Последна промяна:
25.09.2006 11:20
Господ Иисус Христос е създал истинско, Богоугодно и навеки обединяващо единство. То се постига чрез приемане с пълна вяра на всички открити нам от Него догматически и духовно-нравствени истини. Искрено търсещите това единство могат да го намерят и да го осъществят, като се покорят на вярата (Деян.6:7), веднъж завинаги предадена на светиите (Иуда 1:3). Най-малкото отклоняване от тази вяра отделя от Богоустановеното църковно единство, като създава разни ереси.
Но защо тогава св. Православна Църква на всяко свое богослужение — при произнасяне на Великата ектения — се моли «за благосъстоянието на светите Божии църкви и за съединението на всички»?
На това ще отговорим: Тук се имат предвид не ересите, веднъж завинаги отделени от Христовата Църква, тъй като те не могат да бъдат наречени църкви, а още по-малко «свети Божии църкви»! Смисълът на ектенията е съвсем друг: да се молим за единението на всички православни християни от поместните православни църкви, тъй като между тях, както знаем от църковната история, е имало, и сега има, а и в бъдеще може да има раздори и разцепления (напр. Българската схизма, Евлогианският разкол и пр.)
Но дори и да сметнем, че в споменатата ектения се съдържа елемент на моление за съединяване с Православната Църква на отпадналите от нея еретици и разколници, това съединяване може да се мисли само като възвръщане към истината, като присъединяване към Православието, а не иначе. В богослужебните си песнопения Православната Църква свидетелствува, как разбира съединението на църквите. Там четем: «Човеци, нека се веселим днес с Ангелите радостно, защото Гавриил сега пак благовести съединение на църквите и отхвърляне (низложение) на всяка противна ерес» (из службата на св. Архистратиг Михаил и другите безплътни сили, II канон, 1-ва песен). Следователно, обединяването в Православната истина са явява като плод не на компромиси във вярата, а на отричане от всякаква ерес противна на истинската Вяра. Така и във Великия Требник — една общопризната и валидна за всички поместни Православни църкви богослужебна книга — ясно е посочено по какъв начин трябва да се извършва присъединяването към Православната вяра на обръщащите се към нея инославни вярващи — чрез отказване от съответните ереси и заблуди по определени въпроси, задавани от православния свещенослужител, който ги присъединява според посочения за всяка отделна ерес чин.
Използуваните често от икуменистите Христови думи: «да бъдат всички едно» (Иоан.17:21) съвсем не значат това — от наличните заблуди по синкретичен начин да се състави в бъдеще една нова «икуменическа църква». Разгледани филологически, думите «Да бъдат всички едно» (в гръцкия оригинал — ἵνα πάντες ἕν ὦσι) изразяват пожелание в настояще време (conjunctivus praesentis). Граматически погрешно е да се превеждат и разбират те в бъдеще време (futurum). Буквалният им превод гласи: «Да са всички едно», т.е. да се стремят всички вярващи да преодоляват пречките за поддържането на единството. Това значи: да се старае всеки вярващ православен християнин — в каквото време и да живее и в каквато конкретна историческа обстановка да се намира той — да бъде единен с Христовата Църква, като се придържа към откритата ни вече Православна истина, «към вярата, веднъж завинаги предадена на светиите» (Иуда 1:3), или, както се изразява бл. Теофилакт — към «правите догми»1.
Това единство в правата вяра е създадено от Самия наш Спасител. То се е осъществявало, начевайки от св. апостоли и нататък, през всички векове до днес. То ще се осъществява и до свършека на света. Осъществяването му става в Едната, света, съборна и апостолска Църква! То е Божие дело! Човеците могат само да му съдействуват, и то в пълно послушание на Църквата (Мат.18:17), в покорност на истината (2 Кор.13:8; Гал.3:1) Но Бог е, Който върши чудото на единението и единомислието сред смирените Свои чеда. Не напразно Господ Иисус Христос се моли на небесния Свой Отец — Той да опази верните от разединение, тъй че да бъдат всички едно (Иоан.17:20-21). Спасителят не отправя апел към земни организации, какъвто е днес ССЦ, да опазят или създадат единството на Църквата. Защото Той не може да очаква от разномислещи да създават единомислие — и то такова, каквото съществува в лоното на Пресветата Божествена Троица, — нито пък от непослушни на Църквата — да създават богоугодно единство в Църквата!
Като знаем това, става ни ясно, че в Своята първосвещеническа молитва Господ Иисус Христос съвсем няма пред вид създаване на някакво единство между православните християни и съвременните им еретици, каквито са например представителите на либералното богословие, невярващи в Божествеността на Иисуса Христа, или унитарианите, отричащи догмата за Светата Троица, или всевъзможните други подобни на тях лъжехристияни, от каквито гъмжи ССЦ, обединил в лоното си при Ванкувърската асамблея вече около 300 изповедания2. Не за такова механическо лъжеединство се моли Христос!
Наистина Христос казва: «Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир» (Иоан.10:16). Ала това Той казва не за еретиците, понеже те са били преди в кошарата на Църквата, но са излезли от нея, самоволно са я напуснали и не искат повече да влязат в нея (ср. 1 Иоан.2:19). Според тълкуванието на св. отци, Христос говори тук за езичниците, за неповярвалите изобщо3. И тях Христос трябва да приведе, т.е. да ги въведе в кошарата при апостолите, защото това са люде, които не иначе ще вярват, а така, както апостолите ги научат. Еретиците стоят гърбом към истината, а езичниците са обърнати с лице към нея. Те я търсят, докато еретиците мислят, че я имат, без всъщност да я притежават. Разбира се, ако еретиците поискат, могат и те да се върнат в кошарата на Църквата, ала само чрез искрено покаяние и отказване от ереста си (по чина на Великия Требник). Но тогава те няма да бъдат вече еретици, защото ще отхвърлят еретическата си вяра и ще прегърнат вярата на св. апостоли и св. отци — църковната вяра. Само по този начин повярвалите в Христа юдеи и повярвалите в Христа езичници могат да живеят в една кошара и да образуват едно стадо при един Пастир — Христос!
Икуменистите злоупотребяват с думите на Христа за «едно стадо и един Пастир». Те си представят това «едно стадо» като всеобхватно — включващо и овци и вълци. Затова те се стремят да обединят всички «християнски» изповедания, всички протестантски деноминации в едни съюз. Те дори мечтаят и работят за единно човечество — не в духовен, а в чисто секуларистичен и политически смисъл (вж. с. 306-307).
Такъв стремеж е чужд на трезвото Евангелско учение. Сам Спасителят рязко опровергава такова погрешно разбиране, като от една страна говори за «едно стадо» (Иоан.10:16), а от друга страна изключва от него неповярвалите юдеи. За тях Той казва: «Вие не сте от Моите овци» (Иоан.10:26). Щом не са от Христовите овци, та са от друго стадо и, следователно, принадлежат на друг пастир, който щом не е Христос, можем да си представим кой е... (ср. Иоан.8:44).
Пределно ясно е прочее какво едно стадо и какъв един Пастир има пред вид Спасителят. Това стадо е едно, защото е обединено от една Вяра, от едни Тайнства, от една йерархия (Еф.4:5). Това стадо е едно, защото се покорява на един Пастир (1 Петр.2:25) — Богочовека и Изкупителя! То е едно, защото е събрано в една кошара, в кошарата на Истината!
Но това Богосъздадено единство се намира всякога под заплахите на духовното разединение, внушавано от врага на човешкото спасение. И най-печалното е това, че разединители са лъжепророците, дошли уж в името Христово. Те говорят уж за «църква», а гледат как да измъкнат вярващите от истинската Църква. Те не учат: «Не ви трябва Христос! Не вярвайте в Него!», а заблуждават: «Тук е Христос, при нас е!» Ала макар и да проповядват привидно за Христа, ние не бива да ги следваме, помнейки предупреждението на Спасителя: «Внимавайте да не ви прелъсти някой!» (Мат.24:4-5, 23).
Св. апостоли също са ни предвъзвестили, че ще се появят лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и ще навлекат върху си скорошна погибел (2 Петр.2:1). Великият апостол на езичниците предупреждава ефеските презвитери: «Аз зная, е след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат ученици след себе си.» (Деян.20:29-30). За такива именно говори св. ап. Йоан Богослов: «Те излязоха от нас, но не бяха наши» (1 Иоан.2:19). Разделението, по думите на Спасителя, е дело на сатаната (Лука 22:31).
Какво трябва да бъде поведението на истинските Христови последователи при тия постоянни устреми на врага да разединява? — Бдителност и старание да не се разкъсва истинското дадено от Христа единство. Към повярвалите в апостолската проповед и към нас, днешните православни християни, е отправен съветът: «Залягайте да запазите единството на духа чрез връзките на мира» (Еф.4:3). Този знаменателен израз — да пазим единството — много говори. Ние сме съветвани не да създаваме единството, а да го пазим като вече създадено и завещано на поколенията. Следователно, ние не сме призвани да търсим начини занапред сами да го изграждаме чрез съединяване на несъединимото. Иначе, ако речем тепърва да го създаваме, ще трябва да признаем, че то досега не е съществувало. А това ще издаде нашето неверие в словото Божие; това ще покаже, че ние се отричаме от създаденото и изградено вече от Христа единство. Но тогава ние ще бъдем изобличени от историята и от хилядите уста на фактите, които необоримо говорят, че св. Православна Църква от основаването си до днес е единна, както са били и са единни във вярата всички нейни свети мъченици, подвижници, светители, изповедници на истината, живели през всички векове на нейното съществуване!
Господ Иисус Христос е създал дивно единство — единство във вярата, за което св. ап. Павел пише: «Едно тяло сте и един дух... Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението» (Еф.4:4-5). Създавайки сега ново «единство», каквото Иисус Христос не е желаел и не е осъществявал, икуменистите разкъсват създаденото от Спасителя единство. И ето какви са резултатите: разноверни се събират в някакво механическо «единство», а между православните настъпва разделение, като едни защищават разпалено икуменизма, а други решително го отхвърлят4. Де е тук придобивката за св. Православие? Вместо инославните да станат православни, мнозина от православните изменят на Православието, като потъпкват каноните му охладняват към вековните му традиции и в икуменическото си «въодушевление» свършват с пълно догматическо равнодушие!
Сами икуменистите много ярко и самодоволно рисуват резултатите от икуменическата дружба между членовете на ССЦ със следните думи: «Общението между църквите става все по-тясно. Контакти, диалози, общо свидетелство и сътрудничество в много области характеризират живота на църквите. Християни от различни традиции се срещат, молят се заедно, живеят заедно, свидетелствуват общо за Христа. Християни събират съвместно опит, как да посрещнат предизвикателствата на настоящето. Днес различията в преданията имат по-малко значение отколкото в миналото. Често пъти християни от различни предания се чувствуват по-тясно свързани помежду си, отколкото с ония, които принадлежат към техните собствени църкви (к.н.)». Последната мисъл е била изразена с предизвикателно-иронически тон от Томас, тогавашния председател на ЦК на ССЦ, във встъпителната му реч при същата V асамблея в Найроби (декември 1975 г.). Според свидетелството на присъствували там православни делегати, Томас изтъкнал, че участниците на асамблеята са здраво скрепени помежду си чрез едно «братство» (разбирай — масонството), на което повечето от тях са членове; тук те се чувствува много по-здраво свързани помежду си отколкото със своите църкви, защото те могат да напуснат църквите си, но от тук излизане няма!5
Тия тъй нагло хвалени от западните икуменисти резултати на икуменическото «единство» ни отварят очите да видим, кой се крие зад него. Това е старият лукав дух на злобата, който в миналото разединяваше чрез създаване на ереси, а сега разединеното някога от самия него пагубно го съединява в една нова и най-опасна ерес, прикрита зад измамното име «християнски икуменизъм». С новата си стратегия той преследва старата си цел — да унищожи Православието. Създавайки уж фронт против атеизма, той всъщност създава фронт против Православието! Чрез смесване на истината със заблудите той иска да направи негодна и неспасителна за душата чистата храна на Православието, като я смеси с пагубните отрови на лъжеученията. Така, променяйки тактиката си, лукавият не изменя целта си. Тя си остава същата — да руши Христовата Църква и да погубва човешки души!
Всичко това бива прикривано от икуменистите. Те говорят за единство, ала не в истината. Те подбират библейски текстове, но създават чрез тоя подбор заблуждаващи умопостроения, чужди на здравия духовен опит. Господ Иисус Христос заявява, че е донесъл на земята не мир, а меч (Мат.10:34), — дивен меч, означаващ словото Божие, което разделя истината от лъжата (Евр.4:12)!
Ние не можем да участвуваме в такова едно движение, което не търси създаденото от Христа единство, а по еретически начин подбира текстове от словото Божие, за да ги използува като едностранчиви доказателства за своите погрешни възгледи за единството, премълчавайки други свещени текстове, разкриващи неприятната за икуменистите истина!
БЕЛЕЖКИ
1 Бл. Теофилакт. Благовестник. СПб., с. 721.
2 Вж. статията на проф. Мегас Фарандас за VI асамблея на ССЦ — «Не бива православните да се уподобяват на хамелеони», дето се казва, че много от членуващите в ССЦ деноминации нямат изобщо конкретно «верую», а се прикриват под разни политическо-социални лозунги. — В: Ортодоксос Типос. Атина, 21.Х.1983, бр. 577, с. 4, кол. 3.
3 Бл. Теофилакт. Пос. съч., с. 638.
4 Вж. например, разпалената полемика между атинския проф. Константин Муратидис, защищаващ Православието, и Тиатирския и Великобритански гръцки архиепископ Атинагор Кокинакис, разпален икуменист, издал в полза на икуменизма специална книга на английски: «Междуправославни богословски разисквания». Лейтън-Бъзърд, 1973.
5 Arbeitbuch Nairobi 75, ORK, 1975, S. 29.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.