В света Стефан Язаджиев. Роден е в София. Още от младини обиква православната вяра и пожелава да посвети живота си на Бога. Средно образование получава в известното училище на Кузмина, където изучава и овладява отлично руски, френски и латински езици. Завършва висше образование в Софийския университет по специалността класическа филология. С благословение на светител Серафим Софийски става духовен син на приснопаметния архимандрит Серафим (Алексиев), с когото се свързва духовно завинаги. През 1946 г., в навечерието на празника Покров на Пресвета Богородица, под неговата мантия младият Стефан Язаджиев приема монашеско пострижение с името Сергий, в чест на преп. Сергий Радонежки. Същата година, в деня на преп. Йоан Рилски (1 ноември, н. ст.), светител Серафим го ръкополага за дякон.

Йеродякон Сергий следва и завършва богословие в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, където става аспирант, а по-късно и асистент към катедрата по Свещено Писание на Новия Завет. В 1955 г. е ръкоположен за йеромонах. През 1960 г. се хабилитира за доцент при същата катедра. Отец Сергий се отличава с широки познания в областта на новозаветните богословски дисциплини, които преподава на студентите с неповторима безкористност. Публикува няколко ценни богословски студии. Същевременно, до 1968 г., служи усърдно в руския храм „Св. Николай Чудотворец“. По време на тоталитарния режим архимандрит Сергий работи за духовната просвета на вярващите и в защита на вярата. През 1968 г. отец Сергий заедно с архимандрит Серафим (Алексиев) отказва да приеме наложената по нецърковни и икуменически подбуди календарна реформа. През 1969 г. той е отстраненен от Духовната академия поради „непригодност“. Не след дълго и двамата архимандрити се приютяват в Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богородица“, където служат на Бога до сетния си дъх. Тук отец Сергий работи заедно с архимандрит Серафим върху на капиталния труд-критика на икуменизма, отпечатан през 1992 г. под заглавие „Православие и икуменизъм“. По-късно той го превежда със съкращения на руски език. Преводът е издаден в Русия и се разпространява широко сред антилибералната православна общественост.

След предсмъртното заболяване на своя духовен отец архимандрит Сергий става духовник на манастирското сестринство, при него се изповядват и десетки миряни. Отличава се с дълбока вяра в Бога, с искрена добрина и съпричастност на скърбите и страданията на ближните. До последните си дни следи църковния живот и дълбоко се вълнува за съдбата на Православието. Преставя се в Господа на 3 юни (н. ст.) 2008 г., в деня на светите равноапостолни Константин и Елена.

Източник: „20 години открито служение на Българска Православна Старостилна Църква“, София, 2013, сс. 63-65.