Първа Неделя на Великия пост – Тържество на Православието. Камбаните бият особено радостно и продължително, а в класната ни стая влиза радостно-забързан малкият Боби. Днес той за първи път е изкачил стъпалата до върха на камбанарията и с удивление е наблюдавал сложната плетеница от въжета и различни по големина камбани, отекващи всяка със своя глас в сърцата ни.

А днес ние, всички пътешественици от неделното училище, ще трябва да се изкачим още по-високо, защото искаме да наблюдаваме полета на един орел. Само при споменаването на думата „орел“ Лазар, Филип и Алекс се втурват тичешком към дъската, а Любчо охотно ни обяснява какво знае за тази величествена птица. Всички се съгласяваме, че тя е огромна, най-силна, хищна и по думите на св. Максим Изповедник е символ на „царско достойнство, способност за летене нависоко, стремителност на полета, зоркост, бдителност, бързина, изкусност в търсенето на храна, укрепяваща сила, способност при силно напрягане на зрението свободно, открито и неотклонно да гледа към щедрия и многоцветен лъч, излизащ от божественото Слънце“.

Наистина, както виждаме и от рисунките на нашите момчета, не е лесно да нарисуваш орел. А днес ние сме си поставили още по-трудна задача – да проследим с децата пътя на един „духовен орел, прямо и неотклонно вперил своя поглед в Слънцето на правдата, издигнал духа си високо над всяка злоба и метежност, стремително изкоренил всяка заблуда и ерес; зорък и бдителен за повереното му паство; бърз в утешение, изкусен в намирането на Хляба, слязъл от небето заради нас, човеците; укрепващ всяка изнемогваща християнска душа; целеустремен да изпълни в съвършенство Божията правда; покрил с крилете на вярата и любовта едноименния на Премъдростта град – София – и хранещ с потоците на истинното богословие целия православен свят – светител Серафим (Соболев), архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец“:

Свети Серафим, с кръщелно име Николай, се родил през 1881 г. в град Рязан, в семейството на благочестивите Борис и Мария Соболеви. И най-смелите предположения на децата не успяха да достигнат до факта, че Коля бил единадесетото дете в семейството. Но още по-удивителен беше за нас подвигът на обичната му майка Мария, която смирено и търпеливо се грижела не само за многобройната челяд, но и за прикования към леглото неин съпруг.

Малкият Коля попивал от своята дълбоко вярваща майка духа на истинното Православие и на живот в изпълнение на Божиите заповеди. Той от ранно детство проявявал необикновена за възрастта си любознателност и смирение, помнейки думите на Писанието: „Който придобива мъдрост, обича душата си“ (Притч. 19:8).

Когато бил в 4-ти клас на църковното енорийско училище, учителят обяснявал сложна задача по аритметика, но никой не разбирал. На третия път преподавателят ядосан призовал: „Хайде тогава, който от вас е глупак, да излезе напред!“. 12-годишният Николай веднага отишъл отпред – скромен и смирен, умеещ да бъде честен и открит пред себе си и пред другите. Той знаел, че „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (1 Петър 5:5). А учителят веднага съжалил за думите си – Коля бил неговият най-добър ученик.

Явно и нашите пътешественици са впечатлени – Лазар вдига ръка:

— Госпожо, мога ли да се върна на дъската да поправя още малко моя орел?

Разбира се, момчето ми, ние всички се нуждаем от същото – по-често да „излизаме на дъската на живота“ и да поправяме, да поправяме според силите си.

Не зная дали децата си дават сметка, но увлечени от примера на малкия Коля, ние неусетно сме се издигнали доста нависоко – всички жадно следят и следващата случка от детството на светителя:

Всяка сутрин майката на Коля му давала по две копейки за закуска. А той винаги давал една от тях на бедна старица. Един ден, приближавайки се към възрастната жена, той започнал да бърка по джобовете, но с тъга установил, че е забравил монетите вкъщи. А милата старица очаквала обичайната милостиня.

— Прости ми, мила бабичко, нямам нищо – усмихнал се смутено Николай.

Старицата продължавала да го гледа и изведнъж заплакала.

— Но защо плачеш? – объркано попитал Коля.

— Твоята добра дума ми е по-скъпа от всякакви пари! – отвърнала бедната жена.

Така Коля научил, че има много хора по света, които копнеят за една ласкава дума. От този ден насетне в продължение на целия си живот Николай разпръсквал щедро за тези души милостиня на утеха, добра дума, надежда и любов.

Нашият Лазар отново вдига ръка:

— Госпожо, ами аз намерих в моите джобове три опаковки от бонбони…

Най-хубавото е, мило мое момче, че даже празните опаковки биха се превърнали в прекрасен дар, само да можеш да се усмихнеш простосърдечно и да кажеш от сърце: „Прости ми! Нямам нищо!“.

Все по-вълнуващ и все по-нагоре продължава нашият „полет“ с децата. Ала не се притеснявайте за тях – имаме най-верния, най-царствен и сигурен водач – светител Серафим!

Проследихме още много моменти от святия живот на Софийския чудотворец. И на следващото наше пътешествие ни предстои да продължим вълнуващия разказ. Нашите пътешественици вече знаят много и с Божия помощ ще се приближат още по-близко до подвига на светител Серафим. По-скоро се тревожа за нас, родителите. Чувстваме ли се готови да отговаряме на многото детски въпроси за духовния родоначалник на нашата любима църква? Гори ли в нас онази любов към светителя, която да ни кара често да си припомняме стъпките на любимия пастир? А ако не помним стъпките, то как бихме последвали неговия труднопостижим „полет“?

Светител Серафим винаги напомнял на своите духовни чеда огромната полза от четенето на житията на светиите. Както сам казвал: „за душата те [житията] са като благодатен дъжд, който освежава, ободрява и радва“. Да последваме и ние съвета на нашия свят архипастир, като започнем с неговото житие: светител Серафим Софийски Чудотворец.