РОЖДЕСТВЕНСКО СЛОВО

Иисус се ражда по плът… и ме обогатява с неизречена бедност.
(Миней, 21 декември ст. ст., първи канон на утрината,
из третия тропар на четвърта песен)

Възлюбени в Богомладенеца Христос братя и сестри,
чеда на светата Православна Църква!

Празнуваме Рождеството на предвечния Бог по плът в дните на изпитание, на непозната досега болест, връхлетяла човешкия род. Празнуваме не така, както сме свикнали. Но не би ли могло да използваме това обстоятелство, за да се опитаме да вникнем по-дълбоко в същността на празника?

Обърнете внимание – химнотворецът не казва „Иисус се роди по плът“, но „Иисус се ражда по плът“. Защо? Защото днешният велик и свят празник, не е, както го възприемат нехристияните, ритуално възпоменаване за случило се преди повече от две хилядолетия събитие. Той е приобщаване към велика тайна, придала нов смисъл, нова цел на целия низ от събития, изпълващи историческото време. Неслучайно в православното богослужение нищо не води към миналото, но само се позовава на него – за да насочи към бъдещето. Рождеството на Богочовека е празник – участие в неповторимо събитие. Впрочем такова е православното разбиране за всеки един празник на Църквата. Всеки църковен празник ни дава възможност да разберем и съответно да преживеем духовно същността на това, което Бог е направил за човека, като факт едновременно на настоящето и на бъдещото време. В празнуването свещените събития стават съвременни на нашия живот. Разбира се, не те се повтарят във времето, а нашето настояще, нашият живот чрез празника се включва в тези събития и се преобразява така, че и ние бихме могли да ги преживеем, както са ги преживели и първите техни свидетели. В този смисъл и самите ние сме призвани да станем съвременници и свидетели, да встъпим в т. нар. литургично време: което е „сега“ и „днес“ и „во веки“. Ето защо в богослужебните църковни текстове всяко свещено събитие ни се представя като случващо се сега, като настояще, като съвременно събитие, което се отнася пряко до нас – независимо дали истинно празнуващите християни са събрани в римските катакомби, в благолепни храмове или на открито, под купола на небето; независимо от всякакви условия, независимо от духа на времето, в което живеем.

„Иисус се ражда в плът и ни обогатява с неизречена бедност“. Да се обогатим с Христовата бедност, и то още днес, за да възраства тази пребогата бедност у нас и утре, и во веки – как да разбираме това? „Владеещият неизчерпаеми съкровища драговолно се обрича на такава бедност, че за Него не се намира място в людско жилище… и …още от майчината Си утроба се причислява към робите – Той, Който по природа е Господар на целия свят“ – казва св. Григорий Паламà. Бог сътвори света от нищо, а ето, че в него е Странник, Който по собствените Му думи „няма де глава да подслони“ (Мат. 8:20). Иисус от Назарет, въплътеният Бог Слово иде, за да ни обогати със Самия Себе Си, предлага ни богатството на Божеството Си, предлага го на всички, които поискат да прогледнат и да видят, че мнимото им богатство ги обрича на безкрайна бедност.

„Но най-голямото ти богатство сме ние“ – уверяват ни нашите себичност, себелюбие, стаено себепоклонство – „ние сме ядрото на твоето аз, ние сме ти самият. Никога не забравяй тази истина, защото в противен случай ще погубиш себе си. А иначе бъди добър, върши добро, но в мярата, която ние ти задаваме“.

„Лъжлив е този глас – казва ни пребогатият Бедняк – себераздаването няма да те ощети; колкото повече даваш от себе си, толкова по-богат ще ставаш, толкова повече ще се изпълваш с богатство, което никой не може да ти отнеме, което пребъдва и се множи и в този век, и в бъдещия“.

От нас зависи кой глас ще послушаме. От нас зависи дали ще позволим на Богочовека да ни обогати със Своята „неизречена бедност“.

Забелязваш ли ближния си? Усетлив ли си по християнски за своите събратя човеци ? Грижовен ли си към тях в тези дни на тежко изпитание, или си потънал в света на собствените си тревоги и страхове, подхранвани от всевъзможни „откровения“ за същността на пандемията? Пазиш ли, доколкото е възможно, ближния си да не би неволно да го заразиш, или нехаеш за това и мислиш преди всичко или само за себе си? Загрижен ли си с какво можеш да му помогнеш? Готов ли са да дадеш, или по-скоро гледаш ти да получиш? Отговорът на тези въпроси в сърцето ни, постъпките ни, делата ни свидетелстват кой глас сме склонни да послушаме.

Във време на мир и във време на война, във време на бедствия, болести и в по-спокойни времена Църквата е благовестила, благовести и ще благовести трепетната тайна на Христовото Рождество: „Днес се ражда от Дева Този, Който с ръката Си държи цялото творение, с пелени се повива Този, Който по Съществото Си е непристъпен Бог Миней, 25 декември, стихира глас 6 на шестия час. …, в бедни ясли лежи Единородният Син, видим като човек…” Миней, 25 декември, тропари глас 6 на третия час.

Да, в живота на Църквата минало, настояще и бъдеще се преживяват в неразривно единство. И това е така, защото чрез живота в Христос вечността се среща с времето, освещава времето, обгръща ни във всяка частица от сътвореното време. Само ако живеем в Христос, ще се обогатим с Неговата „неизречена бедност“ – единствения дар, чрез който можем да открием Бога, а в Него – да открием и себе си, да открием нашия ближен, да се срещнем със себе си и с всички човеци. Амин!


† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква