Н а 22 декември 1932 година в областния отдел на ОГПУ в град Сиктивкар бил проведен разпит на епископ Виктор (Островидов). В края на показанията му, под които той се е подписал, е записано: „По своите религиозни убеждения аз съм последовател на патриарх Тихон. Обновленството и Сергиевщината не признавам“. Първото от тези две изречения било подчертано от следователя.
Точният текст на показанията на епископ Виктор е следният:
„Роден съм в град Саратов в семейството на църковен псалт, образованието си получих в духовно училище, което завърших през 1883 [1893 – ред.] Правят впечатление няколко неточности в протокола: годината на завършване на духовното училище – 1883, вместо 1893; годината на завършване на семинарията – 1889, вместо 1899; на първа страница на протокола е сбъркана и годината на раждане – 1875 вместо 1878. Не е ясно на какво се дължат тези грешки и защо светителят е подписал протокола, без да бъдат коригирани. година, и веднага постъпих в семинарията, която завърших през 1889 [1899 – ред.] година, след завършването на семинарията постъпих в Казанската академия, която завърших през 1903 година, и веднага приех монашество. След това живях в различни манастири. Прекарах две години в град Хвалинск, където бях командирован специално за укрепване на основаващия се манастир. След това заминах за Палестина и живях в Йерусалим до 1908 година. След като се завърнах от Йерусалим, бях настоятел, а и на други длъжности в много манастири в Русия.
През 1919 година бях ръкоположен в сан епископ и изпратен в град Вятка, където служих до 1923 година. През 1923 година бях осъден от органите на ОГПУ, след което постоянно бях в изгнание, като от 1923 до 1926 година бях на заточение в Наримския край, след което получих минус 6 и през 1928 година отново бях осъден на концлагер за срок от три години, след изтичането на срока, получих заточение в област Коми Устцилемски район, където се и намирах до деня на настоящия ми арест, т. е. до 13 XII 1932 година. Не мога с нищо да обясня причината за настоящия ми арест, тъй като не съм извършил никакво престъпление.
През 1919 година бях ръкоположен в сан епископ и изпратен в град Вятка, където служих до 1923 година. През 1923 година бях осъден от органите на ОГПУ, след което постоянно бях в изгнание, като от 1923 до 1926 година бях на заточение в Наримския край, след което получих минус 6 и през 1928 година отново бях осъден на концлагер за срок от три години, след изтичането на срока, получих заточение в област Коми Устцилемски район, където се и намирах до деня на настоящия ми арест, т. е. до 13 XII 1932 година. Не мога с нищо да обясня причината за настоящия ми арест, тъй като не съм извършил никакво престъпление.
По своите религиозни убеждения аз съм последовател на патриарх Тихон. Обновленството и Сергиевщината не признавам.“