален храм‘ богослужения се извършваха само през лятото, на големи празници и особено тържествено, на Петдесетница. Но понякога, в зависимост от обстоятелствата, се извършваха тайни богослужения и на други места. Така например, на Велики Четвъртък 1929 г. службата с четенето на дванадесетте Евангелия беше извършена в нашето помещение на лекарите, в 10-а рота. При нас дойдоха уж по работа, свързана с дезинфекцията, владика Виктор и о. Николай. След това отслужихме църковната служба, като пуснахме резето на вратата. На Велики Петък по всички роти беше прочетена заповед, в която се съобщаваше, че в продължение на три дни излизането от ротите след 8 часа вечерта се разрешава само в изключителни случаи, със специален писмен пропуск на коменданта на лагера.

В 7 часа вечерта в петък, когато ние, лекарите, току-що се бяхме върнали в своите помещения след 12-часовия работен ден, при нас дойде о. Николай и ни съобщи следното: плащаницата, с големина колкото човешка длан, е нарисувана от художника Р... Богослужението – чинът на опелото – ще се състои и ще започне след час. ‚Къде?‘ - попита владика Максим. ‚В голямата камера за сушене на риба, която се намира до гората близо до роти №№... Условното почукване е 3 и 2 пъти. По-добре да се идва по един‘...

След половин час владика Максим и аз излязохме от нашата рота и се отправихме към посочения ‚адрес‘. Два пъти ни спираха патрули, за да ни искат пропуски. Ние, лекарите, имахме такива. Но как ще бъде с другите: епископ Виктор, епископ Иларион, епископ Нектарий и о. Николай... Владика Виктор служеше като счетоводител на въжарската фабрика, владика Нектарий участваше в риболова, останалите плетяха мрежи... Ето го и краят на гората. Ето я камерата, дълга 4 сажена. Един сажен е равен на 213,36 см. Без прозорци. Вратата е едва забележима. Лек здрач. Небето е покрито с тъмни облаци. Чукаме три и след това два пъти. Отваря о. Николай. Владика Виктор и владика Иларион вече са тук... След няколко минути пристига и владика Нектарий. Отвътре камерата беше превърната в църква. На пода и по стените – елхови клонки. Горят няколко свещи. Малки хартиени иконки. Малка, колкото длан, плащаница сред зелени клонки. Десетина души се молят. По-късно дойдоха още 4-5, от тях – двама монаси. Започна богослужението. Шепнешком. Сякаш нямахме тела, а бяхме само слух. Нищо не ни разсейваше и не пречеше на молитвата. Не помня как се прибрахме ‚у дома‘, т. е. в своите роти. Господ покри.

Пасхалната утреня беше определена да се служи в нашето помещение, на лекарите. Към 12 часа през нощта под разни спешни предлози по медицинската част без каквито и да било писмени разрешения се събраха всички, които се готвеха да дойдат – около петнадесет човека. След утренята и литургията седнахме да разговяваме. На масата имаше козунаци, пасха, Традиционен руски великденски десерт, който се приготвя от извара и сметана. боядисани яйца, закуски, вино (течна мая с екстракт от червени боровинки и захар). Около 3 часа хората се разотидоха. Контролни обходи на нашата рота бяха проведени от коменданта на лагера преди и след богослужението – в 11 часа вечерта и в 4 часа сутринта… Като ни завари при последния обход будни, нас, четиримата лекари начело с владика Максим, комендантът каза: ‚Какво, доктори, не спите ли?‘ и добави: ‚Каква нощ … не му се и спи на човек‘. И си отиде.

‚Господи Иисусе Христе, благодарим Ти за чудото на Твоята милост и сила!‘ – проникновено произнесе владика Максим, изразявайки нашите общи чувства.

Бялата соловецка нощ беше към края си. Нежното розово соловецко пасхално утро посрещаше с играещо от радост слънце манастира-концлагер, превръщайки го в невидимия град Китеж и изпълваше нашите свободни души с тиха неземна радост. Много години минаха оттогава, а благоуханието от това нежно пасхално утро е незабравимо живо, сякаш е било вчера…

Владика Максим беше особено близък с владика Виктор, който беше пълна противоположност на епископа-лекар. Владика Виктор беше невисок, пълен, жизнерадостен, открит, достъпен, към всички приветлив, разговорлив. ‚Всеки човек трябва с нещо да бъде утешен‘ казваше той и умееше да ‚утеши‘ всеки срещнат, да го зарадва, да предизвика усмивка. Той идваше често и беседваше дълго с владика Максим за съдбините на Руската Православна Църква. По натура оптимист, той постоянно се стараеше да ‚зарази‘ владика Максим със своята вяра в светлото бъдеще на Русия, който обаче си оставаше песимист, или, както сам определяше себе си с думите на К. Леонтиев, ‚оптимистичен песимист‘. Приближава се трагичният край на световната история и затова, според Господните слова, трябва да ‚преклоним глави‘ в очакване на неминуемото тържество на Христовата истина...

На 21 януари/3 февруари 1930 г., в деня на преп. Максим Изповедник (именния ден на епископ Максим), ние, лекарите, солидарно купихме в нашата лагерна лавка огромна ‚архиерейска‘ порцеланова чаена чаша, изключително изящна работа и тържествено я поднесохме като подарък на скъпия ни владика. Владиката ядеше малко, но чай обичаше да пие. Подаръкът имаше голям успех. Целия този ден ние проведохме отново, както и на Пасха, заедно, в нашето помещение и владика Виктор ни разказваше много за интересни подробности на съда над преп. Максим Изповедник. ‚Щастлив сте, владико, че носите името на такъв велик небесен покровител изповедник в днешното време‘ – проникновено-радостно завърши своите разкази епископ Виктор.“ Протопресвитер о. Михаил Польский. Новые мученики российские, т. 2, Типография преп. Иова Почаевского, Джорданвилль, Нью-Йорк. U.S.A. 1957 г., сс. 30-32.