Предлагаме на читателите писмения отговор на приснопаметния архимандрит Юстин Попович до Св. Синод на Сръбската църква, който поискал мнението му във връзка с официалната покана от страна на Югославската римокатолическа йерархия Сръбската православна църква (СПЦ) да вземе участие в съвместна молитва и в служби по време на т.нар. “Седмица на молитвата за обединение на християните” през периода от 18 до 25 януари 1975 г. Отпечатан е в гръцкия вестник “Ортодоксос Типос” от 1 юни 1975 г. Архимандрит Юстин е доктор по богословие. Бил е професор по догматика в Белградския университет. Преди да изпрати отговор, сръбската йерархия е помолила о. Юстин да сподели мнението си за това предложение. Мнението е поместено по-долу. Въз основа на този отзив и на други доклади Св. Синод е отказал да участвува в икуменически молитви. Заглавието и добавените в квадратни скоби пояснения са от редакцията на сайта.
1.
Преосвещени владици,
Позицията на Православната
Църква по отношение на еретиците — т.е. на всички, които не са православни
— е била установена веднъж завинаги от св. апостоли и св. отци, т.е. от боговдъхновеното
Предание, което е единно и неизменяемо. Съгласно това положение, на православните
се забранява да участвуват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общуване
с еретици. Защото “какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо
между тъмнина и светлина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?
Или какво общо има верният с неверния?” (ІІ Кор. 6, 14–15).
Според 45-то Апостолско правило “Епископ или презвитер,
или дякон, който се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Ако пък им позволи
да действуват в нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат [т.е. лишен
от сан]”.
Това свещено правило на светите апостоли не посочва,
коя именно молитва или съслужение се забранява, но, напротив, забранява всякаква
съвместна молитва с еретиците, дори частната (“който само се е молил с еретици”).
А в икуменическите служби не се ли извършват още
и далеч по-дръзки деяния? 32-то правило на Лаодикийския събор указва: “не трябва
да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели
благословения”. А нима еретиците не благославят на тези еретически събрания
и съслужения? Благославят римокатолическите епископи, свещеници, протестантските
пастори — дори жените.
Тези посочени канони на св. апостоли и отци са
валидни и днес, а не само в древността; те остават безусловно задължителни
за всички нас, съвременните православни християни. Те безусловно определят нашето
отношение към римокатолиците и протестантите. Римският католицизъм е множествена
ерес, а за протестантството какво можем да кажем? Най-добре да мълчим. Не е
ли говорел още преди седем и половина века св. Сава за “латинската ерес”? А оттогава
насетне още колко много ереси е измислил папата и ги е догматизирал “непогрешимо”?
Няма никакво съмнение в това, че с догмата за непогрешимост на папата римският
католицизъм е станало всеерес.
И прехваленият Втори Ватикански събор не промени
тази чудовищна ерес, а по-скоро я утвърди.
Поради това, ако сме православни и искаме да останем
такива, то подобава да се придържаме към позицията на св. Сава, на Марк Ефески,
на Козма Етолийски, Йоан Кронщадски и на други изповедници, мъченици и новомъченици
на Православната Църква по отношение на римокатолиците и протестантите — и
едните, и другите не са православни според двата основни християнски догмата
— за Светата Троица и за Църквата.
Ваше Светейшество, синодални отци,
Колко дълго
ще продължаваме да безчестим нашето родно Православие и Църквата на св. Сава
с нашата печална и ужасна, противна на Светото Предание позиция по отношение
на икуменизма и на Световния съвет на църквите?
Всеки искрен православен християнин, възпитан
под ръководството на светите отци, се изпълва със срам, когато чете, че православните
членове на Петата Всеправославна конференция в Женева (8-16 юни 1968 г.) по
въпроса за участието на православните в Световния съвет на църквите (ССЦ) са
постановили “да се заяви, че Православната Църква смята себе си за органична
част от ССЦ”.
Това постановление е апокалиптически ужасно по
своята неправославност и антиправославност. Беше ли необходимо Православната
Църква, този най-свят богочовешки организъм, да бъде унизена по такъв ужасен
начин, така че нейните представители-богослови, някои от които — епископи,
и някои — сърби, да молят за “органично” участие и за включване в ССЦ, който,
по такъв начин се превръща в нов църковен “организъм”, в нова “църква”, стояща
над другите църкви, в която православните и неправославните църкви са само части
(и то “органично свързани помежду си”)?! Уви. Нечувана измяна и предателство.
[Нима] отхвърляме богочовешката православна вяра,
тази органична връзка с Богочовека и с Неговото пресвято Тяло: Православната
Църква на светите апостоли и отци и на Вселенските събори — и искаме да станем
“органични членове” на еретическото, хуманистично и човекопоклонническо общество,
състоящо се от 263 ереси, всяка от които представлява духовна смърт!?
Като православни ние сме “членове Христови”. “И
тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница?”
(І Кор. 6,15). Но ние правим точно това чрез своето “органично” свързване със
Световния съвет на църквите, който не е нищо друго, освен възраждане на атеистичното
човекопоклонническо езичество.
Дошло е времето нашата православна светоотеческа
и светосавина църква, Църква на светите апостоли и отци, на светите изповедници,
мъченици и новомъченици, да престане да се смесва църковно, йерархически и
молитвено с т.нар. Световен съвет на църквите и да се откаже от всякакво участие
в съвместни молитви и богослужения (тъй като богослужението в Православната Църква
се съединява в едно органично цяло и се увенчава от Евхаристията) и изобщо да
се откаже от всякакво участие в каквото и да е [общо с еретиците] църковно действие,
което носи в себе си и изразява уникалния и неповторим характер на едната света
съборна и апостолска Църква — винаги една и единствена.
Като
не се обединява с еретиците, където и да им е седалището, в Женева,
или в Рим, нашата света Православна Църква, винаги вярна на светите
апостоли и отци, няма да се откаже с това от своята християнска мисия
и от евангелския си дълг, т.е. пред съвременния православен и неправославен
свят тя смирено, но смело ще свидетелствува за правдата на Всеистината,
за Живия и Истинен Богочовек, за всеспасителната и всепреобразяваща
сила на Православието. Църквата, водена от Христа, чрез светоотеческия
си дух и чрез богословите винаги ще бъде готова да даде отговор за
нашето упование на всекиго, който ù го поиска (І Петр. 3:15). А нашата
надежда, во веки веков, остава една единствена: Богочовекът Иисус Христос
и Неговото богочовешко тяло, Църквата на светите апостоли и отци. Православните
богослови трябва да участвуват не в “икуменическата обща молитва”,
но в богословски събеседвания в Истината и за Истината, както са правели
това светите и богоносни отци през вековете. Истината на Православието
и истинската вяра са “достояние” само на “спасяваните” (7-мо правило
на II Вселенски събор).
Благовестието на апостолите е всеистинно: “чрез
освещение от Духа и чрез вяра в истината” (ІІ Сол. 2,13). Богочовешката вяра
е “вярата в истината”. Същината на тази вяра е Истината, единствената Все-Истина,
т.е. Богочовекът Христос. И тази вяра и тази любов са сърцето и съзнанието на
Православната Църква. Всички тези съкровища са били запазени напълно и неизопачено
само в мъченическото Православие на светите отци, за което православните християни
са призвани да свидетелствуват безстрашно през лицето на Запада и на неговата
лъжелюбов и лъжевяра.
Като се препоръчвам на апостолските молитви на
Ваше Светейшество и на останалите Синодални отци и епископи,
оставам
недостоен Архимандрит Юстин
Празник на св. Иоан Златоуст
13/26 ноември 1974 г.
Св. манастир Челие