ПАСХАЛНО СЛОВО


Чакам възкресение на мъртвите
и живот в бъдещия век.
Символ на вярата, член 11 и 12







Възлюбени във възкръсналия наш Спасител братя и сестри, чеда на Светата Православна Църква!

Тези заключителни слова от Символа на нашата вяра благовестят надеждата ни, смисъла и целта на живота ни като православни християни. Богочовекът Христос възкръсна, за да стане наш Възкресител. По думите на свети Симеон Нови Богослов, „по безпределната Божия милост се открива велик и изумителен промисъл Божи – душата възкръсва в този живот, а тялото умира…, но ще бъде въздигнато при общото възкресение…; смъртта не е отменена и не е бездействена в сегашния живот, а е потъпкана и презирана“. Само възкръсналата душа, само пребъдващият в Христос човек може да бъде укрепен срещу смъртта, така че да не вкуси нейната горчилка. Да, и Христовите чеда минават през дверите на телесната смърт като всички човеци. Но за тия, които умират в Христос, смъртта не е безнадеждна горест, а раждане за нов живот, завръщане в дома на Отца, в който Христовият човек, новият човек ще влезе радостно в пълнотата на своята обновена природа след възкресението на мъртвите.

Живеем ли ние, съвременните православни християни, с тази надежда, кълни ли възкресението в душите ни, с истинна вяра ли изповядваме: „чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“? Свидетел за това е животът ни – такъв, какъвто е, тук и сега. Нашата вяра ни зове към небесното, а ние с лекота тегнем към земното и се прилепваме към него. Но тогава как ще бъдат убедителни думите за възкресението на мъртвите и вечния живот, изричани от християни, в чийто живот и дела тържествува логиката на земния живот? И как бихме свидетелствали за нашата свята възкресна вяра пред външните, ако се увличаме по стихиите на този свят дотам, че нерядко наричаме злото добро, а доброто – зло, считаме тъмнината за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото за сладко, и сладкото – за горчиво, според изобличителните слова на свети пророк Исайя (срв. Ис. 5:20)? Уви, в нашето разломно време доживяхме и това – наричащи себе си православни – от висши духовници до миряни – да благославят началото и хода на военни действия, и следователно да благославят смъртта, да благославят страшни морални и физически страдания на мъже и жени, старци и деца, и то с цел уж да бъде защитено Православието. Да сееш насилие, мъки, смърт в независима страна, родина на твои единоверни братя и сестри в тия най-святи и светли дни и да възгласяш „Христос воскресе“? Как да наречем това? – изнемогва и занемява дори бичуващото слово на Божия пророк, замлъква животворящото слово на Евангелието.

Да молим Бога да вразуми дръзналите да вдигнат меч срещу брата си, да Го молим да ни умие от този позор. Да не забравяме, че и ние с приземения си топлохладен живот петним нашата вяра, нашето призвание, нашата надежда. Да се доверим на Спасителя с доверието на йерусалимските деца, които преди седем дни Го посрещнаха в светия град. Да се прилепим към Него, да се борим да живеем според вярата си, да прегърнем благовестието за възкресението и вечния живот, за живота, възсиял от Христовия гроб, за живота в Христос, който започва в нас сред царството на преходността, постепенно се издига над идващите и отлитащи мигове, за да разкрие пълнотата си в бъдещия век. И да заживеем с небесната Всеистина, че Синът на Живия Бог, Синът Човешки, Богочовекът Христос драговолно обедня, за да се обогатим ние; прие образ на роб, за да ни дари свобода; претърпя унижение и позор, за да ни прослави; умря, за да ни избави от смъртта; слезе в мрака на преизподнята, за да осветли пътя ни към възкресението, да ни направи съобщници на славата Си в бъдещия век. На Него заедно с безначалния Му Отец и с Пресветия, Благ и Животворящ Дух – единосъщна и неразделима Троица – подобава чест и поклонение, благодарение и слава сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!    ВОИСТИННУ ВОСКРЕСЕ!


† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква