П рофесор Иван Андреевски свидетелства, че през есента на 1930 г. епископ Виктор е отправен на т. нар. „командировка“ – на работа извън територията на основния лагер. От острова той бил откаран на континента, където на брега на Северния ледовит океан през това време вече се разраствала системата от лагери на Съветския ГУЛАГ. Тази информация се потвърждава от още едно свидетелство от пролетта на 1931 г., когато Алексей Ростов се срещнал с епископ Виктор в Май-Губа Губа – руското название за естуар: дълбок морски залив на устието на река. и си спомня, че там владиката довършвал лагерния си срок на работа като счетоводител.

Срокът на тригодишната присъда на владика Виктор изтичал на 4 април 1931 г. и той трябвало да бъде освободен. Често пъти властите бавели заповедите за освобождаване и оформянето на необходимите документи. Понякога това продължавало месеци. През това време не само затворените в концлагери, но и заточените в отдалечени краища не можели да заминат от мястото на заточението си, защото това се третирало като „бягство“ и автоматически водело до нова присъда. Нерядко „забавянето“ било нужно на ГПУ, за да оформи нови обвинения и да даде нова присъда. По отношение на светител Виктор службите очевидно имали ясно становище и не се наложило да чака дълго в неизвестност. Преди да изтече и седмица след края на лагерния му срок, на 10 април 1931 г., епископ Виктор бил осъден на нови три години заточение в Северния край. Очевидно съветската власт била решила участта му – да не бъде освободен до края на живота си. През следващите месеци изповедникът бил отправен по етапен ред към мястото на своето ново заточение. Пътят тръгвал от Архангелск, минавал през Бяло и Баренцово морета на изток до устието на Печора, а от там нагоре срещу течението на реката до вливането в нея на река Цилма. Там се намирало селото Уст-Цилма, Коми, Северен край – мястото, където светител Виктор трябвало да прекара следващите три години.