Последна промяна:
27.09.2006 9:41
В документа «Справедливост и служение» от V асамблея в Найроби (1975 г.) четем: «От самото начало на своето основаване икуменическото движение проявяваше голяма грижа за справедливостта, мира и социалното благосъстояние. Движението «Живот и дело», което беше един от предвестниците на съвременното икуменическо движение, бе проява на тази грижа. А когато се образува Световният съвет на църквите, наследството и грижата на движението «Живот и дело» станаха централна част от живота на ССЦ»1.
Оттогава насам нищо така не вълнува, въодушевява и движи ССЦ както неговите социално-политически задачи. Те стават негово дихание, негов живот, негова алфа и омега. Въпросите на вярата отстъпват на заден план. И ако те не се съвсем занемаряват, то е поради настояването на някои църкви-членки, които искат обединяване и то не на временна конюнктурна основа, а на по-здрав догматически фундамент. Но като се вижда, колко дълбоко са разделени помежду си разните вероизповедания и колко трудно ще бъде тяхното верово сближение, все повече и повече се поставя ударението върху «практическото християнство». Надеждите са, че то ще позаглуши веровите различия. Оттук се обяснява, защо сега толкова много се подчертава «ортопраксията» на мястото на «ортодоксията» (вж. с. 129).
С посвещаването силите си на социални и политически задачи ССЦ се е превърнал в светска организация. За светския дух на икуменическото движение говорят всички икуменически конференции, като се почне от стокхолмските доклади (1925 г.) за отношението на църквите към въпросите на промишлеността и търговията, за социалните задачи на църквата, за нейното отношение към международните въпроси и пр., и се свърши с икуменическата асамблея във Ванкувър, състояла се в 1983 г. В докладите на всички тия икуменически конференции се говори не за единството на благодатния живот в тия или ония условия на земната действителност, «а за вмешателството на религията в светските дела; — не за царство Божие вътре в нас, а за устройване делата в тоя свят»2. Това противоречи на примера, даден ни от Христа (вж. Лука 12:13-14). Земният живот не е самоцел, а подготовка към вечния живот.
За светския дух на икуменическото движение свидетелствува станалата в 1948 г. Амстердамска всемирна конференция, дето «били поставени такива въпроси, които търсят само социално-икономическата подоснова за намесата на църквата в светските дела и в международния живот, за отклоняване на църквата от истинския път към Царството Божие»3.
Както се изрази в един частен разговор г-ца Клодин Небел, православна швейцарка от Женева, ССЦ представлява една чисто светска среда, която няма нищо общо с църковността.
Светският дух и светските интереси на икуменизма проличали особено ярко и в IV асамблея на ССЦ, станала в Упсала (Швеция) през лятото на 1968 г. Не е нужно да си бил на тая асамблея, за да схванеш това. Достатъчно е да хвърлиш поглед върху дневния ред и работите по секции, за да се убедиш, че въпреки религиозно звучащите формулировки на много от темите и въпреки започването на всеки работен ден с икуменическо «богослужение», основната тенденция е била не търсете начини за реализирането на онази върховна цел, която ни постави Сам Господ Иисус Христос и заради която Той проля драгоценната Си Кръв на Голгота — вечното спасение на душите (1 Петр.1:9), постигано чрез ревностно пазене на Богооткровените догмати на вярата и водене на добродетелен живот; не и това, как да се следва пътя към истината и благодатта, посочен ни от Христа (Иоан.1:17); не и това, как всички отклонили се от правия път деноминации да се върнат към Православието. Не! Асамблеята се е занимавала предимно със светски проблеми от търговски, стопански, социологически, политически, етнологически характер и други подобни теми4.
И V асамблея на ССЦ в Найроби (Кения — Африка) през 1975 г., която по мнението на безпристрастни очевидци била повече политическа отколкото религиозна, още в подготвителната си фаза се отказала да се занимава с въпроса за истината. Като предлог за отклоняване на този въпрос били използувани всевъзможните проблеми на днешния объркан свят. «Нашите кризи — писал М. С. — са толкова застрашаващи, че не може която и да било политическа, културна или религиозна група да бъде доволна от своята собствена истина и чистота, а камо ли да си губи времето в изтъкване някои доводи против другите (к.н.)»5. Подчертаните от нас думи в цитата особено ясно носят белега на порицаване на «православните» участници в икуменическото движение, някои от които все още се осмеляват да изтъкват Православието като единствена най-вярна на Христа вероизповед. На «православните» икуменисти се посочват вече нови сфери за дейност, «по-важни» от полагането грижи за Божествената истина и спасението на душата. Тия сфери на дейност са: икономиката, политиката, развитието на човечеството във всичките му аспекти и много други проблеми, свързани със земната съдба на хората, а не с вечната им участ.
На V асамблея в Найроби е било отделено голямо внимание на всички тия чисто земни въпроси. Докладът на Шестата секция засяга почти всички кардинални въпроси, които днес вълнуват човечеството, а именно: «демографския взрив (т.е. увеличаването броя на населението — в ск.н.), глада и мизерията, околната среда, противоречията между богати и бедни, злоупотребата с властта, насилието и подтисничеството, необходимостта от създаване на по-справедливо общество»6 и др. Не останали незасегнати и въпросите за човешките права, за политическото положение в Ангола, Близкия Изток, Латинска Америка и пр.7
На VI асамблея на ССЦ във Ванкувър (Канада) в 1983 също били взети решения против расовата дискриминация на черните от страна на белите в Южна Африка, против подтисническите военни режими в Централна Америка (Гватемала, Салвадор). ССЦ се застъпва и защищава правата и човешкото достойнство на безправните в Южната Арабска Република8.
Както се вижда, всички тия политическо-социални декларации на асамблеите на ССЦ имат съвсем конкретен характер, като указват съответните континенти, държави и народи, дето се нарушават тия човешки права. Относно отстояването правата на вярващите обаче декларациите на асамблеите се ограничават само в най-обширни думи, като например следните: «Крайно необходимо е църквите-членки на ССЦ и занапред да определят и разобличават грубите нарушения на религиозната свобода и да отказват нравствена и материална подкрепа на ония, които страдат от угнетение и преследване за своята религиозна вяра»9.
Нито една дума обаче не е била казана, например, в защита на грубо потъпкваните права на вярващите в Албания, подтискани от Албанската държавна власт, която от 1967 г. насам провежда политика на пълно изкореняване на религията в Албания. В резултат на това Албанската Православна Църква днес официално не съществува, бидейки поставена вън от законите! — От 1967 г. насам са се състояли три генерални асамблеи на ССЦ (в Упсала — 1968 г., в Найроби — 1975 г. и във Ванкувър — 1983 г.) и нито на една от тях не е била спомената нито дума за противорелигиозния подтиснически режим в Албания!!! И това въпреки енергичните настоявания на Еладската Православна Църква, която особено напоследък провежда активна борба в защита на 400-те хиляди православни гърци, живеещи в Северен Епир (сега в пределите на Албания), които мъжествено понасят затвор, изтезания и смърт заради вярата си в Христа10! Обаче ССЦ, който се застъпва за инославни и иноверци по целия свят, си прави оглушки за воплите на православните страдащи за Христа, занимавайки се в същото време с толкова много политически, социални, расови и всякакви други проблеми!
Всичката тая широка социално-светска дейност на икуменизма представлява опасно отклоняване на Църквата от преките й задължения в угода на светски интереси. Сам Спасителят Господ Иисус Христос не одобрява поставянето на светското над духовното. Като казваме това, ние имаме предвид следния случай: Един от слушателите на Христа, не разбирайки проповедта му за царството Божие и за вечния блажен живот, който може да се постигне при всякакви външни социални условия, Го помолил: «Учителю, кажи на брата ми да раздели с мене наследството!» На това Спасителят му отговорил: «Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?» (Лука 12:13-14) (вж. назад с. 307).
Не е чудно след всичко изтъкнато до тук, че и за най-пристрастени «православни» икуменисти вече става непоносим тоя крайно светски дух в икуменическото движение. Това е накарало даже такъв един икуменист като покойния Тиатирски архиепископ Атинагор да пише: «Не е наша работа да участвуваме колективно като Съвет на църквите в събрания и комитети, имащи за цел да изучават проблемите на екологията, бъдещето на технологията, научната революция, генетиката, демографията... Всички тия неща са от областта на Обединените нации и на екологическите науки. С това Църквата би се отклонила от своята истинска мисия — да проповядва Христа (к.н.)»11.
И Крутицкият митрополит Ювеналий от Московската Патриаршия изтъква, че някои икуменически деятели смесват целта на християнското благовестие и живот — душеспасението — с освобождаването от несправедливи социални политически структури12.
Като разглежда човек тая социално-секуларистична дейност на ССЦ, неволно си спомня евангелската сцена за Марта и Мария, както и упрека, отправен от Христа към Марта, улисана в присъствието на Христа в голяма суетня и шетня: «Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме» (Лука 10:41-42) в блажената вечност!
Не във връзка с този ли евангелски подход към духовните и материалните неща и върху необходимостта те да бъдат правилно градирани е изковано 6 Апостолско правило, което гласи: «Епископ, или презвитер, или дякон да не се занимава със светски попечения. Иначе да бъде низвергнат от свещения сан»13. И св. ап. Павел изтъква, че Христовият воин не бива да се заплита в житейски работи (вж. 2 Тим.2:4).
Ние не можем да бъдем икуменисти:
1) Поради пренебрежителното отношение на протестантите-икуменисти към истината, пазена в Православието,
2) Поради забраната на православното мисионерствуване сред инославните,
3) Поради опитите на ССЦ да законодателствува и над Православната Църква и
4) Поради светския секуларистически дух на икуменическото движение, който отклонява Църквата от преките й духовни задължения и който не се знае накъде утре ще избие!...БЕЛЕЖКИ
1 Вж. «Справедливость и служение» — исторические предпосылки, циклостил, с. 132.
2 Ведерников, А. Соблазны экуменизма. — В: ЖМП, №4, 1954, с. 67.
3 Разумовский, прот. Гр. Амстердам и Православие. — В: ЖМП, №5, 1949, с. 67.
4 Цоневски, Ил., Т. Събев. Четвъртото общо събрание на ССЦ в Упсала. — Духовна култура, кн. 5-6, 1969, с. 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 48, 53, 54, 55, 56, 57 и др.
5 Вж. The Ecumenical Review, №3, 1974, p. 364.
6 Вж. Църковен вестник. С., бр.11, 1976, с. 6, кол. 2.
7 Вж. ЖМП, №4, 1976, с. 10-11.
8 Вж. ЖМП, №11, 1983, с. 48-49; 52-54.
9 Вж. ЖМП, №10, 1983, с. 56, кол. 1.
10 Вж. във в. «Ортодоксос Типос», бр. 597, Атина, 2 март, речта «Братя, дерзайте!», произнесена от проф. Ст. Саккос при събеседването, устроено в Атинския университет в защита на северо-епирските гърци (с. 1 и 4).
11 Contacts, №85, 1974, p. 77-78.
12 Доклад на экуменическо-православной консультации. — В: ЖМП, №9, 1981, с. 58, кол. 1.
13 Правила на св. Православна Църква. С., 1936, с. 65.
предишна глава | съдържание | следваща глава
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи
на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not liable to copying or reproducing.