Загледани в красивата, обсипана с диаманти корона на дъската, с децата днес се питаме: тежка ли е царската корона и лесно ли е да бъде избран човек за това толкова тежко служение? Ето, и светият пророк Самуил се опитвал да вразуми своите сънародници да не желаят земен цар така безразсъдно:

Ала еврейският народ настоявал: „Не, нека има цар над нас“. И Господ им поставил цар, точно по желанието на сърцето им – „Саул, млад и хубавец; и никой от израилтяните не беше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от целия народ“ (1 Царства 9:2). Да, на ръст Саул превъзхождал всички свои сънародници, ала достатъчно ли било това, за да бъде цар? Макар и да бил помазан с елей от Самуил и така да получил Божието благословение, имал ли Саул всички онези добродетели, с които да се намери достоен пред Божиите очи?

Още на втората година от своето царуване Саул дръзнал сам да принесе жертва на Бога. В своето нетърпение и самонадеяност той не дочакал идването на свети пророк Самуил, за което имал повеля от Господа още при помазването му за цар:

Нима само заради едно провинение Бог отнема царството от Саул? – тревожат се децата. Не, мили деца, с тези думи светият пророк Самуил само предупредил Саул и той имал възможност, ако поиска, да се покае и да се поправи. „О, би трябвало да се старае много оттук нататък! Та нали ще спечели цяло царство и властта му ще бъде утвърдена завинаги!“ – сме убедени всички, ученици и преподаватели, от неделното училище.

Но ето ни на крачка от стана на филистимците, наброяващ „трийсет хиляди колесници и шест хиляди конници, и множество народ, като пясък на морския бряг. Саул пък беше още в Галгал, и целият народ, който беше с него, се беше изплашил“ (1 Царства 13:5). Децата клатят невярващо глава – цар, пък се изплашил?! Оказва се, че е и страхлив. И докато царят треперел, неговият собствен син Йонатан показал нечувана храброст – приближил се до стражата на филистимците само със своя слуга оръженосец. За разлика от малодушния си баща, Йонатан вярвал: „може би, Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е мъчно да спаси чрез мнозина, или малцина“ (1 Царства 14:6). И станало според вярата му – в оня ден Господ избавил Израиля от враговете му.

Цял ден израилтяните гонили филистимската войска и, както разказва Първа книга Царства: „Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове“ (1 Царств. 14:24). Никой не смеел да вкуси храна, заради ненавременната заповед на царя. Ала Йонатан не чул бащината повеля. Видял на една поляна мед и „като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, бучна я в медената пита и я обърна с ръка към устата си“ (1 Царства 14:27). Децата нямаха време да се зарадват, че героят Йонатан е успял да утоли поне малко глада си, защото в следващия момент проехтя страшната заповед на Саул: „Ти, Йонатане, трябва днес да умреш!“ (1 Царства 14:44). И ако целият еврейски народ не се бил вдигнал в защита на царевия син, то нашите пътешественици биха въстанали заради него, защото бяха напълно готови да го защитят със същите думи: „Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действаше с Бога“ (1 Царства 14:39).

Децата вече се чудят как Саул продължава да е цар – та нали и собственият му народ вече не го слуша?! Само многомилостивият и дълготърпелив наш Бог му предлага поредна възможност да се поправи:

Всички пътешественици недоумяват: защо е необходимо да е толкова подробна тази заповед, нали и без това се казва „всичко“, какво повече е необходимо, за да бъде изпълнена? Може би, за да видим, мили дечица, дали Саул съвсем точно изпълнил заръката:

И така, не само че пожалил амаликския цар, но и вол, и овца, и агне. А когато пророк Самуил дошъл при Саул, Саул му рекъл: „Благословен да си от Господа; аз изпълних думата Господня“. Така поставеният за цар не само излъгал, но с думите си показал, че никак не се грижи точно да спазва Божиите наредби. Дори взел да се оправдава, че животните запазил, тъй като народът искал да принесе жертва на Господа. При поредното Саулово оправдание Анна вече не издържа: „Но той си пропилява всички шансове! Нима не разбира?“.

Така е, мила Анна, нека поне ние се научим да разбираме и да слушаме внимателно Божиите слова, за да не чуем никога страшното Самуилово изобличение:

С децата нямаме търпение да разберем кой е Божият избраник. Наистина, колко ли по-красив ще бъде в сравнение със Саул и как ли ще изглежда?... За малко и ние да се заблудим като светия пророк Самуил, който, щом видял първородния син на Иесей – Елиав – си помислил: „Бездруго, този е пред Господа Негов помазаник!“. Ала Господ му рекъл: „Не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа; защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царства 16:6, 7). Именно в сърцето на най-малкия Иесеев син Господ видял онази чистота, простота и богоотдаденост, които правят и от най-обикновения човек цар. Затова и Самуил помазал кроткия Давид, пасящ бащините си стада, като най-достоен да се нарече цар:

Наистина, колко неизследими са Божиите пътища и как чудно Бог осъществява Своя промисъл за всеки един човек – едного отхвърля, а другиго въздига. Саул все още бил цар. Но цар, който се нуждаел от стройното свирене на своя поданик Давид:

Повече от три хиляди години по-късно ние, днешните християни, можем да потвърдим действието на този чуден инструмент – псалтира. Нима и нашият дух не се успокоява, щом чуе в църква или сам запее боговдъхновените Давидови псалми? Достигнали с децата до такова безценно съкровище, не можем да не поспрем, за да му се полюбуваме поне за малко и да се научим от псалмопевеца да славим Бога – с всеки стих, с всяка глътка въздух, при всяка житейска ситуация – с помощта на по-ценния от хиляди късове злато Псалтир:

И ние с децата смълчани проследихме битката между Давид и Голиат. Ала колкото и да се старая, не бих могла да я предам така добре, както е сторил самият Давид хилядолетия преди мен. Остава само да замълча пред подвига на едно момче с овчарска торбичка и пет гладки камъчета от близкия поток…

Какви ли награди го очакват? С Божия помощ ще разберем при следващото наше пътешествие.