С „АЗ“-а ТРЯБВА ДА СЕ ВОДИ ПОСТОЯННА ВОЙНА

З найте, че това „Аз!“ нищо не струва и ние трябва просто да го махаме от себе си, с него трябва да се води постоянна война! Иначе за нас то ще си остане един „хубав“ идол, на който постоянно се кланяме, без даже да забелязваме това и без даже да се изморяваме. А за всяко друго нещо, щом малко се потрудим, веднага почваме: „Ох, изморих се! Ох, повече не мога!“ Само тук няма никаква умора.

„Аз“-ът – това е ужасното самолюбие, егоизмът, въртенето около себе си. А където има егоизъм, там не може да има любов. Любовта изисква съвсем друго – изисква саможертва, постоянно забравяне на себе си. А самолюбието е дяволска, неистинска любов към себе си. То е коренът на омразата, на гордостта, на осъждането, на завистта, на користолюбието, на какво ли още не – на всичко противно на истинската, Божията любов. Затова ако желаеш да придобиеш любов към Бога и ближния, здраво се захвани със самолюбието – то е нашият най-голям враг. Господ казва: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си (Мат. 16:24). А да се отречеш от себе си, това значи да стъпчеш гнусното самолюбие, да намразиш любимото „Аз“. Всеки път, когато то изскача (а то постоянно прави това), с решимост трябва да го стъпкваш. Защото то скрива от нас истинското ни убожество и направо ни погубва.

А когато малко го постъпчеш, тогава постепенно започваш да проглеждаш, започваш да виждаш, че това „Аз“ е една голяма нула – толкова голяма, че нищо не струва! И вместо това богопротивно „Аз!“, започваш да виждаш в себе си друго „аз“ – окаяно, греховно: „Аз съм за всичко виновна, аз съм горда, аз съм гнусна…“ Оттам започва и смирението, начатъкът на смирението…

Из книгата Православието е правилна вяра и живот според вярата