ПАСХАЛНО СЛОВО

„От смъртта към живота и от земята към небето Христос Бог ни преведе“
(Канон на Пасха, из ирмоса на първа песен)

Възлюбени във възкръсналия наш Спасител братя и сестри, чеда на Светата Православна Църква!

Живеем във време, белязано с повсеместна заразна болест, със зачестили кризи от различен характер – стопански, политически, социални, хуманитарни. Те всяват у мнозина от нас неувереност, безпокойство, боязън. Но ето че в сумрака на изпитания, обгръщащ човешкия род, Църквата светло благовести: „смъртта е мъртва”. И ни приканва да вложим тези думи по-дълбоко в сърцата си, да заживеем с тяхната истина, извираща от действието и словото на Живия Бог. Ние, християните, вярваме, че Богочовекът Христос не само победи и умъртви смъртта, но я застави да стане утроба на живота, на нов живот, на живот вечен. Живот, предназначен за нас, живот, към който Той ни преведе от смъртта.

Но що е смърт? Според общоприетото днес човешко разбиране – краят на телесния живот, умирането на тялото. Ала човекът не е само тяло. Бог е създал човека с душа и тяло, съчетани в едно същество, надарено с безсмъртие. След падението на прародителите грехът разбива единството между душа и тяло и в този смисъл отваря зловеща рана в самото битие на човека. Тъкмо разкъсването на това единство се нарича смърт – човекът умира, с други думи, той престава да бъде неразривен съюз между душа и тяло, престава да бъде той самият – такъв, какъвто е бил създаден от Бога в шестия творчески ден. Така че смъртта не е просто край на телесния живот и връщане на тялото в земята. Смъртта е противоестествено разпадане на човешката природа, вследствие на което тялото на човека изтлява, а душата му потъва в тъмата на ада. Така смъртта разделя онова, което Бог е съчетал.

Въплътеният Бог Слово обърна оръжието на смъртта срещу самата нея и чрез смъртта Си срази смъртта. Възкръсналият Христос направи разсечения от смъртта човек годен отново да стане цялостен човек и нещо много повече – призова го да стане бог по благодат. Богочовекът Христос се спусна до глъбините на ада, обезсили го и възкръсна, за да възкреси и ония, които са Христови (срв. 1 Кор. 15:23) и да ги преведе от смъртта към живота, от земята към небето. Животът с Христос и в Христос започва в нас сред царството на преходността, сред безкрайния низ от раждания и умирания, от появявания и изчезвания, от идващи и отлитащи мигове. Постепенно Спасителят ни издига над този безспирен поток, започва да ни лекува от страха пред лицето на телесната смърт. В сърцата прорастват първите кълнове на истината, че от край смъртта се превръща в начало, защото възсиялият от гроба Живот я принуди да стане родителка на вечния живот. „Който е приел Кръщение и пази силата му в живот според заповедите – пише св. Максим Изповедник – вкусва смърт не като необходимо следствие от греха и поради греха, а за осъждане на греха. Така смъртта по тайнствен начин изпраща [такъв човек] в божествен и безкраен живот“. Да, и след възкресението на Спасителя Неговите чеда минават през дверите на телесната смърт като всички човеци. Но за тия, които умират в Христа, смъртта не е страховита бездна, а раждане за нов жи¬вот, завръщане в дома на Отца, в който Христовият човек, новият човек ще влезе радостно в пълнотата на своята обновена природа след възкресението на мъртвите.

Възкресението не идва след смъртта, а чрез смъртта. Да не забравяме това. Та нали – ще напомним пак – тъкмо чрез смъртта Си, чрез единствената в историята на човечеството живоносна смърт, Христос Бог победи смъртта, съкруши дявола със собственото му оръжие, а чрез възкресението Си дарява на човеците вечен живот. Дарява им Самия Себе Си като Живот, възсиял от гроба, за да оживотвори всички, които Го приемат, и чрез смъртта да ги направи победители на смъртта, да ги преведе от смърт към живот, от земята към небето, та да пребъдват неразлъчно с Него и чрез Него да пребъдат един с другиго и сега, и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!    ВОИСТИННУ ВОСКРЕСЕ!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква