Кризата в душата на българския народ Първа част от „Кризата в нашето училище“. Публикува се по изданието на Св. Синод на Българската Църква. София: Бял кръст, Курилски девически манастир, 1928.

Свещеномъчник Борис, митрополит Неврокопски

Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза. Обаче най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха неговата душа. Престъпни ръце вляха смъртоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.

Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра – оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богоподобен и възвишен. Най-напред те разклатиха неговата вяра в Бога, а след това неминуемо беше разклатена и неговата вяра в себе си. Те го откъснаха от Бога и от всичко божествено в живота и света. Те го откъснаха от доброто, правдата, човещината, любовта, истината, добродетелта, светостта и въобще от всичко възвишено и светло в тоя живот. Най-напред те сподавиха неговото религиозно чувство, притъпиха неговата съвест и създадоха в неговата душа едно безразлично отнасяне към най-великите религиозни и морални ценности. Заличена беше разликата между добро и зло, истина и лъжа, любов и омраза, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие. Някои самонадеяни и полуинтелигентни хора у нас пожелаха да застанат отвъд доброто и злото и се опитаха да направят преоценка на ценностите. Всъщност настъпи пълно обезценяване на ценностите, защото безразличието е невъзможно за човешката душа. То не може да бъде трайно нейно състояние. То е само преход към друго настроение. След индиферентизма, след безразличното отнасяне към най-великите, религиозно-нравствените ценности на човешкия дух, у човека настъпва неизбежно едно предпочитане на злото пред доброто, на лъжата пред истината, на злобата пред любовта, на безправието пред правдата, на порока пред добродетелта. Защото ние можем да бъдем или с доброто, или със злото, или с истината, или с лъжата, или с любовта, или със злобата, или с правдата, или с безправието, или с добродетелта, или с порока. Ние не можем да бъдем едновременно и с едното, и с другото, или пък нито с едното, нито с другото. Няма среден, безразличен път, по който бихме могли да вървим. Това е неумолим закон в религиозно-нравствения живот на човека.

По тоя гибелен път тръгнахме и ние като народ. Обаче процесът на разложението и падението не спря дотук. Той вървеше неудържимо към своя естествен край. Настъпи пълна превратност в разбиранията и преценките. Явиха се у нас хора, които започнаха да считат доброто за зло и злото за добро, истината за лъжа и лъжата за истина, правдата за безправие и безправието за правда, добродетелта за порок и порока за добродетел, честта за безчестие и безчестието за чест! Това е най-голямото падение, до което може да стигне човекът, падение, при което в него не остава почти нищо човешко.

Щом човек се откъсне от Бога и от всичко възвишено и светло, той полита от висините стремглаво надолу към бездната на разрушението и смъртта и загива, ако не се стресне и се върне обратно към първоизточника на живота, към Бога. Процесът на падението е единен. Най-напред човек, щом се отрече от Бога, става топлохладен, безразличен, след това равнодушен, след това бездушен и най-подир безчовечен. А щом човекът изчезне у човека, на неговото място се събужда звярът. Изгубването на вярата, оная тайнствена сила, която ни свързва с Бога и с всичко възвишено и светло, влече неизбежно след себе си изгубване на човещината, изгубване на човешкия и Божествения образ в човека. Обезверяването води неминуемо към озверяване. Това е неумолим естествен закон в нравствения мир, тъй както са неумолими всички естествени закони в материалния мир.

Когато, след чудовищното злодеяние в катедралата „Св. Неделя”, бяха заловени различни тайни документи на някои разкрити конспиративни организации, намерено беше и едно окръжно, в което между другото се даваха следните наредби:

„Когато се срещнете с нашите противници, унищожавайте ги без милост и без пощада! Бъдете жестоки и безпощадни и оставете настрана хуманността, човещината и други тем подобни дивотии!”

Значи направо се препоръчват и заповядват жестокостта и безчовечието, а хуманността, човещината се обявяват за дивотия! Наистина по-страшно падение за човека е невъзможно! До такова безпримерно падение никога досега не е идвал нашият народ. Подобна чудовищна проява няма в живота на никой друг народ. Незнайно и нечуто досега е да се проповядват открито жестокостта, безчовечието и зверщината едва ли не като цел на живота! Това е тържество на демонизма, тържество на оная тъмна сила, която иска да разруши всичко човешко и Божествено в човека и да възцари в него демона!

Тая страшна катастрофа в душата на нашия народ, много по-страшна от всички катастрофи в неговия външен живот и външни съдбини, не дойде наведнъж. Тя не е последица от тежките удари и страдания, които понесохме в последно време. Тя беше отдавна подготвена, разви се като дълъг естествен процес и настъпи постепенно. Изпитанията само помогнаха да се развие по-скоро и да се разкрие по-ясно процесът на вътрешното разложение у нас. Страданията сами по себе си не разлагат и не разрушават. Напротив: те проясняват, облагородяват и издигат здравия човешки дух, като увеличават неговата жизнена сила и творческа енергия. И други народи понесоха удари, може би много по-тежки от нашите, обаче те останаха бодри и несъкрушени, защото имат здрав творчески дух, проникнат от несъкрушими религиозно-нравствени сили. Само ние, българите, изгубихме под ударите своето душевно равновесие и се надвесихме над бездната, защото нашият дух е разяден от червея на съмнението и безверието, на враждата и озлоблението, защото ние, като народ, сме останали едва ли не без вяра и без Бог, без надежда и опора, без духовни сили и морални ценности.

Из книгата Свещеномъченик Борис, митрополит Неврокопски. Избрани съчинения




Бележки:

1. Първа част от „Кризата в нашето училище“. Публикува се по изданието на Св. Синод на Българската Църква. София: Бял кръст, Курилски девически манастир, 1928.