Накратко за Псалтира

Ц ялото Писание е боговдъхновено и полезно (2 Тим. 3:16), и е написано от Светия Дух, та в него, като в обща лечебница за душите, всички ние, хората, да намираме лекарство – всеки против собствения си недъг. Защото е казано: „Изцелението ще заличи големи грехове“ (Екл. 10:4 от слав.). Но на едно учат пророците, на друго – житиеписателите; на едно наставлява законът, а на друго – предложеното увещание под формата на притчи; а книгата Псалми е събрала в себе си полезното от всички книги. Тя пророкува за бъдещето, припомня събития, дава закони за живота, предлага правила за поведение. Накратко, тя е обща съкровищница с добри учения и старателно намира полезното за всеки. Лекува и застарели рани на душата, и на неотдавна уязвения подава бързо изцеление, и болното възстановява, и неповреденото поддържа, и въобще, доколкото е възможно, унищожава страстите, които под различна форма господстват над душите през човешкия живот. И при това тя предизвиква в душата някаква тиха наслада и удоволствие, което прави разсъдъка целомъдрен.

Светият Дух знаел, че е трудно да води човешкия род към добродетелта и че поради склонността си към удоволствия нехаем за правия път. И така, какво прави? Смесва ученията с приятността на сладкото пеене, та заедно с доставящото наслада и благозвучното за слуха, неусетно да приемем и полезното, съдържащо се в словото. Така постъпват и мъдрите лекари, когато дават горчиво лекарство за пиене на болни, които имат отвращение към него, често намазват ръба на чашата с мед. Именно с тази цел са съчинени за нас тези хармонични песнопения на псалмите, така че и децата по възраст, и общо взето невъзмъжалите по нрави, външно само да ги пеят, а всъщност да обучават душите си. Едва ли някой от простолюдието, и особено пък – от нехайните, ще си тръгне оттук, като лесно е задържал в паметта си апостолската и пророческата заповед; а стиховете на псалмите и по домовете ги пеят, и по пазарите си припяват. И ако някой разсвирепее от гняв като звяр, щом слухът му изпита наслада от псалома, ще продължи нататък, като незабавно укроти в себе си свирепостта на душата със сладко пеене.

Псаломът е тишина за душите, подател на мир; успокоява буйните и вълнуващи се помисли; смекчава раздразнителността на душата и оцеломъдрява невъздържаността. Псаломът е посредник на дружбата, единение между далечните, помирение между враждуващите. Защото кой може да счита за враг онзи, с когото е възнасял общ глас към Бога? Затова псалмопеенето ни доставя едно от най-големите блага – любовта, изобретявайки съвместното пеене като свръзка на единство и събирайки хората в един хармоничен хор.

Псаломът е убежище от демоните, влизане под закрилата на ангелите, оръжие при нощни страхове, отмора от дневните трудове, безопасност за младенците, украшение в цветуща възраст, утеха на старците, най-прилична украса за жените. Псаломът заселва пустини, оцеломъдрява пазари. За начинаещите е начало на учението, за преуспяващите е нарастване на познанието, за съвършените е опора; това е гласът на Църквата. Той прави празниците светли; предизвиква скръб по Бога (2 Кор. 7:10). Защото псаломът и от каменно сърце изтръгва сълзи. Псаломът е занимание на ангелите, небесно съжителство, духовен тамян. Това е мъдро изобретение на Учителя, Който е направил така, че да пеем и същевременно да се учим на полезното. От това и уроците се запечатват по-лесно в душите. Защото изучаваното насила не остава задълго в нас; а приетото с удоволствие и приятно чувство се вкоренява по-дълбоко в душите.

На какво ли не ще се научиш от псалмите? Не ще ли опознаеш оттук величието на мъжеството, строгостта на справедливостта, честността на целомъдрието, съвършенството на благоразумието, начина за покаяние, мярката на търпението и всяко благо, което споменеш? Тук има съвършено богословие, предсказание за Христовото идване в плът, устрашаване със съд, надежда за възкресение, обещание за слава, откриване на тайнства. Всичко е събрано в книгата Псалми като в голяма обща съкровищница. Пророкът пригодил псалмите към така наречения псалтир, (избирайки го) измежду многото музикални инструменти, давайки с това, както ми се струва, да се разбере, че в него издава гласове благодатта, подавана свише – от Духа; защото единствено при този музикален инструмент причината за звуците се намира отгоре. При китарата и лирата, медната струна звучи отдолу под лъка. А при псалтира причината за хармоничните ладове е отгоре, та и ние да се грижим да търсим горното и да не се увличаме от приятността на пеенето в плътски страсти. При това пророческото слово, както мисля, дълбокомислено и премъдро ни е показало с устройството на този инструмент, че хората с прекрасна и добре настроена душа могат да се издигат към горното.

Св. Василий Велики

***

В псалмите достойно за удивление е и следното: в другите книги това, което казват светиите и за което говорят, четящите го отнасят към този, за когото е написано, а и слушащите отличават себе си от описваните лица, за които става дума; и ако се удивляват и възхищават от разказваните деяния, всичко това се оказва просто подражание. Но който вземе в ръката си псалмите, той, дори и да прочете някое пророчество за Спасителя с обичайното удивление и благоговение, чете другите псалми вече като свои собствени думи; а и слушащият като че ли сам от себе си, произнасяйки това, идва в умиление и всичките словеса на песнопенията му стават близки, като че действително са негови собствени.

Св. Атанасий Александрийски

***

П салтирът е началото, средата и краят на молитвите ни. Всички боговдъхновени книги са ни от полза и уязвяват бесовете, но никоя от тях не е като Псалтира, затова нека да не бъдем лениви.

Братята попитали великия свети Йоан Златоуст: добре ли е да оставят четенето на Псалтира. Той отговорил: „По-добре слънцето да спре своя ход, отколкото да оставим Псалтира“.

Св. Йоан Златоуст


Използвани материали

Св. Димитрий, м. Ростовски. Жития на светиите. Месец декември. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“. Света Гора, Атон. 2001. 911-912 с.
Свт. Василий Великий, архиеп. Кесарии Каппадокийской. Беседы на псалмы. Сибирская благозвонница. М. 2016.
Малчев, А. Приятен Псалтир. Руенски манастир „Св. Йоан Рилски”. 2006, с. 7.