Епископ Виктор (Островидов)

АРХИПАСТИРСКИ ДОКУМЕНТИ И ПИСМА
ИЗ ПИСМО НА ВЛАДИКА ВИКТОР ДО ЕПИСКОП А. Писмо до епископ Авраамий (Дернов) от 15 януари 1928 г. (ст. ст.). Архив УФСБ СПб. ЛО. Д. П!78806. Т. 3. Л. 97–99. Цитира се по Священноисповедник Димитрий, архиепископ Гдовский. Сподвижники его и сострадальцы. Жизнеописания и документы. Сост. Л. Е. Сикорская. – М.: Братонеж, 2008., сс. 410-414. Копия от писмото епископ Виктор разпратил на свои доверени лица и съмишленици като заместил името с инициали и променил обръщението на „Вие“. Публикува се със съкращения.

Скъпи Владико!

Мир вам от Господа!

П олучих Вашите две писма и се зарадвах. Няма да скрия, че заедно с радостта Вашите писма доставиха и печал на сърцето ми и на сърцата на любещите Ви вятичи. Вие ме хвалите за моята ревност и като забравяте моята греховност, ме превъзнасяте до издигнатия с колесницата Илия. О, колко ме е срам от това сравнение, защото съм недостоен за него...

Но ето, Вашите две думи, че искате да се отдалечите в неизвестно странничество, за да се молите без угризения на съвестта във всеки храм, независимо какъв е, – тези две думи като тежък камък легнаха на сърцата ни и задушиха всички Ваши похвали за нашата ревност.

Та нали извън Православната Църква я няма Божията благодат, а следователно няма и спасение [...].

И изведнъж Вие пишете, че бихте искали да се молите навсякъде, където се хвали Божието име. Но нали, ако продължим по-нататък, то по този начин Вие ще попаднете не само при всякакви еретици, но и при мохамедани, будисти и прочие, защото нали и при тях се слави Божието име. Но Вие и сами виждате, че такива мисли на пълно безразличие разрушават не само смисъла и значението на Православната Църква, но и на самото християнство. И тогава за какво е потребно нашето изповедничество за истината на Православната Църква? За какво търпим лишения, страдания, а може би ще се наложи да понесем и самата смърт! ...

Това е от първото Ви писмо, а ето от второто – Вие споменавате тук за разколи, чисти катари и прочие и като че ли даже приписвате това на нас между редовете. Това отново унищожава всички Ваши похвали за нашето истинно слово, което според Вас сме били длъжни да кажем на прелъстените.

Не, свещена главо, ние не сме отцепници от Божията Църква и не сме разколници, които са се отделили от нея: да не се случи това никога с нас. Ние не отхвърляме нито митрополит Петър, нито митрополит Кирил, нито светейшите патриарси, да не говорим за това, че ние с благоговение съхраняваме цялото вероучение и църковното устройство, предадено ни от отците и въобще не безумстваме и не хулим Божията Църква.

Ето през 1923 година по съвсем същия начин ние изповядвахме истината на Църквата и със своите страдания постигнахме това, че нечестивците бяха изгонени от Божията Църква и образуваха свое „обновленско“ сборище отделно от нас. И така, според Вас, ние бяхме ли разколници в своето изповедничество тогава? Не вярвам да сте мислили така, защото Вие сам ни благославяхте и целувахте раните ни. Така учеха за нас – като за разколници – прелъстените от дявола предатели на Църквата, като искаха по този начин да защитят своето отричане и падение. Същото правят същите тези лица и сега, обвинявайки ни в разкол. Но ние не правим разкол в Църквата, а само настояваме предателите на Божията Църква да напуснат своите места и да предадат управлението в други ръце или да се покаят със сълзи и да се разкаят за извършеното зло. Или Вие мислите, че Сергий е по-добър от Антонин? Лидерът на обновленците. Неговите заблуждения за Църквата и за спасението на човека в нея ми бяха ясни още през 1911 г., когато писах за него в старообрядческо списание, че ще дойде време и той ще разтърси Църквата. Така и стана. И ние трябва да вземем всички мерки, за да запазим и оградим овците на Православната Църква от новата лъжа. И не само ние се стремим към това, а с нас е съборът на Соловецките епископи, с нас е огромно множество Божии раби. Ужасът от злото, което вършат тези вълци в Христовата ограда, беше потиснат от страха пред тях като пред стопани на Божия дом, макар че те не са стопани, а самозванци. Митрополит Петър не е благословил нито „Синода“, нито „възванието“, нито онази дейност на митрополит Сергий, с която той превишава своите пълномощия. И ето, от различни краища на Православната Руска Църква се раздаде глас, изобличаващ предателите, и се предприеха опити те да бъдат отстранени от ръководството, както беше и през 1923 година. Но разорителите на Църквата се надяват, че митрополит Петър няма да се върне към „живота“, както предишните отстъпници от Църквата, живоцърковниците, се надяваха, че светейшия патриарх „няма да възкръсне“. Ние пък имаме друга надежда – че память их погибнет с шумом (виж Пс. 9:7), като на осквернители на християнските души.

Ние вярваме с детска простота, че силата на Църквата не е в организацията, а в Божията благодат, която не може да бъде там, където са нечестието, предателството, отричането от Православната Църква, макар и зад маската на постигане на външно благо за Църквата.

Защото тук имаме работа не с обикновен грях на митрополит Сергий и неговите съветници. О, ако беше само това! Не! Тук е налице систематично – по определен обмислен план – разрушаване на Православната Църква, стремеж всичко да бъде смесено, осквернено и разложено духовно.

Тук е заложена гибелта на цялата Православна Църква, а именно: нейното съзнателно приспособяване – на небесната Христова невеста – за служене на злото, защото светът в зло лежи.

„Не се впрягайте заедно с неверните“ и прочее, заповядва светият апостол (2 Кор. 6:14-18). А тези учат обратното. И всичко това трябва да се разпространява по цялата Православна Руска Църква, защото всички трябва да одобрят новото нечестие, а ако не – запрещение, защото, казват, „ние сме вашето началство“. О, заслепение на ума! О, ужас на преживяваното!

При изпитанието от 1923 година и по-късно ясно се разкри, че опората на Православната Църква са изповедниците на Истината – епископите, свързани с неразривна благодатна връзка и любов с техните паства. И какво правят новите врагове на Православието? Те преместват такива епископи от техните катедри и поставят на техните места свои протежета и това не са единични случаи, това се извършва систематично в цялата Руска Църква. Можете да си представите какъв стон, плач и ужас покриха Православната Църква, когато в нея започна това разсичане на неразсекаемото.

Ленинградското (Петроградското) духовенство и миряни запитаха митрополит Сергий какво обяснение ще им даде за това злодеяние? И той наивно отговаря, че в този случай страда не Църквата, а епископите и паствата. Та това не е ли малка Църква? Не е ли клетка от Вселенската Църква? А това е необходимо, по думите на митрополит Сергий, уж за да бъде показана лоялността ни по отношение на гражданската власт. Що за безумие?! – Да проявяваш своята лоялност посредством разоряването на Църквата.

По-нататък, втора опора на Православието се оказаха енорийските настоятелства. И какво правят пак новите врагове на Православието? Те издават заповед да бъде сведена до нула ролята на енорийските настоятелства и това се прави, за да могат поставените от тях епископи да заместват по свое усмотрение свещенослужителите по места. Какво осквернение на душите ще започне сега от нечестивите свещенослужители, които епископите ще разпращат навсякъде и какво ужасно разложение на вярата и упадък на религиозния живот ще предизвикат те …

Наистина тези зли замисли срещу Църквата не са от човек, а от този, който открай време беше човекоубиец и който жадува нашата вечна гибел, слуги на когото станаха новите предатели, подменяйки самата същност на Православната Христова Църква, като от небесна я направиха земна и от благодатен съюз я превърнаха в политическа организация.

В заключение на това писмо Ви умолявам като приятел, пред когото благоговея за неговото благочестие: избягвайте отровните измамни речи (писания), които Ви изкушават като змии и искат да Ви отдалечат от животворното дърво на Истината.

Нека да пребъдем твърди и непреклонни в предприетото от нас от 1922 г. изповедничество за Божията истина, за да не отнесе Господ към нас казаното от пророка: „Свещениците ѝ нарушават Моя закон и оскверняват Моите светини, не отделят свето от несвето и не правят разлика между чисто и нечисто“ (Йезек. 22:26), но всичко е еднакво за тях.

Спомнете си великия изповедник Теодор Студит, за когото четохме заедно как прекратил общението си с патриарха само за това, че той не искал да лиши от сан свещеника, съзнателно извършил незаконно венчание. А вие искате да представите за нищо разоряването на цялата Православна Църква от тези духовни разбойници и то само защото те надянаха на себе си маската на стопани на Божия дом, макар Вие сами да знаете, че те са престъпници.

Не, това ще е ослепяване на сърцето, а обратното – защитаване на Божията Истина, а не разкол. Текстът в курсив е добавен по-късно, във варианта на писмото, разпратен от епископ Виктор на съмишленици. Спомнете си и другия изповедник, св. Максим, който казал: „Ако дори цялата вселена се причасти с отстъпилия патриарх, аз няма да се причастя с него во веки“. Нека с Божията благодат да подражаваме на тези изповедници.

Мир Вам

Е[пископ] Виктор