УСЪРДНО ДА ПРОСИМ ПОМОЩ ОТ БОЖИИТЕ УГОДНИЦИ

И ма и друго нещо, което не бива да забравяме... Трябва по-усърдно да просим помощ от Божиите угодници. Дядо владика Серафим обичаше да казва, че когато умрем ще разберем колко близки са ни били светите Божии угодници, колко съпричастни са били те към нашите трудности и скърби. Дядо Владика за всяко нещо се обръщаше с молитва към тях като към най-близки и най-родни хора, а после винаги им благодареше от цялото си сърце. Общуването му с тях беше най-живо и топло. Молеше им се не само когато пишеше своите богословски трудове, но и за най-обикновени неща. Например: „Майко Божия, помогни ни да си набавим въглища!“ И после: „Майко Божия, благодаря Ти, че си доставихме въглища!“

Може би ще се намери някой, който ще каже: „Ама аз се молих за едно, а се получи съвсем друго! Трябва ли тогава да благодаря?“ Чакай, чакай! Кой си ти, човече, че да преценяваш Божиите планове? Какво ни казва Господ Иисус Христос? – Казва, че волята на Небесния Отец е всеки, който вярва в Неговия Единороден Син Иисус Христос, да се спаси и да има живот вечен (срв. Йоан 3:15). Значи, Бог иска спасението на всички ни. И затова Той ни праща това, което е необходимо за вечното ни спасение – това, което най-много ще смекчи нашата корава-прекорава душа, което най-много ще я смири, най-много ще я направи годна за вечния живот. А ти го приемай с вяра като от ръцете на любещ Баща, приемай го на доверие и тогава един ден може би дори ще проумееш, че всички тия скърби, през които Господ те е превел, са били милост към тебе!

Обаче за да се молим от сърце на светците, трябва да познаваме техния живот. А това ще стане, когато внимателно четем житията им. Толкова много неща можем да научим оттам – всичко, каквото е нужно за спасението! Защото светците са изпълнили Божиите заповеди, все едно са изобразили с живота си това, на което ни учи Господ Иисус Христос в светото Евангелие. За нас те са живи примери как и при най-трудните положения човек може да остане верен на Господа. Значи не са решаващи обстоятелствата, а е решаващо произволението на човека. Спасението е от Господа, но Господ го дава според свободния избор на волята ни, според решимостта ни да Му бъдем винаги верни.

От светците можем много да се учим на любов към Бога и ближните. Света Богородица е имала такава непостижима любов към Бога, че е била удостоена да послужи на Неговия божествен план за спасение на човеците – чрез Нея Сам Той се е въплътил, станал е Човек, за да ни въведе в Небесното царство.

Свети Игнатий Богоносец – друг дивен пример на огнена любов към Господа. Заради вярата в Христа го осъдили да бъде изяден от зверове в Рим и го изпращат там под стража. Но той се тревожи само за едно: да не би някой да изходатайствува да го освободят. Защото жадувал да стане храна на лъвовете, само и само по-скоро да бъде с Господа. Толкова много обичал Господа! И всички мъченици са вървели с безкрайна любов към Господа – любов, която за съжаление ние нямаме! Ние сме сиромаси в туй отношение заради нашия голям духовен мързел. А Господ и сега дава благодат, Господ и сега е Същият (срв. Евр. 13:8), но у нас няма решимост, затова няма и такава любов… А св. Игнатий имал изключителна любов: жадувал, умолявал никой да не му попречи чрез устата на лъвовете да отиде при Христа!

В един ден с него се празнува и [паметта на] свети Йоан Кронщадски, който също е имал огнена любов към Господа. Той е живял така, че даже не можем да си представим [този негов живот]. Защото цял е принадлежал само на Господа, на Църквата, на хората. За себе си изобщо не е мислел. И всеки ден извършвал света литургия. Такава обич имал към Господа, към светите Тайни, че взимал светата Чаша, целувал я, горещо се молел пред нея – и всичко с безкрайна обич към Господа!

В житията ще срещнете и такова дивно нещо: някое съвсем младо – двадесет, или петнадесет, или дори дванадесетгодишно момиченце ще отиде, и даже ще тича на мъчения и заради любовта си към Господа ще страда, ще се мъчи, ще търпи всичко. А ние пропадаме. Не можем да изтърпим дори една най-малка обида.

Но като знаем, каква гореща любов са имали светците към Господа, трябва смирено да ги молим да ни изпросят Божията помощ, та да тръгнем и ние, макар с най-ситни стъпки по тесния път. А той е: кротко претърпяване на скърби, самоукорение, смирение, отричане от себе си. За какво сме християни? Най-после трябва да обикнем тесния път. Само той приближава човека към Бога, към Божията любов и може да го въведе в Небесното царство. А нали всички искаме да влезем там?!

Из книгата Православието е правилна вяра и живот според вярата