«...На колене, любезни читатели.
Долу шапките!
Напреде ни е Батак...»
Какви мисли, какви чувства биха породили тия три реда в съзнанието и в сърцата на съвременните българи? — Блед спомен за изучавано нявга в училището събитие или пък преклонение пред саможертвата на батачани за свободата на България? А може би някои „напредничави“ умове ще видят в тези слова поовехтяло знаме на едно изживяващо времето си национално съзнание? На мнозина други същите тия слова навярно не говорят почти нищо. Уви, заедно с броя на нашите сънародници днес чезнат и остатъците от народностна свяст, широко се разливат блатните води на духовното безпаметство, ломят се и сетните оцелели руини от някогашните ни нравствени устои. Напира, връхлита ни ново време разделно. Доразкъсва то живата връзка с предците ни, разделя ни един от друг, безмилостно разсича нас самите. Да, духовно безпаметство... Не от вчера е наченало да се влива то в душата на народа ни. Как не се роди всред поколенията българи, как не се роди досега в недрата на родната ни Църква потребността от жива и животворна връзка със светите баташки новомъченици? Не просто преклонение пред подвига, не само вълнуващи родолюбиви чувства, а потребност от жива духовна връзка с живите у Бога наши родни бащи и майки, които предпочетоха да запазят небесната си вяра пред земния си живот. Тъкмо тази жива връзка е сърцевина и глъбинен смисъл на църковната прослава на техния мъченически подвиг. Не на тях, а нам е нужна тази прослава, нам са нужни тяхното свидетелство за вяра и род, нам е нужна тяхната молитва, тяхната помощ. Дано по тяхното застъпничество Господ ни удостои да извършим през 2006 година тази насъщна за нас църковна прослава. За да бликне още един бистър извор в пустинята на безродието, безпаметството и безнравствеността, мамеща с водите на безброй миражи. За да се издигне още една преграда срещу времето разделно, срещу времето на разруха. За да се приобщим към най-светлото, към негаснещото от светлината на миналото, за да усетим туй, що истински ни свързва един с друг като братя и сестри по вяра и род, за да открием под полепналите върху ни самоизмами и лъжи самите себе си...
Не към романтични исторически спомени, не към хуманистично преклонение, не към духовно обезличени родолюбиви чувства ни зове нашата майка — Светата Православна Църква, а към живо общение във вяра, дух и истина с Христовите свидетели за вяра и род от чутовния Батак:
„На колене, любезни читателю.
Преклони глава и въздигни в молитва духа си!
Напреде ни е Батак. Един от най-сияйните Христови олтари на земята българска!
Един от олтарите на неумиращата небесна България!“
© Домашен отдел на библиотеката. Не
подлежи на обнародване.
© Закрытая
часть библиотеки "Слово".
Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not for copying or reproducing.