Епископ Виктор (Островидов)

АРХИПАСТИРСКИ ДОКУМЕНТИ И ПИСМА
ВТОРО ПИСМО НА ГЛАЗОВСКИЯ ЕПИСКОП ВИКТОР ДО МИТРОПОЛИТ СЕРГИЙ Польский М., протопресв. Новые мученики Российские: В 2 ч. Репр. воспр. изд. 1949—1957 гг. (Джорданвилль). М., 1994. С. 73—74.

В аше Високопреосвещенство, милостиви архипастирю, дълбокопочитани и скъпи Владико,

През месец октомври със синовна любов дръзнах да изкажа пред Ваше Високопреосвещенство своята скръб по повод на започналото гибелно разрушаване на Православната Църква под формата на „управление“.

От началото до края то е изпълнено с тежка неправда и представлява възмущаваща вярващата душа подигравка със Светата Православна Църква и с нашето изповедничество за Божията истина. А чрез предаването на Христовата Църква на поругаване от „външните“ то представлява прискърбно отричане от спасението или отричане от Самия Господ Спасител.

Този грях, както свидетелства Божието Слово, не е по-малък от които и да било ерес и разкол, а е несравнено по-голям, защото непосредствено хвърля човека в бездната на погибелта според нелъжовното Слово: „който се отрече от Мене пред човеците“ и прочее.

Доколкото беше по силите ни, ние предпазвахме самите себе си и нашето паство да не бъдем причастни на този грях и по тази причина върнахме обратно самото възвание. Приемането на възванието би било свидетелство пред Бога за нашето равнодушие и безразличие спрямо Светата Божия Църква, Невестата Христова.

От страх Божий за мен вече е неприемливо и Вашето разпореждане за моето преместване. Боя се, както ми пише един светител, проявата на послушание от наша страна да не бъде отчетена от „тях“ (Синода) като одобрение на извършеното от „тях“. И затова, дори ако ми беше предоставена пълна свобода на придвижване, каквато нямам като административно изселен, то тогава аз бих се запитал: няма ли да отговарям за това послушание пред Бога, защото по същество то ме обединява с хора, отдалечили се от Бога? А че „възванието“ действително е достойно за много сълзи и че отдалечава човека от Бога – по този въпрос аз изложих своите мисли отделно под формата на писмо до ближните, което прилагам тук.

Как ще е по-нататък? По-нататък аз бих молил Бога - и не само аз бих Го молил, но и цялата Православна Църква, - да не ожесточи Той Вашето сърце както някога сърцето на фараона, но да Ви даде благодат за осъзнаване на извършения грях и за покаяние за живот. Тогава всички вярващи с радост и сълзи на благодарност към Бога отново ще дойдат при Вас като при отец, пастирите – като при първопастир и цялата Руска Църква – като при свой свещен глава.

Врагът повторно Ви подмами и съблазни Има се предвид отпадането в обновленството на митрополит Сергий през 1922 г. с мисълта за организацията на Църквата. Но ако тази организация се купува на такава цена, че и самата Божия Църква престава да бъде дом на благодатно спасение за човека, а самият получил организацията престава да бъде това, което е бил – защото е писано: „да бъде неговият двор пуст и епископството му да приеме друг“, – то за нас би било по-добре да нямаме никога никаква организация.

Каква полза, ако ние, които сме станали по Божията благодат храмове на Светия Дух, получим организация, а сами изведнъж станем непотребни. Не. Дори да загине целият видим веществен свят, нека в нашите очи по-важна от него да бъде неминуемата гибел за душата на този, който предлага такива външни оправдания за греха.

Ако пък ожесточението на сърцето е отишло далече и няма надежда за покаяние, то и за този случай ние имаме просвещаващото ни слово: „Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема; и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери, казва Господ Вседържител“ (2 Кор. 6:17-18).

На Ваше Високопреосвещенство, дълбоко почитания архипастир, сърдечно предан в Христа брат

Виктор, епископ Ижевски и Вотски

6 декември 1927 г.