22 март (9 март ст. ст.) 2026 г.
Неделя четвърта на Великия пост – преподобният наш отец свети Йоан Лествичник отново ни припомня стъпалата на духовната стълба от добродетели, водеща право към Небесното ни отечество. Този път и ние с децата сме решени да тръгнем по нея. Знаем, че ще бъде трудно, но знаем и наградата – тази чудна стълба, толкова приличаща на нашата „Съкровищница на добродетелите“, ще ни преведе през дебрите и пропастите на земните изкушения, на волните и неволни наши прегрешения, като не само ни покаже главните ни страсти – виновници за нашите неуспехи в духовния живот, но и ще ни посочи подходящите оръжия, с които да се борим с тях и така да вървим напред и нагоре, стъпало по стъпало, изваяно от „преславния Йоан, ангел на земята и човек Божи на небесата, … насаден в Божия дом, разцъфтял с праведност и като кедър в пустинята умножил стадото на разумните Христови овце в преподобие и правда“.
Ето ни вече пред стълбата, или по-точно казано, пред множеството стълби, които децата с радост изобразиха на нашата дъска. Събираме сили и решителност и тръгваме. Оказва се, че никак не е трудно, защото свети Йоан Лествичник е разпръснал по пътя ни множество пътепоказатели – слова, които ясно ни показват как да вървим към Бога, Живеещ във висините. Колкото по-нагоре крачим, толкова по-светло става на душите ни, обзети вече не от земното, а от желанието за небесното.
Тръгнете с нас и вие, мили родители! Неделните ни пътешественици с радост ще изкачат отново стъпалата, до които успяхме да достигнем. Тръгнете и черпете с пълни шепи от радостта да бъдете заедно с децата си в това вълнуващо, небесносиньо пътешествие. Свети Йоан Лествичник е водил, води и ще продължава да води всяка човешка душа, издигайки я от земната печал към нетварната духовна светлина, разтърсвайки я още с първото разтваряне на книгата:
„Като вземем перото на словото, ще го потопим в тъмното на вид, но блестящо смиреномъдрие, и ще започнем така: За всички надарени със свободна воля Бог е и живот, и спасение на всички: верни и неверни, праведни и грешни, монаси и миряни, млади и престарели; тъй като всички без изключение се ползват от притока на светлината, сиянието на слънцето и благоразтворението на въздуха.“
Да поставим и ние смирението, тази царица на добродетелите, за основа на нашето пътешествие и да се вслушаме какво ни говори Духът чрез светия наш отец Йоан:
„Всяко добро, което можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се.“
„Ако някой мисли, че не е пристрастен към някакъв предмет, а като се лиши от него, се наскърбява, такъв сам себе си лъже.“
Всички деца единодушно признаха, че най-голямо пристрастие проявяват, уви, към своите телефони. Но в същото време разбраха колко много им помага постът да се освободят от това свое пристрастие, както съветва и свети Йоан: „Нека внимаваме върху себе си да не би, мислейки, че вървим по тесния път, всъщност да блуждаем по широкия. Тесният път ще ти бъде показан чрез стесняване на стомаха, всенощно бдение, умерено пиене на вода, оскъдност в хляба; чрез получаване на укори – когато си обиждан, да изтърпяваш мъжествено; когато те осъждат – да се смиряваш“.
Все още не сме се качили високо на стълбата, а какво страшно предупреждение! Свети Йоан ни призовава да внимаваме: „Добрият нрав се придобива с много труд, но може в един миг да изгубим това, което сме придобили с много подвизи. „Лоши беседи развалят добрите нрави“ (1 Кор. 15:33). Затова и охотно приемаме неговия безценен съвет: „Бягай като от бич от ония места, които ти създават възможност за падение: когато не виждаме забранения плод, ние не тъй силно го желаем“.
Може би си мислите, че е някак преувеличено от моя страна въздействието на нашия свят водач Йоан върху малките главици на нашите пътешественици. За тези, които все още се съмняват, Матей прилежно нарисува картината на нашето грехопадение:
„Както дърветата, огъвани от ветрове, пускат своите корени дълбоко в земята, така и ония, които пребивават в послушание, ще придобият силни и непоколебими души.“
„Покаянието е възобновяване на кръщението, примирение с Бога чрез извършване на добри дела, противни на предишните грехове.“
„Който плаче за себе си, той не вижда дали другият плаче, или е паднал, и не ще съди другите. Нищо не може да се сравни с Божията милост, няма нищо по-голямо от нея. Поради това онзи, който се отчайва, сам себе си погубва.“
„Като си се покаял, ти си възлязъл на петото стъпало; чрез покаянието ти си очистил петте сетива.“
„Както оловото се отличава от среброто, макар и по вид да е подобно на него, така и разликата между естествения и свръхестествения страх от смъртта е ясна.“
„Защо Бог не ни е дал да знаем за смъртта предварително? Защото…всеки би прекарал целия си живот в беззакония и на самия край би се кръстил или покаял. Но от многогодишния навик грехът би станал в човека втора природа, без възможност за поправяне.“
„Онзи, който се е удостоил да го достигне, нека помогне и на мен“ – така призовава свети Йоан Лествичник, който „очисти душата си с потоци сълзи“. А за нас е достатъчно да се научим да плачем, т.е. искрено, от сърце да се каем за греховете си, научени от нашия съвършен учител:
„Както огънят изгаря сухи съчки, така и чистите сълзи премахват всяка нечистота. О, братя, не ще бъдем обвинени при раздялата ни с този живот, че не сме вършили чудеса, че не сме богословствали, че не сме получили видения, но, без съмнение ще отговаряме пред Бога за това, че не сме плакали непрестанно за нашите собствени грехове.“
„Както водата, изливана по малко върху огъня, го гаси напълно, така и сълзата гаси всеки пламък на раздразнителност и гняв. Начало на кротостта е мълчанието на устата, среда – мълчанието на мислите, а край – непоколебима тишина.“
Издигнали се на това осмо стъпало, с децата за първи път присъстваме на един от проникновените своеобразни разпити, на които свети Йоан подлага страстите. Спираме се, за да научим повече за страстта, наречена „гняв“, която Лествичникът призовава пред съда на разума:
- Кажи ни, безумна и срамна страст, името на твоя баща и името на твоята зла майка, а също имената на твоите нечисти синове и дъщери. Съобщи ни също кой воюва против теб и кой те убива?
- Имам много майки, а и баща ми не е един. Мои майки са: тщеславието (суетата), сребролюбието (алчността), чревоугодничеството (лакомията)… А баща ми се казва надменност. Мои дъщери са: злопаметността, ненавистта, враждата, самооправданието. Мои врагове, които ми се противят и които ме държат във вериги, са безгневието и кротостта.
„Който прогонва от себе си гнева, той получава прошка на греховете, а който се привързва към него, се лишава от Божието милосърдие.“
„Който носи в сърцето си злопаметност и мисли, че принася покаяние, той прилича на човек, който бяга насън.“
„Никой да не мисли, че тая мрачна страст е маловажна.“
„Ако ти наистина обичаш своя ближен, то не го осмивай, а се моли за него тайно; защото тоя начин на любов е приятен на Бога. „Не съдете и няма да бъдете съдени“ (Лука 6:1)[
„Както добрият градинар вкусва само зрели зърна, а зелените оставя, така и благоразумният и разсъдлив ум старателно обръща внимание на добродетелите, които вижда у някого; а безумният човек открива пороците и недостатъците.“ – Това десето стъпало е причината и на нашата дъска да се появят няколко зрели грозда, а Мони и Ани не се сдържаха да ни нарисуват и пчелички, които да ни напомнят следващите слова на свети Йоан Лествичник, изречени на единадесетото поред стъпало:
„Който е познал благоуханието на огъня, слизащ свише, той бяга от многолюдните събрания както пчелата от дима.“
„Многословието е признак на неразумие, врата на злословието, слуга на лъжата. Благоразумното мълчание е майка на молитвата и страж на мислите.“
„Лъжата е унищожение на любовта. Детето не познава лъжата; не я познава и душата, която се е очистила от лукавство.“
„Онзи, който се е развеселил от вино, неволно казва истината във всичко; така и онзи, който се е опил от умиление, не може да лъже.“
Уморихте ли се, родители? Нашите герои пътешественици едва на това стъпало попитаха: „Колко стъпала е направил свети Йоан на тази стълба?“
Цели тридесет стъпала, мили дечица. Тридесет безценни стъпала, неизхабяващи се от студ и пек, както се случва със стъпалата на нашите домове. Тридесет стъпала, напомнящи за всяка година от земния живот на нашия Господ Иисус Христос до времето, когато се явил на света, за да извърши великото дело на нашето изкупление и спасение. Ние днес ще разгледаме само още едно последно стъпало:
„Чистотата ни приближава до Бога и доколкото е възможно, ни прави подобни Нему. Земята с роса е майка на сладостта на плодовете, а майка на чистотата е безмълвието с послушание.“
„Целомъдрието е всеобхватно название на всички добродетели.“
Средата на стълбицата ни призовава към онази чистота, без която никой не ще се приближи до Бога, тъй както свидетелства и шестото блаженство: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ (Мат. 5:8). Още в началото на нашето пътешествие извадихме и нашата „Съкровищница на добродетелите“, за да ни дава сили да следваме богоозареното слово на свети Йоан Лествичник – да обсъждаме, да сравняваме, но най-вече да закопнеем, да зажадуваме истински да притежаваме тези скъпоценни добродетели, за които ни говори и светото Евангелие, и Лествицата.
А нашите деца наистина жадуват, скъпи родители, жадуват да пият от чистите извори на знание за Бога, за да могат да пазят и своите сърца винаги чисти. Откъде зная това ли? Трябваше да видите пламъчето в очите им, когато всеки един от тях получи своето първо камъче – сърчице, което да му напомня да пази чистотата.
А в този знаменателен ден към нас се присъединиха още две нови пътешественички, носещи имената на мъдростта и надеждата: София и Надежда, бъдете добре дошли сред нас!
sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org
Имейл за връзка: sunday.school@ bulgarian-orthodox-church.org
© Българска Старостилна Православна Църква — Официална интернет страница