Трудно пътешествие ни предстои днес в неделното училище. Миналия път спряхме точно пред границите на обетованата земя и днес се намираме в голямо недоумение: заедно с целия еврейски народ скърбим за смъртта на свети пророк Моисей, Божия приятел, защото „в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице“ (Втор. 34:10).

Децата започват усилено да търсят изход – като умели пътешественици те не се отказват лесно! Има ли сред евреите достоен мъж, който да може да поведе народа в този важен момент? Какво е необходимо, за да бъде завладяна бленуваната земя; за да бъдат спечелени толкова битки?

Алекс Н. е категоричен: „Само молитви! Не виждам какво друго би могло да помогне!“. Ами оръжия? О, меч, разбира се! Но какво е мечът, ако не го държи някой смел и решителен мъж? Да, накрая всички се съгласихме, че ни трябва наистина мъжествен водач, като имаме предвид, че „истински мъжествен е този, който не само поема по добрия път, ами е готов да върви по него и да стои в него дотогава, докато Господ благоволи да му изпраща изпитания. А понякога тези изпитания могат да бъдат продължителни. Затова се изисква и постоянство, и твърдост, и дълготърпение“.

Къде да търсим този мъж? Нима няма нито един, който поне малко да се е приближавал до светостта на светия пророк Моисей? Аз зная за един такъв евреин, от Ефремово коляно, който бил винаги неотклонно до светия пророк: Иисус, син Навинов, изпълнил се с дух на премъдрост, „защото Моисей бе възложил върху него ръцете си“ (Втор. 34:9).

И както съкровище заблестява пред нас по-силно, когато внимателно го разгледаме, така и ние с децата с изумление събираме пръснатите из петте Моисееви книги следи от стъпките на Иисус Навин, винаги плътно до свети Моисей:

Мойсей изпратил именно Иисус да ръководи сражението с амаликците в Рефидим, а сам той издигал тоягата си па време на битката (Изх.17:9-13).

Единствен Иисус Навин придружил Моисей и на планината на Завета. По думите на свети Амвросий Медиолански: „когато местостоенето на Божието величие засияло със Своето Божествено присъствие, един Иисус бил на местостоенето. И когато Моисей говорел с Бога, наравно с него и Иисус бил покрит от свещения облак (Изх. 24). Свещениците и народът останали долу, а Иисус се възкачил с Моисей, за да приеме Закона. Когато облачният стълб се спуснал и Господ заговорил с Моисея, той като верен служител стоял зад него; младият човек не си тръгнал от „местостоенето“, когато в същото време старейшините, намиращи се в далечината, се съкрушавали от такива Божии чудеса“. св. Амвросий Медиолански, „Задълженията на духовенството“.

Най-сетне, Иисус Навин бил и сред онези четирима избраници на Моисей, които старозаветният пророк изпратил да огледат обетованата земя: „Обгледайте земята каква е, и народа, който живее там, силен ли е, или слаб, малоброен ли е, или многоброен? Каква е земята, добра или лоша, тучна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или няма? Бъдете смели и вземете от плодовете на земята“ (Числ. 13:19-21).

Тръгваме и ние с децата на пътешествие, та да вкусим от плодовете на оная земя. Мони и двете Йоанки се постараха да изобразят най-вкусните и големи плодове:

А Анна възкликна: „Но там е било като в рая!“. Момчетата пък бяха впечатлени не толкова от факта, че там „тече мед и мляко“, а от това, че там живеят Енаковите синове, исполините, за които съгледвачите, завърнали се след 40 дни, споделили: „ние изглеждахме пред тях като скакалци“.

Момент на леко колебание. Е, деца, как мислите, струва ли си да тръгваме срещу толкова силен противник? Със сигурност, да – плодовете успяха да завладеят въображението на нашите пътешественици. А след като научихме и за младия Иисус Навин, няма от какво да се страхуваме. Можем да разгърнем следващата страница от Свещеното Писание:

Книга на Иисус Навин

„След смъртта на Моисея, раб Господен, Господ каза на Навиновия Иисуса, служител Моисеев: Моисей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви“ (Иис. Нав. 1:1-2).

„Моисей, Моят раб“ – не можем да не възкликнем заедно със свети Йоан Златоуст: „Раб на Бога – няма нищо, равно на това благородно звание. На него се възхищават ангели и херувими, и серафими“.

На три пъти Господ призовава Иисуса, син Навинов, да бъде твърд и храбър – и на война, и в изпълнение на Божия закон, и в пълното упование на Бога.

А верният Моисеев служител започва възложеното му дело, като следва във всичко примера на своя велик учител. Преди да преминат река Йордан, Иисус също изпраща тайно двама съгледвачи да обгледат земята и град Йерихон. Там двамата момци влезли в къщата на една грешна жена на име Раав и останали да пренощуват у дома ѝ. Но Йерихонският цар научил за израилтяните и пратил своите слуги да ги заловят. Раав обаче грижливо ги скрила на покрива си, а преследвачите насочила в погрешна посока. Но защо? Нали била една от жителите на Йерихон? Защото сърцето на тази грешница било по-усетливо и отворено да приеме Божия промисъл за града. Както сама казала на съгледвачите: „Зная, че Господ е дал вам тая земя, понеже ужас ни облада от вас, и всички жители на тая земя се изплашиха от вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу“ (Иисус Нав. 2:10-11).

Изповядала с думи Бога, грешната Раав извършила и дело според вярата си – спуснала двамата съгледвачи с въже през прозореца, понеже къщата ѝ била на градската стена. С това свое действие Раав си спечелила вечната признателност на евреите. А много от децата изразиха своята симпатия към съобразителната жителка на Йерихон като побързаха сред плодовете от обетованата земя да изобразят и спасителното въже:

Пред Божията сила и великаните треперят, а за вярващото сърце и разрушаването на цял град не е гибелно или дори страшно. Този път съгледвачите не мислели за това, че изглеждат като скакалци пред оня народ, а явно видели Божията помощ, свидетелствали пред Иисуса: „Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас“ (Иисус Нав. 2:24).

Враговете вече били уплашени, но било необходимо и самите евреи да вярват силно на своя нов водач. Затова Господ избрал необикновен начин да прослави Иисус „пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе“ (Иисус Нав. 3:7).

Ето ни всички, притаили дъх, на бреговете на река Йордан. Чакаме изпълнението на Божиите слова: „И щом нозете на свещениците, които носят ковчега на Господа, Владетеля на цялата земя, стъпят във водата на Йордан, водата йорданска ще пресъхне, а водата, що тече отгоре, ще се спре като стена“ (Иисус Нав. 3:13).

Неслучайно Бог избрал да извърши чудо, напомнящо на еврейския народ за чудното разделяне на Червено море при светия пророк Моисей. О, ако този народ слушаше Своя Господ и Му се подчиняваше във всичко, колко по-лесно биха извървели своя път през пустинята! Колко по-лесно биха превзели и всяко кътче от обещаната им земя! Златословесният Йоан ни обръща внимание: „На израилтяните, след стъпването им върху обетованата земя, им предстоели воински трудове, макар и впрочем те да можели и да не се трудят – необходимо им било само да се уповават на Бога, и те без оръжия и полкове биха превзели всички градове; например Йерихон те завоювали, имайки повече празничен, отколкото воински вид“ (Беседа 23 върху Ефесяни).

Така е! И ние с децата стояхме пред стените на Йерихон и шест дни обикаляхме крепостта по веднъж на ден. А седем свещеници носеха юбилейни тръби пред ковчега. На седмия ден обиколихме седем пъти. Свещениците надуха тръбите, народът извика с пълен глас и стените рухнаха пред очите ни… Не вярвате? О, имаме запазени рисунките на Крис и Алекс Н., които ще ви убедят напълно, че все пак бяхме там:

Не със звука на юбилейните тръби, нито с вика на евреите, но с Божията сила бил превзет този град, както Иисус извикал тогава на народа: „викнете, понеже Господ ви предаде града!“.

Тридесет и една битки предводителствал свети Иисус Навин, докато превземе всяко едно царство, намиращо се върху обещаната на евреите земя. Тридесет и едно сражения, в които Иисус вдъхновявал и водел народа с безпримерно мъжество и решителност. Тридесет и една победи, в които проблясвал не толкова мечът на Навиновия син, колкото силата на неговата молитва. Само дълго упражнявала се в молитвата душа можела да извика така дръзновено: „Спри се, слънце, над Гаваон, и ти, месечино, на Айалонската долина!“. И само заради такъв молитвеник Господ изпълнил подобно желание: „И слънцето се спря, и месецът стоя, докле народът отмъщаваше на враговете си… Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас. Защото Господ воюваше за Израиля“ (Иисус Нав. 10:12-14).

Най-сетне и ние с децата започваме да усещаме истинското величие на Иисус. Постепенно проумяваме какво означава да притежаваш добродетелите мъжество, решителност, храброст: „На мъжествената душа е присъщо да не отпада и да не се отчайва при множеството постигнали я бедствия, и след многократни и безуспешни молитви – да не отстъпва, но да очаква „докле Той ни помилва“. св. Йоан Златоуст, Слово към Теодор Падналия.

Иисус Навин довършил започнатото от Моисей дело – въвел еврейския народ в обетованата земя и след нейното завладяване я разделил по жребий между Израилевите племена. Достигнал 110-годишна възраст, светият пророк завещал на бъдещите поколения:

„Залягайте точно да пазите заповедите. Сам Господ Бог се бие за вас, затова се старайте всякак да Го обичате… Да не служите на други богове, за да не пламне гневът Господен върху ви… Бойте се от Господа и Му служете с чистота и искреност… Ако пък не ви е угодно да служите Господу, изберете си сега кому да служите…“ (Иисус Нав. 24:12-15).

„Отговори народът и каза: не, не може да бъде да оставим Господа и да почнем да служим на други богове!“ (Иисус Нав. 24:16)

Дали евреите изпълнили своето обещание, ще разберем, с Божия помощ, следващия път.

А за нас по-важното е, мили пътешественици и вие, родители, как всеки от нас отговаря ежечасно с живота си на Иисусовия въпрос: „Свидетели ли сте вие за себе си, че си избрахте Господа – да Му служите?“ (Иисус Нав. 24:22).

Днес приветстваме с голяма радост нашата нова пътешественичка – мъничката Ирина, която прояви голямата смелост да участва в нашето пътешествие с любопитни въпроси и зрели отговори още от първия път!

Бъди добре дошла сред нас, храбра Ирина!