Последна промяна:
24.09.2006 23:25
Но икуменистите грешат не сам против догмата за единството на Христовата Църква. Те грешат и в схващането си за Църквата като света, тъй като включват в състава й еретици.
Според православното учение тия две явления — единство в истината и святост се намират в тясна връзка помежду си. Както единството в истината свързва всички православни християни в една Вяра чрез отделянето им от заблудите и лъжеученията, така и светостта ги съединява посредством благодатта и истината, произлезли чрез Иисуса Христа (Иоан.1:17) и изключващи всеки съюз с нечестието и ереста (2 Кор.6:15) като порождения на лукавия дух, измислил лъжата, за да подавя с нея спасителната истина. Понятията святост и истина са родствени. Ярко потвърждение на това са думите на Спасителя от Неговата първосвещеническа молитва, отправена към Отца: «Освети ги (апостолите) чрез Твоята истина» (Иоан.17:17). Тук Господ Иисус Христос неделимо свързва светостта и истината. Искаш ли да бъдеш свят, прегърни Богооткровената истина. Искаш ли да разбираш Божествената истина, стреми се към святост; тя единствена може да ти направи истината близка и скъпа.
Църквата не би могла да се нарича свята, ако можеше в своята същина да бъде заразена със заблуда. «Църквата е непогрешима (в истината — ск.н.), понеже е свята» — добре подчертава руският догматист прот. Н. Малиновский1.
Но нека видим по-обстойно в що се състои светостта на Църквата? И в какъв смисъл тя е наречена свята?
Тя е наречена свята най-напред поради това, че нейният Глава е свят, и защото Св. Дух, Който я управлява и ръководи, я освещава, бидейки Източник на всяка святост. От Христа, Главата на Църквата, текат струи на святост по цялото тяло. Светият Дух пък, Изворът на нашето освещение, като пребъдва в Църквата, освещава членовете й с благодатта, преподаване в Тайнствата. Чрез тази благодат Той подбужда всеки вярващ към подвизи и святост.
Наличието на грешници в Църквата не намалява нейната святост, а напротив още повече я подчертава, тъй като прави очевиден следния духовен факт: под влияние на благодатта, раздавана чрез св. Тайнства в Църквата, често и най-отявлени грешници се покайват и се превръщат в светци!
Ние бихме могли да кажем: присъщата на Църквата благодат на Св. Дух съставя нейната святост. Само в нейното лоно може да се постигне истинската святост, понеже в нея се раздава благодатта. Църковният народ е наречен «народ свят» (1 Петр.2:9). Господ Иисус Христос затова е дошъл и се е предал на смърт, за да бъде Църквата, Неговата възлюблена невеста, «славна Църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна» (Еф.5:25-27).
Думата «петно» можем да отнесем към чистотата на догматическата вяра на Църквата, а думата «порок» — към нравствената й чистота. Като петното, тъй и порокът са фатални пречки в достигането на святост, която е основно качество на Бога (1 Петр.1:15-16), и без която «никой няма да види Бога» (Евр.12:14). Всеки вярващ, стремящ се към святост, може да я придобие чрез съчетаване на тези два начина: чрез предпазване от черните петна на лъжеученията, които опетняват чистотата на вярата и я правят неспасителна, и чрез надмогване на порочността в нравствената област, т.е. на нравствените грехове, които отделят душата от Бога. Такава святост е постижима в пълнота само в Православната Църква, понеже тя не носи върху си петната на лъжеученията и с присъщата й благодат успешно лекува нравствените немощи и пороци, при условие на лично покаяние от страна нейните верни чеда.
Църквата е наречена свята, според някои църковни учители, още и поради това, че свързва всички светци от всички векове и от всички места: умрелите и преселили се вече на небето, намиращите се още в тоя живот и ония, които тепърва има да живеят на земята до свършека на света. Никита Ремесиански, западен църковен писател от IV в., пише прекрасно: «Що е Църквата, ако не общество от светци? От началото на света праотците, пророците, мъчениците и всички други праведници — живелите някога, или живеещите сега, или ония, които в бъдеще ще живеят — всички те съставят Църквата, защото са осветени от една вяра и един живот, запечатани са от един Дух и така са обединени в едно Тяло, Главата на което е Христос... И тъй, вярвай, че в тази Църква ти ще постигнеш общение със светците»2.
Накратко можем да обобщим:
1. Църквата е свята като Тяло Христово, осветено от Главата Христос и от пребъдващия в нея Дух Свети.
2. Тя е свята, защото приобщава към святост своите членове — не само праведниците, но и каещите се грешници — чрез благодатта, раздавана посредством извършваните в лоното й св. Тайнства.
3. Тя е свята още и затова, че свързва освещаваните от нея православни християни — живеещи сега или имащи тепърва да живеят на земята — с отишлите при Бога в небесната Църква осветени люде.
Всичко това е абсолютно неприложимо към икуменическото изопачено понятие за Църквата, както и към проектираната от него бъдеща «универсална църква», тъй като:
1) В лоното на икуменизма се събират в едно разни еретически общности, непризнаващи Тайнството Миропомазание и своеволно наричащи се «църкви», без да са такива;
2) Сам икуменизмът, като еретическо сборище, е лишен от благодат и не може да раздава такава;
3) Икуменизмът не води привържениците си към святост. Нещо повече — той отчуждава от светостта и подведените от него «православни» икуменисти!
БЕЛЕЖКИ
1 Прот. Н. Малиновский. Очерк православного догматического богословия (выпуск II). Сергиев Посад, 1912, с. 65.
2 Nicetas, episcopi Aquilensis. Explanatio Symboli. cap. 10. — J. P. Migne, PL, t. 52, col. 871.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.