Последна промяна:
28.08.2007 16:11
Нашият Господ Иисус Христос, разпнат и умрял на Голгота за греховете на целия човешки род, бил, както свидетелствува св. евангелист Йоан Богослов, свален от Кръста от Неговите тайни ученици Йосиф Ариматейски и Никодим, а след това погребан в една пещера, недалече от Лобното място (Йоан.19:38-42). Още тогава юдеите заровили там в земята Кръста Господен и кръстовете, на които били разпнати заедно с Христа двамата разбойници, като запазили това в дълбока тайна. През 70 г. сл. Р.Х. Йерусалим, според пророчеството на Господа бил разрушен до основи от войските на римския император Тит. Следващите императори-езичници си поставили за цел да заличат от паметта на хората дори спомена за светите места, където пострадал и възкръснал Господ Иисус Христос. Император Адриан (117-138), зъл ненавистник на християните, заповядал да засипят със земя Голгота и Гроба Господен и на издигнатия на това място хълм да построят капище на езическата богиня Венера.
Така изминали около двеста години. По Божий промисъл великите християнски светини - Гробът Господен и Честният Животворящ Кръст, били отново намерени от християните и открити за поклонение. Това станало през времето на св. равноапостолен цар Константин Велики (306-337), който пръв от римските императори прекратил гоненията срещу вярващите в Христа,1 Ето как описва тези събития прочутият светител и житиеписец св. Димитрий Ростовски, след като с необикновено трудолюбие и добросъвестност изследвал свидетелствата на древните историци и църковни писатели.
Когато в Рим царуваше злочестивият мъчител Максентий2, той причиняваше на народа много злини, като не само преследваше и мъчеше християните, но убиваше и езичниците, заграбваше имуществата им и живееше порочно, безчестейки много благородни семейства. Заради своята жестокост и нечистия си живот той стана тягостен и гнусен на целия Рим. Затова римляните тайно изпратиха до цар Константин, живеещ тогава заедно с майка си Елена в Британия, молба да дойде и да ги избави от този мъчител. Отначало Константин написа писмо до Максентий, като дружески го увещаваше да спре своите беззакония. Ала Максентий не само не го послуша, но още повече се озлоби. Скоро вдигна оръжие и срещу самия цар Константин, не желаейки той да царува наравно с него, въпреки че Константин беше избран за цар от цялото римско войнство, а Максентий се възкачи на престола самовластно. Народът не го искаше, а само няколко боляри, на които той обеща много дарове и почести, бяха съгласни той да стане цар, докато Константин беше избран единодушно от всички.
1
2
Когато Константин чу, че Максентий не се е вразумил, но е станал още по-зъл, вдигна се срещу него на война. Виждайки малката сила на своята войска и като си помисли за злите магии, които прави Максентий, той започна да се смущава. Защото знаеше, че Максентий беше пролял много човешка кръв, правейки магии; много деца, девици и непразни жени закла в жертва на бесовете, за да умилостиви така своите лъжливи богове, на които се надяваше. И тъй, знаейки че с Максентий върви голяма бесовска сила, Константин започна да се моли на Единия Бог, Господар на небето и земята, Когото почитат християните, да му дарува победа над мъчителя. Един ден като се молеше усърдно, яви му се на пладне на небето Господният Кръст, изобразен от звезди, сияещ повече от слънцето, а около него бяха написани думите: «С него побеждавай!» Това небесно знамение видяха всички войници, между които беше и Артемий дукс3 (по-късно той прие мъченическа смърт за Христа при Юлиан Отстъпник) и всички се удивляваха. Повечето от тях се изплашиха, защото за езичниците изображението на кръста беше знак за нещастие и смърт: често осъдените разбойници и злодеи бяха наказвани с кръстна смърт. И тъй, войниците се бояха да не бъде войната злополучна за тях, а и самият цар Константин беше в голямо недоумение. Но през нощта, както спеше, му се яви Сам Господ Иисус Христос и пак му показа изображението на Честния Кръст с думите: «Направи такова изображение и заповядай да го носят пред твоята войска, и тогава ще победиш не само Максентий, но и всичките си врагове». Когато стана, царят разказа на своите велможи за видението си и като повика изкусни златари, заповяда им да направят от злато, бисери и скъпоценни камъни Честния Кръст, по подобие на явилия се на небето. Той заповяда също на всичките си войници да изобразят кръстното знамение върху оръжията, шлемовете и щитовете си.
Злочестивият Максентий, като разбра, че Константин е в Италия и върви към Рим, с голяма дързост изведе римските войски и се опълчи срещу него. Константин пък заповяда да носят пред неговата войска Честния Кръст. Когато влязоха в бой, Максентий със силата на Кръста беше победен и много от неговите войници бяха избити, а самият той побягна. Когато го гонеше цар Константин, а той бягаше по моста на р.Тибър, който сам беше заповядал да построят, с Божията сила мостът се срути и окаяният мъчител потъна в реката заедно със своите войници подобно на древния фараон, и цялата река се изпълни с конници, коне и оръжия. Великият Константин победоносно влезе в Рим и всички хора го посрещнаха с почит и преголяма радост. А той въздаваше гореща благодарност на Бога, Който му дарува победа над мъчителя със силата на Честния и Животворящ Кръст. В памет на тази преславна победа той постави сред град Рим кръст на висока каменна колона, като написа: С това спасително изображение градът беше освободен от мъчителското иго».
Друг път цар Константин тръгна на война срещу византийците, чийто малък град Византион4 беше основан по времето на юдейския цар Манасия от някой си грък Визас и наречен на неговото име. След като беше на два пъти побеждаван от тях, цар Константин се намираше в голяма печал. Когато дойде вечерта, той вдигна очи към небето и видя написани от звезди следните думи: «Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш» (срв. Пс.49:15). Обхванат от трепет, той отново вдигна очи към небето и видя както преди Кръст, изобразен от звезди, а наоколо надпис: «С него ще победиш». И заповядвайки да носят пред войската кръст, той победи враговете си и завзе техния град Византион.
И трети път, когато цар Константин трябваше да воюва със скитите при река Дунав, на небето се появи като спасително оръжие Кръстното знамение и както преди му дарува победа.
Като се увери от тези три победи в силата на Разпнатия на Кръста Христос и повярва, че
3
Той е Единственият истински Бог, императорът се покръсти в Неговото име заедно с достохвалната си майка, царица Елена. И тъй като тя беше много боголюбива, той я изпрати с голямо богатство в Йерусалим, за да търси Честния Кръст. А тя, като пристигна в Йерусалим, обиколи Светите места, очисти ги от скверните идоли и откри за поклонение честните мощи на много различни светци. Тогава патриарх на Йерусалим беше Макарий, който посрещна царицата с подобаваща чест. А блажената царица Елена, търсейки скрития някога от юдеите Животворящ Кръст Господен, повика всички юдеи от светия град и започна да ги разпитва, като искаше да й покажат мястото където се намира Честният Кръст. И тъй като те отказваха да сторят това, твърдейки, че не знаят, царица Елена ги заплаши с мъчения и смърт. Тогава те доведоха при нея един стар мъж на име Иуда и й казаха:»Той може да ти покаже мястото, което търсиш». След като Иуда беше дълго разпитван и отказваше да открие тайната, царицата заповяда да го хвърлят в дълбок ров. Като прекара там известно време, той обеща да каже къде е скрит Христовият Кръст. Изведоха го от рова и отидоха с него на едно място, където се издигаше висок хълм от пръст и камъни. Там някога римският цар Адриан беше заповядал да издигнат храм на скверната богиня Венера и да поставят в него идол. На това място Иуда посочи, че е скрит Господният Кръст. Царица Елена заповяда веднага да разрушат идолския храм, да разчистят пръстта и камъните и да започнат да копаят в земята. След като патриарх Макарий усърдно се помоли на посоченото място, неочаквано се разнесе силно благоухание и веднага след това на изток се откриха Гроба Господен и Голгота. Близо до тях бяха намерени в земята три кръста, а след това и гвоздеите. Когато всички недоумяваха кой е Христовият Кръст, случи се по същото време да носят един мъртвец, за да го погребат. Тогава патриарх Макарий заповяда на носачите да спрат и започнаха да възлагат един по един кръстовете върху покойника. Когато сложиха върху него Христовия Кръст, мъртвецът веднага възкръсна и се изправи жив.5 Царицата с радост пое Честния Кръст, поклони му се и го целуна, а с нея и целият царски синклит, който я придружаваше. Мнозина не можеха да видят Светия Кръст и да му се поклонят заради насъбралия се народ и започнаха да молят да го видят поне отдалече. Тогава Иерусалимският патриарх Макарий, като се възкачи на едно вискоко място, издигна нагоре Честния Кръст, за да го покаже на народа, който с умиление викаше «Господи помилуй». Така започна да се празнува Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен.6 Царица Елена взе със себе си част от Кръстното дърво и гвоздеите, а самия Кръст заповяда да поставят в сребърен ковчег и го предаде на светейшия патриарх Макарий, за да го съхранява за бъдещите поколения. Тогава старият Иуда (за когото се каза по-горе) заедно с множество евреи повярва в Христа и се кръсти, като беше наречен в св. Кръщение Кириак. По-късно той стана Иерусалимски патриарх и при Юлиан Отстъпник пострада мъченически за Христа.7 Св.царица Елена заповяда на всички святи места в Йерусалим да бъдат съградени църкви. Най-напред нареди да се построи църква в чест на славното Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, там където се намира Гроба Господен и дето беше намерен Честният Кръст. Тя заповяда също да построят в Гетсимания, където е погребана Пресвета Богородица, храм посветен на честното И Успение. Съгради и други 18 църкви и като ги украси и надари богато, се завърна във Византия, носейки със себе си част от Животворящия Кръст и гвоздеите, с които бе прободено тялото Христово. Блаженият цар Константин заповяда донесената част от Животворящото кръстно дърво да бъде поставена в златен ковчег. А от гвоздеите, единият бе хвърлен от царица Елена в Адриатическо море, когато при завръщането й от Йерусалим в Цариград се надигна силна буря, за да утихне морското вълнение. Вторият гвоздей цар Константин заповяда да вковат в шлема му, третият - да приковат към юздата на коня му. Така се сбъдна казаното от св.пророк Захария: «В този ден ще бъде даже в юздата на коня светинята на Господа Вседържителя» (Зах.14:20, по слав.превод). Четвъртият гвоздей св.царица Елена предаде за съхранение на най-близките царски съветници.
След завръщането на св. Елена от Йерусалим във Византия, христолюбивият цар Константин заповяда да направят три големи кръста, според броя на показаните му преди войните - първо в Рим, когато потопи Максентий, второ във Византия, когато завзе града и трето, когато победи скитите на р.Дунав. За възпоменание на тези три събития царят заповяда да направят три кръста от скъпоценни материали и да напишат на тях със златни букви: «IС ХС NIКА», т.е. «Иисус Христос побеждава» . Свидетелстувайки пред всички за своята ревност по благочестието и показвайки, че е победил враговете си със силата на Кръста, той постави единия от тях високо на изток при пазара, втория — върху пурпурната римска колона на мястото, наречено братолюбно, а третия въздигна върху прекрасно мраморно подножие на хлебния пазар, където се извършваха много знамения и чудеса заради
4
Христа. Разказваше се от мнозина, че Ангел Господен, осиян от небесна светлина, слизаше нощем на това място и го обикаляше, като кадеше Честния Кръст и пееше сладкогласно трисветата песен, а след това отново се издигаше на небето. Това се случваше три пъти в годината: веднъж през месец септември на празника Въздвижение на Честния Кръст, втори път в седмия ден на месец май, когато се празнува явлението на Господния Кръст на небето и трети път — по време на св.Четиридесятница, на Кръстопоклонна неделя. Мнозина от благоговейните люде, живеещи праведно и свято, виждаха слизането на Ангела, чуваха неговата песен и разказваха за това чудо на другите.
Тук подобава да припомним и това, как Честният и Животворящ Кръст Господен, пленен някога от персите, бе отново върнат в Йерусалим за голяма радост на верните. При царуването на византийския император Фока (602-610) персийският цар Хозрой завладя цяла Африка с Египет и Палестина. Той превзе Йерусалим, като изби много християни. Хозрой заграби много църковни утвари и скъпоценности, като дръзна да вземе и това многоценно съкровище — Животворящия Кръст Господен, и го отнесе в Персия. След като умря император Фока, на престола се възкачи Ираклий. Той се опитваше да победи Хозрой, но сам беше побеждаван много пъти от него и молеше за мир, ала не го получаваше от гордия си враг. Тогава, бидейки в голяма скръб започна да търси помощ от Бога, като заповяда на всички верни да бодърствуват в молитва и да постят, за да ги избави Господ от оногова, който в своята гордост се хвалеше, че ще погуби всички християни и хулеше Христовото име, та да не рекат враговете: «Нашата ръка е могъща и боговете ни са силни», но да разберат, че Един е истинският Бог, на крепката сила на Когото никой не може да се противи. Сам царят също постеше и се молеше със сълзи. След това той събра цялата си войска и въоръжен със силата на св.Кръст, надявайки се на Божията помощ, тръгна на война срещу персите и като се срази с Хозрой, победи го и го прогони. Той воюва на персийска земя седем години, завземаше градове и села и побеждаваше войските на Хозрой. Най-сетне персийският цар, който не можеше да се противи повече на силата на гръцката войска, избяга от страната си и като премина отвъд р.Тигър, направи своя по-малък син Медарс владетел на царството заедно с него. Но неговият по-голям син Сироес, разгневен от това, намисли да убие едновременно баща си и брат си, което и направи скоро. След като ги уби и стана владетел на персийското царство, Сироес изпрати с много дарове пратеници при гръцкия цар Ираклий, смирявайки се пред него и молейки го да спре да пленява земята му. Тогава Ираклий сключи с персийския цар мир и върна от Персия Живо-творящия Кръст Господен, заграбен от Хозрой в Йерусалим, и който вече 14 години беше в плен у персийците. Така гръцкият цар се завръщаше в страната си с голяма победа, като се радваше и славеше Бога за Неговата чудна помощ. Когато стигна до Йерусалим царят възложи Честния Кръст на раменете си, за да го занесе на предишното му място (той бе облечен в царска порфира, украсена със злато и скъпоценни камъни и носеше на главата си царска корона). Тогава се случи дивно чудо: пред вратите, които водеха към Голгота царят неочаквано спря и не можеше да пристъпи напред, възспиран от Божията сила. Всички бяха поразени от станалото. Иерусалимският патриарх Захария, който заедно с целия народ беше излязъл да посрещне царя с финикови клонки чак до Елеонската планина, вървеше редом с него. И като вдигна очи, изведнъж той видя пред вратите да стои Ангел Божий, блестящ като мълния, който препречваше пътя и казваше: «Не така носеше нашият Творец Своя Кръст, както вие сега го носите!» Като видя и чу това патриархът, изпълнен с трепет, се обърна към императора и му каза: «Знай, царю, че не подобава, облечен в такива скъпи дрехи и украсен с царски украшения, да носиш това свещено дърво, което е носел смиреният Христос, обеднял заради нашето спасение. Ако искаш да понесеш Неговия Кръст, подражавай на нищетата Му.» Тогава царят сне от себе си багреницата и короната, облече се в най-прости бедни дрехи, вървейки с боси нозе, и така понесе Честния Кръст вече без всякаква пречка, като го постави в св. храм, на мястото, отдето беше взет от персийския цар Хозрой. На това място благочестивият цар Ираклий отново постави Честния Кръст. Тогава верните се зарадваха с голяма радост и веселие за възвръщането на Господния Кръст и ликуваха, хвалейки разпнатия на него Цар на славата Христос, като се покланяха на подножието на Неговия свят Кръст. На Него и ние да въздаваме слава, чест и поклонение, сега и винаги във вечни векове. Амин.
Из житията на светиите (м.септември) съставени от св. Димитрий Ростовски
1. През 313 г., след като с Божията помощ победил своите противници и се утвърдил във вярата, император Константин издал известния Милански едикт, с който дал възможност за свободното изповядване на християнството в подвластните му страни.
2. Максентий управлявал западната част на Римската империя от 306 до 312г. и бил известен със своята жестокост
5
3. Св. Артемий дукс пострадал мъченически за Христа през ЗбЗг. Паметта му се празнува на 20 октомври (църк.кал.).
4. Византион, впоследствие Контантинопол или Цариград, бил издигнат като столица от император Константин Велики. Отначало градът бил малка Мегарска колония, основана около 658г. пр. Р. Хр. и наречена на името на нейния основател. Тя била създадена от преселници, дошли от малоазийския град Милет, който бил подчинен по онова време на Персийското царство.
5. Според някои църковни историци откриването на Честния Кръст е било придружено и с други чудеса. Никифор Калист разказва (кн.VШ, гл.29), че със силата на Кръста Господен и мъртвецът, когото носели за погребение, бил възкресен и една тежко болна вдовица била върната към живота от смъртния одър.
6. Според агиолозите това събитие е станало към края на май 326 г. От 335 г., когато на 13 септември (църк.кал.) се извършило освещаването на храма «Възкресение Христово» в Йерусалим, било определено занапред празника Въздвижение на Честния Кръст Господен да се чествува на следващия ден.
7. Паметта на св свещеномъченик Кириак се празнува на 28 октомври (църк.кал.).
«На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим.»
Спасително е за нас да знаем, мои възлюблени в Христа чеда, значението на твърде кратките думи на това дивно църковно песнопение. Тяхното значение ще ни стане понятно, ако преди всичко си изясним въпроса: защо се покланяме на Кръста?
Ние се покланяме на Кръста затова, защото на него Господ е извършил нашето спасение. Още в Стария Завет Той е показал спасителната сила на Кръста. Когато Мойсей по Божия повеля кръстообразно осенил Червеното море със своя жезъл, то водата се разделила и целият израилски народ преминал морето като по сухо, а отдясно и отляво се изправили като стена морските води. Когато след това фараонът със своето войнство се опитал да направи същото и, гонейки Израиля, стъпил на сухото морско дъно, то Господ отново заповядал на Мойсей да осени кръстообразно с жезъла си морето. И щом Мойсей направил това, водите се събрали и цялото войнство на фараона загинало в морските вълни.
Това дивно чудо св.Църква възпява с такива думи: «Кръст начерта Мойсей: с жезъла си разсече Червено море, когато Израил пътешествуваше; след това, като удари напречно срещу фараоновите колесници го събра, изобразявайки така непобедимото оръжие (св.Кръст).» (Ирмос на I песен от канона в чест на празника Въздвижение).
Когато множество израилтяни умирали от ухапването на отровни змии в пустинята, Господ заповядал на Моисея да издигне кръст с медна змия върху него. И всички, които с вяра гледали този кръст, се избавяли от смъртта.
За това необикновено събитие се говори така в службата на настоящия празник: «Постави Мойсей върху стълб лекарство — избавление от смъртоносното отровно ухапване, и към подобното на кръст дърво привърза пълзящата по земята змия, изобличавайки лукавата вредоносност в нея...» (Втори тропар на I песен от канона).
Още едно удивително чудо чрез Кръста се проявило в живота на израилския народ по време на сражението му с амаликитяните. Израилтяните не могли със собствените си сили да надвият врага. Тогава Мойсей в молитва към Бога прострял ръцете си, предизобразявайки Кръста и така се молил дотогава, докато амаликитяните не били окончателно победени. Това събитие св.Църква възпява със следните думи: «Мойсей те предизобрази, когато простирайки ръце към висините, побеждаваше Амалика мъчителя, всечестни Кръсте...», «В древност
6
Мойсей сам предизобрази пречистите страдания (на Господа), стоейки между осветените (Аарон и Ор — б.пр.) и като изобрази кръста с прострените си длани, спечели победа, погубвайки силата на Амалика всегубителя...» (Първи тропар на II песен от канона).
Още по-поразително чудо чрез Кръста е станало в историята на израилтяните, когато приемникът на Мойсей, Иисус Навин, започнал битката с амореите. Той също изобразил Кръста Господен с ръцете си и казал: «Слънце, спри се!» Тогава слънцето спряло своето движение, денят се удължил и това дало възможност на Иисус Навин и войнството му да унищожат своите безчислени врагове.
Това дивно чудо св.Църква възпява с думите на празничния седален: «В древност Иисус Навин тайнствено предизобрази Кръста: като простря кръстовидно ръцете си, Спасителю мой, и слънцето спря, докато той победи враговете, които се противеха на Тебе, Боже...».
Но всичко това е било само блед предобраз на онези велики, многобройни и спасителни блага, които произлезли и до днес произлизат от Животворящия Кръст Господен. Върху него е станало нашето изкупление от първородния грях на Адама. Върху него било унищожено проклятието, наложено от Бога на целия човешки род. Заради Кръста Господ ни дарува в църковните Тайнства възраждащата благодат на Св. Дух. А тази благодат ни дава Божествена сила да се борим с дявола, с греха и с всички страсти, да изпълняваме спасителните заповеди и да бъдем истински последователи на Христа. Тази благодат ни дава достъп до най-великото Тайнство — св.Евхаристия, в която истински вярващите, като приемат Тялото и Кръвта Христови, се съединяват с Бога по благодат и предвкусват райското блаженство още тук на земята. Тази благодат ще ни въведе след смъртта в блажения Христов чертог и ще бъде за нас източник на безкрайна радост в Царството небесно.
Ето какви блага произлизат за нас от Кръста Господен. Но това не е всичко, което получаваме от него. Кръстът е нашият най-могъщ помощник в борбата с всяко зло. Той е котвата на нашето спасение от всякакви беди и напасти. Кръстът е постоянен и неизменен спътник на всичките ни молитви към Бога, понеже те се съпровождат от кръстния знак. Църквата ублажава Кръста като потъпкващ бесовете, умървяващ страстите, утешител в скърбите, целител на недъзите и възкресяващ мъртвите. Кръстът е пазител на цялата вселена, слава на Ангелите и светиите, слава и красота на нашата Православна Църква. И тъй като чрез кръстното дърво Господ ни е възвърнал блаженството на рая, то Кръстът е райското дърво на живота.
Невъзможно е да се изкаже с човешка реч цялата спасителна сила, която се излива върху нас от Кръста. Чрез силата на Кръста са извършвали многобройни и удивителни чудеса Апостолите и светиите. С тази сила Константин Велики, още като езичник, победил вражеската войска, виждайки преди това на небето Кръст в ослепително сияние и надпис: «С него побеждавай!» Силата на Кръста сломила езичеството. Кръста, това знамение на Сина Човешки и средство за нашето спасение ще видят за последен път всички земни племена при Второто пришествие на Господа Иисуса Христа (Мат.24:30) за велика радост на истинските Му последователи и за голяма и тежка мъка на всички, които в земния си живот не са вървяли след него.
Като разбираме спасителното значение на Господния Кръст, нека възлюблени, се стараем да му се покланяме с истинска вяра в неговата спасителна сила, във всички блага, които са произлезли и ще произлизат от него в нашия живот до свършека на света. Знаейки тази негова сила, нека ежедневно прибягваме към св.Кръст с думите на църковната молитва: «Радвай се, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен, ти, който прогонваш бесовете със силата на Разпънатия върху теб наш Господ Иисус Христос..., Който ни е дарувал теб, Своя Честен Кръст, за прогонване на всеки противник. О, Пречестни и Животворящи Кръсте Господен! Помагай ми, заедно със светата Владичица Дева Богородица и с всички светии во веки. Амин».
Разбира се, ние ще познаем добре спасителната сила на Кръста само тогава, когато я изпитаме в собствения си живот, когато тръгнем по пътя на истинската, мъченическа борба със своите страсти. Като прибягваме постоянно в тая борба към Животворящия Кръст Господен, ще усещаме дивната му помощ. И тогава не само ще се покланяме на Кръста с истинска вяра в спасителната му сила, във всички дарувани ни чрез него блага, но и ще прославяме Кръста със своя наистина християнски живот.
Чрез такава прослава на Кръста ние ще славим и Възкресението Христово. Защото Възкресението е именно победата, която Господ е постигнал над тлението и смъртта. А това тление, тази смърт са били предизвикани от греха и от човешките страсти. Затова ние ще прославяме Възкресението Христово тогава, когато побеждаваме в себе си плътската страст, когато не допускаме никакви блудни деяния, когато потъпкваме своите блудни помисли, желания и чувства и достигнем до ангелска чистота и целомъдрие. Ние ще славим
7
Възкресението Христово, когато не отмъщаваме за обидите, а прощаваме всяко зло, причинено ни от ближните. Ще славим Възкресението Христово, когато победим в себе си гордостта и се смирим пред Бога и хората, помнейки, че няма друг път за спасение. Ето защо Ап.Павел е казал за Иисус Христос: «Той смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име» (Фил.2:8-9). Така, унищожавайки всяка страст, ние прославяме Христовото Възкресение.
Чрез такава борба с греха, чрез такова очистване на нашето сърце от страстите, ние ще видим още на земята ако не Самия Бог, то Неговите неизказани милости, Неговия дивен покров и застъпничество във всичките ни беди, скърби и нещастия. А след нашата смърт Господ ще ни удостои с блаженство в Небесното Си Царство, където заедно с Ангелите ще славим и Кръста и Възкресението Христово вече без печал и скърби, понеже ще изпитваме само една безкрайна и Божествена радост от своя Господ. Нека Бог ни сподоби да постигнем това със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, по молитвите на Пресвета Богородица и на всички светии.
Амин.
* Произнесено в княжевския храм «Св. Екатерина» на руската енория в София, 14/27 септ. 1944г.
8
На път за Румъния Председателят на Синода на Противостоящите, Оропският и Филийски Митрополит Киприан, бе любезен да даде кратко интервю специално за читателите на сп.»Православно слово». Отговорите му публикуваме днес.
— Ваше Високопреосвещенство, как оценявате общото духовно състояние на съвременния свят?
— Ние живеем в епохата на отстъплението и от знаменията на времето виждаме приближаването на антихриста. Виждаме за съжаление да се сбъдват и словата на светия Златоуст, че антихристът ще разяде поместните църкви. Това вече става вследствие проникването в тях на икуменическата всеерес. В тези трудни дни на антихристово отрицание единствената надежда е истината на Православието. Само ако човек е в правата вяра и в правия живот, ще може да противостои на силите на невидимия враг. Затова трябва с всички сили да търсим Божията помощ, която да ни укрепи в истината на Православието.
— Фактът, че в Гърция има четири старокалендарни синода, които не са в общение помежду си, се използува в критиките срещу ревнителите на светоотеческото Православие у нас. Каква е отликата на възглавявания от Вас Синод на Противостоящите от останалите старостилни синоди?
— Да, известно е, че в Гърция има четири групировки сред истинските православни християни. Трите от тях, които са извън нашия Синод, въпреки еднаквото си еклезиологическо становище за невалидността на тайнствата на новостилците, са разделени помежду си, за съжаление поради лични дразги. Нашият Синод обаче не е формиран по такива подбуди. Ние се отделихме по чисто принципни причини. Според нас държавната Гръцка църква заради противоканоничната смяна на календара и участието си в ереста на икуменизма е подсъдна пред Божия съд и пред един Всеправославен събор — разбира се, истински, а не такъв, какъвто сега се готви. Отците на Църквата казват, че тайнствата на осъдените еретици и разколници са невалидни, а на неосъдените еретици и разколници са подсъдни, но не са невалидни. Ние пребиваваме в това мнение на Отците на Църквата.
— Кое според Вас сега е най-важното в дейността на традиционалистическите кано-нически общности, противопоставящи се на икуменическата политика на официалните поместни църкви?
— Мисля, че най-важното е да имаме правилна еклезиологическа позиция и съответно нашите вярващи да бъдат осведомени поради каква причина ние противостоим. Едновременно с това би трябвало да водим прав живот, за да бъдем добър пример за другите, и така да изпълним Господните слова: « Вие сте светлината на света...тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец « (Мат.5:14,16) и «вие сте солта на земята» (Мат.5:13). Това е нашата задача — права вяра и прав живот.
— С архиерейска декларация на Вашия Синод Вие признахте Българската Старостилна Православна Църква за Църква-сестра. Какво бихте казали за сътрудничеството между нашите две канонически общности?
— Като Председател на Синода на Противостоящите, който ръкоположи българския епископ Фотий, чувствувам голямо удовлетворение, че той е духовно чедо на приснопаметния архимандрит Серафим, който в моето съзнание е един свят човек. Извънредно съм щастлив, че освен Румънската и Руската Задгранична Църква вече имаме за сестра и Българската Старостилна Църква. Би трябвало да осъзнаем обаче всички ние — българи, гърци, румънци и руси в разсеяние, — че в качеството си на противостоящи на икуменическата всеерес ние трябва да имаме неразривни връзки, единство и добро сътрудничество, за да можем да преживеем, да устоим в днешните трудни дни, а още повече в ония, които ни очакват. И ние да устоим, и на други да помагаме да тръгнат по верния, по тесния път.
9
70 години от «всеправославния» конгрес в Цариград. Съдбовна стъпка по пътя на отстъплението
10–15
Тайната на беззаконието днес
«Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е — не вярвайте» (Мат.24:23).
В брой №7 запознахме читателите с движението «Нова епоха», което работи за встъпване в ерата на «новия световен ред» и унищожаване на християнството. Все по-усилено движението подготвя почвата за издигане на своя «месия», новия «Христос», новия «божествен учител» на човечеството, наречен Мейтрея. Според неговите предвъзвестители Мейтрея не е собствено име, а название, означаващо сбора от всички способности на един човек — мъдрост, ученост, виждане за един нов свят. «Него ние очакваме, за неговото идване се стараем да подготвим манталитета на хората» — открито признава печатният орган на организация, свързана с движението (цит. по «Ортодоксос Типос», бр.677, 13.12.1985г.).
Кой е Мейтрея? Не е ли той бъдещият антихрист? Ние съвсем не можем да се ангажираме с такова твърдение. Още от времето на Христа тайната на беззаконието действува и всеки век е изригвал своите лъжепророци и предтечи на антихриста. Помнейки обаче Христовите думи: «Пазете се да не ви прелъсти някой» (Мат.24:4; Марк.13:5), ние сме длъжни да изследваме знаменията на времето и да проявяваме духовна бдителност. Затова и предлагаме тук някои събрани сведения за твърде нашумялата напоследък личност на Мейтрея. Трудно може да се прецени степента на тяхната достоверност. Несъмнено е обаче, че служителите на «тайната на беззаконието (2 Сол.2:7), ловко стремейки се да моделират съзнанието на съвременния човек, все по-открито и активно го подготвят за среща с антихриста — жестокия мъчител, който по думите на св.Ефрем Сирин «ще хврърли в смут цялата земя,... всички ще угнетява и ще оскверни много души» (Слово 38).
През 1980 г., само пет години след като движението «Нова епоха» навлезе във фазата на открита дейност, в Лондон бе публикувана книга с твърде многозначително съдържание. Нейното заглавие — «Новото идване на Христа и учителите на мъдростта» -вместо да обезпокои, предизвика интерес в подготвеното вече общество. Авторът на книгата, ционистът Бенджамин Крем, е един от основателите на движението «Нова епоха”.
Ще премълчим страшните кощунства и хули срещу Господа Иисуса Христа, които се сипят от страниците на тази книга. Те обаче явно свидетелствуват за нейното сатанинско вдъхновение.
В книгата за първи път се обявява и пропагандира споменатият вече Мейтрея — новият «божествен» учител на човечеството, който според автора, вече чака да бъде призован за открита обществена дейност. Неговата подготовка се извършила в един таен сатанински център в Хималаите — Сиамбала, където Мейтрея бил обучаван, намирайки се в постоянно общение с «господаря на този свят», присъствуващ там едновременно във физически и призрачен образ. Очевидно тук става дума за сатаната, наречен в Апокалипсиса змей: «И даде му змеят силата си и престола си, и голяма власт (Откр.13:2). Сатанинското посвещение в Хималаите продължило до юли 1977г., когато Мейтрея слязъл в света. Оттогава той обитавал една азиатска комуна в Лондон като обикновен човек, познат на малцина приближени нему лица.
Според Б.Крем Мейтрея бил добре запознат с проблемите на нашето време и засега цялата му дейност е насочена към това, да подготви света за откритото си появяване. В определен момент той щял да бъде приет от всички религии и от целия свят за «Велик учител» и
16
«божествено лице» и щял да съумее да разреши обществено-икономическите, политически, образователни и верски проблеми на човечеството. Поради «широтата и космичността на решенията му», то щяло да го признае за «Христос”, за «Господ на любовта» и «световен учител».
Впрочем св.Ап.Павел съвсем ясно ни разкрива измамността на претенциите на антихриста, наричайки го човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня, за да седне като Бог в Божия храм, показвайки себе си, че е Бог (2 Сол.2:3-4).
Авторът на разглежданата книга обещава, че «Великият учител» няма да се бави и скоро ще демонстрира истинската си идентичност. В деня на публичната му поява международните радио и телевизионни връзки щели да се свържат, за да заговори той на целия свят. Всеки ще може да види лицето му по телевизията и да чуе телепатично думите му на родния си език. Дори онези, които не го гледат и слушат, щели да изживеят този контакт. В същото време стотици хиляди хора щели да получат изцеления от болести и страдания.
Просветеният православен християнин обаче знае, че такива «поличби и лъжливи чудеса» ще бъдат вършени с бесовска сила, «по действие на сатаната (2Сол.2:9) и всички които повярват в антихриста и измамните му чудеса ще погубят душите си. А това ще стане, «задето не са приели любовта на истината за свое спасение» (2Сол.2:10). Тази любов към чистата, ненакърнена истина — такава, каквато ни е разкрита и завещана от нашия Спасител, в ония тежки дни ще бъде щит и ограждение за неговите верни.
Интересно е да бъдат отбелязани и специалните надежди, които идеологът на движението Нова епоха и автор на въпросната книга възлага на папската институция. Без съмнение тези надежди са плод на съществуващите връзки на Светия Престол с движещи сили на злото. На с.96 Б.Крем твърди, че сегашния папа ще бъде последен. След него на престола му щял да седне «Учител», който ще има мисията да преустрои и съгласува всички религии в единството на «новата световна вяра».
Разбира се, твърденията на Б.Крем съвсем не бива да се взимат за пророчества. Все пак възможни са известни изводи — Ватиканът е дейно звено в плановете на антихристиянския заговор. Неговата трескава дейност за сближаването на религиите и засилването на връзките му с всякакви вероизповедания очевидно не са случайни. Проведените по инициатива и при личното присъствие на папата срещи в Асизи през 1987 и 1993г., в които участвуваха представители на всички религиозни и еретически групировки в света, включително и езичници, са пример за това. Още по-потресаващо бе участието на папата в церемониите на сатанинския езически култ «VOODOO», при тазгодишното му посещение в бенинския град Котону (Африка), считан за световен център на тази религия.
На стр.85-93 от разглежданата книга четем, че по време на господството на подготвяната световната религия в храмовете ще бъдат приети ритуалите на «новата вяра», чиито «тайнства» ще бъдат заимствувани от култовите ритуали на масонските ложи. Ще се извършва тайно служение на «божеството» (разбирай сатаната) с конкретни заклинания при пълнолуние, най-вече през месеците април, май и юни, когато ще бъдат главните празници на новия култ. Тогава храмовете ще станат свърталища за извършване на черна магия и призоваване на сатаната, който според твърденията на автора-сатанист, явявайки се ще «благославя» присъствуващите.
Бенджамин Крем и идеолозите на «Нова епоха» искат да замъглят и подронят авторитета на Св.Писание. Те проповядват, че посоченият в Писанието антихрист не е лице, а теоретично обобщено понятие за злото, което действувало в света винаги, особено когато стават големи войни или катастрофи. Според автора силите на злото действуват и сега, за да попречат на идващия «Христос» (siс!), но няма да успеят. Лукавата подмяна на понятията — похват тъй често употребяван в наши дни — и тук е в действие. За врагове на човечеството и «сили на злото са обявени ония, които ще се противят и няма да приемат антихриста. Така още от днес се подготвя жестокото гонение на онова «малко стадо» (Лука 12:32), което ще остане докрай вярно на Христа в тежките времена на антихристовото царствуване. Тогава ще се изпълнят евангелските думи: «Настъпва време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба» (Йоан 16:2).
В същия дух Б.Крем обявява Апокалипсиса на св.Иоан Богослов и числото 666 за рожби на човешката фантазия. Книгата му завършва с описание на новия свят, когато всички политически системи щели да се слеят в един общ режим под водачеството на «Великия учител».
Маса организации, свързани с движението «Нова епоха» са се ангажирали с пропагандирането на нейния лъжемесия. Издателството «Тара сентър» и списанието на «Нова епоха' «Шеър Интърнейшънъл съобщават, че Мейтрея официално ще обяви на света за своето идване след една голяма икономическа криза, която ще започне от Япония
17
и ще придобие световни размери. Според тях той ще се яви като очаквания месия за евреите, като Имам Махди за мюсюлманите, като петия Буда за будистите и Кришна за индуистите. В изявленията си самият Мейтрея твърди, че всички тези названия са имена на едно и също лице — неговото собствено. Информация за съществуването и дейността му излезе и във в.»Таймс» от 24.4.1982г. под заглавие «Христос е вече тук». В нея Мейтрея отново е рекламиран като предлагащ изход от съвременната безизходица. Общественото му явяване нямало да се забави. Това съобщение на «Таймс» беше разпространено едновременно в още много световни ежедневници.
Чуждестранният печат съобщава за различни «чудеса» на новолансирания лъже-Христос. Той се появил във въздуха, сред облаците, и даже бил фотографиран. Направил различни предсказания за международни събития, както и за природни бедствия — земетресения, наводнения, суша и пр. — които се изпълнили.
Сведения за «главозамайващата» дейност на Мейтрея се появиха и у нас. Вестник «Психотроника» помести рекламен материал под заглавие «Той се завръща , в който се прави преглед на негови публични изяви. Ето някои от тях:
- 14 май 1982г. На пресконференцията в Лос Анжелос Б.Крем посочва, че Мейтрея се намира в азиатска комуна в Лондон и призовава медиите да поканят «Учителя на света» да се представи открито.
- 31 юли 1985г. Двадесет и двама журналисти, представители на източни и западни медии, се събират в Лондон и настояват за контакт с Мейтрея или с негов представител.
- август 1987г. Б.Крем известява, че «в следващите три или четири месеца Мейтрея ще работи усилено за пробив в международните отношения». Не е изминал дори месец и през септември американци и руснаци се срещат, а през декември се постига доскоро считаното за невъзможно споразумение по разоръжаването.
- началото на 1988г. Мейтрея се появява наяве в сънищата на известни политически лидери от различни страни и на много обикновени граждани. Намаляването на напрежението в света щяло да даде възможност и за други знаци, известяващи неговото пришествие. На 11 юни той се появява в Найроби, Кения, където е фотографиран.
- април 1988г. Един от приближените на Мейтрея в Лондонската комуна е интервюиран от двама журналисти. Статиите им, публикувани в сп. «Шеър интернейшънъл, са коментирани в световните медии. Те набелязват основните насоки в учението на Мейтрея и събитията, очаквани от него в близко и далечно бъдеще.
- април 1990г. Голяма пресконференция на Мейтрея в Лондон, в присъствието на близо двеста държавници от цял свят, включително дипломати, кралски персони, църковни лидери и журналисти, които имали предварително разговор с него. Медиите били поканени като наблюдатели. Мейтрея говори за своята мисия, учение и планове. Присъствуващите са поканени да ги разпространяват в своите страни и открито да споделят преживяното.
Ето и един по-подробен разказ за сензационното явяване на Мейтрея в Кения през 1988г., за което свидетелствува редакторът на в.»Кения таймс» Йов Мутуджи. На едно от събранията за «духовна терапевтика» водещата сеанса екстрасенска Мери Акаца внезапно видяла във въздуха необикновена звезда и съобщила на присъствуващите, че е получила «известие от небето за идването на един много важен гост, който скоро ще ги посети. Действително само след пет минути висок мъж с брада, облечен в дълъг бял хитон се появил буквално отникъде и застанал между хората, представяйки се за «Исус от Назарет». Около главата и тялото му се излъчвала странна светлина. Мери Акаца, плачейки, разказвала, че 20 инвалиди неочаквано проходили. Тя започнала да вика: «Исусе, Исусе, добре дошъл, измий греховете ни и ни помогни, Исусе!», а
18
тълпата коленичила и започнала да се моли на «сина човешки», който бил удържал обещанието си и се върнал отново на земята. След като поговорил с хората, той се отдалечил встрани, започнал да се издига и изчезнал в небето. (Разказът е поместен във в.»Кения таймс», 22 юни 1988г.).
Нека напомним за предсказанието на св.Ефрем Сирин, че антихристът ще показва себе си като Бог чрез страшни видения, ще лети във въздуха и всички демони ще се изправят пред тиранина като негови служители.
В цитираното вече списание «Шеър интърнейшънъл» през октомври 1988г. е поместена фотография на оживен път в Сан Франциско. Над него се вижда голям надпис, който гласи: «Христос се е завърнал». Такива надписи се срещат и на други места в Америка. Тази година и Москва, по повод на еврейската пасха, бе «украсена» с подобни лозунги.
Нашият Спасител отдавна ни е предупредил за всичко това. Откривайки на учениците Си какви ще бъдат белезите на Неговото Второ пришествие, Той казва и на всички свои верни последователи: «Пазете се да не ви прелъсти някой, защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина» (Мат.24:4-5). «Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е — не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните... Но както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески ...» (Мат. 24:23-27).
Както вече споменахме, ние съвсем не твърдим, че нашумялата фигура на Мейтрея е именно бъдещият антихрист. Светото Евангелие ни казва, че ще има много лъжехристи и лъжепророци — предтечи на същинския син на погибелта. Известно е, че часът на славното и страшно Второ Христово пришествие ще бъде скрит от хората. «За този час — казва Спасителят — никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец» (Мат.24:36). Далеч сме от мисълта да разследваме онова, което не е положено в наша власт (срв.Деян. 1:7). В света обаче явно се очертава усилената подготовка за приемането на антихриста. Надигащото се сатанинско царство на духовния мрак се готви да обхване цялото човечество. Помнейки това, нека в молитва, покаяние и богоугоден живот да предстоим пред Господа, Който е силен да ни скрие от лицето на антихриста в тайното убежище на Своето спасение.
19
Едно радостно събитие прикова вниманието ни в миналия брой — тържествената Света Литургия, отслужена на 2/15 август т.г. в параклиса «Св.Спас» в София от тримата архиереи на Свещения Синод на Противостоящите в Гърция и Триадицкия епископ Фотий, Предстоятел на Българската Старостилна Православна Църква. С нас, макар и за кратко, бяха Оропският и Филийски Митрополит Киприян, Председател на Синода, Метонският епископ Амвросий и Норският епископ Михаил, заедно с група благочестиви гръцки поклонници. Придружени от Преосвещения Фотий, те продължиха за Румъния, където участвуваха в тържествата по случай престолния празник на митрополитския монастир на Румънската Старостилна Православна Църква «Преображение Господне край Слатиоара. В днешния брой на сп. «Православно слово» разказваме за вълнуващи мигове, изживяни на румънска земя.
Румънските архиереи — Митрополит Власий и тримата епископи Генадий, Демостен и Пахомий, бяха изминали 500 км, за да посрещнат поклонническата група на границата. Срещата стана с апостолска простота и сърдечност, без никакви излишни условности. Трудно е в днешно време човек да си представи живот и вяра в такава непокътната цялост, каквато има при румънските старостилци. Пътуването от Влахия през Молдавия — земя, различна и по пейзаж, и по дух, — бе постоянен умилителен досег с поразителното смирение и чистотата на тези хора, със сърцето и душата на Православието в неговия автентичен вид, в неговата жива, туптяща битност.
Въпреки всеобщата суша земите, където са съсредоточени румънските старостилци, зеленееха, посетени от живителен дъжд. В едно молдавско селище миряни и свещеници посрещнаха гостите на работната площадка -строеше се храм. От 1990 година насам са построени или са в строеж 64 старостилни православни църкви. И това — при бедност, оскъдица и сиромашия, далеч по-голяма от нашата, но с жар и жертвоготовност, която днешният охолен и задоволен човек надали може да си представи. На строежа са всички — мъже, жени, деца. Зимно време, когато температурите падали близо 30 под нулата, дечицата носели тухлите между своите юмручета, за да не им замръзват пръстчетата. Ще припомним, че румънските старостилни църкви и обители многократно са били разрушавани до основите и отново въздигани -монастирът Добру, например, три пъти. Защото няма власт над оня храм, съграден в сърцата на гладните и жадните за правда, на унижаваните и оскърбяваните, на отрудените и обременените, заради които Спасителят умря на Голгота.
След посещението в мъжкия монастир край Кукова, който пази като скъпа реликва кладенеца, където през 1936г. петима миряни са били хвърлени заради отстояването на светоотеческия календар, архиереите се спряха в девическата света обител «Успение Богородично». Тук човек наистина се чувствува не само на друго място, но и в друго време. Живи са духовните традиции, завещани от старец Паисий Величковски, чийто Нямецки монастир е наблизо — и селцето редом се нарича Паисиево, и игуменката е майка Паисия. Строгият устав на преподобни Паисий от 18-ти век се спазва безусловно — службата започва сутрин в 2,30 часа и продължава докъм 6, в сряда и петък през постите храна и вода се приемат само веднъж на ден. Сестрите обаче (средната им възраст е около 30 години) са толкова ведри и бодри, сякаш олицетворение на библейския разказ за четиримата еврейски момци (Дан. 1:6-15), които приемали само вода и овошки, за да не се оскверняват от вавилонската царска трапеза, и въпреки това били по-хубави от царските момци. Удивителна е чистотата, която осиява пришелеца при среща с тези момичета, посветили се на Христа. Здравият дух на благочестието, завещан от старец Паисий, и изолацията, в която ги е поставил режимът (само тук-там в Молдавия могат да се видят телевизионни антени), са дали възможност да се съхрани тук жив образът на тая цялостност и целомъдрие, която дава Православието и която е тъй недостижима за съвременния раздвоен и неустроен духовно човек.
Навсякъде гостите бяха посрещани по светоотечески -всичко, което позволява постният
20
устав, бе на трапезата, изобилно и преизобилно, макар сами домакините да оставаха на сух хляб. От монастира колите на архиереите потеглиха, обсипани в жив цвят — тъй старателно и незабелязано ги бяха обкичили монахините.
Другият девически монастир — «Рождество Богородично», е построен в подножието на Карпатите във вид на малки кооперации, за да не привлича вниманието в трудните времена. Църква преди не е имало — построена е съвсем наскоро. На 300-400 м от нея се намира долът, където 30 години се е криела игумения Макария по време на гоненията. Там са построени няколко килии, има и малка църквичка, посветена на св.пророк Илия. Сегашната игуменка, майка Александра, също е живяла в една от тия килийки, метър и половина на два. Литийно шествие почете това паметно място, а епископ Амвросий отслужи св.Литургия на румънски език.
Румънските старостилци — и миряни, и свещенослужители — са рядък пример на съвременно изповедничество и непоклатност в праотеческата вяра. Нито жестоките гонения, разстрели и арести, нито полулегалният живот в горите при неописуеми лишения са ги склонили към компромис с властта и отстъпилата от чистото Православие официална църква. Всички свещеници, ръкоположени през 50-те и 60-те години, са били в затвора. Типичен пример за съдбата на тези Божии служители, апостолски понесли кръста си, е животът на епископ Демостен.
Той е ръкоположен за йеромонах през 1957г. и почти веднага арестуван. След година отново е задържан при отслужване на заупокойна молитва. Разсъблечен, остриган и обръснат, хвърлен на циментов нар без одеало в затворническа килия, той бива брутално разпитван и малтретиран. Седем години прекарва в концлагер, откъдето според специално нареждане никой не бивало да излиза жив. Неимоверно тежките условия на живот и съсипващата физическа работа до кръста във вода са го докарвали до такова изтощение, че понякога не можел да си спомни дори молитвата «Отче наш». През 1959г. властите обещали свобода на тези, които с декларация се откажат от възгледите си. От 2 хиляди души само 20 подписали. Когато през 1964г. пуснали о.Демостен от лагера, първият въпрос на майка му бил: «Защо си свободен? Да не си отстъпил от вярата?!»
Още пет години след това той се криел в горите, за да избегне нов арест. Дори през 1986г., вече епископ, е принуден да посещава енориашите в родния си град Трансилвания тайно, след залез слънце. Днес румънските старостилци най-после имат възможност за легална дейност, но отношението на официалната новостилна църква към тях продължава да е непримиримо.
Истинско тържество на православното единство бе вълнуващото богослужение в Слатиоара на 6/19 август, Преображение Господне, храмов празник на тукашния митрополитски монастир. Пет-шест хиляди богомолци бяха изпълнили двора, чардаците, всяко свободно пространство. Осемте архиереи в съслужение с близо 60 свещеника и около 20 дякона отслужиха Света Литургия. На румънски, гръцки и църковно-славянски език прозвучаха архиерейските възгласи. С празнична проповед към насъбралото се множество се обърнаха Митрополит Власий, Митрополит Киприан, епископ Михаил и нашият епископ Фотий, който предаде на румънските старостилци сърдечни поздрави и молитвени благопожелания от българските им събратя. В тези незабравими часове наистина всяко дихание прославяше Господа и Таворската светлина осияваше сърцата, възнесли се в топла молитва към Христа.
В неделята след Преображение Митрополит Власий и Митрополит Киприан отслужиха първа Св.Литургия в новостроящия се храм в подворибто на монастира «Свв.Киприан и Иустина» в Букурещ. Той е посветен на св. Нифон, Патриарх Константинополски и Митрополит на Унгро-Влахия — една обединяваща фигура на румънската и гръцката църква.
Силно впечатление направи на гостите и монастирът в Букурещ, където в момента има 30 братя и поне още толкова желаещи да постъпят. Там също строят — килии, трапезария, храм, а под тях — плетеница от катакомбни помещения, свързани с корпуса посредством таен вход. Румънските християни се готвят за последните времена — много трезво и много здраво в духовно отношение, без никакви екзалтации и нездрави изживявания. Готвят се спокойно и кротко, със същата търпеливост и упование в Христа, с които са понасяли гоненията, с които и сега денонощно, безшумно като пчелички бъркат бетон, редят тухли, въздигат храмове и постоянствуват в молитвеното си предстоене пред Господа. Службата в един енорийски храм на голям празник обикновено започва в 5,30 сутринта и свършва в 14 ч. Запитан дали не възлага на хората бремена, твърде тежки за носене, о.Власий от Търгу-Нямц отговаря: «Работата е в това, че ако аз пропусна един само тропар, народът ще отиде при митрополита и ще поиска друг свещеник».
Тъкмо в народното благочестие е силата на Румънската Старостилна Православна Църква. То е действителният пазител на светоотеческата
21
традиция. Тайната на тези хора, далеч по-неуки и необразовани от нас, е проста — те пазят вярата и живеят според нея. Те пребивават в простодушната цялостност на ранната Църква, когато Христовото учение се е предавало и утвърждавало в живо слово и жив пример, като непосредствено битие и реалност. Богослужебният кръг е станал за тях ритъм на живот, великата почит към светинята е направила сърцата им неми за разтляващите влияния. Старостилната Църква, бидейки почти постоянно в гонение, няма своя система на църковно образование, клириците й минават практическата школа на семейното и народно благочестие, и с укрепяващата сила на Божието помазание непосредствено усещат сърцевината на неща, които изглеждат твърде объркани и сложни за други. Така «неуките» знаят това, което Господ е утаил от мъдрите на тоя век — по Негово благоволение и за Негова слава.
Ние, за които тая цялостност и пълнота на християнското съществувание изглеждат тъй трудно достижими днес, нека имаме за окриление и утеха примера на румънските ни съседи. Срещата на архиереите от трите поместни църкви, отстояващи чистотата на Православието, донесе великата радост на братското общение, на единството в Христа Спасителя. Различните словесни езици бяха бариера, но езикът на сърцето беше един и същ. «Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени» ( 1 Кор.12:13). Дано Бог излива този Дух все тъй милостиво над нашите братя румънци, гърци, руси и италианци, над всички истински православни християни по света, и по техните молитви да помилва и нас, грешните. Амин!
22
23
«Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете» (Лука 18:16)
Децата, тези поверени нам от Бога съкровища, са голямата радост и надежда на Българската Старостилна Православна Църква. Често можете да ги видите как бързат с цветя към параклиса «Св.Спас», как се надигат на пръсти, за да палнат свещичка пред лика на Спасителя или се нареждат пред Царските двери с кръстосани на гърди ръчици в очакване на Св.Чаша. Към тях, най-чистите и най-свидни на Христа души отвсякъде се протягат примките и съблазните на погиващия свят. «За нас всичко трябва да бъде второстепенно в сравнение с грижата за децата и с туй — да ги възпитаваме в учение и наставление Господне» (срв.Еф.6:4), казва св.Иоан Златоуст. И колко важно и задължително е неговото наставление днес, в нашата предантихристова епоха!
В изпълнение на тая светоотеческа заръка Българската Старостилна Православна Църква започна детски курс по вероучение за всички християнчета от 6 до 14 години, възжелали Божията мъдрост. Откриването на курса съвпадна с празнуването на църковното новолетие -1/14 септември, началото на индикта, празника на новата благодат, възвестена на света от Въплотения Син Божий и дарувана на човеците чрез Неговата Църква. На тържествената Св.Литургия в параклиса «Възнесение Господне» бе принесена безкръвната Жертва пред Божия олтар и първи децата се приобщиха със Светите Тайни. След това, по стара традиция, Предстоятелят на Българската Старостилна Православна Църква, Триадицкият епископ Фотий отслужи молебен по случай началото на учебната година в гражданското училище — за здраве и напредък на учениците във всяко полезно знание, за изпросване на Божието просвещение и пътеводителството на Св.Дух — истинският Учител и Наставник на младите души.
С топли приветствени слова Негово Преосвещенство еп.Фотий откри и курса по вероучение. В него ще се вложи труд за образованието на духа, за просвещаване на детските сърца в Закона Божий, който владее над всички човешки закони. Благословение и иконичка на Спасителя получи всяко дете от владиката, тъй близък и любим на най-малките от паството си. Дано по молитвите на Пресветата Божия Майка и всички светии Господ ги опази в оная чистота и смирение, която отрежда истинското големство в Царството небесно (срв.Мат.18:1-4).
На добър час!
24
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]