Епископ Виктор (Островидов)

АРХИПАСТИРСКИ ДОКУМЕНТИ И ПИСМА
ПИСМО ДО БЛИЖНИТЕ Польский М., протопресв. Новые мученики Российские: В 2 ч. Репр. воспр. изд. 1949—1957 гг. (Джорданвилль). М., 1994. С. 75—76; Машинописно копие, иззето при ареста на благочинния на I-ви окръг на Вятска епархия свещеник Иван Попов (ГАСПИ КО. Ф. 6799. Оп. 8. Д. 10267. Т. 1. С. 4. Вл. 9). Внесените в текста допълнения в това копие са дадени в средни скоби.

„Блюдите, да не прельщены будете“




Б лагодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас!

Възлюбени приятели мои!

С огромна скръб в сърцето ще ви разкажа за новата лъжа, с която врагът дявол иска да увлече християнските души на пътя на гибелта, като ги лиши от благодатта на вечното спасение. И тази лъжа, уви за нас грешните е много по-горчива от първите три – на живоцърковниците, обновленците и григорианите, чието безумие беше явно видно за всички, а гибелността на последната лъжа не всеки може да разбере; това е особено трудно за тези, на които умът и сърцето са обърнати към земните неща, заради които хората свикнаха да се отричат от Господа. Но нека знаят всички, че последната декларация, Възванието на митрополит Сергий от 16/29 юли тази година, е явна измяна на Истината (Йоан 14:6).

„Кого предадоха подписалите „възванието“ и от кого се отрекоха те…“ (Деян. 14:13). Те се отрекоха от Светата Православна Църква, която винаги във всичко е чиста и свята и няма в себе си сквернота или порок, или каквото и да било подобно нещо (Еф. 5:27). Те произнесоха над нея открито осъждане пред целия свят, тя е вързана от тях и предадена на поругаване от „външните“ като злодейка, като престъпница, като изменница на своя най-свят Жених Христос – вечната Истина, вечната Правда. Какъв ужас!...

Светата Църква, която Христос си придоби от този свят със Своята кръв (Деян. 20:28) и която е Неговото тяло (Колос. 1:24), а за всички нас – дом на вечното благодатно спасение от този живот-гибел, – сега тази Божия Христова Църква се приспособява да служи на интереси, които не само че са чужди за нея, но са даже и напълно несъвместими с нейната Божественост и духовна свобода. „Мнозина християни постъпват като врагове на Христовия кръст – казва апостолът – те мислят за земното (политиката) като забравят, че нашето жителство е на небесата“ (Филип. 3:20) „защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14). И какво обединение би могло да има на Божията Църква с гражданската власт, каквато и да би била тя, след като целите на дейността [на всяка гражданска власт] са изключително от материално-икономическо естество и макар и да могат да бъдат външно морални, те са чужди на вярата в Бога или са даже враждебни на Бога. А в същото време целите на Църквата са изключително духовно-нравствени и чрез вярата в Бога извеждат човека отвъд пределите на земния живот за постигане на вечните небесни блага с помощта на Божията благодат. „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога“ (Иаков 4:4).

Затова Църквата Христова поради своята същност никога не може да бъде каквато и да било политическа организация, защото в противен случай престава да бъде Църква Христова, Църква Божия, Църква на вечното спасение. И ако сега, чрез това „възвание“, Църквата се обединява с гражданската власт, то това не е просто външна маневра, но наред с тежкото поругаване, с унищожаването на Православната Църква тук е извършен и най-големият грях на отричане от Истината на Църквата, който грях не може да бъде оправдан от постигането на каквито и да било земни блага за Църквата. Не ми казвай, че по този начин при нас се е създало Централно управление и се създават местни управления, и се получава видимо външно спокойствие на Църквата или, както казва „възванието“, „законно съществуване на Църквата“ – това и подобно на това обичат да казват и всички по-рано увлечени от дявола в отпадане от Православната Църква. Каква полза, ако ние самите, които сме направили себе си и се наричаме храмове Божии (2 Кор. 4:16), станем непотребни и омерзителни в Божиите очи, а получим външно управление? [Не!] Нека да нямаме никакво управление, а да се скитаме, даже без да имаме къде глава да подслоним, подобно на тези, за които някога е казано: „скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти“ (Евр. 11:37—28). Но нека по пътя на такива страдания да се запазят душите на православните в благодатта на спасението, от която се лишават всички уловени от дявола с подобни външни предлози. „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат“; предстои всяка душа да бъде изпитана и всяко място отсято, за да се отдели зърното от сламата, макар и в неголямо количество, тъй като „избраните“ са малко, както е казал Господ; „обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“ (Мат. 28:7). Ние пък, приятели мои, [нека не жалим нищо от долното, за да не загубим горното], да не създаваме съблазън за Божията Църква, за да не бъдем осъдени от Божия Съд. „Пазете се да ви не прелъсти някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име … и ще прелъстят мнозина“, предупреждава Господ [(Мат. 24:4—5)], а светият апостол с грижа за нас казва: „гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави“ (Еф. 4:15—16).

Да не ожесточи Господ и сърцата на подписалите възванието, но да се покаят и обърнат и да се очистят греховете им. А ако не, то да пазим себе си от общение с тях, като знаем, че общението с увлечените е нашето собствено отричане от Христос Господ.

Приятели мои, ако ние истински вярваме, че извън Православната Църква няма спасение за човека, то когато се извращава нейната истина, не можем да оставаме безразлични, нощни нейни почитатели, а трябва да изповядваме пред всички истинността на [Православната] Църква. А че другите - дори и в безчислено множество, дори и най-висшите йерарси - остават равнодушни и даже могат да употребят спрямо нас своите запрещения, то в това няма нищо учудващо. И по-рано нерядко се е случвало – и преди четири години стана така Има се предвид обновленския „събор“ от 1923 г. – че отпадналите от истината са свиквали събори и са наричали себе си Божия Църква и, видимо грижейки се за правилата, са поставяли под запрещение неподчинилите се на тяхното безумие, но всичко това са вършели за свой позор и за своя вечна гибел. „Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия.“ „А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово“ (2 Сол. 3:3—5).

Декември 1927 г.

Епископ В[иктор] Г[лазовски]