Последна промяна:
24.09.2006 23:31
И по отношение определението на Църквата като апостолска икуменистите изпадат в дълбоко заблуждение. Православната Църква се нарича апостолска поради това, че има произхода си от апостолите, свято пази тяхното учение, държи строго за апостолското приемство и се ръководи от апостолското предание в догмите, в богослужебния си живот и в църковното си устройство. Краеъгълният Камък на Църквата е Сам Христос (Еф.2:20). Но около Него са наредени св. апостоли. Те са ония дванадесет камъка, ония дванадесет основи, върху които Тайновидецът съзерцавал написани «имената на дванадесетте апостоли на Агнеца» (Откр.21:14).
Всевъзможните вероизповедни общности, наричащи се днес «църкви», не могат да бъдат признати за апостолски, понеже не са изградени върху «основата на апостолите» (Еф.2:20), не са получили от тях приемството на ръкоположенията, не пазят непрекъсваемостта на апостолското устно Предание, което има авторитет равен на Свещеното Писание (2 Сол.2:15) не са включени в онази духовна верига, чрез която се предават благодатните дарове на Св. Дух. Те изменят чрез нововъведения учението, завещано устно или писмено от апостолите, и не съхраняват в пълнота истината, предадена ни като залог за нашето спасение (2 Сол.2:13). Те са накърнили по един или друг начин оставеното от апостолите на поколенията духовно богатство от догматически, богослужебен, тайноизвършителен и канонически характер. С право архиеп. Серафим, изразявайки възмущението си, пише: «Колкото и странно, икуменистите отнасят към апостолската Църква и тъй наречените «християнски църкви», които съвсем нямат апостолски произход и приемство»1. Могат ли да бъдат апостолски — ще добавим ние — такива общества като унитарианските, отхвърлящи догмата за Св. Троица, или народната чехословашка църква, не признаваща Божествеността на Христа2, или религиозната организация на ремонстрантите-арминияни в Холандия, отричащи всички догматически и църковни обвързаности3, или ония религиозни обединения, които считат водното кръщение за необязателно4, както и многото други религиозни общности, наричащи себе си «християнски църкви», но не изповядващи пълнотата на Христовата истина?! Тяхната вяра е толкова изопачена, че направо противоречи на апостолската!
Въпреки това ССЦ продължава да нарича «църкви» всички еретически общности. Нещо повече. Той прави нови смели крачки към събаряне на вековната и изначална православна еклезиология, съгласно която Църквата е наречена апостолска.
На VI асамблея във Ванкувър — Канада (24 юли — 10 август 1983 г.) генералният секретар на ССЦ Филип Потер във встъпителната си реч се е провинил тежко против истината, като е изтълкувал неправилно думите на св. ап. Петър: «Вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свято свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа... Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свят»... (1 Петр.2:5,9). Спирайки се нашироко върху тези думи, Филип Потер заявява: «Една от големите заслуги на Реформацията, заслуга, дължаща се на Мартин Лутер, е откритието (!), основано точно на думите 1 Петр.2:5,9, че всеки — безразлично дали е жена или мъж — е свещеник пред Бога»5. Генералният секретар на ССЦ призовава всички да станат «истинско свещенство, (състоящо се) от всички вярващи... независимо дали са ръкоположени или са миряни (к.н.)»6. С тия свои думи Потер се опитва да подкопае православното учение за апостолското приемство, като необходим белег на законното сакраментално свещенство, и да премахне границата, от една страна, между духовенство и миряни, а от друга страна — между мъже и жени в свещенството. Всички вярващи — и миряните: мъже и жени — са свещеници според него.
Но нека се запитаме: Какъв е смисълът на текста 1 Петр.2:5,9? Нима св. ап. Петър иска да установи някакво общо свещенство в протестантски смисъл, което да измести законното сакраментално свещенство, установено в Христовата Църква по линията на апостолското приемство? И нима иска той в това общо свещенство да бъдат включени и жени? — Филип Потер, въставайки против вековната и изначална каноническа традиция в Църквата (разбирай православната!), призовава «да изключим ереста (sic!) за авторитета и учителната власт в Църквата»7. Това негово изказване, посрещнато с ръкопляскания от протестантите, наред с това предизвикало енергични противодействия и протести у мнозина делегати. Те поискали от Потер да се откаже от думите си, което той уж направил. Това описва лично присъствувалият на асамблеята гръцки професор по Богословие Г. Галитис в статията си, озаглавена «Протестантското болшинство да не решава от името на православните!»8 Фактически обаче изказването на Филип Потер си останало незачеркнато в речта му и продължава да фигурира там, за да трови душите с още една нова икуменическа ерес, която иска да се притули под клеветническото обвиняване на Православието в «ерес». Ф. Потер, който изобщо избягва думата «ерес», в случая си служи с нея, за да обяви за «ерес» православното учение за апостолското приемство в йерархията и за законно принадлежащия й «авторитет и учителна власт в Църквата». По този начин, обвинявайки Православието в ерес, той иска нагло да прикрие прокарваната от самия него въпиюща ерес, според поговорката: «Крадецът вика: — Дръжте крадеца!»
Думите на св. ап. Петър, отправени към християните: «Вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свято свещенство, за да принесете духовни жертви» се тълкуват така от известния руски екзегет епископ Михаил: «Под духовен дом се разбира дом — в смисъл на храма, дето се принасяли жертвите. Но този е духовен храм в противоположност на веществения, духовен е затова, че е устроен от живи камъни, одушевени от Божия Дух и усъвършенствуващи се нравствено..., живеейки духом». Като се спира пък на израза за «свято свещенство», т.е. свято общество от свещеници, епископ Михаил казва: «Всички тези думи на апостола не са буквални, а образни (фигуративни) разбирани в преносен смисъл. Затова и изразът «свято свещенство» трябва да бъде схващан в преносен смисъл, т.е. не в смисъл на свещенство като особена категория лица, поставени в Църквата за учители, за извършители на тайнствата и за управители»9.
Още в Стария Завет Бог нарича Израилския народ «царство от свещеници» (Изх.19:6), но само в общ преносен смисъл, защото специалното свещенство, обслужващо Йерусалимския храм, било възложено от Бога не на целия народ, а само на едно от 12-те Израилеви колена, именно на Левиевото коляно10 (Числ.3:6-12; ср. Евр.7:11). Следователно, всеобщото свещенство на Израилския народ не изключвало ни най-малко необходимостта от специално свещенство, чието служение било недостъпно дори за царски особи, както това се вижда добре от случая с цар Озия,наказан от Бога с проказа, задето дръзнал да кади в храма (2 Пар.26:19).
Съответно на това, и в Новия Завет наред с всеобщото «царствено свещенство» (1 Петр.2:9), съставяно от православните християни, като «народ свят» (в смисъл, посветен на Бога), съществува избрано сред него благодатно-служебно свещенство, чиито функции не могат да се упражняват от миряни, не получили специално посвещение по линията на апостолското приемство.
В своята статия, озаглавена «Царствено свещенство и служебно свещенство», православният архимандрит Пиер Л’Юилие (по настоящем архиепископ на Ню Йорк) се спира на редица старозаветни текстове, и особено на текста Изх.19:6, който служи за основа на разглеждания текст (1 Петр.2:9). Той заключава: «Заявата за всеобщо свещенство на Божия народ в Стария Завет не означава ни най-малко отричане на едно длъжностно свещенство. Същата книга «Изход», дето намираме провъзгласено свещеническото призвание на целия Израил, се занимава надълго с установяването на левитското свещенство... Впрочем никъде... в каноническите книги на Библията всеобщото царствено свещенство не е поставено във връзка с функциите на служебното свещенство»11.
Всичко това съставлява старозаветния фон, върху който се открояват думите на св. ап. Петър за новозаветния Божи народ, уподобяван на строящ се «духовен дом» от «живи камъни», в който се принасят «духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа» (1 Петр.2:5). Така св. ап. Петър поставя това свещенство във връзка с решителното събитие от историята на Спасението — Изкупителното дело на Иисуса Христа... Тъкмо чрез единение с Христа се придобива участие в Неговото царство и свещенство»12. Сам Господ Иисус Христос уподобява себе Си на храм, като говори иносказателно за «храма на Своето тяло» (Иоан.2:21). А св. ап. Павел нарича всички християни «храм на Живия Бог» (2 Кор.6:16), в чиято основа е вграден Христос като Краеъгълен Камък (Еф.2:20, ср. 1 Петр.2:4), «върху Който цялото здание... възраства в храм свят чрез Господа» и всички вярващи се съзиждат «в жилище Божие чрез Духа» (Еф.2:21-22), като чрез Христа принасят непрестанно «Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му» (Евр.13:15).
Този сравнителен екзегетически преглед архимандрит Пиер Л’Юилие приключва с последната новозаветна книга «Откровение» (1:6; 5:10; 20:6), дето отново е изразена мисълта за царското свещенство на Божия народ, схващан в новозаветен смисъл като изкупени от Христа вярващи в Него «от всяко коляно и език, народ и племе» (Откр.5:9).
Независимо обаче от това всеобщо свещенство на Божия народ, получавано от всеки православен християнин в Тайнството Миропомазание, в Църквата съществуват специални служения, свързани с длъжностни дарования, получавани в Тайнството Свещенство чрез ръкополагане по апостолско приемство, и това става по волята на Основателя на Църквата Христа, Който е казал на Своите апостоли: «Който вас слуша, Мене слуша» (Лука 10:16). За тези благодатни дарования св. ап. Павел пише на християните: «От вас Бог постави в Църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители... Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители?» (1 Кор.12:28-29). Продължавайки мисълта на апостола, можем да запитаме: «Нима всички са свещеници?» — в този благодатно-длъжностен смисъл на йерархическо служение в Христовата Църква?! — Решително не!
И тъй, «служебното свещенство не е просто някакво длъжностно специализиране, упражнявано по назначение от целия народ. Произходът му е Божествен, и действието му се упражнява въз основа на сакраменталния дар на апостолското приемство при Господне съдействие... Законното право да се пасе Божия народ, да се обучава той, да се поднася неговото приношение на Господа принадлежи на йерархията въз основа на апостолското приемство»13. Оттук архимандрит Пиер Л’Юилие прави извода, че «би било много тежка заблуда да се твърди, че служебното свещенство принадлежи на целия народ, или че това свещенство е само еманация от царственото свещенство... Да се поддържа това би означавало да се отрича апостолското качество на Църквата» (к.н.)14.
И тъй, в православното тълкуване на 1 Петр.2:5, 9 дори помен няма от някакво подценяване на Богоустановената йерархия, или от някакво пренебрегване на апостолското приемство, или от някакво изравняване на апостолите с миряните, на пастирите с пасомите. Напротив, в края на същото това послание св. ап. Петър наставлява пастирите-презвитери как да пасат Божието стадо, като му дават личен пример, за което ще получат награда от Пастиреначалника — Христа (1 Петр.5:1-4). Нима св. апостоли са били обикновени миряни? Не, те са поставени от Самия Христа да управляват Църквата, да извършват в нея св. Тайнство Причащение (Лука 22:19), да поучават и кръщават (Мат.28:19), да връзват и развръзват (Мат.18:18), да помазват и лекуват (Марк.6:13) и пр. Апостолите са били първите архиереи. Те съставляват първата йерархия в Христовата Църква. Те са ръкополагали дякони (Деян.6:6), презвитери (Деян.14:23; Тит.1:5) и епископи (2 Тим.9:5), те не са ръкоположили нито една жена за свещеник или за епископ. Напротив, заповядали са жената да не поучава, а да се упражнява в безмълвие и пълно покорство (1 Тим.2:11-12), според нареждането на св. ап. Павел: «Жените ви в църквите да мълчат: на тях не е позволено да говорят, а трябва да се подчиняват, както казва и законът» (1 Кор.14:34).
А сега се върши тъкмо обратното в ССЦ. Там вече се приемат жени за «свещенички» и даже за «епископки». Първата жена «епископ» е от сектата на методистите15. Според устни сведения от компетентно лице, в Швеция се е стигало вече до там, че всеки лутерански «епископ» пред встъпването си в длъжност трябва да направи декларация, че ще ръкополага и жени за «свещенички»!
На V асамблея на ССЦ в Найроби (декември 1975 г.) протестантското болшинство делегати, осъждащо дискриминацията на жените, силно настоявало да се ръкополагат и жени за свещеници. Св. Синод на Руската Православна Църква още тогава отговорил отрицателно по тоя въпрос в критическия си отзив за дейността на V асамблея и изказал в официалното си «Послание» следните съвсем правилни мисли: «Православната Църква не може да се присъедини към позицията на протестантското болшинство (к.н.), допускащо възможността за женско свещенство16... В тайнственото единство всички членове на Христовото Тяло обладават несравнимото с нищо съкровище на живота в Христа. Но призивът на всички към святост, към наследяване на вечния живот и към всеобщо апостолство не означава призоваване на всички към сакраменталното свещеническо служение. Божествената мъдрост на Христа — Устроителя на Църквата — ни е предуказала решението на този въпрос. Сред лицата, близки на Христа, имало и жени, но нито една от тях не била включена в апостолската Дванадесетица. Ние не можем да допуснем, че Христос, постъпвайки така, правел отстъпки в духа на времето. Православната Църква смята за своя обязаност да следва по този въпрос предначертаната от Самия Господ Иисус Христос всякогашна и всеобща църковна традиция. Историята на Църквата не познава примери относно някакво сакраментално служение на жените»17. (к.н.)
Във връзка с догмата за Църквата считаме за уместно да изясним тук Христовите слова: «И на тоя камък ще съградя Църквата Си, и вратата адови няма да й надделеят» (Мат.16:18).
Икуменистите използват тия слова и по-частно израза «ще съградя Църквата си», за да обосноват своето очакване на някаква бъдеща «църква», считайки, че сегашните църкви не притежават пълната истина и структурно са несъвършени. Но прави ли са те? Към коя епоха е насочено бъдещето време на израза «ще съградя»? — Към Петдесетница, която се нарича рожден ден на Църквата. Тогава чрез слизането на Св. Дух над апостолите те станали първите епископи на Църквата. Те са имали Църква! Те са били в Църквата. Те са оставили тази Църква на поколенията като «стълб и крепило на истината» (1 Тим.3:15). Ако икуменистите очакват църквата в бъдещето, ще излезе, че апостолите са нямали църква, а че икуменистите ще я имат!...
Що се отнася пък до думите «и вратата адови няма да й надделеят», те вече много пъти са се изпълнявали и ще продължават да се изпълняват до свършека на вековете. Обикновено се приема извършването на св. Тайнство Евхаристия като жив белег за съществуването на Църквата. Щом е така, то трябва да кажем, че докато се извършва това Тайнство, ще съществува и Църквата Христова на Земята. А до кога ще се извършва то? — Св. ап. Павел пророчески говори: «Колчем ядете този хляб и пиете тази чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той» (1 Кор.11:26). Това значи, че Църквата ще дочака Второто Христово пришествие.
Истинската Църква, веднъж основана от Спасителя върху камъка на догматическата вяра, че Той е Христос — Синът на живия Бог (Мат.16:16), е съществувала, съществува и ще продължава да съществува непобедима през всички превратности на историята до края на света като жива носителка на истината и благодатта (Иоан.1:17) за всички човеци с добра воля (Лука 2:14), търсещи душеспасение!
БЕЛЕЖКИ
1 Деяния совещания глав и представителей автокефальных Православных Церквей. Т. II. М., 1949, с. 369.
2 Algermissen, Konrad. Konfessionskunde. Hanover, 1939, S. 288-289.
3 пак там, с. 666, заб. 8.
4 Вж. Архиепископ Владимир. Заседание Центрального комитета Всемирного совета церквей. — Журнал Московской Патриархии, 1972, №11, с. 58, кол. I.
5 Виж циклостилно напечатаната на английски език встъпителна реч на Филип Потер, с. 9.
6 пак там, с.10.
7 Там.
8 Вж. Ортодоксос Типос, Атина, бр. 576 от 14.Х.1983, с. 4, кол. 5.
9 Епископ Михаил. Толковый Апостол, кн. 2-ая: Соборныя послания святых Апостолов. Киев, 1890, с. 150.
10 Библеист. Царствено свещенство. — В: Ортодоксос Типос, Атина, бр. 584 от 9.ХII.1983, с. 3, кол. 8.
11 L’Huiller, archim. Pierre. Sacerdoce royal et sacerdoce ministriel. — В: Вестник русского западно-европейского патриаршего Экзархата», Париж, №33-34, 1960, с. 29.
12 Пак там, с. 30.
13 Пак там, с. 40.
14 Пак там, с. 38.
15 Вж. статията «Предателство на нашето Православие от страна на недостойни църковни представители». — Ортодоксос Типос, Атина, бр. 574 от 30.IХ.1983, с. 1, кол. 3.
16 Дори някои енории от Англиканската епископална църква в Америка остро протестират против това нечувано новаторство и изявяват желание да се присъединят към Православната Църква. — Журнал Московской Патриархии, №9, 1985, с. 19, кол. 2.
17 Послание Священного Синода о V асамблее ВСЦ и ее резултьтатах. — Журнал Московской Патриархии, №4, 1976, с. 9, кол. 2.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.