Привлечени от „най-силния в бистротата на ума и най-превъзходен учител“ – преподобни Йоан Лествичник, и днес с децата от Неделното училище молим нашия свят наставник: „О, връх на добродетелите, преподай на нас, невежите, това, което си видял в съзерцание, както древния Моисей и на същата оная планина; и го изложи в книга, като на богописани скрижали, за назидание на новите израилтяни, т.е. новоизлезлите хора от мисления Египет и от житейското море!“.

Стъпало 13: За унинието и леността. Който истински е спечелил победа над тях, той във всички добродетели ще бъде опитен.

„Унинието ни кара да пренебрегваме задълженията си. Когато застанем на молитва, този лукав дух ни напомня за необходимите работи; настане ли време за обяд, ни кара да скочим от леглото, но после, когато дойде време за молитва – отново утежнява тялото. В църква то бори ония, които стоят на крака, като им внушава да седнат; а седналите увещава да се облегнат на стената. Унинието и леността разпръскват цялото ни богатство от добродетели.“

Стъпало 14: За любезния на всички и лукав господар стомаха.

„Чревоугодието е лицемерие на стомаха, защото той и когато е наситен вика: „Малко е!“, и когато е пълен и ще се пукне от излишество, крещи: „Гладен съм!“.

„Който милва лъва, той често пъти го укротява, а който угажда на тялото, засилва неговата свирепост.“

Голямо мъжество е да се победи тази страст, предупреждава ни свети Йоан Лествичник. А нашите пътешественици потвърдиха това със своите рисунки на любими храни върху дъската:

Както ясно се вижда, скъпи родители, от изпъстрената с различни предмети дъска, децата откликваха с рисунка на всяко следващо стъпало, което успяхме своеобразно да изкачим.

През 15-то поред стъпало преминаваме по-уверено, защото го разгледахме още на предишното ни занятие. Но нека то заеме своето място и тук, за да не нарушим стройната, неслучайна подредба на свети Йоан:

Стъпало 15: За чистотата и целомъдрието.

„Чистотата ни приближава до Бога и, доколкото е възможно, ни прави подобни Нему. Земята с роса е майка на сладостта на плодовете, а майка на чистотата е безмълвието с послушание.“

„Целомъдрието е всеобхватно название на всички добродетели.“

Стъпало 16: За сребролюбието.

„Сребролюбието започва под предлог, че ще раздава милостиня, а завършва с ненавист към бедните. Сребролюбецът е милостив, докато събира пари; а щом ги натрупа, свива ръце.“

— Значи, – не се стърпява съобразителният Сава – такъв човек вижда около себе си хиляди бедни, обаче се прави, че не ги забелязва?!

— Така е, мили Сава, нещо повече – сребролюбецът дори започва да мрази бедните хора, защото му напомнят, че постъпва несправедливо и не му позволяват да се самозалъгва.

Който е удържал победа в тази шестнадесета борба, той или е придобил Божията любов, или е отсякъл суетните грижи.

Стъпало 17: За нестяжателността – свободата да не искаш да притежаваш нищо.

На това стъпало пътешествениците научиха за този труден не само за произнасяне и обяснение, но и за изпълнение подвиг. Все пак, не се учудвайте, ако забележите и на нашата дъска врабчета или други птици, вдъхновени от чудните слова на свети Йоан:

„Нестяжателността е отстраняване на земните грижи, безпрепятствено пътуване, вяра в заповедите на Спасителя. Безкористният е господар на света, поверил на Бога грижата за себе си. Да не бъдем по-неверни от птиците, които не се грижат и не събират.

Онзи, който е презрял имуществото, се е избавил от спорове и противоречия; но користолюбецът е готов и за игла да се бие до смърт.“

Стъпало 18: За безчувствието.

„Безчувствието е рожба на лоши навици. Безчувственият е безумен мъдрец, който сам осъжда себе си: „Аз постъпвам лошо“, вика той и усърдно продължава да върши зло. Беседва за въздържанието, а се стреми към преяждане. Говори за бдението и веднага заспива. Хвали молитвата, а бяга от нея.

Тази злотворна мъчителка ми каза: „Моите съюзници, когато стоят на молитва, стават като окаменели, жестокосърдни и мрачни. Пред свещената трапеза на Евхаристията остават безчувствени…“

Стъпалата стават все по-стръмни, но ние даже не се задъхваме, защото от всяко стъпало избираме само онези теми, които са достъпни за нашата възраст и разум. Например това 18-то поред стъпало отвори вратите на един откровен разговор за нашите лоши навици, които в началото винаги ни изглеждат безобидни, ала могат много да ни попречат в нашето вървене по стълбата, която води до Бога.

Стъпало 19: За съня, за молитвата и псалмопението в храма.

„Нека започнем да наблюдаваме и ще видим, че когато, по звъна на камбаната, братята видимо се събират в храма, невидимо се стичат враговете на душата. Едни лукави духове ни шепнат: „Почакай, докато завършат първите песни, и тогава ще отидеш в църква“. Други потапят в сън стоящите на молитва. Трети предизвикват силни и ненавременни движения в стомаха. Други подбуждат към разговори в църква… Други ни заставят, като изнемогнали, да се опрем до стената, а понякога предизвикват много чести прозявки…“

И аз, мили родители, по съвета на преподобния Лествичник, започнах да наблюдавам нашите пътешественици. Едни от тях нарисуваха забележителни рисунки в своите картинни дневници. Иринчето например ни зарадва с тази одушевена камбанка, която буди всички:

А когато свети Йоан ни заговори как нашите невидими врагове „ни подбуждат към разговори в църква“ някои наши пътешественици се спогледаха многозначително, а след това с усърдие заразглеждаха тавана. Което трябваше да сторя и аз, уви, ако не бях в ролята на преподавател. Но от днес ще имам още по-малко извинение за неуместния навик да говоря с хората, забравяйки че в съм в храма, та да стоя в молитва пред Бога – камбанката на милата Иринка ще ме буди и призовава всеки път, когато не внимавам и неусетно започвам да вдигам шум в Божия дом.

Стъпало 20: За телесното бдение и как чрез него достигаме духовното.

„Пред земните царе едни застават свободно и без оръжие, други с копия, трети с щитове, а някои с мечове. Нека видим как и ние заставаме пред Бога – Небесния Цар.

От честото псалмопение при бденията се случва така, че и насън в ума идват думите на псалмите. Душа, която денем непрестанно се поучава в словото Божие, обикновено и насън се упражнява в същото. „Спя, но сърцето ми е будно“ (Песн. 5:2).“

Стъпало 21: За малодушната боязливост, или страхуване.

Още преди да пристъпим на това стъпало, смелият ни Сава решително заявява: „Мен от нищо не ме е страх!“, последван от гласовете на още няколко много храбри момчета и момичета от нашата дружинка. Но колкото повече говорим (а това бе стъпалото, на което се задържахме наистина дълго, което личи и от множеството чудновати призраци на нашата дъска), толкова повече става ясно, че всеки има своите страхове – от паяци и мишки, до неясните очертания на предмети в тъмното или дори от собственото отражение в неосветено огледало. В едно сме единодушни – страхът е тъмно чувство. Значи ни е необходима светлина. Нека чуем какво ни говори свети Йоан, нашият водач по тази чудна стълба:

„Страхът е трепетно чувство на сърцето, тревожно и скърбящо от представата за незнайни злополучия. Страхът е лишаване от твърда надежда.

Гордата душа е робиня на страха; уповавайки се на себе си, тя се бои от слабия звук на предметите и от техните сенки.“

Тези слова на Лествичника успокояват и нашите малки пътешественици. Тъмнината на страха отстъпва място на истинската Светлина и ние разбираме: който се надява на Бога, няма от какво да се страхува, защото има Всесилния Творец за свой Утешител и Избавител от всяко зло.

„Но защо гордата душа да е робиня на страха?“ – недоумяват децата. Както ни посочва и свети Йоан, гордата душа се уповава не на Бога, а на самата себе си. Забравила своя Създател, такава душа си мисли, че със собствени сили постига всичко и всичко е в нейна власт. А когато е напълно невъзможно да успее по човешки да се справи дори и с най-малкия страх, горделивецът трепери и робува на своята боязливост, понеже гордо отказва Божията помощ и утеха.

Стъпало 22: За многообразното тщеславие (суета).

„Мравката очаква събирането на пшеницата, а тщеславието – натрупване на богатството; защото едната се радва, че ще краде, а другото – че ще разпилява.

Слънцето свети еднакво за всички, без разлика: а суетността се радва за всички вършени добродетели. Например тщеславен съм, когато постя; но когато нарушавам поста, за да скрия от хората своето въздържание, пак съм тщеславен, считайки себе си мъдър. Започна ли да говоря, победен съм от тщеславието; замлъкна ли, пак то ме побеждава. Както и да захвърля този тризъбец, все един рог стърчи нагоре“.

Малката умница Иринка вдига напористо ръка:

— Май се получава, че този, който много иска да го славят, остава накрая без слава.

Мисля, ще се съгласите с мен, мили родители, към това прозрение на нашата малка пътешественица нямам много какво да добавя.

Това е последното стъпало, което изкачваме днес. И не умората, а предупреждението на свети Йоан ни кара да бъдем внимателни в нашата беседа: „Който би се опитал да разсъждава обширно върху този предмет (тщеславието), той би се оприличил на човек, който напразно се старае да определи теглото на ветровете“.

В своята чистота и младенческа простота децата стоят съвсем безопасно на това стъпало, затова могат да чуят ясно призива на нашия свят водач преподобни Йоан Лествичник:

„Изкачвайте се, братя, изкачвайте се усърдно, като слагате стъпалата в сърцето си и като помните Пророка, който е казал: Дойдете и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога (Ис. 2:3), Който прави нозете ми като на елен и ни поставя на височини (Пс. 17:34), за да станем победители по Неговия път. Тичайте, моля ви, с Апостола, който е казал: нека се постараем, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божи, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).