Неочаквано вълнуващо се оказа началото на днешния ни урок в неделното училище. Да, вярно, че предишното занятие спряхме точно в подножието на планината Синай и заедно с пророк Моисей съзерцавахме тайнството на неизгарящата къпина. Ала погълнати от необикновената гледка не забелязахме каменистата пътека, по която всеки пътешественик стига до това далечно място.

Днес с благословението на скъпия ни дядо владика Фотий показваме на децата камък от същата тази планина, донесен като дар от поклонник. Разглеждан отвън камъкът е почти невзрачен. Но ако се счупи, в сърцевината си, той крие ясен спомен за великото чудо – сякаш прецизна ръка на изящен художник е изрисувала къпинов храст. Децата са без думи. Всеки камък на Божията планина и до днес ревниво пази спомена за чудото!

Вдъхновени и укрепени от видяното, продължаваме да вървим по Моисеевия път. Със затаен дъх следим всяко чудо, което Моисей и неговият брат Аарон извършват пред очите на фараона и на цял Египет. Децата отново знаят в пълни подробности извършените знамения. За наша радост знаят дори реда, в който се случват:

• Аарон хвърля жезъла по заповед на Моисей и жезълът се превръща в змия;
• удря с жезъла по речната вода и тя става на кръв, а рибата измира;
• цялата египетска земя се напълва с жаби;
• насекоми нападат хората и добитъка;
• песи мухи люто хапят египтяните и животните;
• мор по добитъка;
• гнойни възпалени циреи по хора и добитък;
• силен град, примесен с огън – казват, че това бил южният палещ вятър „хамсин“, който унищожава всичко по пътя си;
• скакалци и гъсеници унищожили цялата растителност;
• три дни Египет потънал в такъв мрак, че никой не можел да стане дори от леглото си.

И всички тези бедствия не накарали египетския фараон да отстъпи и да пусне евреите да принесат жертва на своя Бог. Защото сърцето на египетския владетел се било ожесточило! Милостивият Бог изпратил толкова много, но не толкова страшни сами по себе си наказания. Фараонът не се вразумил. Накрая Господ изпратил най-тежкото наказание – смъртта на всяко първородно дете (и на хора, и на добитък) в Египет.

Пасха от еврейски означава „отминаване, преминаване през нещо, избавление“.

600 000 синове Израилеви се избавят от гнета на робството и тръгват по дългия път към Обещаната земя, водени от свети пророк Моисей. Твърде крехки били и вярата, и надеждата на измъчените от неволи евреи. Трябвал им наистина силен и съвършен мъж, за да ги води. И Моисей бил верният Божий избраник – силен на дело и съвършен в молитвите си към Господа. От него и ние се учим как трябва да „викаме“ към Господа! Първоначално децата си мислеха, че това означава да обърнеш поглед към небето. Сега знаят, че човек може „да вика към Господа“ и в пълна тишина, но молейки се искрено в сърцето си. Такава била молитвата на Моисей на брега на Червено море. Неговите братя евреи вече виждали своята смърт в пустинята, а той ги ободрявал с думи, пък със сърце се молел. Толкова силна била молитвата му, че „рече Господ на Моисея: Що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят; а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо“ (Изх. 14:15-16). А фараонът и всичките му служители, заедно с колесниците били потопени от водната стихия.