За намиращия се в робство на греха единственото правилно състояние е състоянието на митаря

Писмо на игумен Никон (Воробьов) до В. Н.

П олучих писмото Ви относно о. В. Дори само това, че сте неспокойна, свидетелствува за Вашата неправота. „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си“ (Мат. 7:5). Тук се посочва един дълбинен психологически факт. Ако с Божията помощ човек се очисти от греховността и по този начин гледа на всичко чисто, то: 1) всичко ще му се покаже в друга светлина и само тогава той ще може да даде правилна оценка на нещата, 2) тогава в сърцето му ще има единствено любов към всяко творение, непостижима жалостивост и желание, никой да не страда, никой в нищо да не търпи вреда (вж. Исаак Сирин).

Само тогава човек може да поучава ближния си (и то по указанието на Божията благодат), и тогава думите ще бъдат действени, полезни, ще изцеляват, а няма да нараняват. А докато не достигнем до такова състояние — да не напираме да ставаме учители. Ако Вие повече бяхте мълчали пред о. В. и само кратко отговаряхте, щом Ви попита (и освен това, ако не говорехте от себе си, а опирайки се на едни или други св. отци), то и о. В. щеше да се отнася по друг начин към Вас, пък и казаното от Вас би могло да го накара да се замисли и да прояви интерес към онова, което посочвате.

Преподобният Нил Сорски никога не отговарял от себе си, а само е излагал мнението на св. отци. Ако не е намирал веднага решение, то и отговор не е давал, докато не открие изказана от св. отци мисъл по даден предмет. А ние самите, без нищо да знаем, чули-недочули нещо, или просто защото „така ми се струва“ изговаряме цял куп неща. Умният човек веднага ще усети безпочвеността на думите ни и ще ни осъди. Пред него или трябва да докажете Вашето мнение, или да посочите достатъчно авторитетен източник. Можахте ли да сторите това? Разбира се, че не. Затова и не се учудвайте на неговата студенина.

В главата си, или по-точно в сърцето си, имате прекалено много боклук. Затова трябва особено да мълчите. Може да се отговаря само на пряк въпрос, позовавайки се на своето незнание (което си е наистина така!), само за да не оскърбим човек с мълчанието си. Всички ние се намираме, по думите на св. Симеон Нови Богослов в „най-зла прелест“, т. е. в тъмата, в заблудата, в робство на дявола. Само малцина биват освобождавани от Господа от това състояние. Как може слепец да води слепия? А Вие учите всички. Престанете!

Митарят не е учил, а е казвал със съкрушение: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“, казвал го е не само в църквата, но е имал винаги тази нагласа (иначе и в църквата не би могъл да се моли така). Могъл ли е той, пък и който и да е друг в такова състояние, да учи другите? Ясно е, че не. А за намиращия се в робство на греха и на дявола, единственото правилно състояние е състоянието на митаря. Когато то обхване целия човек, само тогава в него ще се прояви силата Божия. „Силата Ми се в немощ напълно проявява“ (II Кор. 12:9), т. е. когато човек дойде в състоянието на митаря (в смирение) — тогава в него ще действува Божията сила, която и ще го изведе от Египет в обетованата земя. Друг път няма. Ако си позволявам да Ви пиша това, правя го с правото на Ваш духовник. Простете.

Господ да Ви пази и да Ви вразуми към всичко добро. Поздрав и Божие благословение на Вас и на всички познати.

2.I, празник на преп. Серафим.

Поклон на дядото. Моля го да си спомни за мен.

Н.

17.I.1954 г.

Из книгата За нас е оставено покаянието