В света Стоян Алексиев. Роден е в с. Горно Броди, Беломорска Македония, сега в Република Гърция. Завършва Софийската духовна семинария, след което университет. През 1934 г. е изпратен като стипендиант в Теологическия факултет в Берн (Швейцария), където получава научната степен доктор на богословието. След завръщането си в България се запознава със светител Серафим и става негов духовен син. Младият богослов дълбоко възприема не само духовните наставления на светителя, но и неговата любов към Светото Православие, на което остава верен до края на живота си.

На 3 февруари 1940 г. Стоян Алексиев приема монашество с името Серафим в чест на преп. Серафим Саровски – небесният покровител на светител Серафим става и негов небесен застъпник. Ръкоположен е за йеродякон, а на Благовещение 1943 г. – за йеромонах. Пастирската му дейност продължава почти половин век. Още през 40-те години отец Серафим проявява писателския си талант – издава първата си стихосбирка, съставя редица материали по важни въпроси за духовния живот и православния светоглед, които публикува в списание „Православен мисионер“.

След двегодишно служение като протосингел при Сливенската митрополия, през януари 1947 г. йеромонах Серафим е възведен в сан архимандрит и назначен за началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод. На тази длъжност се труди до 1960 г. През това време архимандрит Серафим взема дейно участие в организирането на т. нар. опреснителни курсове за свещениците, целящи да подобрят тяхната богословска и пастирска подготовка. В столични и провинциални храмове той произнася беседи, въз основа на които изготвя насъщните за духовна просвета книги „Нашата надежда“ и „Нашата любов“.

От 1960 до 1969 г. архимандрит Серафим е преподавател по Догматическо богословие в Духовната академия. В този период той работи върху темите за изкуплението, за първородния грях, пише и по други съществени за Православието богословски въпроси. След представяне на хабилитационен труд – критическо изследване на римокатолическия догмат за непорочното зачатие на Пресвета Богородица – архимандрит Серафим е утвърден за доцент при катедрата по Догматическо богословие. През 1968 г. той отказва да приеме календарната реформа, обслужваща икуменическата политика на висшата църковна власт. Честната му позиция го принуждава да напусне Духовната академия. Архимандрит Серафим намира пристан в манастира „Покров на Пресвета Богородица“. Там продължава книжовната си дейност, плод на която са редица творби с богословско и духовнонравствено съдържание. Най-значителните от тях са: „Живот след живота“, „Оптинските старци“, „Нашата молитва“, „За Господнята молитва“, „Молитвата на св. Ефрем Сирин в светлината на светоотеческото учение“, „Православният възглед върху стария и новия стил на календара“, както и последната му книга–завет „Православие и икуменизъм“ – задълбочена критика на икуменическата ерес. Подир кончината на архимандрит Пантелеймон отец Серафим става духовник на манастирското сестринство. След дългогодишни неуморни трудове на Божията нива архимандрит Серафим тихо си отиде при Господа в скромната си монашеска килия на 26 януари (н. ст.) 1993 г., оставяйки светъл спомен в сърцата на мнозина.

Източник: „20 години открито служение на Българска Православна Старостилна Църква“, София, 2013, сс. 61-63.