Кратък животопис на светител Филарет (Вознесенски), първойерарх на Руската Православна Задгранична Църква

По случай 36-годишнината от успението му

Митрополит Филарет, в света Георгий Николаевич Вознесенски, е роден на 22 март 1903 г. в град Курск, в семейството на свещеника Николай Вознесенски. Майката на бъдещия митрополит, Лидия Василиевна, се отличавала с дълбоко благочестие и до кончината си (1921 г.) била истинска помощница на своя съпруг. През 1909 г. семейството се преселва в Благовещенск на Амур. Град в Амурска област на Русия, един от най-старите градове в руския Далечен Изток, основан през 1856 г. През 1920 г. – годината, когато Георгий завършва гимназия, болшевишката власт бива установена и в този отдалечен край на Русия. Свещеник Николай Вознесенски емигрира със семейството си в Харбин Град в Североизточен Китай, разположен на южния бряг на р. Сунхуа, център на провинция Хейлундзян. Градът е създаден през 1898 г., когато Русия започва да строи Източнокитайската железопътна линия. По онова време около две трети от населението на града е било руско и за образованието на руската младеж били открити множество училища, гимназии и висши учебни заведения. През 1932 г. Харбин е превзет от японците, а през август 1945 г. – от Съветската армия. На следващата година преминава под властта на комунистически Китай. Русите постепенно напускат града, като през 60-те години Харбин е вече с преобладаващо китайско население. , където се заселват около двеста хиляди руски емигранти. Той е един от най-добрите пастири на Манджурската епархия. След като овдовява, отец Николай приема монашество с името Димитрий и бива ръкоположен за епископ с титул Хайларски. В Харбин Георгий Вознесенски завършва Политехническия институт, а през 1931 г., вече в сан на целибатен (безбрачен) свещеник, и Пастирско-богословските курсове при института „Св. княз Владимир“. През същата година той приема монашеско пострижение с името Филарет. Подвизава се в малката монашеска община при Дома на милосърдието, основан от Камчатския епископ Нестор. Проявява изключителна строгост към себе си и дава добър пример на подвижнически живот, съчетан със самоотвержено служение на ближните.

През 1937 г. е възведен в архимандритско достойнство. В Харбин младият духовник развива активна църковна и пастирско-проповедническа дейност. Името на архимандрит Филарет е известно не само сред всички слоеве на православното население в града, но и извън пределите на Харбинската епархия. Още в този период от живота му мнозина се обръщат към него за съвет, утеха и помощ.

След като през 1945 г. съветските войски навлизат в Манджурия, престарелият митрополит Мелетий, под чийто омофор се намира Харбинската епархия, преминава в юрисдикцията на Московската патриаршия. Така по силата на обстоятелствата архимандрит Филарет попада в нея. Но макар да живее повече от петнадесет години в комунистически Китай, той не допуска компромиси със съвестта си в угода на безбожната власт и се обявява против изопачаването на истината за действителното положение на Църквата, поддръжници на което се оказват клирици, поддали се на политическия натиск. Заради твърдо отстояваната си позиция отец Филарет е подложен на продължителен тормоз. Неведнъж е викан на разпит; дори е направено покушение срещу живота му: злосторници запалват дома, в който живее, като предварително заковават вратите и прозорците на първия етаж. Той получава големи изгаряния, ала по Божия милост успява да се спаси, скачайки от втория етаж.

Въпреки желанието си да напусне комунистически Китай и усилията на Синода на Руската Православна Задгранична Църква да му помогне, архимандрит Филарет успява да осъществи това едва през 1962 г. Емигрира в Хонконг, а оттам заминава за град Бризбън в Австралия, където голяма част от членовете на руското православно паство са негови бивши енориаши от Харбин. Още на следващата година, по тяхно горещо ходатайство и при подкрепата на боледуващия вече тамошен епископ Сава, архимандрит Филарет е избран и хиротонисан за Бризбънски епископ, викарий на Австралийската епархия.

През 1964 г., като заместник на епископ Сава, той присъства на заседанието на Синода в Ню Йорк, на което престарелият митрополит Анастасий (Грибановски) подава молба за оттегляне на покой. Провежда се избор за нов глава на Руската Православна Задгранична Църква. По предложение на светител Йоан (Максимович) към списъка на кандидатите е включено и името на най-младшия измежду архиереите – епископ Филарет, и неочаквано за мнозина, на първосветителското място е избран именно той. Така по премъдрия Божи промисъл за светата Църква митрополит Филарет (Вознесенски) възглавява Руската Задгранична Църква и достойно я ръководи двадесет и една години, до самата си кончина през 1985 г. По време на първосветителството му стават важни събития в църковния живот на руската емиграция: през 1974 г. е свикан Третият всезадграничен събор; извършват се редица църковни прославления: на светия праведен отец Йоан Кронщадски (1964 г.), на преподобни Герман Аляскински (1970 г.), на блаж. Ксения Петербургска (1978 г.), на всички руски новомъченици и изповедници (1981 г.). През 1982 г. започва и дивното чудо на мироточене от Иверската Монреалска икона на Пресвета Богородица, съхранявана от нейния благоговеен пазител, приснопаметния брат Йосиф Муньос.

Митрополит Филарет обгрижва с любов повереното му от Бога духовно паство, разпръснато из целия свят. Още в началото на своето служение като първойерарх той навестява всички епархии, запознава се отблизо с духовното състояние на отделните енории и с техните трудности. Състрадателната му душа се отнася с голямо съчувствие към търсещите духовна подкрепа, той с търпение ги наставлява, утешава, ободрява. Пасомите му добре са запомнили една от любимите му фрази: „Не унивай, християнска душо! Вярващият няма за какво да унива! Гледай напред, там те очаква Божията милост!“. Често пъти, когато някой скръбен отива при него, владиката, изпълнен с вяра в Божия промисъл, го приканва: „Хайде да се помолим!“. Той учи духовните си чеда във всяко дело и нужда да търсят първо Небесната помощ и да възлагат цялата си надежда на Бога.

В своите проповеди митрополит Филарет винаги предлага поучения от Евангелието и от творенията на светите отци. Същевременно обаче той разбира, че личният пример е най-силното доказателство за истинността на проповядваното и въздействието му е по-трайно от това на множество красноречиви думи. Затова при всички обстоятелства той се стреми към деятелно следване на Христовите завети. Като истински труженик на Божията нива, владика Филарет води поверените му души към Небесния им Жених Христа и не се поддава на изкушението да изисква от тях да следват самия него, защото във всичко търси Божията, а не своята слава. Неведнъж казва на пасомите си: „Ако правя нещо не според учението на светите отци или започна да ви проповядвам не според учението на светата Църква, тогава си отидете от мен!“.

Особена грижа митрополит Филарет проявява за възпитанието на младите хора, израстващи в условията на едно съвремие, изпълнено със съблазни и богоборчество. Той постоянно организира младежки кръжоци, семинари и конгреси и с това спомага на мнозина девойки и юноши да усвоят в дълбочина основите на православната вяра и да се предпазят от вредните влияния на света.

Една от най-страшните язви на тази епоха е откритото отстъпление от православната истина. Икуменизмът, дотогава години наред пропагандиран от православните си привърженици като форма на мисионерство, вече разкрива същинското си лице на опасна ерес. Ерес, която воюва срещу истинската Христова Църква и полага идеологическите основи на едно ново вавилонско стълпотворение – световна лъжецърква.

През декември 1965 г. икуменическата дейност на Цариградския патриарх Атинагор довежда до взаимно снемане на анатемите от страна на папа Павел VI и патриарх Атинагор. Тогава митрополит Филарет се обръща с лично послание към Цариградския патриарх, а през 1969 г. изпраща послание до друг лидер в обновленческия курс на световното православие Изразът „световно православие“, недостатъчно ясен сам по себе си, сочи общо обвързаността на почти всички поместни Православни църкви с икуменическото движение. Определението „световен“ подчертава глобалния мащаб на тази обвързаност. По-конкретно под световно православие се разбират ръководителите и йерарсите на официалните поместни църкви и православните представители в световното икуменическо движение. – Американския архиепископ Яков. В своите послания до тези видни икуменисти митрополит Филарет основателно показва неканоничността на тяхната дейност и протестира срещу нея. През 1969 г. първойерархът на Руската Православна Задгранична Църква се обръща вече към всички православни архиереи по света със своето Първо скръбно послание. В него той доказва, че принципите на ССЦ нямат нищо общо с учението на Православната Църква и следователно православните християни по никакъв начин не бива да членуват в тази организация. Три години по-късно митрополит Филарет разпраща свое Второ скръбно послание, в което обосновано посочва, че икуменическата ерес е насочена против самата същност на догмата за Църквата. През 1976 г. праведният йерарх е принуден да изпрати и трето, последно послание, по повод на т. нар. Тиатирско изповедание, провъзгласено в напълно еретически дух от Тиатирския митрополит Атинагор, екзарх на Константинополския патриарх в Европа. Но гласът на митрополит Филарет отново остава глас на викащ в пустиня.

С цел да огради православното паство от отровата на икуменическата ерес, през 1983 г. синодът на Руската Православна Задгранична Църква под председателството на митрополит Филарет осъжда икуменическото лъжеучение и провъзгласява анатема над всички, които го приемат и го разпространяват със слово и дело. Заслугата за това отговорно решение, което има историческо значение за нашето съвремие, до голяма степен принадлежи на праведния и верен на светоотеческото Православие първойерарх на руската диаспора.

Изпълненият със скърби и трудове живот на митрополит Филарет вече наближава своя край. Почти година преди кончината му, на 14 декември (1 декември, ст. ст.) 1984 г., младежкият кръжок се събира на традиционното празненство по случай имения ден на своя предстоятел. Пред празничната трапеза той се обръща към събралите се със следните думи: „Благодаря ви, че успяхте да се съберете на този ден в такова множество. С вас се виждаме на този празник за последен път, понеже аз няма да доживея до следващия си имен ден“.

Макар и болен, владиката не се оплаква и през сетната година на живота си се старае да участва по-често в богослуженията. До последно той пренебрегва своите нужди и се грижи преди всичко за другите. Митрополит Филарет завършва земния си живот рано сутринта на Архангеловден 1985 година. Тъй като мястото в манастира „Света Троица“ в Джорданвил, където владиката трябвало да бъде погребан, все още не било подготвено, погребали тялото му в криптата на гробищния храм на обителта. Когато през 1998 г. в изпълнение на неговото завещание останките на митрополита изповедник биват пренесени в криптата под олтара на главния манастирски храм, се оказва, че те са нетленни. Вж. публикацията Новооткрити нетленни мощи в прослава на Божието име в сп. Православно слово , бр. 5/1998 г., стр. 23. Вярващи, които прибягват към неговото молитвено застъпничество след смъртта му, свидетелстват за получена от светителя чудотворна помощ.

След кончината на митрополит Филарет в неговата пишеща машина бил намерен лист с последните написани от него слова, които звучат като духовно завещание към осиротялото му паство:

„Дръж, що имаш!“ (Откр. 3:11). Тези думи от свещената книга Откровение в наше време, в нашите прескръбни, лукави, изпълнени със съблазни дни, имат особено важно значение. Те ни напомнят за скъпоценното духовно богатство, което е поверено на нас, чедата на Православната Църква.

Да, ние сме богати. И това духовно богатство е богатството на Светата Църква, което принадлежи на всички нейни верни чеда: истините на нашата чудесна, спасителна православна вяра, многочислените живи примери от живота на хора, живели според тази вяра, според възвишените начала и правила, които ни преподава Църквата, и достигнали до духовната чистота и висота на светостта; красотата и великолепието на нашето православно богослужение и живото участие в него чрез вяра и молитва, пълнотата на благодатния духовен живот, открит за всички заедно и за всекиго поотделно, и накрая, като венец на всичко, единството на чедата на Църквата в тази любов, за която Спасителят е казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:35).

Източник: сп. „Православно слово“




Бележки:

1. Град в Амурска област на Русия, един от най-старите градове в руския Далечен Изток, основан през 1856 г.

2. Град в Североизточен Китай, разположен на южния бряг на р. Сунхуа, център на провинция Хейлундзян. Градът е създаден през 1898 г., когато Русия започва да строи Източнокитайската железопътна линия. По онова време около две трети от населението на града е било руско и за образованието на руската младеж били открити множество училища, гимназии и висши учебни заведения. През 1932 г. Харбин е превзет от японците, а през август 1945 г. – от Съветската армия. На следващата година преминава под властта на комунистически Китай. Русите постепенно напускат града, като през 60-те години Харбин е вече с преобладаващо китайско население.

3. Изразът „световно православие“, недостатъчно ясен сам по себе си, сочи общо обвързаността на почти всички поместни Православни църкви с икуменическото движение. Определението „световен“ подчертава глобалния мащаб на тази обвързаност. По-конкретно под световно православие се разбират ръководителите и йерарсите на официалните поместни църкви и православните представители в световното икуменическо движение.

4. Вж. публикацията Новооткрити нетленни мощи в прослава на Божието име, сп. Православно слово, бр. 5/1998 г., София, с. 23.