Болна и здрава мистика

Архим. Серафим (Алексиев)

ЩО Е МИСТИКА?

Думата мистика е гръцка и произлиза от глагола μυῶ, който означава ‘затварям очи’. Оттук мистика ще рече: виждане отвъдното със затворени очи, преживяване на скритото в религията, или тайнствено духовно общение с нематериалния свят, независимо от физическите условия, в които сме поставени.

Понеже невидимият свят се състои от светлия Божи рай и от тъмното адско царство на демоните, то и мистиката, според достойнството на предмета си и според качеството и характера на мистичното преживяване може да бъде божествена и демонична. Общуването с Бога, с ангелите и с прославените от Бога светци, минали след краткия си земен живот в райския живот, е здрава мистика. Тя винаги има благодатно въздействие върху вярващата душа. Общуването пък с демоните, под каквато форма и да става то, е бесовска, демонична, болна мистика. Нейните последици за душата са крайно гибелни.

ЗДРАВАТА МИСТИКА

Здравата мистика почива върху правилна вяра в Бога и твърда евангелска нравственост. В основата и на правилната вяра в Бога, и на твърдата евангелска нравственост лежи смирението.

Що значи правилна вяра в Бога? – То значи отказване от гордите „собствени мнения“ по вечните и неразрешими само с човешки разум въпроси. То значи смирено приемане на богооткровените истини, прекланяне на гордия човешки разум пред ума на Христа, Който ни възвести истината за Бога Отца, понеже е в недрата на Отца (Йоан 1:18). То значи проявяване доверие и към светите апостоли, които са имали ум Христов (1 Кор. 2:16), и които са получили от Бога благодат и апостолство, та в Негово име да покоряват на вярата всички народи (Рим. 1:5).

Както в правилната вяра винаги има смирение, т.е. покорност на благовестието Христово (2 Кор. 9:13) или послушност на вярата (Рим 16:19), по изразите на св. ап. Павел, тъй и в отклоненията от правилната вяра винаги се крие гордост, т.е. непокорност на Божествените истини и на Църквата Христова, която е поставена да пази тия истини като стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15). Затуй справедливо е твърдението, че гордостта ражда религиозните заблуди и поддържа упорито защитаваните секти и ереси.

Бог е абсолютната Истина. Който иска да се доближи до Него, трябва да има правилна, ръководена от смирението, насоченост към религиозната истина, т.е. да се стреми правилно да вярва в Бога, да е готов да се покори на богооткровената истина, ако още не я е постигнал цялостно, и да желае да се поправи ако в някой пункт на вярата, било по незнание, било по човешка немощ греши. Иначе, ако прояви горда непокорност към богооткровената истина и към вразумленията на Църквата, той няма да има общение с Бога, абсолютната Истина, а с дявола, който е въплъщение на лъжата и баща на лъжата (Йоан 8:44).

Словото Божие нарича непокорността на истината плътско мъдруване. А „плътското мъдруване“ е вражда против Бога; на закона Божи „то се не покорява, нито пък може“ (Рим 8:7). А ако не се покорява на закона Божи, но враждува против Бога, как може то да влезе в мистично общение с Бога? То е чуждо на истината и на общуването с нея. Затова св. ап. Петър говори: „Какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?“ (1 Петр. 4:17). А св. ап. Павел допълва: „ярост и гняв на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината“ (Рим. 2:8).

Здравата мистика почива още върху твърда евангелска нравственост, т.е. върху святост. А свeтостта може да се изгради само върху една основа – благодатната основа на смирението. Етика, която е изключила смирението като база на добродетелен живот, не може да бъде нито твърда, нито евангелска. Тя е етика на гордостта, т.е. богопротивна, дяволска етика.

Бог е свят (виж Ис. 6:3). Които иска да се доближи до Него, трябва да се уподобява на Него в святост. Затуй е казано: „Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет“ (Лев. 19:2). Може ли човек, тънещ в разни грехове, да вижда в мистични преживявания Иисуса Христа, Св. Богородица, небесните ангели и Божиите угодници? Какво общение може да има между доброто и злото, между светостта и греха, между Христа и Велиара (2 Кор. 6:19)? „Осквернената душа не влиза в чистото царство и не се съчетава с духовете на светците“, казва св. Исаак Сирин. 1. Преп. Исаакъ Сирiанинъ. Слова подвижническiя. М., 1858, с. 530. .

Но тогава кой може да влиза в общение с Бога?

Бог е любов (виж 1 Йоан 4:8). Той промишлява за грешния човек. Макар че е станало невъзможно за грешника да влиза във видимо общение с Бога, предоставена му е възможността да влиза в невидимо общение с Него, в общение чрез вярата и молитвата, понеже след грехопадението „с вяра ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7). И това мистично общение чрез вярата и молитвата, при изпълняване на Божиите заповеди се оказва съвършено достатъчно за спасението на грешника.

Пътят на здравата мистика е много дълъг – толкова дълъг, колкото е дълъг безкрайният път на съвършенството и богоуподобяването. Здравата мистика започва при всички правилно ориентирани религиозно хора с естествено-мистични преживявания и свършва при редки Божии избраници със свръхестествени чудесни явления. Тя гради бавно, системно, премъдро спасението на душата. Естествено-благодатните преживявания – покаянието, молитвеното общение с Бога и пр. са най-характерни за нея. Свръхестествените явления не са необходимо последствие: При здравата мистика се почва, както това е нормално, с поставянето на дълбоки основи. А няма по-дълбока основа за правилния духовен живот от покаянието, с което Спасителят начена проповедта си (Мат. 4:17), и от смирението, за което Той обеща царството Небесно (Мат. 5:13). Покаянието и смирението единствено привличат върху душата Божията благодат, която ни възражда, освещава и спасява.

Почти никога нямаме при здравата мистика още в началото на духовния живот видения и светлини, общуване с ангели и небесни жители. Виждането на скритите неща в духовния свят е дарба на съвършените, давана по Божи промисъл на редки избраници. Как може да се проявява такава дарба у начинаещите? То е подобно на това от едно 7-годишно дете, което току-що е наченало да се учи как да държи в слабата си ръчица молива, да се иска изведнъж да почне да рисува съвършени картини или да пише дълбокомислени съчинения. Както не може да се почне строежът на зданието от покрива, тъй не може и духовният живот да се започне с най-високи мистични изживявания, каквито са виденията на ангели, светци и пр. Здравата мистика никога не търси видения и откровения, тя знае, че те не са плод на молитвени усилия, а дар от Бога.

От направените дотук разсъждения се вижда, че здравата мистика бива най-често естествено-благодатна 2. Здравата естествено-благодатна мистика се изразява в ежедневно покайно-молитвено общение с Неописуемия и Непостижимия Бог, със св. Богородица, със светия ангел хранител и със светците, за обръщането ни към които великите духоносни мъже са съставили толкова многобройни и прекрасни молитви. Ето тази здрава и спасителна мистика св. Църква предлага на всички свои чеда. Защото по очертания дотук религиозно-мистичен път – чрез вглъбяване в православната вяра, чрез достигане на висока и чиста евангелска нравственост, чрез ежедневен молитвен разговор с Бога и светците – всеки може да достигне до Небето, дето вечно ще съзерцава райските хубости и ще бъде в непосредствено общение с небожителите. , а в редки случаи – свръхестествено-чудесна. 3. Тя е рядък дар Божи за съвършените. Наричаме я свръхестествена, защото тя се изявява в най-висши мистически преживявания: в молитвен екстаз, озарение свише, прозорливост, съзерцание на скрити от физическия поглед духовни тайни, пророческо вдъхновение, благодатно изстъпление, чуване на небесни гласове, виждане на ангели, светци, Св. Богородица и дори Самаго Иисуса Христа, и във всякакъв вид чудотворство.
Житията на светците, тия прекрасни биографии на най-съвършените последователи на Христа, са пълни с примери на здрава свръхестествена мистика.

БОЛНАТА МИСТИКА

Тя е напълно противоположна на здравата, понеже е противоположен нейният източник. Докато здравата мистика иде от Бога, болната иде от дявола. Обаче въпреки тая противоположност съвсем не е лесно да се различи коя мистика е божествена и коя – демонична. Защото сатаната е много хитър – за да заблуди и вкара в измама, той се явява не в грозния си вид, а в привлекателна форма: като светъл ангел, като подбудител на душата към добро, като доброжелател, като Божи пратеник. Св. апостол Павел, великият познавач на духовния живот, ясно свидетелства, че „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината“ (2 Кор. 11:14).

Когато някой има видения, трябва да притежава голяма духовно-благодатна опитност и идеална чистота на сърцето, за да може да познае какви са неговите свръхестествени мистични преживявания – божествени или сатанински.

Моленето пред икони, кръстенето, получаването чрез „небесни“ гласове на най-добри съвети за нравствен живот, за молитвен подвиг и пр. още не са гаранция, че се общува с добри духове. Защото мнозина изявени сатанисти са си служили и си служат с такива благочестиви форми, за да прикрият нечестието си. Най-трагично в духовното състояние на лекомислените духообщители е това, че тъкмо когато мислят, че служат на Бога, те са в плен на дявола.

Лесно би могло да се различи благодатното от сатанинското посещение, ако, както първото поучава на добро и изпълва с радост, второто явно ни тикаше към зло и докарваше скръб. Но това съвсем не винаги е така. Демоните са безобразно хитри! Те успяват така да имитират божествените явления, че дори и опитни отшелници, преизпълнени с благодат, са взимали понякога бесовските измами за Божии откровения. 4. Виж житието на св. Симеон Стълпник – 1 септември ст. ст.; на преп. Никита Печерски – 31 януари и др.

Кой капан не е замаскиран с клонки и листа? Коя въдица не е облечена в червейче или друга някоя примамка? Демоните, като лукави ловци на човешките души, знаят как да замаскират клопките си. ßвявайки се в светлина, като ангели, те правят обикновено най-добри внушения на своята жертва: „Моли се! Пости! Ходи на църква!“ и пр. Ако кажеха: „Блудствай! Кради! Пиянствай!“, кой би ги последвал? Дяволът отлично знае, че и неговите служители, докато не са се напълно всатанили, се въодушевяват от добри подбуди. Той използува тая нагласа на душата им, за да достигне своите пъклени цели.

Ето един характерен пример за бесовска измама. 5. Еп. Игнатiй (Брянчаниновъ). Отечникъ. СПб., 1880, с. 501-502.

Някой си млад монах живеел безмълвно в килията си. Демоните, като приели външен вид на ангели, искали да го съблазнят: те идвали при него, събуждали го, посочвали му светлина и го канели на божествена служба. Монахът отишъл при един старец и му казал: „Отче, ангели идват при мене и ме канят на божествена служба“. Старецът му рекъл: „Недей ги слуша, чедо! Това са демони. Когато дойдат да те събуждат, кажи им: когато поискам, тогава ще стана!“ Като получил такова напътствие, монахът се върнал в килията си.

На другата нощ демоните, според обичая си, дошли пак да го събуждат. Но той им отговорил: „Когато поискам аз, ще си стана, а вас няма да ви слушам!“ Те му отвърнали: „Онзи старец, лицемерът, те е развалил, затуй не щеш да ни слушаш, но ти трябва да знаеш, че при него дойде един брат и му поиска пари назаем. Старецът имаше пари, но излъга брата, казвайки му, че няма пари, и не му даде нищо. От това трябва да разбереш, че той е лицемер“.

Монахът станал рано сутринта, отишъл при стареца и му разказал всичко, каквото чул от бесовете. Старецът отговорил „Че имах пари, туй е вярно. А че не ги дадох на брата, който ми ги искаше, това направих, защото добре знаех, че ще напакостя на душата му, ако му ги дам. По тази причина предпочетох да наруша една заповед, вместо чрез изпълняването ѝ да наруша десет заповеди. От това нарушение би могло да произлезе голямо смущение, причина за което щяха да бъдат парите, които бих му дал. А ти не слушай демоните, които искат да те излъжат“.

Изпълнявайки съветите на стареца, монахът се спасил. А какво би станало с тоя послушник, ако той бе се поддал на бесовските внушения? Те биха му казали най-напред: „Ставай на божествена служба!“, после: „Сега стига се моли, защото постигна вече съвършенство!“, а накрай биха го наумили да върши с тяхна помощ и „чудеса“. Тъй полека-лека те биха го подчинили на себе си и биха му внушили такава сатанинска гордост, която направо би го погубила.

Не бива да се мисли, че случаи като току-що разказания са легенди, дошли до нас от дълбоката древност по пътя на сказанията и приказките. И в наше време има много подобни явления. Всички нашумели днес мистични преживявания, почиващи или на нездрава православна вяра, или на нетвърда евангелска нравственост, носят печата на тънка дяволска измама.

В нашата църковна действителност се срещат много хора, които не са с разстроени нерви, та да бъдат сметнати за патологични случаи, водят един напълно нормален живот, а предадат ли се на религиозни преживявания, виждат „ангели“ и общуват с духове, викат души на умрели и получават всевъзможни „небесни“ откровения... Те мислят, че са във връзка със светлия духовен мир, защото хубави били внушенията, които им се правели. Но как може сатаната да учи на добро!

Наивна, плитка логика! Като че ли злите духове, жадуващи да се промъкнат в доверието на лековерните християни, ще тръгнат да им се явяват с „рогата“ си! Та тъй биха ги отблъснали от себе си! Дяволът не е толкова плиткоумен, колкото са жертвите му. Неговите коварства не могат да се обхванат с един поглед, нито замислите му – да се разобличат само с един довод. В Откровението на св. Йоан Богослов се говори не за плиткоумие на сатаната, а за „дълбини сатанински“ (Откр. 2:24)!

Страх обхваща човека, когато се размисли над тия дълбини сатанински. Под предлог на благочестие сатаната докарва жертвите си до най-голямо нечестие. Под предлог на святост и съвършенство им дава видения и ги възгордява. Под предлог на издигане в духовия живот ги води до душевни разстройства, затъване в блатото на религиозните заблуждения, до нравствено разтление и пълна гибел.

Много хора, изпаднали в болна мистика, живеят добродетелно, целомъдрено, молитвено, почти подвижнически. Но и това не е доказателство, че техните видения и дарби са от божествен произход. Защото в тази външно безупречна нравственост се крие нова дълбока сатанинска измама. Според учението на светите отци, зад всяка страст се крие и бяс, подбудител към съответния грях. 6. Добротолюбiе. Т. I. СПб., 1877, с. 549; Добротолюбiе. Т. II, с. 104; Еп. Игнатiй (Брянчаниновъ). Отечникъ, с. 108. Има бесове на блуда, на гнева, на гордостта, на завистта, на сребролюбието, на злобата и пр. Всички тия бесове са подчинени на върховния си началник – сатаната. Когато той хване здраво в ръцете си някоя жертва, пращайки ѝ видения и откровения, и възгордявайки я по този начин, вижда, че не е необходима помощта на другите бесове. Затова им казва: „Отстъпете от този човек! Не му досаждайте! Нека той няма изкушения с чревоугодието, със сребролюбието, с блуда, с гнева! Нека няма никакви борби с лошите си наклонности! Нека живее външно напълно порядъчно и спокойно! Нека се смята за светец! Нека служи с живота си за пример на другите, та и те да се увлекат от виденията му! Аз добре го държа във властта си чрез скритата в него тънка гордост! Друг грях не е нужен за неговата гибел“.

И действително, такъв човек, получаващ видения, без да има каквито и да било духовни изкушения, минава в очите на хората за светец. Той и не помисля, че е на служба у лукавия. Виденията му са „хубави“. Той не е егоист и саможив, а помага на всички със свръхестествените си дарби. Никому дори и през ум не минава, че всичко това може да бъде от сатаната.

Безупречният „свят“ човек само тогава може да издаде за духовно опитния наблюдател връзката си с дявола, когато се засегне гордостта и честолюбието му. Обвинете го в малко нещо! Той веднага ще скочи като ужилен и ще почне да се защищава. Гордостта му ще се прояви у него. Макар че повидимому други пороци той няма, едната гордост е достатъчна, за да го направи роб на дявола.

Че с такива хитрости за поробване на човешки души си служи сатаната, виждаме от следната мисъл на Св. Йоан Лествичник: „Никой не се съмнява в това, че бесовете и страстите оставят понякога душата ... но малцина знаят, по какви причини те я оставят. От някои хора – не само вярващи, но и невярващи – са си отивали всички страсти с изключение на една – гордостта. Те са оставяли нея като основно зло, за да запълни мястото на всички останали страсти. Защото тя е толкова вредоносна, че може да срине от самото небе“. 7. Св. Iоаннъ Лествичникъ. Пос. съч., с. 186.

Св. Йоан Златоуст много правилно забелязва: „Дяволът винаги прибавя към истината някоя лъжа“.

ГОРДОСТТА − ОСНОВА НА БОЛНАТА МИСТИКА

Болната мистика има винаги в основата си гордост. Сатаната, който гледа да добие власт над човека, с всичките си хитрости се стреми към едно – да го доведе до възгордяване. По много тъмни пътечки той се доближава до човека, но любимият му път, по който сам неотклонно върви и по който гледа да поведе и човека, е гордостта. Защото той отлично знае, че дори да изпълни човек на вид всички Божии заповеди, само с едната гордост може да се опропасти. Сам той, без да има каквито и да било други грехове, отпадна от Бога чрез възгордяването си. Оттогава гордостта стана стихията на дявола. Тя е универсалният му инструмент, чрез който той върши всичките си зли замисли.

Гордостта не се изразява само в една външна надутост, в презрение към другите и в осъждане на неприятните нам хора. Гордостта има много тънки и едва уловими прояви. Когато ни погледнат малко накриво или ни отправят някоя оскърбителна дума и ние се засегнем от това, издаваме, че сме горди. Когато не ни окажат очакваното внимание, а ни отминат мълком, и ние възнегодуваме в душата си, пак проявяваме гордост. Когато жадуваме да чуем нещо добро за някоя наша постъпка или някое наше качество, пак сме ръководени от гордост. Когато Господ ни смирява чрез някои сполетели ни нещастия, а ние недоволстваме от съдбата си и роптаем против Бога, пак ни гнети гордост, понеже се смятаме достойни за по-добра участ.

А като сме тъй горди и имаме видения, как можем да си въобразяваме, че те са от Бога?

Който честно съди, ще признае, че ние сме просто изтъкани от тщеславие, самолюбие и гордост. Никак не можем да понасяме да се говори лошо за нас или, не дай Боже, да бъдем оскърбявани открито, в очите. Напротив, жадуваме за почит и уважение. Във всичко искаме да блеснем: отвсякъде очакваме адмирации и похвали.

Задали въпрос на св. Варсануфий: „Когато грешник има видения, нима не трябва да вярва, че те са от Бога?“ Той отговорил: „Когато това се случи с грешник, то е очевидно по действие на лукавите демони, които гледат да измамят окаяната душа и да я въвлекат в гибел. И тъй, не трябва да им се вярва, но да опознава човек своите грехове и своята немощ и всякога да пребъдва в страх и трепет... Божествените явления се случват само на светци... Грешниците не трябва никога да вярват на такива явления, знаейки своето недостойнство.“ 8. Преподобныхъ отцевъ Варсануфiя Великаго и Iоанна Руководство къ духовной жизни. М., 1855, с. 366-367.

А как постъпват нашите духовидци, склонни към нездрава мистика, и особено жените? – Цял ден се занимават с клюки и одумвания, осъждат се помежду си, мразят се, пакостят си, или са изпълнени със суета, тщеславие, блуд, сребролюбие, жестокост и лицемерие, а отидат ли в църква, предават се на болни мистични преживявания – виждат, че кандилата се клатели, че светлини се явявали, че иконите оживявали, че гласове се чували и пр. Те не се стесняват, въпреки че тънат в разни нравствени немощи, да се хвалят: „Видях св. Петка и св. Георги!“ или „Откри ми се това и това!“ или „Насън ми се каза тъй и тъй да постъпя“.

А какво значат тия чести видения и откровения? – Те значат, че нашите самонадеяни съобщници на духовете претендират небето да е постоянно отворено за тях, тъй че те всеки миг могат да получават отговори оттам. Но тъй ли лесно се отваря небето и то по несериозни често пъти поводи? Ние знаем, че на чистия като ангел св. архидякон Стефан, първия мъченик Христов, небето се отвори само един път – в предсмъртния му час, когато той, замерван жестоко с камъни, умираше и се молеше за своите убийци! Как може на болно мистични жени небето да се отваря всяка нощ?! От това съпоставяне само може да стане ясно, каква огромна разлика има между видението на св. архидякон Стефан и откровенията, които тъй често получават жертвите на болния мистицизъм!

Св. Йоан Лествичник предупредително говори: „Когато бесът на гордостта се утвърди в своите служители, тогава явявайки се като светъл ангел или наяве, им предава откровения на тайни, или благодатни уж дарби, та, като се прелъстят тия окаяници, съвършено да загубят ума си“. 9. Св. Iоаннъ Лествичникъ. Пос. съч., с. 152.

Нека помнят всички, които се увличат от видения и откровения, следните думи на св. епископ Игнатий (Брянчанинов): „Който вижда чувствено духове, лесно може да бъде излъган в свой ущърб и за своя гибел. Ако ли той, при виждането на духове, прояви доверие към тях, непременно ще бъде измамен, непременно ще бъде увлечен, непременно ще бъде запечатан с непонятния за неопитните печат на измамата, с печата на страшното повреждане на духа, при което често се загубва възможността за изправление и спасение. Това се е случвало на мнозина, на твърде мнозина...“

Усетът на здравата мистика внушава: По-далеч от всяко видение и откровение! Вярвай в тия неща, когато ги срещаш у светци! Вярвай в тях, когато ги четеш в Библията или в животописите на Божиите угодници! Но не им вярвай, когато се случат с тебе – грешния и нечист човек! Защото зад твоите видения и откровения се крие демон, който те мами и гледа да те хване в примките си.

ИЗВОДИ

Да помним, че най-силното средство за борба с демоните е смиреномъдрието! Онзи, който е истински смирен, стои по-високо от онзи, който върши чудеса! „Мнозина са получили спасение, без да имат дар на пророчество и прозорливост, на знамения и чудотворство – пише св. Йоан Лествичник, – но без смирение никой няма да влезе в небесния чертог“. 10. Св. Iоаннъ Лествичникъ. Пос. съч., с. 171. А в Отечника на светител Игнатий (Брянчанинов) четем: „На един старец съобщили, че някои се удостоили да видят ангели. Старецът отговорил: “Блажени са тия, които непрестанно виждат греха си!“. 11. Еп. Игнатiй (Брянчаниновъ). Отечникъ, с. 401.

Да бъдем религиозно трезви! Да прегърнем спасителната, здравата, благодатната мистика, която, както видяхме, се състои не във виждане на съмнителни видения, а във виждане на своите грехове и в покаяние за тях! Молитвено да общуваме с Бога и с небесните жители, без да се стремим чувствено да виждаме разни образи! Да очистваме сърцата си от страсти и пороци, постоянно да се смиряваме, растейки в благодатта Божия, за да достигнем плодовете на Духа Святаго, които са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23). Защото много по-добре е за душите ни да добием смирение – основата на всички добродетели, отколкото видения, които могат да послужат за повод да се възгордеем и да погинем.

На съдния ден мнозина чудотворци ще кажат на праведния Съдия: „Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?“ Но те ще чуят изобличителния глас Божи, понеже не са имали смирение и са се гордеели със свръхестествените си дарби: „Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!“ (Мат. 7:22-23).

А пред бедните духом, т.е. пред смирените, ще се разтворят широко дверите на Царството Небесно (Мат. 5:3). Те ще бъдат пуснати да влязат вътре, за да бъдат навеки с Княза на смирението Господа Иисуса Христа.

Амин!

Из книгата Болна и здрава мистика




Бележки

1. Преп. Исаакъ Сирiанинъ. Слова подвижническiя. М., 1858, с. 530.

2. Здравата естествено-благодатна мистика се изразява в ежедневно покайно-молитвено общение с Неописуемия и Непостижимия Бог, със св. Богородица, със светия ангел хранител и със светците, за обръщането ни към които великите духоносни мъже са съставили толкова многобройни и прекрасни молитви. Ето тази здрава и спасителна мистика св. Църква предлага на всички свои чеда. Защото по очертания дотук религиозно-мистичен път – чрез вглъбяване в православната вяра, чрез достигане на висока и чиста евангелска нравственост, чрез ежедневен молитвен разговор с Бога и светците – всеки може да достигне до Небето, дето вечно ще съзерцава райските хубости и ще бъде в непосредствено общение с небожителите.

3. Тя е рядък дар Божи за съвършените. Наричаме я свръхестествена, защото тя се изявява в най-висши мистически преживявания: в молитвен екстаз, озарение свише, прозорливост, съзерцание на скрити от физическия поглед духовни тайни, пророческо вдъхновение, благодатно изстъпление, чуване на небесни гласове, виждане на ангели, светци, Св. Богородица и дори Самаго Иисуса Христа, и във всякакъв вид чудотворство.
Житията на светците, тия прекрасни биографии на най-съвършените последователи на Христа, са пълни с примери на здрава свръхестествена мистика.

4. Вж. житието на св. Симеон Стълпник – 1 септември ст. ст.; на преп. Никита Печерски – 31 януари и др.

5. Еп. Игнатiй (Брянчаниновъ). Отечникъ. СПб., 1880, с. 501-502.

6. Добротолюбiе. Т. I. СПб., 1877, с. 549; Добротолюбiе. Т. II, с. 104; Еп. Игнатiй (Брянчаниновъ). Отечникъ, с. 108.

7. Св. Iоаннъ Лествичникъ. Пос. съч., с. 186.

8. Преподобныхъ отцевъ Варсануфiя Великаго и Iоанна Руководство къ духовной жизни. М., 1855, с. 366-367.

9. Св. Iоаннъ Лествичникъ. Пос. съч., с. 152.

10. Св. Iоаннъ Лествичникъ. Пос. съч., с. 171.

11. Еп. Игнатiй (Брянчаниновъ). Отечникъ, с. 401.