Ново предизвикателство се изправя днес пред малките ни пътешественици. Да, по време на досегашните ни пътешествия ние вече показахме колко сме смели пред лицето на нечувани опасности: в името на истината сме готови да пребродим непознати земи и да победим страховити създания; да бъдем неустрашими и пред най-жестоките съдии, и винаги да оставаме на страната на праведните изповедници и мъченици. Ала днес ще се наложи да си отговорим на един сложен, дори и за възрастните, въпрос: „Мога ли да бъда мирен? Зная ли какво е мир, за да се опитам да го придобия?“.

Малчуганите от последната редичка чинове усмихнато-смутено се споглеждат и още по-тихичко отпреди продължават да си шушукат. Не ги упреквам, не. Аз притежавам тази чудна добродетел в много по-малка степен от тях. Наистина сме в трудно положение! Кой би могъл да ни бъде водач в пътешествие, което е на границата на нашите възможности?

Никой друг, освен честваната днес от Православната църква великомъченица Ирина, едноименна на мира:

Като редове от изящна източна приказка започва да се ниже пред нас животът на света Ирина. Но нека да започнем отначало и подред – не Ирина, а Пенелопа се наричала тогава. И справедливо – защото мирът не се придобива изведнъж.

И тъй, Пенелопа била единствената дъщеря на римския управител Ликиний и съпругата му Ликиния, които живеели нейде на северния бряг на Егейско море. Невръстната девойка била така забележително красива, че още на шестгодишна възраст бащата решил да построи за нея кула, в която да я пази и възпитава. 3500 работници, наглеждани от 300 надзиратели построили тази кула-дворец само за десет месеца. Вътре всичко било от чисто злато. Заобикалящата местност, далеч извън града, била от най-красивите в управляваната от Ликиний област. И Пенелопа заживяла там заедно с 13 красиви девойки на нейната възраст и с една възпитателка – благочестивата старица Кария. В кулата можел да идва и един благоразумен старец на име Апелиан, назначен от княза да преподава на Пенелопа книжовна премъдрост. Разбира се, езичникът Ликиний поставил в кулата и множество златни идоли, уж за да пазят любимата му дъщеря.

Мирна, кротка и съзерцателна, Пенелопа често седяла в стаята си на върха на кулата и размишлявала. Един ден, през отворения прозорец от изток влетял гълъб, който носел малка маслинена клонка. Поставил я на масата и отлетял. След час, от същия този прозорец, долетял величествен орел, който сложил на масата венец от горски цветя и също отлетял. Най-сетне, през другия прозорец, долетял и черен гарван. Той донесъл в клюна си малка змия.

Пенелопа и старицата Кария наблюдавали удивени, а когато дошъл учителят, развълнувано му разказали всичко. По Божи промисъл, Апелиан бил таен християнин и така им обяснил видяното:

„Знай, дъще моя, че гълъбът означава добрия ти нрав, твоята кротост, смирение и девическо целомъдрие. Маслинената клонка знаменува Божията благодат, която ще ти бъде дадена в кръщението. Реещият се орел изобразява царя и победителя и означава, че ти ще победиш невидимите врагове, както орелът побеждава птиците. А венецът от цветя е знак за приготвения ти венец на вечната слава от Царя Христос. Гарванът със змията означава врага – дявола, който се опитва да ти донесе скръб, печал и гонение. Знай, девице, че великият Цар, Който държи в Своя власт небето и земята, иска да те направи Своя невеста и в Негово име ти ще претърпиш много страдания.“

Думите на благочестивия старец разпалили в сърцето на Пенелопа огъня на божествената любов. Девойката била само на 12 години, а нейният баща Ликиний вече мислел кого да ѝ избере за съпруг. Но не за това копнеела мъдрата му дъщеря. Измолила от баща си седем дни за размисъл. Сетне запитала златните идоли: „Ако вие сте богове, ще ме чуете: баща ми иска да ме омъжи, а аз бих искала да запазя девството си, защото житейските грижи пречат да се служи с цялото сърце на Бога. Кажете: да встъпвам ли в брак, или не?“.

Идолите мълчали.

Тогава смирената и целомъдрена Пенелопа се обърнала от цялото си сърце към Бога: „Ако Ти си истинският Бог – Онзи, Когото проповядват християните, моля Те, кажи ми: трябва ли да взема мъж, или завинаги да остана девица?“.

С тази горестна молитва на уста, девицата задрямала. Било късно вечерта.

Същата нощ в съня си видяла Божи ангел, който ѝ казал:

„Пенелопа! Отсега ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина, защото за мнозина ще бъдеш убежище и тих пристан и чрез тебе ще се обърнат към Бога и ще се спасят душите на много хиляди човеци. Името ти ще бъде велико и дивно във вселената…Тази нощ при тебе ще дойде Божи човек на име Тимотей, наставен в християнското учение и приел свещенството от св. ап. Павел. Този човек разнася по църквите посланията на ап. Павел. Той ще те сподоби със свето кръщение и ще ти каже какво трябва да правиш.“

„Отсега ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина!“ – Тези ангелски слова приковават нашето внимание. С децата се питаме: „Как е възможно от Пенелопа да станеш Ирина; от езичница да станеш не просто християнка, но и мъченица за вярата; от 12-годишно дете, невръстна девойка, да се превърнеш в мъдра и мъжествена изповедница на православието?“.

Отговорът? Той се крие в целия живот на света Ирина:

• Когато, изоставили всичко земно и преходно, се стремим с цялото си същество към вечното и незалязващо Слънце на правдата;
• Когато изхвърлим златните идоли от сърцата си и имаме дръзновението да кажем дори на най-близките си: „Знайте, че аз съм рабиня Христова, вярвам във вечния небесен Цар и обичам Него. Обрекла съм се на този чист, небесен и безсмъртен Жених. Друг жених не желая“.
• Когато обикнем нашите родители толкова силно, че да можем убедително като света Ирина да им говорим: „Моля те, татко, умолявам те: познай истинния Бог, Който е създал всичко със Словото Си“.
• Когато придобием такава молитва, която има силата да възкресява мъртъвци; да ни пази от отровните змии; да прави острието на триона недействено, а водната стихия нетечаща…
• Когато и за нас някой възкликне: „Наистина тая девица е погубителка на царе!“. Блажена била светата мъченица Ирина, защото мъдро различавала нечестивите царе и само в техните очи била погубителка. Да можехме и ние с такава лекота и устрем, непоколебимо уповаващи се на Бога, да побеждаваме и погубваме всеки враждебен помисъл, който удобно се настанява върху престола на нашето сърце!
• Когато всички, даже и онези, които преди са мислели, че сме погубители, видят в нас спасители и с вяра изповядат: „Рабиньо на истинния Бог! Умолявам те, не ме погубвай, както погуби много от нашите князе, защото и аз вярвам в Сина Божи и искам да стана християнин!“. А света великомъченица Ирина навсякъде спасявала не един и двама, а десетки хиляди човешки души.
• Най-сетне, последно „когато“, но толкова страшно и невъзможно за нас! Когато сме готови всеки миг да пожертваме живота си за Господа, да бъдем погребани извън града на страстите, та някак да погине и старият човек у нас, и, сякаш това не е достатъчно, накрая да похулят не само нашето, но и Божието име с грозни, горделиви думи: „Страшни слухове се носеха за тая вълшебница. Защо сега не можа да ме убие, а я убих аз, и къде е помощникът ѝ Христос? Защо не я избави от моите ръце?“.
• Тогава и нас ще възкреси Христос и ще чуем пратения ангел да ни утешава: „Повече от никого не ще приемеш страдание“.

Удивени, децата в неделното училище мълчат. Притихнали са даже малчуганите от последния ред. Дори на дъската ни, която обикновено е изпъстрена с множество рисунки, днес се мъдри само едно красиво гълъбче, което ни нарисува Таисия. Мирно гълъбче с маслиново клонче, символ на мира. И това гълъбче сякаш ни пита: „Е, разбрахте ли какво чудо е мирът? Можете ли да бъдете поне като мен?“.

От голямата икона ни гледат топлите очи на най-мирната и кротка светица – Ирина. А седемгодишната Анна отронва: „Това житие прилича много на подвига на свети Георги!“.

Така е, малка наблюдателна Анна, наистина е така!