Последна промяна:
28.08.2007 16:10
«Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите. Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните» (1Кор.1:27).
Възлюблени!
Странни са пътищата на Бога! Свърхразумни и непонятни за нас са Неговите начини на действие в тоя свят! Чрез онова, което Той върши с нас и то наглед противно на всяка логика, Той постига своите висши небесни цели. Неговият промисъл е винаги спасителен за нас, но Той нерядко среща едва ли не демоничното упорство, което човекът може да проявява по силата на дадената му свободна воля.
Нека разгледаме тия мисли по-подробно.
Неотдавна ние отпразнувахме великия празник в чест на Св. Троица. Какви възпоминания у нас изпълват съдържанието на този свят ден, наречен «рожден ден на Църквата»? — Необикновени! Божествени!Душеспасителни! На тоя ден, петдесети по ред след деня на Христовото Възкресение, над светите Апостоли, събрани в една Йерусалимска горница, се изля преизобилно благодатта на Св. Дух, за приемането на която Господ Иисус Христос цели три години ги подготвяше. На тоя ден Спасителят ги упълномощи да ръководят основаната от Него Църква и да разпространяват св. Евангелие по цял свят (Марк 16:15).
Нека и ние се пренесем сега в оная горница, дето верните ученици на Христа се бяха събрали на обща молитва (Деян. 2:1) и дето получиха под вида на огнени езици дивната и преизобилна Божия благодат (Деян. 2:3-4), която ги преобрази и ги направи от плахи — смели, от невежи -мъдри, от обикновени човеци
1
— учители на човечеството в благочестието и духовния живот. И нека да запитаме Христовите ученици:
— Благоговейни мъже галилейски, какво възнамерявате да правите, след като получихте Божествената благодат на Светия Дух?
— Ние сме дошли тук — отговарят те, — за да изпълним заповедта на нашия Божествен Наставник: «Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал» (Мат.28:19-20). Днес ние сме събрани, за да се разделим, изпратени от Св. Дух да проповядваме Евангелието по всички краища на земята: едни в Мала Азия, други — в Атина, в Рим, в Египет, някои — в тънещите в езически мрак западно-европейски страни или при скитите.
— Но какво ще правите в тия места, дето живеят люде жестоки, злонравни, потънали в грехове, в пиянство и разврат, в крамоли и раздори и всякакви други пороци, към които са се привързали с цялата си душа и в които намират смисъла на своя живот? Апостолите отговарят:
— Ще отидем при тях, за да ги увещаем да се откажат от любимите си слабости и грехове и да прегърнат едно ново учение, което им е още съвсем чуждо и което ще ги убеди да оставят злонравието си, да се откажат от пиянството и разврата, да се обичат едни други като братя, да не се карат, да не си отмъщават, а да си прощават взаимно. Над всичко това ние ще им проповядваме да обърнат гръб на досегашните си лъжливи богове, зад които се крият демони (срв. Пс.95:5, по слав. превод) и да се обърнат към истинския Бог — Един по същество и Троичен по лица — и в името на този Бог да се откажат от досегашните си звероподобни нрави и да заживеят праведно и свято.
Но пред нас стоят и други, още по-трудни задачи. Ние знаем, че целият свят лежи в зло (1 Иоан 5:19) и че е послушен на дявола. А ние искаме да завладеем за Бога тоя свят, подвластен на жестоки и силни тирани, които имат огромни армии и оръжия.
— Притежавате ли и вие подобни оръжия? — питаме ние. А св.Апостоли отговарят:
— Не! Онзи, Който ни праща на борба със злия свят, ни забрани да носим дори тояга в ръцете си (Мат.10:10).
— Тогава вие сте може би много на брой?
— Не! Ние сме само дванадесет души.
2
— Странно! Как ще излезете тогава срещу многохилядните армии? Може би вие разчитате не на силата си, а на знанията си?
— Не! — отвръщат Апостолите. — Повечето от нас са прости рибари.
— Тогава може би вие разчитате на богатствата си? Защото и парите са сила, и то огромна сила в тоя свят! Може би разполагате с много злато?
— И това не! — Отговарят Христовите ученици. -Спасителят, Който ни праща да завладеем света ни поръча: «Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си» (Мат.10:9).
— Но може би вашето тайно учение ви е научило на такава жестока разправа с враговете ви, че вие всявате ужас сред околните и те от страх ви се покоряват?
—Не! — възразяват Апостолите. — Нашият Божествен Учител ни даде чудотворна сила, но не за да отмъщаваме на враговете си, а за да проявяваме към тях любовта си, да им прощаваме и с добро да ги привличаме. Той ни каза: «Аз ви пращам като овци посред вълци» (Мат.10:16).
— От вашите отговори нищо не разбираме -казваме ние с недоумение. — Тоя свят се крепи на насилието, а не на любовта към враговете. Вие пък сте заобиколени с толкова врагове! Как смятате да ги победите? Кой ще ви помага?
— Ние разчитаме не на човеци, а на Всесилния Бог! — твърдо отговарят Апостолите. — В Псалтира е казано: «Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. Излиза духът му ( при смъртта — в ск.м.), и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли. Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов, и чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях» (Пс.145:3-6). Ето на Кого ние разчитаме! Ето на Кого възлагаме всичката си надежда! В името Божие и с подкрепата на Св. Дух ние ще проповядваме на всички, обаче към нас ще се присъединят само онези, които се вслушват в словата на истината. «Който е от Бога, той слуша Божиите думи» (Йоан 8:47). А оня, който е избрал сатаната за свой господар, той ще продължава да се подчинява нему и нему да служи като покорен роб, както е казал нашият Божествен Наставник: «Всекой, който прави грях, роб е на греха» ( Йоан 8:34). Ала ние ще призоваваме всички, дори и ония, които доброволно са се предали във властта на греха, като ги подканваме да оставят гибелните си пътища, водещи към ада, и да тръгнат по тесния път, водещ към вечния живот (Мат.7:14).
— Но вашата проповед, толкова чужда на света, може да озлоби още повече вашите силни врагове, които сатаната ще подучва да ви гонят! Ако вие бъдете хванати, съдени, мъчени и накрая убити, задето проповядвате Небесния Цар — Иисус Христос, каква ще бъде тогава ползата от вашата проповед, поради която животът ви е в постоянна опасност? Вие всеки ден се подлагате на гонения и мъки и дори може да умрете като престъпници, без да сте се насладили на радостите на тоя живот?
— О, ползата е огромна и за нас, и за всички човеци, прегърнали нашата свята вяра! -възкликват Апостолите.- Като се окажем верни войници на Царя на царете, ние, а заедно с нас и ония, които ще повярват на проповядваната от нас Божествена истина, ще станем поданици на Бога и ще наследим Неговото Небесно царство. Но и в този живот, сред бушуващото зло, ние сме по-радостни от нашите гонители, защото нашата съвест е спокойна, а тяхната постоянно ги тревожи. Ние помним всякога, че в тоя свят всичко е временно, че и най-приятните мигове отлитат, превръщайки се в сън. А в бъдещия живот, който ни е обещан след смъртта, ние ще наследим заедно с ония, които ни последват, такива блага, каквито око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не са идвали (1Кор.2:9). Тези блага не са като земните. Те не само не се свършват, но всеки миг се увеличават. Верният на Бога се усъвършенствува чрез изпълняване на Божиите заповеди и от роб на греха става раб Божий по благодат, като се освобождава от дявола навеки. За такъв човек един от нас ще пише по-късно, озарен от Св. Дух: «Който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него..., той ще бъде блажен в действията си» (Иак.1:25). Каквото добро и да върши християнинът за Бога и за ближния си, той ще изпитва радост, защото доброто е рай, който започва още тук на земята. Това е раят на чистата съвест. А злото е ад, ад на греховността. И този ад не е нищо друго освен предверие на вечните мъки, очакващи неразкаяните грешници след смъртта.
Всеки искрено повярвал в Христа ще бъде при немотията си — богат, сред гоненията -победител, в съблазните — властелин и в
3
безприютността си — цар! Той няма да се бои от никого освен от Бога и не ще се страхува от нищо, освен от това най-голямо зло — да загуби Божията благодат. Страданията в сегашното време ще му се струват нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас (Рим.8:18) в бъдещия живот. За такъв човек животът ще бъде Христос, а смъртта — придобивка (Фил.1:21).
Ето, към това се стремим ние — завършват св. Апостоли. -Тази вяра, запечатана в сърцата ни, се превърна в наше дихание, в наш живот, в наша плът и кръв. Сега ние вече знаем за какво живеем, защото за нас е ясно, че живеем ли или умираме — Господни сме (Рим.14:8).
Възлюблени, чувствувате ли какви велики духовни блага е дал Бог на св. Апостоли? Ние не сме, разбира се, като дванадесетте дивни ученици на Христа, нито сме особени избраници Божии, каквито са били те. Но и ние можем да постигаме смисъла на своето кратко земно съществувание, като станем подражатели на Апостолите в тяхното всепредано служение на Христа и на ближните си.
Днес светът гледа на православния духовен живот и най-вече на монашеството като на безумие. При нашата беззащитност ние, ревнителите на Православието, сме като че ли най-слабите между всички хора от всички звания и съсловия на обществото. Но колкото и немощни да сме, ако се каем ежедневно пред Бога и изпълняваме Неговите заповеди, ние можем да побеждаваме дори самия сатана, тоя силен дух на гордостта и злото, стига само да придобием истинско смирение. От светите Отци, най-добрите познавачи на духовния живот, ние знаем, че в борбата си с вярващите в Христа дяволът не може да понесе само едно — смирението!
Ония измежду хората, които осмиват нашата вяра като безумие и слабост, се оказват в прехвалената си «мъдрост» в края на краищата по-безумни от привидно безумните, и по-слаби от «слабите» на вид вярващи. Защото Бог погубва мъдростта на мъдреците и отхвърля разума на «разумните» (1Кор.1:19). Невярващите люде градят цялото си бъдеще върху песъчливата почва на лъжовния земен живот. Когато обаче минем през вратата на смъртта, за да се явим пред Бога, най-справедливия Съдия, и застанем пред Него, тогава ще проличи кой е бил мъдър и кой -безразсъден, кой е бил слаб и кой — истински силен.
Който желае, може да ни се подиграва. Но ние нека стоим твърдо и непоклатно в редиците на «безумните» и «слабите». Сам Христос, Царят на смирението, е бил между осмиваните и отхвърлените. Той и нас учи на небесната мъдрост, която гласи: «Което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога» (Лука 16:15).
И св. Апостоли били считани за измет на света (1Кор.4:13). Осмивани като пияни (Деян. 2:13) и като луди (Деян. 26:24), те спокойно приемали това, защото добре знаели в Кого са повярвали (2Тим.1:12). Затваряни в тъмници, бити с тояги и замеряни с камъни (Деян. 11:25), те много пъти са бивали на крачка от смъртта, но това не ги е тревожило, а напротив, радвало ги (Деян.5:41), защото ги приближавало до тяхното освобождение и до изпълнението на тяхното желание да бъдат с Христа (Фил.1:23). И при най-тежки изпитания те не се отказвали от своята свята мисия — да живеят според Евангелските заповеди и да проповядват Христовото благовестие на всички, дори на враговете си.
Блазе на ония вярващи, миряни и монаси, които подобно на св. Апостоли останат верни на Христа, особено при идващите страшни изпитания. Но така верни могат да бъдат само тези, които са отхвърлили суетните примамки на тоя свят — славата, богатствата и земните наслади, и които ще направят за свой девиз в живота си премъдрите думи на св. Ап. Павел: «Иска ли някой да бъде мъдър..., нека стане безумен, за да бъде мъдър (1Кор.3:18), защото онова, що е безумно у Бога е по-мъдро от човеците, и онова, що у немощно у Бога, е по-силно от човеците» (1Кор.1:25). Амин.
4
Свв. Апостоли Петър и Павел се изобразяват на иконите заедно най-често един до друг, държащи църква или по-рядко — прегърнати.
Св. Ап. Петър се изобразява като благообразен старец с къса кръгла брада, понякога с къдрави коси. Горната му дреха, която го обгръща като плащ (химатий) е винаги златиста на цвят (от охра до натурална сиена). Долната му дреха (ризата или хитона) е тъмно синя или синьозелена. С дясната ръка благославя или пък държи ключовете на Небесното Царство. В лявата ръка държи разтворен свитък изписан с текст от двете негови послания или с евангелските думи: «Ти си Христос, синът на Живия Бог» (Мат.16:16).
Св. Ап. Павел се изобразява с високо чело, малко плешив, с тъмна или пък прошарена коса, с широка брада на кичури. Обикновено държи свитък, изписан с текст от неговите послания. Понякога държи всички свои 14 послания като една книга или като 14 свитъка, свързани общо. Химатият му бива на цвят кафяв или тъмно лилав, а хитонът светло или тъмно син, или пък синьозелен.
Събрано от книгата на Фотий Контоглу, «Изложение или описание на православната иконопис», Атина, 1960 г.
(Празнува се на 11/24 юли)
Св. великомъченица Евфимия се роди, израстна и бе увенчана с мъченически венец в гр. Халкидон във Витиния, при устието на Черно море, срещу Цариград, от който го разделя Босфора. Тя пострада за Христа при царуването на император Диоклетиан на 16/29 септември 304 г., когато се празнува нейната памет. Днес пък Църквата възпоменава чудото, станало от нейните св. мощи по време на IV Вселенски събор в Халкидон (451 г.). С това чудо бе открито и утвърдено свише православното изповедание на вярата и то бе наречено «предел на св. Отци», сиреч границата, която не бива да се нарушава чрез общуване на православните със зловерните.
Историята на това чудо започна така: Александрийският патриарх Диоскор и Цариградският архимандрит Евтихий, още докато царуваше православният император Теодосий младши (408-450 г.) започнаха да разпространяват нова богохулна ерес срещу нашия Господ Иисуса Христа, сливайки Неговите две природи, Божествена и човешка, в едно естество. Те успяха да привлекат мнозина монаси и миряни към своето зловерие и като повредиха с тази ерес немалко от царските сановници, живеещи при двореца, получаваха от тях голяма помощ.
Когато след III Вселенски събор в Ефес бе свикан поместен събор, или, да кажем по-точно, разбойническо сборище, на който светейшият Цариградски патриарх Флавиан, изповедник на благочестието и правата вяра беше жестоко убит от единомишлениците на Диоскор и Евтихий, тогава тяхната ерес се засили твърде много и се приемаше за правоверие, а истинската православна вяра се отхвърляше като зловерие. И трябваше да се свика IV Вселенски събор, за да бъде окончателно изтребена тази ерес и утвърдена Православната вяра. По същото това време благочестивият император Теодосий напусна временния живот и се прибра при
5
Господа.
След него прие управлението на царството добродетелният и богоугоден мъж Маркиан със св.царица Пулхерия. Тези царствени ревнители на вярата и благочестието, виждайки Църквата смущавана от ереси и раздори, заповядаха св.Отци да се съберат от различни краища на света в преславния град Халкидон, за да разгледат и разсъдят върху въпросите на вярата. Така се събраха в този град 630 св. Отци, между които бяха светейшият Цариградски, патриарх Анатолий, светейшият Иерусалимски патриарх Ювеналий и пратеници на св. Лъв, папа Римски. На събора присъствуваха и зловерните, начело със самия Александрийски патриарх Диоскор. Сред тях бяха Максим патриарх Антиохийски (издигнат на престола от Диоскор на мястото на патриарх Домн) и други епископи, техни единомишленици, а също и Евтихий със своите привърженици, така че броят на еретиците изглеждаше безкраен. Всички те, заедно със св.Отци се събраха в църквата, посветена на св.великомъченица Евфимия, в едно от предградията край Босфора. Тази църква беше престолен храм на Халкидонската митрополия, голям и много просторен, в който можеше да се събере голямо множество народ. Там се намираха и мощите на Христовата великомъченица, от които се извършваха дивни и преславни чудеса и мнозина биваха изцелявани. Светата великомъченица често се явяваше на онези, които й се молеха с вяра — на страдащи от тежки болести, на поклонници, дошли да почетат нейния гроб или на намиращи се в беда и търсещи от нея помощ. За поклонение на нейните мощи в Халкидон се стичаха с голяма вяра хора от най-различни места, а най-вече от Цариград, който се намираше недалече. Именно в тази църква се събраха дошлите от всички краища на земята св. Отци, по заповед на благочестивите цар и царица. По време на събора започнаха дълги разисквания, спорове и несъгласия между православните и еретиците. Злочестивите никак не искаха да се покорят на догматите на правата вяра. Тогава светейшият патриарх Анатолий, след като се посъветва с останалите св. Отци каза на еретиците: Напишете на свитък вашето изповедание на вярата, ще напишем и ние нашето. Нека после да запечатаме двата свитъка и да ги сложим в ковчега със св. мощи на Христовата великомъченица Евфимия, а след това да постим и всички да се молим
6
на Бога да ни открие Той чрез Своята угодница кое изповедание на вярата е правилно. Това предложение на светейшия патриарх Анатолий се понрави на всички и бързо написаха два свитъка: православните свой и зловерните — свой. След като ги запечатаха със своите печати, отвориха ковчега на светицата и поставиха двата свитъка върху мощите. После пак затвориха ковчега, запечатаха го с царския печат и поставиха наоколо стража, а сами в продължение на три дни постеха и се молеха. Кагато настъпи четвъртия ден, дойде царят с всички участници в събора при многопочитания гроб на светицата, свалиха царския печат и отвориха ковчега. И о,чудо! Щом отвориха ковчега видяха свитъка на православните в дясната ръка на св.мъченица, а свитъка на зловерните -под нозете й. Но още по-дивно бе това, че тя като жива простря ръка към царя и патриарха, подавайки им свитъка с изповеданието на правата вяра. Тогава всички православни се изпълниха с неизказана радост и велегласно въздаваха слава на Бога и запяха хвалебни и благодарствени песнопения към св. великомъченица, като с любов се покланяха на нейните чудотворни мощи. И веднага започнаха да проповядват православната вяра като утвърдена от Бога и дивно възвестена от св.великомъченица, а еретическото зловерие бе предадено на анатема. Мнозина от еретиците, виждайки това чудо, се присъединиха към православните, а онези, които упорствуваха в противенето си на истината, бяха лишени от сан и изпратени на заточение. От това време иконописците започнаха да изобразяват на иконите св. Евфимия със свитък в дясната ръка, за вечен спомен на това преславно чудо, станало по време на събора.
ЛЕОНИД УСПЕНСКИ
Църковното предание ни учи, че първата икона на Спасителя се е появила по времето на Неговия земен живот. Това е иконата, която познаваме под името «Неръкотворен образ на Спасителя». Според преданието този образ, отпечатал се по чуден начин върху кърпата, която Спасителят допрял до Своя Лик, бил изпратен от Самия Него на Авгар, владетел на г.Едеса (в северозападна Месопотамия).
Преданието за произхода на първата икона на Спасителя е намерило отражение в църковното богослужение на 16 август (ст.стил): «Като си изобразил Твоя пречист образ, Ти си го изпратил на верния Авгар, копнеещ да Те види, Тебе — невидимия по Божество и за херувимите...» (стихира гл.8, на вечернята), или: «...като си изпратил богоначертания Твой образ на Авгар, който молеше за спасение и здраве от подобието на Твоя Божествен Лик» (стихира гл.4, на утренята). Тези богослужебни текстове не
7
предават подробности за произхода на иконата. Те ни разкриват само фактите. По-подробно изложение на преданието, свързано с това събитие можем да намерим в Чети-минеите.
Изображението, получено от Спасителя, Авгар прикрепил към една дъска и го поставил в нишата над градските врати, като свалил намиращия се там идол. Владетелят много съдействувал за разпространението на християнството сред своя народ, но един от неговите правнуци отново се върнал към езичеството и решил да унищожи Неръкотворния образ. Епископът на града обаче, като узнал чрез Божествено откровение за злите кроежи на царя, решил да скрие иконата. Той запалил пред нея кандило и като покрил св. Убрус с керемида, зазидал стената. Така св.икона била спасена. Най-древните известни нам сведения за това изображение се съдържат в паметника, наречен «Учението на Адаи», от V век. Авторът на този паметник (епископът на г. Едеса Адаи, починал през 541 г.) очевидно е използувал някое местно предание или неизвестни за нас писмени източници.
За образа, изпратен от Христа на Авгар, споменава и Евагрий, писател от VI век, чието авторство се счита за неоспоримо. В своята книга «История на Църквата», той нарича този образ Богосъздадена икона. Неръкотворният образ на Христа бил отново открит през 544 или 545 г., когато Едеса била обсадена от персийския цар Хосрой. Според преданието епископът Евлавий получил на сън откровение за местонахождението на иконата. Той отворил нишата в градската стена и намерил Неръкотворния образ, пред който продължавало да гори кандилото. Градът бил спасен от персите благодарение на чудотворната сила на образа, който не само се запазил изцяло, но се отпечатал и на вътрешната страна на керемидената плоча, с която бил закрит. В памет на това събитие в Православната Църква се рисуват два типа икони «Неръкотворен Спасител»: образът на Христа, отпечатан върху кърпата (св. Убрус, на гръцки мандилион) и образът върху керемидената плоча (на гръцки керамион). Самият Неръкотворен образ, т. е. платът с чудесно отпечатания на него Лик на Христа се пазел в Едеса като най-велика светиня. През 630 г. арабите покорили града, но не пречели на почитанието на Неръкотворния образ, което по това време било широко известно в целия Изток. През VIII век по примера на Едеската църква празникът на тази икона бил чествуван от християните на много места. На този образ се позовава преп.Йоан Дамаскин по време на иконоборството. За него се споменава нееднократно и на VII Вселенски събор ( 787 г.). През X век при византийските императори Константин Багрянородни и Роман I, Неръкотворният образ бил тържествено пренесен в Константинопол и поставен в храма на Божията Майка, наричан Фарос. Император Константин Багрянородни сам съставил в чест на иконата проповед, в която я прославял като щит на Византийската империя. Скоро след пренасянето на образа била съставена служба и установено празнуване, което и досега се извършва на 16/29 август в памет на това събитие. Що се отнася до образа отпечатан на керемидата, за него е известно само, че той се е намирал в г.Иераполис в Сирия и при император Никифор Фока (963-969 г.) е бил пренесен в Константинопол. След разгрома на византийската столица от кръстоносците през 1204 г. следите на двете неръкотворни икони (оригинала и отпечатъка) се губят.
Разбира се, двата оригинала на Неръкотворния образ на Спасител са били въз-произвеждани не веднъж. Но ранни копия не са стигнали до нас и в историята на изкуството доскоро се считаше, че най-древните изображения на Неръкотворния образ се отнасят към XI век в миниатюрите и към XII век в иконописта. Неотдавна обаче в Грузия беше открита икона на Неръкотворния образ, наричана «Анчисхатски Спасител». Тази икона нарисувана с восъчни бои се отнася към VI или VII век (виж Ш.Я.Амиранашвили, «История на грузинското изкуство», Москва, 1950 г., с.126).
8
Нека разгледаме сега службата на Неръкотворния образ, която е озаглавена така: «Пренасяне от Едеса в Константинопол на Неръкотворния образ на Господа нашего Иисуса Христа, наречен светияУбрус». В този ден Църквата въздава почит на първото изображение на Бога, приел човешка плът, на истинския образ на Спасителя, получен чрез непосредственото съприкосновение с Неговия Лик. Споменатите в началото стихири и други места в службата подчертават историческия произход на този образ. За Църквата е особено важно да покаже, че Спасителят е конкретно историческо лице, живяло на определено място и в определено време, а не някакъв възвишен, но отвлечен идеал, че Иисус Христос и Неговият образ не са абстрактно олицетворение на високи морални качества или на някаква прекрасна идея. Искайки да върне към първоначалния образ падналия Адам, Спасителят живя на земята с човеците, като Неописаният по Своята Божествена природа стана видим, осезаем и можеше да бъде изобразен», — се казва в службата на празника (2-ра стихира на малката вечерня, гл.1).
Освен Неръкотворния образ, който ни е оставен от Самия Спасител е имало и Негови изображения, направени от хора, които са Го виждали и познавали, както е била направена статуята от изцелената от Него кръвоточива жена. Тези изображения са послужили за образци на по-късните икони. Много малко от тях обаче са стигнали до нас. По-голямата част били унищожени в епохата на иконоборството или по-късно — при кръстоносните походи, или просто от времето. Останали са само фрески в катакомбите, главно в Рим. Както е известно, там са запазени още от първите векове на християнството «преки», т.е. не символични изображения на Христа. Така например Негови изображения от II век в различни евангелски сцени, са намерени в катакомбите на Претекстат и Калист. Понякога Той е изобразяван като зрял мъж с брада — например на фреската, представяща Неговата беседа със самарянката (катакомбата на Претекстат), -понякога съвсем млад, без брада. През следващите векове броят на изображенията на Спасителя нараства все повече и повече.
Трябва да отбележим, че освен редките «портретни» изображения в древността съществуват огромно множество символични или алегорични изображения на Христа, както в живописта, така и в скулптурата. Най-разпространеният иконографски тип, това е изображението на Христа във вид на «Добрия Пастир». Този образ съответствува на текстовете от Свещеното Писание, както от Ветхия, така и от Новия завет. Така например пророк Иезекиил (гл.34) и св. цар Давид (Пс.22) използуват образите на стадото и на Бога като Пастир. Сам Христос, говорейки за Себе си, също използува този библейски образ: «Аз съм добрият пастир» (Йоан 10:14) или: «Аз съм пратен само при загубените овци от дома израилев» (Мат.15:24). В образа на Добрия Пастир Спасителят винаги се изобразява като юноша, понякога с дълги, а по-често с къси коси, обкръжен от овци или носещ овца на раменете си. В някои случаи Той държи в ръцете си свитък, символизиращ проповед и изобразяващ Свещ. Писание, а понякога — овчарска тояга. Изображенията на Добрия Пастир са известни още в катакомбите от I век, в частност в катакомбата на Домитила, в различни варианти. Този иконографски тип не е от християнски произход: той е бил известен и на дохристиянския свят. Християнството го възприело, но вложило в него съвършено обновено догматическо съдържание. Дошлият на земята Спасител взема на раменете си загубената овца, т.е. според светоотеческото тълкувание падналото човешко естество, човешката природа, която Той приобщава към Божествената слава. Следователно в този образ е отразен не историческият облик на Христа, а подвигът на изкуплението.
Символичните изображения на Спасителя като Орфей, както и някои други ранни християнски символи (риба, агнец) постепенно загубвали своето значение в богослужебния живот на Църквата и изчезвали.
* * *
Нека преминем сега към първите изображения на Божията Майка, които църковното предание отнася, както и първия образ на Спасителя, към времето на нейния земен живот.
Ако иконата на Спасителя ни показва образа на Бога, станал човек заради нашето спасение, то иконата на Св. Богородица, това е образ на първия човек, осъществил целта на въплощението: обожествяването на човека. Св. Богородица е първият човек, достигнал това обожествяване, разбира се не по природа, а по благодат. Тя е начатък на новото творение. Издигната по-високо от небесните Ангели и станала «по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите», тя първа достигнала тази цел, която е поставена пред всички хора — пълното преобразяване на човешкото същество.
9
Първите икони на Св.Богородица според църковното предание са нарисувани от св. Апостол и евангелист Лука. Преданието разказва, че след Петдесетница светият евангелист е нарисувал три образа на Божията Майка: два с Божествения Младенец и един без Него. Едно от изображенията е от типа, който ние наричаме «Одигитрия» (Пътеводителка). И самата Божия Майка и Младенецът, Когото тя държи на лявата си ръка са обърнати направо към зрителя. В това строго и величествено изображение е особено подчертана Божествената природа на Отрока Иисус Христос. Другият образ принадлежи към типа, наричан «Умиление». Тук като че ли преобладават чувствата на майчина любов и нежност. В същото време това е образ на Майка, дълбоко скърбяща за предстоящите страдания на нейния Син и мълчаливо преживяваща тяхната неизбежност. Що се отнася до иконата, изобразяваща Св. Богородица без Младенеца, данните за нея са твърде оскъдни. Най-вероятно иконата е била подобна на изображенията на Божията Майка в «Деисуса», т.е. в молитвена поза, обърната към Спасителя.
Понастоящем има много Богородични икони, считани за творение на св. евангелист Лука. В Руската църква те са около 10, на Атон и на Запад достигат до 21. Разбира се, всички тези икони не са рисувани от светия евангелист: нито една от нарисуваните от него икони не е достигнала до нас. Така например от най-древните изображения от типа «Умиление» засега не ни е известно нито едно по-ранно от X век (иконата в Токал Килис, 963-969 г. Виж В. Н. Лазарев, «История на византийската живопис», т.1, с.125). Що се отнася до «Одигитрия», най-древните известни изображения от този тип възлизат към VI век (миниатюра в сирийското евангелие на Равула. Виж Н.Кондаков, «Иконография на Божията Майка» т.1, с.191-192). Авторството на св. евангелист Лука тук трябва да се разбира в смисъл, че тези икони са копия на иконите, нарисувани някога от него.
Преданието, че св. Лука пръв е нарисувал икони на Божията Майка се среща и в богослужебните текстове, в някои от дните, когато се празнуват различни икони на Божията Майка, например Владимирска (26 август ст.стил), принадлежаща към типа «Умиление». На вечернята в една от стихирите на литията (6-ти глас) се казва: «След като беше нарисувана за първи път твоята икона от благовестника на евангелските тайни и като беше донесена при тебе, Царице, за да я приемеш и да й дадеш сила да спасява онези, които те почитат, ти си се възрадвала като милостива помощница на нашето спасение и гледайки към иконата, си казала с власт: «С този образ нека бъде моята благодат и сила». И ние наистина вярваме, че ти си казала това, Владичице, и че чрез твоя образ ти си с нас... А в първа песен на канона, на утренята в същия ден се говори: «Като нарисува твоя всечестен образ божественият Лука, боговдъхновеният писател на Христовото Евангелие, изобрази на твоите ръце Твореца на всичко». Във втория текст се съдържа указание за това, че първата икона на Св.Богородица е била нарисувана от св. евангелист Лука, а в първия текст се утвърждава освен това, че Майката Божия не само одобрила своята икона, но й предала своята благодат и сила. Църквата използува този текст в службите, посветени на няколко икони на Божията Майка. Това са различни видове икони, възхождащи към прототипове, нарисувани според преданието от св. Лука. С това Църквата сякаш подчертава приемствеността на благодатта и силата, присъщи на тези икони, които възпроизвеждат точно чертите на Божията Майка, запечатани
10
от св. Лука. Ето защо «изображенията» на Св.Богородица, рисувани по жив модел или измислени от художника, са лишени от това, което носят в себе си иконите, получили благодатта и силата на Божията Майка. Това е по простата причина, че те нямат никакво отношение към нея.
Най-древното достигнало до нас историческо свидетелство за иконите, нарисувани от св.евангелист Лука се отнася към VI век. Негов автор е византийският историк Теодор (+ок.530г.), който бил четец в Константинополския храм «Св.София». Теодор разказва, че през 450 г. от Йерусалим била изпратена в Константинопол икона на Св.Богородица, нарисувана от св. Ап. Лука. През VIII век св.Андрей Критски и св.Герман патриарх Константинополски (715-730 г.) също говорят за икона на Божията Майка от типа «Одигитрия», творение на св.Лука, която тогава се намирала в Рим. По думите на св. Герман тази икона, нарисувана още по време на земния живот на Св.Богородица, била изпратена в Рим на Теофил — същия, за когото се говори в началото на Евангелието от Лука и в книгата Деяния Апостолски. Друго предание разказва, че икона на Божията Майка, нарисувана от св. Ап. Лука и благословена от нея, била изпратена на Теофил в Антиохия, откъдето по-късно била пренесена в Константинопол. Според преданието тази икона, послужила по-късно за прототип на руската чудотворна икона Тихвинска Св. Богородица (26 юни ст.стил), след смъртта на Теофил била пренесена от Антиохия в Йерусалим, а оттам в Константинопол, където била положена в знаменитата Влахернска църква (виж прот.В.Дебольский «Дни богослужения Православной Церкви», т.1, с.188, изд.10, СПб, 1901 г.). Възможно е споменатият по-горе четец Теодор да говори именно за нея. За икона на Св. Богородица, нарисувана от св. Апостол Лука се говори и в прочутото послание на преп. Йоан Дамаскин в защита на светите икони, отправено до император Константин Копроним (741-775 г.).
Всичко изложено по-горе представлява отделни моменти от твърде древно предание, което и досега живее в църковния народ.
Както видяхме, за иконата изпратена на Теофил от св. Ап. Лука съществува двойно предание: св.патриарх Герман говори за икона, изпратена на Теофил в Рим, а според друго предание иконата на Св.Богородица, нарисувана от св.Лука е била изпратена в Антиохия. Няма нищо невероятно в това, че Теофил, като високопоставен сановник е можел да има на две места икони на Божията Майка: една в Рим, откъдето бил родом, другата в Антиохия на мястото където бил назначен на служба. Като художник св.евангелист Лука не е нарисувал само една икона на Божията Майка. Както видяхме по-горе преданието говори, че той е нарисувал три такива икони. Тъй или иначе през IV век все по-голяма известност придобива иконата, принадлежаща на Теофил и съхранявана в един частен дом в Рим. От този дом иконата или нейно копие е било пренесено в храма. През 590 г. св. Григорий I папа Римски (590-604) заповядал да пренесат с тържествено шествие и молебни песнопения в базиликата «Св. Петър» почитаната икона на Божията Майка, «за която, както казва той, се говори, че е нарисувана от св.евангелист Лука».
Освен за иконите на св. Лука преданието разказва и за друг неръкотворен образ на Божията Майка. Неговият произход е описан накратко в службата на Св. Богородица Казанска (22 октомври ст.стил). «Божествените Апостоли на Словото, велегласни благовестници на Христовото Евангелие, като създадоха Божествена църква, посветена на Твоето пресвято име, Богородице, идват при Тебе, Владичице, и Те молят да дойдеш на
11
нейното освещаване. Ти, Майко Божия, им каза: «идете с мир и Аз ще бъда там с вас и те като отидоха намериха на стената на църквата Твоя образ, нарисуван със силата Божия...и виждайки го, Ти се поклониха и прославиха Бога...» (седален след 3-та песен на канона). Създатели на тази църква според преданието били светите Апостоли Петър и Йоан. След като обърнали мнозина към Христа в г.Лида (по-късно Диоспол) около Йерусалим, те построили там храм в името на Божията Майка и отишли вЙерусалим, за да Я помолят да дойде на освещаването му. Тя им поръчала да се върнат обратно и им обещала да бъде там с тях. Апостолите се върнали в Лида и намерили на стената на храма, а според някои други източници — на една от колоните, образа на Божията Майка (виж Дебольский, пос.съч., т.I, с.368). Това изображение носи названието Лидска икона на Божията Майка (12 март ст.стил). Най-древните исторически свидетелства за тази икона датират от VIII и IX век. За нея се говори в един текст на св.Андрей Критски (вероятно около 726 г.), а също така в съборното послание на тримата източни патриарси до императора- иконоборец Теофил (839 г.) и в съчинението на монаха Георги (886-877г.) През VIII век св.Герман патриарх Константинополски, минавайки през Лида, поръчал да направят копие на иконата и по-късно, в годините на иконоборството го изпратил в Рим, където то пристигнало по чуден начин. След победата над иконоборците същият образ отново по чуден начин бил върнат в Константинопол. От това време иконата на Лидската Божия Майка започнала да се нарича и Римска (26 юни ст. стил).
* * *
И тъй, първите икони на Спасителя и Божията Майка, станали образец на всички по-късни икони, не са достигнали до нас. Фактически единственото, което е дошло до нас от първохристиянската епоха, това са фрески от катакомбите, главно в Рим. В катакомбите изображенията на Божията Майка са почти толкова многобройни, колкото изображенията на Спасителя. Но докато Спасителят там често се изобразява символично, в изображенията на Св.Богородица такава символика липсва. Най-древното от нейните изображения датира от II век, а според някои учени от I (виж Н. Покровски, пос.съч., с. 64). То се намира в римската катакомба на Прискила и представлява Божията Майка седяща с Младенеца в ръце. До нея стои пророк, който сочи звезда. В същата катакомба има фреска, датираща от началото на II век и изобразяваща Божията Майка заедно с влъхвите, дошли на поклонение. Понастоящем тази фреска е почти заличена. В първите векове на христянството поклонението на влъхвите се изобразявало твърде често — и в живописта и в скулптурата. То е било отделен празник, както и досега на Запад (у нас празнуването на това събитие е включено в празника Рождество Христово). В римските катакомби са открити 10-12 изображения на поклонението на влъхвите, отнасящи се към периода II-IV век. Тук Божията Майка винаги е изобразена седнала, с Богомладенеца на колене, приемаща заедно с Него поклонението на източните царе. С това особено се подчертава Нейното достойнство като Майка на Господа. Този сюжет е бил не просто илюстрация на празнуваното събитие. В него се влагало и друго значение. Той бил отговор на един твърде важен въпрос по онова време — въпросът за мястото на езичниците в Църквата. На същия въпрос е бил посветен и първият апостолски събор (Деяния, гл.15). Описаните изображения са отражение на този въпрос. Влъхвите дошли да се поклонят на родения на земята Христос били начало на Църквата, призвана от езичниците. За това християните от първите векове чрез изобразяване на поклонението на влъхвите сякаш подчертавали мястото в Църквата на християните , произлезли от езическите народи и законността на тяхното служение наред с християните, принадлежащи към израилския народ. В мозайките на храма «Св.Виталий» в Равена (VI век), също виждаме изображение на влъхвите, избродирано върху багреницата на императрица Теодора в сцената, изобразяваща принасянето на дарове от нея и от император Юстиниан в Църквата. Юстиниан и Теодора сякаш повтарят поклонението на влъхвите — източните царе, като принасят дарове на Христа от името на народа, когото възглавяват.
Освен в тази сцена образът на Божията Майка присъствува — доколкото може да се съди по откритите досега фрески от II век — и в стенописите, изобразяващи празника Благовещение (в катакомбата на Прискила) и празника Рождество Христово (в катакомбата на св.Севастиан). Често Тя била изобразявана и Сама, като Оранта, т.е. с молитвено издигнати ръце. На дъната на многобройните богослужебни съсъди, намерени в катакомбите, понякога редом с Нея се изобразяват светите Апостоли Петър и Павел или Нейната майка, св.праведна Анна. Такова изображение подчертавало значението на Майката Божия като застъпница пред Бога за Църквата и за целия свят.
12
СВЕТООТЕЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ
«Християнино, както твоята вяра е истинна и свята, ако твоят живот не е също тъй добър и свят, нямаш надежда да се спасиш. Трябва да живееш както вярваш и тогава благодари на Бога за три неща: първо, че си християнин, а не неверник; второ, — че си православен християнин, а не еретик; трето, — че си православен християнин както по вяра, така и по живот, а не само по вяра. Тогава се надявай да се спасиш и да вкусиш Царството небесно» (Илия Миниат еп. Керникски и Калавритски, 1669-1714)
Нашият Господ Иисус Христос е прекарал Своя земен живот в най-дълбоко смирение, подхвърляйки се на непрестанни скърби и гонения, преследван, оклеветяван, унижаван от Своите врагове и накрая предаден от тях на позорно, публично смъртно наказание, заедно с углавни престъпници. Пътят на спасението, водещ във вечен живот, е установен от Господа да бъде тесен и прискърбен (срв.Мат.7:14) -Господ го е установил такъв и със Своя всесвят пример и със Своето всесвято учение. Той е предвъзвестил на Своите ученици и последователи, че те ще бъдат скръбни в света (срв. Иоан. 16:33), т.е. по време на своето земно поприще, че светът ще ги ненавижда (срв. Иоан. 15:18,19), ще ги гони, унижава и предава на смърт (срв. Иоан. 16:2,3).
Оттук се вижда, че скръбната участ по време на земния живот е определена от Самия Господ за Неговите истински раби и служители. Следователно, тя не може да бъде избягната с никакви човешки средства, с никаква мъдрост, с никакво «благоразумие», с никаква предвидливост, с никаква предпазливост. Свещеното Писание говори: «Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение: оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога; прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш. Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи и в промените на твоето унижение бъди търпелив, защото златото се изпитва в огън, а угодните Богу люде — в горнилото на унижението» (Сирах.2:1-6).
По каква причина Господ е предоставил на Своите истински раби скърби по време на техния земен живот, а на Своите врагове — благополучие, материално преуспяване и материални блага? Плътският разум говори: би следвало да се устрои всичко съвършено обратно. — Причината се състои в следното: човекът е паднало същество. Той е низвергнат на земята от рая, след като там е навлякъл върху себе си смъртта, чрез престъпване на Божията заповед. Веднага след престъплението смъртта поразила душата на човека и неизцелимо заразила неговото тяло. Тялото, което се оживотворява от душата, не веднага след падението се разделило с нея. Обаче душата, която се оживотворява от Св. Дух, веднага се лишила от Него, защото Той отстъпил от нея като от осквернена и отровена от греха, оставяйки я сама на себе си. С такава мъртва душа и с тяло живо, но с животински живот, първият човек — Адам -бил низвергнат на земята за ограничено време. Впоследствие неговото потомство се ражда и пребивава на земята също за ограничено време. След изтичането на това време, наричано земен
13
живот, и тялото, което през целия този живот е застрашавано и се бори със смъртта, окончателно бива поразено от нея. Земният живот, това е този твърде кратък срок, даден от милосърдието Божие на човека, за да го употреби той за свое спасение, т.е. за своето възвръщане от смъртта към живота. Спасението или оживотворяването на човека от Светия Дух се извършва посредством нашия Изкупител и Спасител, Господ Иисус Христос. На хората, които се раждали до идването на Изкупителя, била предоставена възможността да се спасяват чрез вяра в обещания Изкупител и да получат спасение след извършването на Неговото изкупително дело. Тези пък, които са се родили след Изкуплението, могат да се спасяват чрез вяра в дошлия вече Изкупител и да получават спасение още по време на своя земен живот, а да придобият окончателно спасение — веднага след разделянето на душата от тялото и извършването над нея на т.нар. частен съд ( в 40-ия ден след смъртта).
Всеки, който вярва в Спасителя, е необходимо да съзнава и изповядва своето падение и своето състояние на изгнанничество на земята. Той трябва да го съзнава и изповядва със самия си живот, така че това негово съзнание и изповядване да бъдат живи и действени. Иначе човек не може да признае както следва своя Изкупител, защото Изкупител и Спасител е нужен само за падналите и погиналите. Той съвсем не е необходим и не може да бъде ни най-малко полезен за тези, които не искат да осъзнаят и да изповядат своето падение и своята погибел. А да изповядаш това със самия си живот означава: да понасяш всички скърби на земното странствуване като справедливо възмездие за падението, като естествено, логично последствие от греховността; от наслажденията пък постоянно да се отказваш, като от неща, неподобаващи за престъпник и изгнанник, прогневил Бога и отхвърлен от Него. Временният земен живот не е нищо друго, освен предверие към вечния живот. Той не ни поднася нищо радостно и нищо утешително, освен надеждата за спасение. «Блажени са плачещите сега» (Лука 6:21), сега, по време на земното свое странствуване — ни е казал нашият Изкупител — и «горко вам, които се смеете сега» (Лука 6:25). «Целият християнски живот на земята не е нищо друго освен покаяние, изразявано с деятелност, свойствена за покаянието. Христос е дошъл да ни призове към покаяние. Обърни особено внимание на Неговите слова: «не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Мат.9:13). Не веселие, не трапези, не празни
разходки, не пируване, не компании, но покаяние, плач, сълзи, ридание и кръст ни предлага тук нашият Господ. Виждаш ли как трябва да премине на земята животът на християнина! Това ще прозреш, като четеш Христовото Евангелие. Разбира се, и за християните има тук веселие, но веселие духовно. Те се радват не на злато, сребро, храна, питие, чест и слава, но се радват в Бога, своя Спасител, за Неговата благост и милост към тях, с надежда за живот вечен1.
Господ, при Своето въплощение, приемайки човешкото естество заедно с всички негови немощи с изключение на греха, е възприел идейното съзнание за падението, в което сам се е низвергнал целия човешки род. Спасителят е прекарал земния Си живот в непрестанни скърби, без да произнесе против тях нито слово, с което да изрази някакво недоволство. Напротив, тези скърби Той наричал чаша, подадена Му от Неговия Небесен Отец, която трябва да изпие докрай безпрекословно. Невинният и всесвят Господ, като пострадал с приетата от Него човешка природа за виновното и заразено от греха човечество, предоставил страданията като път за спасение на всички Свои последователи, на цялото Свое духовно наследие, в знак за деятелно осъзнаване на падението и греховността, за деятелно признание и изповядване на Спасителя, за деятелно съединение с Него. Едновременно с това Той излива от Своите Страдания в страданията на Своите раби неизказано духовно утешение като явно доказателство за истинността на спасението и на страдалческия път, водещ към спасение. Невинният и всесвят Господ е прекарал целия Си земен живот в страдания, толкова повече виновните трябва да страдат с пълното съзнание, че те са заслужили да страдат. Те трябва да се радват, че с кратковременни страдания се избавят от вечните мъки, причисляват се към последователите и близките на Богочовека. Който се отказва от страданията и не съзнава себе си достоен за тях, той не признава своето падение и погибел! Който прекарва своя земен живот в наслаждения, той се отрича от своето спасение! Който е употребил земния си живот само за земно преуспяване, той смята това безумно кратко време за вечност, а вечността за несъществуваща, и си приготвя в нея вечно бедствие! Който не признава своето падение и погибел, той не признава Спасителя и Го отхвърля! Да считаш себе си достоен за временните и вечните мъки — това признание предшествува познаването на Спасителя и води към това познание, както виждаме от примера на разбойника, наследил рая (Лука
14
23:40-43). Може би някой ще каже, че разбойникът е бил явен престъпник и затова такова съзнание е било лесно достъпно за него. А как да стигнат до такова устроение тези, които не са извършили подобни престъпления ? Отговаряме: и другият разбойник, разпнат до Господа, е бил явен престъпник, но не е стигнал до съзнанието за своята греховност, защото това съзнание е следствие от сърдечно умиление и смирение, а отхвърлянето му — резултат от сърдечно ожесточение и гордост. Божиите светии постоянно са считали себе си за грешници, въпреки явните благодатни дарове, които са изобилствували в тях. Напротив, най-големите злодеи винаги са се оправдавали и тънейки в злодеяния, не преставали да разгласят за своите добродетели.
Свети Апостол Павел засвидетелствувал за старозаветните праведници, че те са прекарали своя земен живот лишавани, оскърбявани и измъчвани (Евр.11:37), изповядвайки със самия си живот, че са чужденци и пришълци на земята (Евр.11:13). След това, обръщайки се към съвременните нему истински Божии служители, като посочва на Началника и Завършителя на вярата — Иисуса (Евр.12:2), Който вместо подобаващата Нему слава е претърпял безчестие и Кръст, Апостолът произнася следното увещание: «Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му» (Евр. 13:12-13). Извън стана, т.е., отхвърляйки и оставяйки всичко, което непостоянният, преходен свят смята за въжделено; носейки поруганието Му, т.е., взимайки участие в кръстния път, установен от Господа и преминат от Него през страдалческия Му земен живот. На този призив са се отзовавали всички истински християни и, оставяйки стана, който във всяко отношение е изменчив и чужд на каквато и да е устойчивост, са вървели по пътя на страданията към вечния небесен град. Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема» (Евр.12:6). «Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам» (Откр. 3:19), е казал Господ в Откровението на свети Йоан Богослов.
Свети Апостол Петър също говори на християните, че тяхното призвание са страданията ( 1 Петр.2: 2 1 ) . Такова е Божественото назначение на човека по време на неговия земен живот! — Той трябва да повярва в Изкупителя, да Го изповяда от сърце и уста, да Го изповяда със своята деятелност, приемайки с покорност този кръст, който ще бъде благоугодно Сам Иисус да възложи върху Своя ученик. Неприемащият кръста си, не може да бъде ученик на Господа (Лука 14:27). Ония, които страдат по волята на Бога, нека предадат Нему, като на верен Създател, душите си, правейки добро. (1Петр.4:19). Създател на нашите души е Господ — Той съзижда душите на вярващите в Него чрез скърби. Нека се предадем на Неговата воля и промисъл, така както глината се предава безмълвно в ръцете на грънчаря, и сами да положим всички старания за изпълнение на евангелските заповеди.
Свещеното Писание съединява понятието за изкушение с понятието за изобличение. «Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава» (Евр.12:5). Същото се вижда и от цитираните вече слова на Господа: «Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам» (Откр. 3:19). По какви причини тук изобличението се свързва с изкушението? Затова, защото всяка скръб разкрива скрити страсти в сърцето, като ги привежда в движение. До идването на скръбта човек се мисли за спокоен и мирен, но когато тя дойде, тогава в него се надигат и откриват неподозирани страсти, особено гняв, печал, униние, гордост, неверие. Съществено нужно и полезно за християнина-подвижник е разкриването на греха, който се е гнездял в него тайно. Освен това скърбите, приемани и понасяни както подобава, усилват вярата. Те показват на човека неговата немощ и му дават смирение, отхвърляйки самомнението. Св. Ап. Павел, споменавайки за едно от постигналите го изкушения, казва: «Не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си,тъй че не се надявахме и живи да останем. Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави» (2Кор.1:8-10). Нашето сърце, обречено след падението да ражда тръни и бодили, е особено склонно към гордост, ако не бъде обработвано от скърбите. Не е вън от тази опасност дори най-преизпълнения с благодатни дарове праведник. Св. Ап. Павел открито казва, че причина за допуснатите върху му големи скърби е Божията грижа да бъде предпазен от превъзнасяне, в което той би могъл да падне не поради някаква суетна причина, но поради множеството дадени му Божествени откровения и видения. Когато Апостолът още не знаел причината за мъчещите го изкушения, той трикратно молил Бога да отстрани изкушенията, които толкова препятствували на успеха на проповедта, но когато узнал
15
причината за тях, възкликнал: «добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа» (2 Кор. 12:10). «Мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света» (Гал.6:14).
Нека предадем себе си с вяра, всецяло в ръцете на нашия Творец и Съзидател на душите ни. Той не само ни е сътворил, но и изгражда душите на тези, които са пожелали да бъдат Негови служители. Той ни съзижда чрез църковните тайнства, съзижда ни чрез евангелските заповеди, чрез различни скърби и изкушения, съзижда ни със Своята благодат. «Моят Отец е лозарят — е казал Господ. -Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я (със скърби и изкушения), за да дава повече плод» (Йоан 15:1-2). Забележете: плодът, търсен и приеман от Бога от всяка гроздова лоза, която символизира човешката душа, това е нейната деятелност, извършена заради Христа, т.е. изпълняването на евангелските заповеди, а съвсем не деятелност естествена, която се изразява в изпълняване на естественото добро, останало в човешката природа и осквернено от смесването му със злото. «Както пръчката сама по себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене» — е казал Господ (Йоан 15:4). Небесният Отец очиства само тази душа, която принася плод в Христа. Душа, не принасяща плод в Христа, но пребиваваща в своето паднало естество, която дава само безплодния плод на своето естествено добро и се задоволява с това, не привлича Божествената грижа към себе си. Тя в свое време бива отсичана от смъртта и чрез нея се изхвърля от лозето — от лоното на Църквата и от земния живот, даден за спасение в лоното на Църквата. Така тя попада във вечния огън на ада, където вечно гори, но не изгаря (срв.Иоан15:6).
Не трябва обаче самият подвижник, самоволно и дръзко да се излага на скърби и да изкушава Господа — това е безумие, гордост, падение. Но тези скърби и напасти, които ни се случват пряко нашата воля и следователно са допускани и устройвани от Божия промисъл, трябва да приемаме с най-дълбоко благоговение, като Божии дарове, като лекарство за нашите душевни недъзи, като залог за избраничество и вечно спасение. Плодът от скърбите, който се състои в очистване на душата, в нейното издигане до духовно състояние, трябва да се пази като драгоценно съкровище. Това става, когато подхвърленият на изкушение и изобличение, употреби в това време цялото си старание да пребивава в евангелските заповеди и да не се увлича от страстите, разкрити и приведени в движение от изкушението. Между евангелските заповеди и кръста има чудно сродство! Изпълнението на заповедите привлича на раменете на труженика кръст, а кръстът усъвършенствува, прави по-одухотворена нашата деятелност по закона Христов, обяснява ни самия този закон, дава ни усещане за духовна свобода, независимо от нашето пригвоздяване към кръста, изпълва ни с неизказана духовна сладост, въпреки горчивината на външните обстоятелства. Тези, които са подхвърлени на различни скърби, Божественото Писание утешава и увещава така: «които се боят от Господа, не ще бъдат недоверчиви към думите Му, и които Го обичат, ще спазят Неговите пътища. Които се боят от Господа, ще търсят Неговото благоволение, и които Го обичат, ще се наситят със закона. Които се боят от Господа, ще приготвят сърцата си и ще смирят пред Него душите си, думайки: да паднем в ръцете на Господа, а не в ръцете на човеци, защото каквото е Неговото величие, такава е и Неговата милост» (Сирах.15:18). Пада в човешки ръце този, който бидейки изкушавай от човеци, не вижда Божия промисъл, допускащ това, и като придава на тези хора особено значение, лесно може да се склони към човекоугодие и отстъпничество от Бога. Който пък с окото на вярата вижда Божия промисъл, той при изкушение от хора не обръща никакво внимание на тези слепи оръдия на Промисъла, но със своя духовен разум пребъдва единствено в ръцете на Бога и единствено към Него вика за помощ в своите скърби.
Когато управителят Пилат, ръководен от своето плътско мъдруване, казал на стоящия пред него Господ: «Имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна», тогава Господ му отговорил: «Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише» (Йоан 19:10-11) -ти си до такава степен сляпо оръдие, че даже не разбираш и не подозираш това дело, за което си употребен.
«С търпението си спасявайте душите си», — е казал Господ,- «Който претърпи до край, той ще бъде спасен. Праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него» (Евр.10:38; Лука 21:19; Мат.24:13).
БЕЛЕЖКИ:
1.Святитель Тихонъ Воронежский, Келейное письмо 99, XV. *Из книгата «Приношение современному монашеству», глава XXIX, сс. 124-135, СПб, 1905 г.
Превод от руски със съкращения.
16
«Тайната на беззаконието» днес
Движението «НОВА ЕПОХА» подготвя света за поклонение на антихриста
Още в зората на християнството, преди 19 века, св.Ап. Павел ни е предупредил, че «тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне оня, който я задържа сега» (2Сол.2:7).
«Оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението», казва св. Апостол (2Сол.2:3). Отстъплението е всеобемащ процес, целящ да изопачи човешката душа, която «по природа е християнка», да я постави в пълна зависимост и открито служение на сатаната. То започва с дребни наглед неща, с постепенно размиване на истината, като посоката е една — чистият лик на Спасителя да бъде нареден до Буда, Мохамед, Кришна и пр., а учението Му, за което дори нехристияни признават, че няма равно на себе си по нравствена извисеност, да бъде представено като едно от многото човешки учения. Следващата крачка е пълното отричане на Христа и християнството като «изживян етап», на евангелския критерий за добро и зло. Тогава на изпадналото в безизходица човечество ще се предложи единната псевдорелигия на антихриста, налагана с цялата материална и духовна мощ на злото.
Отстъплението вече си има и своя световна идеология, предназначена за масите, която систематично и последователно налага нов начин на живот, нови принципи и насока на развитие в духовната и материална сфера. Това е движението Нова епоха , чиито идеи тотално са просмукали западното общество.
Идеен извор на това движение е Теософското дружество, основано през 1875 г. в Ню-Йорк от рускинята Елена Блаватска.
Основен принцип на неговото учение е, че всички световни религии имат «общи истини», които надхвърлят различията между тях и които са единствено важни. То вярва в съществуването на «духовни учители», наричани «учители на мъдростта, и счита, че
те ръководят човечеството и отделни «просветени» личности.
Подобна личност била Алис Бейли (1880-1949) англичанка, емигрирала в Америка, третата по ред председателка на Теософското дружество, основано от Блаватска. Тя всъщност поставя начало на движението «Нова епоха» и е считана за негова главна «жрица». «Посланията», които тя получавала като медиум от т.нар. «учители на мъдростта» в Тибет, са публикувани в много книги, а нейното тайно учение и до днес стриктно се спазва в средите на движението. В тези среди всичко се осъществява и придвижва постепенно по дадени от «учителите» секретни инструкции. Движението е съществувало тайно до 1975 г., когато пак по такива инструкции се разкрива, започва да пропагандира своя «План за нов световен ред» и да работи за осъществяването му.
Началната тактика е да се печелят симпатизанти чрез миротворческа и антивоенна дейност. «Нова епоха» прониква в деловите среди и във всички сфери на обществото, включително и сред християните, зад външната фасада на безобидни и полезни идеи -здравословно хранене, природосъобразен живот, поддържане на добра физическа форма чрез спорт и нетрадиционна медицина. Успоредно с това внимателно се насажда скептицизъм и изтънчена критика към християнството и към идеята за личното безсмъртие, за уникалността на Христовата мисия. Издига се тезата, че краят на зодиакалния период на Рибите и преминаването на Земята в съзвездието Водолей (според астрономите това е станало през 1962г.) означава край на християнството и встъпване в епохата на «новия световен ред» -епоха на «синтеза, хармонията и благоденствието». Неин духовен водач, просветител и месия ще бъде новият «Христос», новият
17
«божествен учител» на човечеството, наричан Мейтрея.
За човечеството, затънало в неразрешими проблеми, всичко това е много изкусително. Локалните войни и постоянната опасност от световен конфликт, гладът в изостаналите страни, глобалните проблеми в икономиката, здравеопазването, екологията — всичко това виси като дамоклев меч над главата му. Повечето от тези проблеми целенасочено се създават от определени сили, готови да предложат съответното ' разрешение ' в най-подходящия за тях момент.
«Нова епоха» постоянно изтъква недъзите на днешния свят, с лицемерен тняв ги разобличава в документални предавания по телевизията и чрез специални пропагандни статии в печата. Възползувайки се от естествения копнеж на народите за мирен и щастлив живот, движението усилено формира масово желание за един уж «нов свят», «свят без войни». То неуморно пропагандира, че днес вече са налице явни признаци на надежда и будно съзнание за този «нов свят». Това обаче изисквало реформи в световен мащаб, които да сложат край на човешките недоразумения и нещастия. Ето някои от тях,съставящи официалния план на движението:
Световна система за кредитни карти, осигуряващи безмонетен търговски обмен. Това е предварителна фаза към въвеждане на антихристовия печат, който впоследствие ще отмени необходимостта и от тези карти, за да осигури «изключителна лекота и удобство» в икономическите взаимоотношения.
Световна власт над продоволствието, която ще контролира снабдяването с храни по цял свят.
Нова световна икономическа система и данъчно облагане. За целта още през 60-те години започна маркирането на продуктите с кодирания знак 666.
Създаване на световна армия (въпреки декларациите за миролюбивия характер на движението.
Задължение на всеки човек да подчини своя личен живот на световното управление.
Биологичен контрол върху населението в света — контрол над раждаемостта, болестите, генетичен контрол. Насилствено ограничаване числеността на семействата и създаване на хора по изкуствен път.
Контрол над смъртта с установяване на култ към нея чрез представянето й като едно еуфорично «преживяване и преминаване в нови сфери на живот.
Отстраняване със закон на съществуващите религии и религиозни символи и масово посвещаване на хората по целия свят в практическо служение на сатаната.
Действия за прочистване — унищожаване на всички, които се противопоставят на бъдещото световно правителство и целите му.
Движението «Нова епоха» се лансира и поддържа от цяла мрежа международни организации и клубове като ООН, ЮНЕСКО, Трилатералната комисия, групата «Билдер-берг», Световния съвет на църквите, масонството, клуба «Рим», фондациите «Рокфелер» и «Форд», както и от издателството «Тара сентър» и множество явно окултни организации. Още на 17 февруари 1950 г. Джеймс Пол Уърбърг заяви пред американския Сенат: «Искате ли или не, ние ще имаме световно правителство. Единственият въпрос е дали това ще стане по пътя на консенсуса или по пътя на насилието».
«Новата религия», в която движението посвещава хората е синтез на източни култове и древна езическа мистика, съжителствуване на гностицизма и спиритуализма с различни тайни учения, окултни техники, астрология, хипнотизъм, пантеизъм, практикуване на йога, магия, превъплъщение и кристалотерапия. Все по-открито идеолозите на «Нова епоха» величаят своя истински вдъхновител. Още през 1978 г. един от водачите му Дейвид Спейнглър писа: «Денница (Луцифер) действува вътре във всеки от нас, за да ни доведе до цялостност. В процеса на движението ни към новата епоха — епоха на цялостността на човека, всеки един от нас по някакъв начин стига до точката, която аз наричам сатанинско посвещение. Това е една особена врата и индивидът трябва да мине през нея, ако иска напълно да достигне явяването на светлината и собствената си цялостност...». А специалната статия, посветена на движението в списание «Плейбой» от ноември 1989 г., е илюстрирана със снимка на девойка, която щастливо кара велосипеда си към «Новата епоха», водена от сатаната, удобно настанен в коша на велосипеда!
Според последователите на движението числото 666 трябва да се употребява колкото се може по-често, за да се ускори идването на «новата епоха». На тях се дължи масовото му «внедряване» и пропагандиране в последно
18
време. Главният символ на «Нова епоха» обаче е небесната дъга, която днес така често се среща в рекламите на различни компании, по ваденките, подаръците и играчките, в телевизионни предавания и дори като емблема на политически партии. За разлика от библейската символика, тук тя изобразява мостта, свързващ човешката личност с «великия космически ум», т.е. с денница. Седемте цвята на дъгата пък символизират седемте лъча, носители на целите и плана му и въздействуващи върху духа, душата и личността на човека.
С цялостната си дейност «Нова епоха» инспирира в света очакването на нещо ново, по-справедливо, на някакъв «спасител», който ще изведе човечеството от днешната безизходица към мир, хармония и благоденствие. Медиите буквално са залети с подобни предсказания на астролози, ясновидци и «извънземни». Печатният орган на една организация, свързана с движението писа: «Очакваме идването на един велик духовен Учител, на Дошлия някога в света, Чиято дейност е вечна, Чието седалище никога не остава празно — на върховния Възпитател на света. Него ние очакваме, за Неговото идване се стараем да подготвим манталитета на хората...Виждаме признаците на близката зора. Тя е началото на една нова Епоха...» (цитирано по в. «Ортодоксос типос», бр.677, 13.12.1985 г.) През 1980 г. в Лондон бе публикувана книгата на Бенжамин Крем, един от основателите на «Нова епоха»,озаглавена «Новото явяване на Христа и учителите на мъдростта». С нея и с новия Христос на движението, наричан Мейтрея, ще ви запознаем в следващи наши броеве.
По данни от скорошна анкета това движение е заляло САЩ и е проникнало във всички сфери на обществото. Последното десетилетие понесе заразата и над Европа. Даже малките деца и юношите са под влияние на тези идеи, израствайки сред лавина от извратени играчки, телевизионни предавания и видеокасети, комикси и музика, която се смята от основателката на движението Алис Бейли като едно от най-мощните средства за въздействие върху масите. В следващата статия, озаглавена «Не на всеки дух вярвайте...», сп. «Православно слово» ще запознае читателите си с някои от методите и средствата на «Нова епоха».
Настъпила е фазата, когато целият свят трябва да бъде «превъзпитан» и остатъците от християнскотото съзнание заличени. Символиката, идеите и религията на «Новата епоха» все повече навлизат и у нас. Нека бъдем будни и се подготвим за голямото изпитание, като се облечем във всеоръжието на чистата Православна вяра и възложим цялото си упование на Спасителя, Който ни предупреди за всичко това и обеща на верните Си, че ще бъде с тях през всички дни до свършека на света (Мат.28:20).
Вървейки към световно господство, силите на тъмнината подготвят благоприятна почва, за да може в нужния момент голямата част от населението на земята да приеме антихриста като свой политически и духовен водач. Тази подготовка се води отдавна и ако тя е успешна, колко е дълбоко отстъплението от Богооткровената истина, донякъде е известно на всички. Наблюдавайки дори отчасти политическия и религиозен печат, човек не може да не обърне внимание на постоянно повтарящите се понятия: «нов световен ред» и неговото паралелно религиозно понятие -движението «Нова епоха». Тези понятия се поднасят като идеи на най-просветените умове, като единствен изход от настъпващата световна криза, като единствено спасение за човечеството, като висше благо на взаимната търпимост и любов и по такъв начин лесно се възприемат от доверчивото и недалновидно мнозинство в името на мира, екологията и благополучието. Какво представлява религията на «Нова епоха»? Това е сборище от остатъците на езичеството с примеси от «древните тайни» на индуския мистицизъм, хуманизма, окултизма и сатанизма. Но основната движеща идея на «Нова епоха», която съединява всички съставни части на новата религия, това е понятието за «висша сила», част от която може да бъде всеки «просветен» човек, понятието за «божественото» естество на човека и възможността той да влезе в контакт с тази «божествена» страна (на себе си) без помощта на Господа, чрез предписани и проверени начини. Според думите на една от най-главните проповеднички на «новата епоха», актрисата Шърли Мак Лейн, «човек е съществувал от началото на времето и пространството... Човекът
19
е сътворец на космоса заедно с Бога ... Ние сме забравили, че сме божествени. Никога не трябва да се покланяш на някого или на нещо, освен на себе си, тъй като ти си Бог. Да обичаш себе си означава да обичаш Бога... (Из книгата «В опасно положение «- Оut оn а Limb, Sherlеу Мас Laine). Не е ли това повторение на лъжата на змията, която някога съблазнила първите хора, с думите: «Ще бъдете като богове»; същата тази лъжа, чието приемане довело до грехопадението, изгонването от рая и смъртта, поради които трябвало Христос да дойде на земята и да пострада за нашето изкупление? Ако пък се отиде още по-назад във вековете, не е ли това повторение на първия бунт на денница против Бога: денница, който се възгордял дотолкова, че се опитал да постави престола си на мястото на Божия престол? Но знаете ли, че по данни на скорошна анкета, две трети от жителите на Америка вярват в някаква част от учението на «Нова епоха» ? Тези идеи са обхванали всички сфери на обществото. Но за силите, които вече идват на власт, това е малко. На тях им е необходимо да поведат по този път целия свят, като го превъзпитат. Необходимо им е из основи да променят съзнанието на колкото се може по-голяма част от човечеството. И ето, те са се ориентирали към най-достъпната, най-наивната, най-възприемчива група. Настъпила е може би последната, най-страшна фаза, в която остатъците от християнското съзнание трябва да бъдат унищожени. Арената на битката е пренесена в душите на децата.
Процесът на подмяна на християнското съзнание със съзнанието на «Нова епоха започва още от къщи, от децата на предучилищна възраст и то пред очите на самите родители: чрез играчките и телевизора, чрез игрите, както традиционните, така и т.нар. «video games « (видео-игри). В забележителната си книга в два тома «Безпорядък в сандъка с играчките» (Тur-moil in the Тоу Вох»), Фил Филипс поименно изброява и разглежда играчките, които предлага съвременният американски пазар. Авторът обсъжда вредата която те нанасят, като се започне от най-вредните, като «Костенурките нинджа», «Звездните войни» (Star Wars), «Оuiji Воагds» и се стигне до безобидните на пръв поглед «Rainbow Brite» и «Сагe Bears». Всички те са пропити или с идеите и символиката на «Нова епоха» или от явна магия и окултизъм. Събран е много материал и за играта «Dungeons and Dragons», която представлява добре обмислено въведение на юношеството в окултизма и често довежда децата дори до самоубийство. Но независимо от всички доказателства за вредата, която тя нанася, специално издание на тази игра е въведено за употреба в програмата на държавните начални училища!
Ако по-рано телевизорът просто отнемаше времето, развращавайки зрителите с всякакъв вид порнография, убийства и насилие (според статистики до завършване на средното училище детето вижда 18 000 убийства), отучваше децата от активно мислене и творческа дейност, парализираше въображението и ги правеше пасивни възприематели на тази информация, която телевизионната програма иска да поднесе, сега освен всичко това, телевизорът стана оръдие за религиозно възпитание, където се преподават понятия за добро и зло в изкривен вид на фона на магията, свръхестественото и демоничното. Достатъчно е само да включим телевизора и да вникнем в смисъла на повечето детски програми, мултипликационни и други детски филми, да вникнем в тези идеи, които се поднасят там, в тяхното оформление и изложение, за да се убедим в това.
А какво да кажем за вредата от т.нар. «МТV» (музикални телевизионни предавания), където под неистовия вой и крясъци на извиващи се бесоподобни същества, сред оглушителна какофония на звуци се чува възпяване на самия сатана. Този текст понякога е зашифрован и само при обратно прослушване на песента (което може да се направи на магнетофон «гееl to reel») тези зловещи слова могат ясно да бъдат чути. В своята книга «Ученици на дявола. Истината за рока» (Devil's Desciples — Тhe truth about Rock and Roll), Джеф Годуин отделя 350 страници за разобличаване на всички рок групи и всички скрити текстове в целия им кощунствен ужас. Страшно е даже да се пише, но например думите на една от най-любимите песни «Стълба към небето» (Stairway to Heaven) , която от 1982 г. често се пуска по радиото, при обратно прослушване, «по дяволски» гласят:
«Аз пея затова, защото живея със сатаната.
Господ ми е отвратителен.
Ние няма да избегнем това.
...Той ще ти даде 666.
Аз живея за сатаната.»
За първи път обявиха това вечерните новини на СВS през април 1982 г. А между впрочем това е само една песен, един пример от стотиците, които децата и подрастващите непрекъснато слушат. Джеймс Яръл, специалист по изследванията в областта на човешкия мозък, поканен като експерт в палатата на калифорнийския законодателен орган, заявил, че човешкият мозък различава и разшифрова дори тези съобщения, които са
20
обратно записани или са записани на подсъзнателно ниво. Тази информация автоматично се включва в съзнателната част на мозъка. По такъв начин след често прослушване, зашифрованото поклонение на сатаната се оказва включено в съзнанието на слушателя.
Така дори при вярващи православни родители, които обаче не са достатъчно внимателни, или не желаят в нищо да ограничават своите деца, тези деца често израстват с нехристиянски идеи или с идеи, имащи явна антихристиянска насоченост.Така подготвени, децата постъпват в началното училище, където всички тези идеи се повтарят и се вкореняват още по-дълбоко.
В това отношение нещата в САЩ са отишли много далече.» Още през 70-те години с решение на Върховния съд на страната християнската религия е била изхвърлена от държавните училища. Същевременно всевъзможни аспекти на религията на «Нова епоха» се поощряват и привличат. За това какво се извършва там, красноречиво говорят изказванията на тези, които изработват програмите на началните училища. Още през 1973г. в доклад пред аудитория от 2000 учители на националния конгрес в г.Денвър, професорът от Харвардския университет Честър Пирс заявява: «Всяко дете в Америка, което идва в училище на 5-годишна възраст, е умствено болно, тъй като то идва в училище с определена вярност към своите родители, към бащите -основатели на страната, към изборните чиновници, с вярата във Висше Същество..., с патриотизъм и национализъм,... което доказва, че децата са болни, защото истински здравият индивид отхвърля всичко това. Този индивид аз бих нарекъл истински интернационално дете на бъдещето.» («Christian Awareness News-letter», 1991). Ето и изявлението на Ашли Монтегю, по време на нейна лекция пред учителите в Анахайм, Калифорния: «... Структурата на американското семейство произвежда умствено болни деца» (Bowen, Globalism — America's Demise).
В един от своите доклади Националната асоциация на учителите, която от 1857г. е най-силният профсъюз в Америка и в която влизат 71% от американските учители, пише: «Училищата ще станат клиники, чиято цел ще бъде да дават психо-социално лечение на учениците, и където учителите трябва да станат психопатолози.
През 1983г. хуманистът Джон Дънфи заяви: «Аз съм убеден, че борбата за бъдещето на човечеството трябва да протече и да бъде спечелена в класовете на началните училища, от учителите, които правилно разбират своята роля на проповедници на новата вяра... Класната стая ще стане арена на конфликта между старото и новото, между гниещия труп на християнството...и новата вяра на хуманизма, най-прекрасна в своето обещание за мира, в който никога несбъднатият християнски идеал за «любов към ближния», най-накрая ще бъде достигнат» (Тhe Humanist, януари-февруари 1983 г.).
Според изявлението на Националната асоциация на учителите в Америка, «преподавателите, които се подчиняват на традиционния метод на обучение се намират не на своето място. За тях е по-добре да намерят удовлетворение като учители по танци или надзиратели в затвора, или собственици на салон за отслабване,...но оставайки в класните стаи, те вредят на преподаването, на децата и на самите себе си» (WarrenТ.Сrееnlеаf аnd Саrу А.Griffin Schools for the 70s and Beyond), 1971). Според думите на Мерилин Фергюсън, «десетки хиляди учители, консултанти по образованието, психолози и училищни администратори...са преминали лична преквалификация за учители на «Новата епоха».Да, за учителите става необходимо, за да оцелеят в своята професия, да преминат към новите понятия и под формата на нововъведения, оживяване на програмата или помощ на учащите се, те натрапват антихристиянски начала в душите на поверените им деца. При това според свидетелството на самите деца, тях често ги предупреждават да не разказват на никого какво става в клас.
А какво именно става там? Учителката от едно канадско начално училище Мария Манета пише, че тя води в клас разни лектори-окултисти и ги моли да дадат възможност на децата практически да се запознаят с магията чрез различни експерименти. «Ние правим в клас удивителни неща: лекуваме с психологическо въздействие, гадаем, изучаваме шаманизъм, въздействието на кристалите, врачуване, магьосничество, медитация и после пишем за това... Веднъж организирах за децата празника на пролетното равноденствие. Запалих свещи на жертвеника, украсен с цветя, и изведнъж влезе директорът. За щастие той беше нов директор и остана във възторг от това, което ние правехме» (из нейната лекция «Parapsychology and Traditional Education», произнесена юни 1987 г. на конгреса «Sоса1 Transformation Trough Education»).
Във вестник «Лос Анжелос Таймс» от юли 1986 г. е поместено съобщението, че кали-форнийската библиотека San Jose Public Library, е поканила известната вещица Сюзън Будапещ да разговаря с подрастващите за
21
магическите песнопения и други ритуали на нейната религия.
Пак в класовете на държавните училища се натрапват различни окултни похвати под формата на упражнения за съсредоточаване на вниманието (концентрация), за отмора (релаксация) или увеличаване на самоувереността («self-confidence»), която религията на «Нова епоха» издига на върха на добродетелите. Изучаването на способите, които се предлагат за усвояване, например «релаксация» веднага показва, че зад невинно звучащите понятия се прикриват методи, към които прибягват източните мистици в своята религиозна практика за виждане с «трето око». Това според тяхното учение е необходимо за развитието на своето «висше съзнание», на своето «божество». В книга си «Child Abuse in the Classroom» (Неправилното възпитание на децата в клас), Филис Шлафли привежда случаи, взети от 13000 страници текст, изслушан в Държавния департамент по въпросите на образованието през март 1982 г. Родителите са протестирали против систематичното провеждане с техните деца на занятия с йога, трансцедентална медитация, хипноза и пр.
Много учители напълно съзнателно въвеждат децата в състояние на медитация и транс, нарочно подменяйки терминологията, за да скрият своите намерения: «Ако имате проблеми, когато запознавате с тази програма децата, родителите, семейството, училищната администрация,... употребявайте други термини, например — «тренировка на вниманието , «концентрация , “игри за съсредоточаване», «развитие на творческото въображение» («Медитация с децата» -Meditation with Children, Deborah Rozman). Един от писателите на «Нова епоха» Дик Сътфън казва: «Едно от най-големите преимущества, които имаме е това, че ако терминологията на окултизма, метафизиката и «Новата епоха» бъде премахната, ние имаме в замяна понятия и методи, които ще се приемат от населението; така ние можем да изменим названията и да продемонстрираме сила. Вършейки това, ние отваряме вратите на «новата епоха», на «новия век» за милиони хора, които иначе категорично не биха възприели това («Проникване на движението «Нова епоха» в обществото» -Infiltrating the New Age into Societу», 1986 г.). Така например, в щата Вашингтон това «учение се поднася под названието «Thinking Skills» — «Умение да мислиш»; във Флорида -«Quieting Reflex — «рефлекс на успокояване», в Минесота — «Whole Mind Learning» — «Пълно умствено обучение», в Ню-Мексико — «Developing Understanding of Self and Others” -«Развитие на разбирането на себе си и другите».
На особена опасност са подложени «надарените» деца. Това е разбираемо — от тях ще се попълва бъдещият елит на «новия ред». От най-ранна възраст те се запознават с окултизма във всичките му форми: от спиритизма, телепатията, гледането на ръка, до тренировките на т.нар. «трето око».Така от тях правят някакви гадатели, или медиуми, нещо което категорично се забранява от Свещеното Писание: «Кога влезеш в земята, която Господ Бог твой, ти дава, да не се учиш да вършиш гнусотии, които са вършели тия народи; не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ Бог твой, ги изгонва отпреде ти» (Втор.18:9-12).
Една от най-активните деятелки в областта на образованието в САЩ д-р Д.Сик, пише в статия за списание «Gifted Child Monthiy»: «Има редица неща, които възрастните могат да правят за развитието на качества на «лидер» у децата и подрастващите. По-нататък тя говори за силата на интуицията, необходима за лидера», за това как родителите могат да развиват тези способности в своите деца чрез постоянно практикуване на източен окултизъм. Според разпратеното до всички калифорнийски учители от началните училища ръководство («Теасher's Manual), изработено от Барбара Кларк, древната мъдрост на китайците, индусите, египтяните и другите учения на древността се потвърждават от науката».
Виждаме как мултипликационни филмчета от типа на «Добрия дух Гаспар» води до желанието у децата и те да си имат «такова духче». Най-страшното е, че в американските училища това вече се прави. Там над децата се извършва въвеждане в контакт с т.нар. «spirit guides» — духове ръководители. Това се прави като логическо следствие от въвеждането на децата в състояние на транс. Ако това звучи фантастично на някого, може да бъде приведен цитат от книгата «Новите страни на образованието» на д-р Бевърли Хейлиън, на която е било възложено изработването на програма за училищата в Лос Анжелос за държавна сметка. Тя изработила и нарекла своята програма: «Confluent Education» («Сливащо се обучение»). На учениците се казва например: «гледайте слънцето и ще видите бавно появяващо се лице на мъдър човек,...слушайте какво казва този човек...
22
Вие можете да влезете в разговор с него. Или инструкцията на д-р Чарлз Стройбъл от неговата програма «(Quieting Reflex and Success Imagery» («Рефлекс на отпускане и успешно развиване на въображението»), който се употребява в училищата във Флорида: «Представете си, че сте в лоното на природата на безопасно място. Към вас се приближава фигура. Това същество е дружелюбно и може да бъде младо или старо. Заговорете с този мъдър човек и го поканете в безопасното място. Запознайте се с него. Вие можете да го поканите отново, когато поискате. Тези «мъдри хора» са същите зли духове-ръководители, които в източния мистицизъм се считат за необходими за успешното развитие на «божественото аз», и мистиците влизат в контакт с тях по същия начин както този, който се предлага на децата в училищата. Желаейки да скрие тяхната същност Бевърли Хейлиън препоръчва: «В училищата ние не ги наричаме «духове-ръководители» . Ние ги наричаме «въображаеми ръководители» . Те се срещат още под названието «вътрешен ръководител», «вътрешна мъдрост», ангел-хранител и т.н. Наричайте ги с това име, което най-много ви харесва. Аз ги наричам «духове-ръководители «, но вие се чувствувайте свободни да ги заменяте с каквато и да е друга дума...» («Срещата. Средства за пренасяне в нематериалния свят» — «Reunion: Тооls for Тransportattion, Мarcus Allen»).
Според учението на Православната Църква и според светоотеческите творения, тези «духове-ръководители» не са нищо друго освен въздушните бесове и влизането на всякакво общение с тях строго се забранява. Къде ще отведат те душите на децата, свикнали да влизат в контакт с тях и доверяващи им се, се разбира от само себе си.
Колко коварно е обмислено всичко и колко хитро се провежда на дело! Св. Йоан Богослов пише, че колкото повече хората се приближават до последните времена, толкова по-ясно ще става всичко. Разбира се, по-ясен става механизмът на голямото прелъщение на човечеството. От детство израснало с гореизложените идеи, привикнало да контактува с демони и доверяващо се на тяхното «мъдро» ръководство, човечеството от последните времена под това ръководство без всякакъв укор на съвестта ще приеме антихриста като изпълнение на обещаните блага, с пълна увереност в правотата на своето решение. Идващото прелъщение е съдбоносно дори и за вярващите. Да ни избави Господ от каквото и да е съучастие в него по незнание или нерадение! (Разбира се, засега тези проблеми засягат
най-вече западното общество. Но и в България в някои училища започват да се организират подобни курсове, зад които се крият похватите на «Нова епоха». Това е особено силно застъпено в елитните училища от типа на езиковите гимназии, чуждестранните колежи и някои учебни звена, претендиращи да обучават деца по нестандартни програми. По програмите на Българската телевизия освен споменатите вече мултипликационни филмчета наскоро бе излъчен и игралния филм за юноши «Младият Худини», който съвсем откровено показва начина за «посвещение” и работа със «силата». Това, което се извършва над децата в Америка вече е в ход и у нас (б.ред.).
И тъй, нека бъдем внимателни към влиянията, които обкръжават нас и нашите деца. Нека да отделяме повече време на децата си и да укрепим връзката и чувството на доверие към нас, родителите, като им обясняваме смисъла на това, което се случва по начин съответен на възрастта им, за да можем по-леко да предотвратим всички дяволски козни от момента на постъпването им в училище. Да учим децата да не се съгласяват да участвуват в неща, които са забранени от Църквата, независимо от това колко привлекателно да са поднесени. Започвайки например с такива неща като спазването на поста, децата могат да бъдат приучени да противостоят на съблазните, на влиянието от страна на връстниците им и съгласяването на компромиси. Нека не вървим по пътя на най-малкото съпротивление, за да бъде съвестта ни чиста както пред децата, така и пред Господа, Който ни ги е поверил. Нека по-често прибягваме до Неговата помощ, водейки децата в Божия храм и причестявайки ги със Светите Христови Тайни. Водейки ги в църквата, да не правим това формално, изпълнявайки някакъв обряд, като нещо, което не влияе на ежедневния живот. Нека да превърнем това в начин на живот, но без фарисейска гордост и чувство за превъзходство. Така ние на дело ще покажем своята изповедническа преданост към Бога, своето несъгласие с идващото зло, ще оградим нашите деца и подобно на благочестивите Иоаким и Анна ще ги посветим на Господа Бога, за да не станат те достояние на прелъстителя, за което ще трябва да дадем страшен отговор.
Превод от руски
сп. «Православния жизнь», бр.3, март 1993 г. с.1-12.
23
ПОПРИЩЕТО КРАТКО
О, Господи, животът ни какво е?
Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!
Лъжи, измами, грохот неспокоен,
летеж към суети!...Накрая — смърт!
Пази ме Ти от устрем към успехи,
догонвани по пътя на греха!
Не ща отличия, не ща утехи,
които са петно за съвестта!
Аз предпочитам тук да съм последен,
ала по Тебе да усещам глад,
и слънцето над моя покрив беден
да грее с мир, да сипе благодат!
Ако на други даваш власт и сила,
на мен по-скромен жребий отреди –
да бъда като птичка лекокрила
щастлив и прост, със обич във гърди!
Не ща известност, нито чест, която
събужда завист, мъст и злъчен смях.
Дай твърд да съм в решението свято -
да не купувам щастие със грях!
Та щом завърша попрището кратко,
излязъл от измамната мъгла,
със мир да моля: «Приеми ме, Татко!»
И Ти с любов да ми речеш: «Ела!»
Архимандрит Серафим
* * *
На 26 юли 1993 г. се навършват шест месеца от кончината на архимандрит Серафим (Алексиев). За неговите духовни чеда, за неговите близки, за всички, които се обръщаха към него за съвет и помощ, той беше крепка опора. За търсещите истината и спасението — надежден водач. Неговото духовно обаяние се чувствуваше еднакво силно както в словото му, така и в самото му присъствие, в благата му усмивка, в лъчезарния му поглед, обърнат към хората и природата, изпълнен с несравнима духовна чистота.
С целия си живот той бе пример на самоотверженост и неподкупност във вярата. Неговият незабравим образ не престава да живее в сърцата на всички, които го познават.
Да се помолим за упокоението на душата му!
© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org
При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще
бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment
could be respected by suspending the unit from the generally accessible
area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]