С любознателните ни пътешественици достигаме и до днешната неделя, възпоменаваща словата на Господа за времето на Неговото славно Второ пришествие. Дори сковаващият студ навън вплита ледени висулки и февруарска сивота в и без това страховитата картина на Страшния Христов съд.

Ала какво е това благоухание, разливащо се навсякъде в църквата, в двора, в неделното училище и сякаш изпълващо въздуха? Откъде струи радост и оживление сред нашите деца, които подобно на трудолюбиви пчелички са готови отново да поемат с нас на чудно пътешествие? Дали се радват на това, че сякаш привлечени от този аромат, днес към нас се присъединяват двама нови пътешественици – будният Николай и съзерцателният Калоян? Със сигурност всички се радваме и ги приветстваме от сърце!

Ала дивното благоухание дължим на множеството стройно подредени в притвора на храма бурканчета с мед, очакващ да бъде осветен в памет на чествания днес достолепен свещеномъченик Харалампий, епископ Магнезийски:

Едва прекрачил прага на неделното училище, Калоян вече възторжено вдига ръка:

— Аз много обичам мед!

Оказва се, че всички дечица много обичат мед и искат да споделят с вас тази неописуема сладост. Мили родители, тези старателно изрисувани бурканчета сладост са за вас:

Е, да си призная, аз не познавам човек, който да не обича мед, но вярвам, всички ще го заобичаме още повече, щом „посетим“ град Магнезия в онова време, когато там живял свети Харалампий.

Трудни били онези времена за християните, защото точно тогава царувал един от най-жестоките римски императори – Луций Септимий Север, известен със смразяващото име Север („строг“, „суров“, „жесток“). Той издал заповед навсякъде да бъдат мъчени християните и особено свещените лица, тъй като вярвал, че така по-лесно ще склони всички останали към почитане на идолите.

Всички в областта Тесалия знаели за доблестния живот и непоклатима вяра на светия епископ Харалампий. Затова неверниците се погрижили той да бъде предаден на игемона Лукиан, за да бъде измъчван.

Гордият управител Лукиан, заобиколен от своите приближени, незабавно наредил св. Харалампий да бъде разсъблечен и повесен на стълб, а след това да стържат цялото му тяло с железни нокти. Мислел, горкият, че така би унизил Божия служител. Ала в мъките светецът се показал още по-достоен за удивление и почит. Дори двамата войници, които го мъчели, ужасени възкликнали:

— Не е ли това Самият Христос? Тялото му, докато го стържем, става по-твърдо от желязото.

Познали Господа в лика на Неговия славен раб Харалампий, двамата воини Порфирий и Ваптос изповядали Христа и били посечени; за един миг преминали от лявата към благословената дясна страна на Отца.

Военачалникът Лукий решил сам да довърши мъченията, които неговите собствени войници не пожелали да причинят на светия старец Харалампий. В същия миг ръцете на пълководеца се отделили от тялото му и прилепнали към тялото на мъченика. А управителят Лукиан, ядосан, плюл в лицето на светеца и мигом собственото му лице се обърнало назад. Така били наказани двамата нечестивци, а кроткият свещеномъченик се помолил на Господа мъчителите му да бъдат изцелени. В оня ден огромно множество магнезийци повярвали и чули от небето глас:

— Харалампий, земни светилниче, който осветява и небето, слуга на ангелите, съжител на пророците, приятел на апостолите, воин ведно с мъчениците и достоен за разговор с Мене! Аз чух твоята молитва – нека твоето моление бъде за изцеление на тези болни!

И ние с децата се радваме: пълководецът Лукий се кръстил, а управителят Лукиан прекратил преследването на християните, за да извести император Север за необикновените събития.

Трепетно следим решението на императора. Дали това ще бъде краят на гонението? Все пак, такива чудеса не се случват постоянно. Да видим! О, императорът, разгневен, изпраща 300 войници, за да доведат свети Харалампий при него! Дори им заповядва да го мъчат по пътя – влачили го омотан със собствената му брада; забили остър железен гвоздей в тялото му:

— Е, не! – изтръгва се първият развълнуван протест на Ники. Може би затова, когато един от конете на жестоките войници проговаря с човешки глас, Ники много изразително ни прочита думите на безсловесното животно:

С децата сме единодушни: при такова велико чудо тези воини би трябвало да повярват! Но историята разказва друго. Войниците, макар и ужасени от случилото се, завели свети Харалампий при императора.

За втори път: „Ее, нее!“ – оглася класната ни стая. Ники недоумява – нима е възможно да не повярваш?

Възможно е, любознателни Ники. Ожесточеното сърце не обича здравия разум. Самият император го доказал със своите действия.

В мига, в който видял престарелия и измъчен свещенослужител пред себе си, император Север като диво животно се втурнал към него и забил собственоръчно три остри кола в гърдите му, а сетне наредил на слугите да донесат дърва и да горят страдалеца на слаб огън. Ала огънят загаснал, слугите се уморили, а царят едва тогава взел да разпитва свети Харалампий:

— На много години ли си?

— 113 г. преживях на този суетен свят – отговорил мъченикът.

— Ти можеш ли да възкресяваш мъртви? – съмнявал се Север.

А мъдрият, смирен Харалампий отвърнал:

— Това не е в човешката власт, а във властта на Христос.

Само след три дни умрял някой си младеж и по молитвите на свети Харалампий възкръснал. Тогава императорът… „със сигурност повярвал“, си мислите. Уви, множество народ повярвал, но императорът се ожесточил още повече.

„Еее, не!“ – удивен е за трети път Ники, а Митко до него потвърдително се плясва по челото.

Да, мили деца, вместо да повярва, императорът така се разгневил, че заповядал да запалят брадата на свети Харалампий. Но този път сякаш самите факли протестирали срещу такава неправда, защото от техния огън не брадата на праведника, а около седемдесет неверници, които наблюдавали наоколо, се запалили и изгорели.

Император Север бил прочут със своята жестокост, ала на нас с децата ни се струва, че в още по-голяма степен той бил лишен от разсъдък. И в своята неразумност и безсилна ярост решил да се опълчи срещу Създателя и Твореца на всичко. Взел лък, пуснал стрела към небето и изкрещял:

— Христос, ако Ти живееш на небето, слез при нас; ето, аз готвя война срещу Тебе…Ако ли пък не слезеш, аз ще сваля небесата, ще угася слънцето и със собствените си ръце ще Те хвана!

Земята се разтресла. Страховити гръмотевици огласили небето. А изуменият народ видял своите владетели – император Север и епарха Крисп – да висят във въздуха, свързани сякаш от невидима сила.

Само по молитвите на свети Харалампий, безумният Север стъпил отново на земята, молейки: „Владетелю на небето и Създателю на земята, помилвай ме!“. След това се затворил в двореца и три дни не излязъл от него, размишлявайки върху непостижимите Божии дела.

Но тласкан от злите си страсти, съвсем скоро императорът на великата Римска империя отново се върнал на пътя на неправдата и осъдил свети Харалампий на посичане с меч. Така увенчаният с царска диадема се оказал по-неразумен и от последния просяк в своето царство.

А благодатният старец Харалампий, радостно сияещ и разнасящ благоуханието на своя праведен живот, богато преизпълнен с всяка добродетел, тръгнал със светъл взор към мястото на мъченическата си кончина. И както светло живял, така и на прага на смъртта го посрещнала Самата Светлина – нашият Господ Иисус Христос се явил в славата Си, за да засвидетелства за нас колко мил Му е подвигът на мъченика:

— Дойди, Харалампий, ти пострада толкова много заради Мене, моли от Мен каквото искаш и Аз ще ти го дам.

Верният Христов ученик Харалампий, изпълняващ винаги повелите на своя любим Учител и възлюбвайки нас, неговите ближни от всички времена, като самия себе си, се помолил така:

— Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват мощите ми и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора … а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!

Стоим смълчани пред лика на свещеномъченик Харалампий, а в сърцата ни е топло и радостно. Като сияйната радост от току-що паднала роса върху зажаднял цвят на алена роза; като топла кехлибарена сълза от мед, която ни изпълва с аромата на цялата гора, на всяка билка и тревичка, докоснати от неуморните крачета на безброй пчелички…

С такава радост в сърцата, вече сме готови да отидем в църквата, където благоуханието на меда се носи най-силно. Ех, да можеше всеки път да донасяме в храма поне частичка аромат от някое добро дело! И не стъклени бурканчета, а сърца, обзети от твърда решимост, да могат да вместят някой ден превъжделените слова на Царя:

Свещеномъчениче Харалампие, моли Царя на славата Христос да се спасят нашите души!