В аше Високопреосвещенство, милостиви архипастир и отец, скъпи и дълбокопочитан Владико!
Току-що получих Вашето благословение за награждаването на един от протойереите на град Вятка с митра. Видях Вашия познат и скъп титул и от тази изненада сърцето ми се напълни със забравената отрада и предишно благоговение към Вас, с които се разделих с Вас преди година. От очите ми неволно потекоха сълзи; сълзи на любов към отеца и благодарност към Бога. Нека тези сълзи да свидетелстват пред Бога, че аз съвсем не искам да Ви обидя, като Ви изпращам това писмо. Пиша го от скръб за Светата Православна Църква.
Скъпи Владико! До неотдавна Вие бяхте доблестен кормчия и въжделен за всички нас първопастир и дори само припомнянето на Вашето светейше име вливаше в сърцата ни бодрост и радост. И изведнъж – такава печална за нас промяна: нашите умове се колебаят, сърцата ни изгубиха опора, чувстваме, че отново сме останали без ръководител и защитник от тези, които ни нападат и това е от момента, в който бяхте заобиколен от Вашите съветници. Душите ни изнемогват, ужасът от съзерцаването на това, което става сега навсякъде в Църквата, ни задушава подобно на кошмар и всички ги обхваща вцепеняващ страх за бъдещето на Църквата. Там далече замисля да се отдели Ташкент, тук клокочи и се вълнува Петроград, ето стене и вопие към небето Вотландия и отново се бунтува Ижевск, а там отново в скръб и недоумение припадат към земята Вятка, Перм и пр., и пр. градове, а над всички тях всеки момент Москва се кани да произнесе своята решаваща дума. Навсякъде започна разрушаване на Църквата и то под формата на „управление“. Какво е това? Защо? Нима Светата Църква малко пострада и страда от „външните“? И каква може да бъде ползата от тези разрушаващи мира гибелни разпореждания? …
Владико! Пощадете Руската Православна Църква – тя Ви е поверена и от Вас много зависи да не позволявате да бъде разрушавана под формата на „управление“. Нека не се подлага на порицание Вашата всечестна глава и да не бъде причина за разколи и отпадане от Църквата. В противен случай, ако това не се направи и спази, то свидетел е Бог и Неговите ангели, че в Църквата ще стане голям разкол, от който няма да ни спаси и предвижданият Събор, впрочем вече предварително наричан с име, което е по-добре да не произнасяме. Подигни очи и погледни наоколо и от върха на мислената планина виж твоите чеда (Ис. 60:4) как се вълнуват и страдат и бъди за нас носител на мира и съдейственик за успокоението на Църквата. За това просим и молим Твоята света душа.
Да бъде винаги с Вас Божията помощ, запазваща Ви от злото, укрепяваща Ви в доброто, утвърждаваща в мъдростта първойерарха, ободряваща при избирането на пътя на истината. Като припадам към свещените Ви нозе, оставам Ваш най-малък послушник и богомолец
Епископ Виктор
Октомври 1927 г. Архив УФСБ СПб. ЛО. Д. П-78806. Т. 3. Л. 89-90. Цитира се по Сикорская, Л. Е. Священноисповедник Димитрий, архиепископ Гдовский. Сподвижники его и сострадальцы. М., 2008. Сс. 401-403.