Векове наред светата ни Църква е съхранявала живия опит на всички светии, просияли на грешната ни земя, та този опит да ни води, вдъхновява и учи на всичко потребно за нашето спасение. И ето днес избираме за наш водач и пример този, който може да ни изведе от египетската земя; този, който се удостоил да види Бога и да беседва с Него – боговдъхновения пророк, човека Божи Моисей.

Пренасяме се почти 2000 години преди Рождество Христово, в Египет. Колкото отдалечено във времето ни се струва събитието, толкова близък и скъп на сърцата ни е свети Моисей. Оказа се, че това е любимият светец на поне две деца от училището. И събитие след събитие пред нас наистина засиява един завладяващ образ. Децата разказваха, а ние само допълвахме картината. Първият любим на всички момент е самото раждане на младенеца Моисей и неговото чудно осиновяване от фараоновата дъщеря.

Проследихме как расте младият принц, обучен на цялата египетска мъдрост, но не приел в сърцето си египетското нечестие. Четиридесет години живял Моисей в царския дворец. Когато разбрал, че е израилтянин, познал истинския Бог и се погнусил от идолослужението на египтяните. Децата с интерес разгледаха и какво представляват идолите.

Обърнахме внимание колко важно е за всеки човек да използва дадената ни от Бога разсъдливост – именно разсъждавайки кое е добро и кое зло, как живеят неговите братя евреи и как се отнасят към тях египтяните, Моисей могъл да види колко онеправдани са израилтяните и колко несправедливо постъпват с тях египетските им господари. Така стигнахме и до онзи повратен момент в живота на великия пророк, в който видял как един египтянин бие евреин. Моисей защитил сънародника си и убил побойника, но след това му се наложило да бяга от египетската земя.

Отгледаният в разкош и блясък син на фараоновата дъщеря Моисей станал овчар на стадата на своя тъст свещеника Йотор и водел чергарски живот в мадиамската страна. Веднъж той откарал стадото си далече в пустинята и дошъл на Божията планина Хорив. И там смиреният Моисей видял велико явление: „И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън и не изгаря“ (Изх. 3:2). Вечносъществуващият се явява, за да призове и изпрати Своя верен раб: „Видях страданието на Моя народ... и отивам да го избавя от ръцете на египтяни... и да го въведа в земя пространна, дето тече мед и мляко... И тъй, върви: ще те пратя при фараона... и изведи от Египет Моя народ“ (Изх. 3:7-10). „Как така гори и не изгаря?“ – недоумяват децата. Но ето че днешната планина Синай е съхранила спомен за онова тайнствено и велико събитие от времето на Моисей.

Приветстваме Маринела Анна – една от най-новите ни пътешественици! Пожелаваме ѝ нейното пътешествие да прилича на красива пъстроцветна дъга, същата като тази, която ни нарисува! Приветстваме и Христина, която изпъстри рисунката си с цветя и чудни фигурки. Добре дошла сред нас, мъничка ваятелка на чудни светове! Бъди все така вдъхновена да променяш света към по-добро! С огромна радост приветстваме първата фотографка сред пътешествениците – прекрасната Елисавета! Пожелаваме ѝ все така да твори красота, да е истинска жива снимка образец и за малките ни пътешественичета!