Поучения за празниците

преп. Теодор Студит

1) Празниците трябва да се празнуват с духовни радости. 2) Празниците отминават и целият живот ще премине: да не забравяме това и винаги да бъдем готови за смъртта. 3) Да градим върху доброто живота си както по отношение на външния си човек, така още повече по отношение на вътрешния. 4) И да не отстъпваме от нищо, потребно за тази цел.

1. Отминаха празниците, както Рождество Христово, така и Кръщение Господне, които ние се удостоихме да отпразнуваме в чест на нашия Господ, макар и в това наше тежко положение. Но да не скърбим за туй, напротив – много да се радваме, че търпим изгнание и живеем в чужда страна заради Този, Който „заради нас понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Филип. 2:7). Та какво друго означава да празнуваме, ако не това да се прилепим към Бога чрез отдалечаване от вещественото и чрез безпристрастие към света и към всичко светско. Защото какво да кажем за онези, които живеят в пустини, гори и земни пропасти? Нима те не празнуват? Да, в своето безмълвие те празнуват още по-добре от другите, още по-възвишено и по-боголепно, отколкото онези, които имат възможност да прекарват празниците в наслади, пирове, ястия и питиета, забравяйки, че сами себе си прелъстяват. Затова и Писанието ги окайва, казвайки: „Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение“ (Иак. 5:5), понеже такива са се уподобили на свине, готови за заколване, чийто бог е коремът, а славата – в срама им (срв. Филип. 3:19). И тъй, празниците се празнуват по-добре у нас, ако внимаваме над себе си и водим живот, достоен за нашето звание и нашето изповедничество за Христа.

2. Да не изпускаме от очите си обаче, че дните ни летят като конници и времето, подобно на някакво въртящо се колело, едни въвежда в живота чрез раждане, а други извежда оттук чрез смърт, обаче не всички в еднаква възраст и не всички в благовременен миг, но и стари преди млади, и млади преди стари, и бащи преди чеда, и чеда преди бащи, а понякога едновременно много хора от различна възраст. Бог е благоволил да установи така, та ние, поради неизвестността на смъртния час, непрестанно да се готвим за излизането [на душата от тялото]. Нека бъдем трезви и бодри, та ако смъртта настъпи неочаквано, да не ни завари неготови. Тогава ще се каем, но безполезно и безплодно. Нима не знаете как преди няколко дни се разболях и за малко душата ми не се всели в ада? И макар че сега се оправих, това, разбира се, не е завинаги. Аз вече съм стар и трябва накрая да ви оставя и да се преселя при моите отци и братя; само се молете, когато това стане, да бъда в пълно съзнание в Христа и да съм очистил напълно съвестта си за целия свой живот. Тогава, когато бях обхванат от мъките на болестта, размислях и си казвах: Ако тази мъка е такава, то каква ли ще бъде онази в бъдещия век? Ако ние не можем да понесем тези страдания, които продължават три-четири дни, то как ще претърпим вечните мъки?

3. Съветвам ви и вие да размислите и като разсъждавате винаги за това, да живеете внимателно: външният ви човек с благоговение и смиреномъдрие, трудолюбие и търпение, а вътрешният – с всецяло опазване на сърцето, като не допускаме голямата, лукава и зла змия да ни нашепва и напада и не превръщаме Божия храм в свърталище на страстите, а всячески се стараем да се преселим при Господа чисти и още тук, преди бъдещия век, да започнем да живеем блажен живот. Защото какво по-блажено от това да живееш в мир с Бога с чисто сърце? То обаче не може да стане, ако не се предшествува от трудове, молитва, сълзи, съкрушение, усърдие, горене на духа, макар че и при тях врагът не престава да напада и да разпалва у нас борба без предупреждение, неочаквана и невидима. А той го прави, понеже вижда, че ние се стремим да се възкачим на небесата и да се удостоим там с неизказана радост. Но понеже наистина „страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим. 8:18), то нека с все сили, с цялата твърдост на вярата и надеждата се подвизаваме да водим борбата така, че да разрушаваме всички демонски козни, подражавайки на състезаващите се по стадионите, които толкова силно тичат, че в края на надбягването се задъхват и са пред припадък. Но тяхното бягане е временно и венецът – тленен; а нашата борба продължава цял живот, поради което и венецът ѝ е нетленен, и всички други награди са вечни. Тях да се удостоим да получим и ние по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос.

Превод от руски език

Източник: Добротолюбiе. Т. IV. М., 1901.