По-често да си спомняме за Бога

Из писма на игумен Никон (Воробьов) до негови духовни чеда

Драга ...! Мир Вам!

Мислех си, че сте решили съвсем да не ми пишете и когато получих писмото Ви, се зарадвах. Сигурно сте могли да почувствате от писмата ми, че не Ви осъждам, а искрено Ви съчувствам и скърбя за бедата Ви. Нали в болниците не се осъждат помежду си за една или друга болест? А ние всички сме болни от душевни болести — от грехове. Едно трябва твърдо да знаем и никога да не забравяме: при никакви обстоятелства не трябва да се отчайваме. Отчаянието, водещо често към самоубийство, е смърт за душата. И след най-тежки грехове можем да се покаем и да получим прошка. Мнозина безнадеждни разбойници и душеубийци не само са получавали прошка, когато искрено са се каели и са поправяли живота си, но и са достигали до святост: Моисей Мурин, Варвар разбойник (паметта му се чества на 6 май), Даниил и други. Ето, Господ ни дава подобни примери, за да не се отчайваме като Юда, а да принасяме покаяние, и по този начин да се спасим…

Умилението е дар Божи. Достойни ли сме ние за него? В никакъв случай не бива да търсим каквито и да е благодатни състояния по време на молитвата. По твърдото изискване на еп. Игнатий Брянчанинов, молитвата трябва да е само покайна. На това ни е научил Сам Господ Иисус Христос чрез притчата за митаря и фарисея. За нас, грешните, е достатъчна молитвата на митаря. Учете се да се молите от него. О, ако бихте се научили на тая молитва! Не мислете, че е тъй просто. Тук има голяма дълбочина. При такава молитва се отваря бездната на сърцето, изпълнена с всякакви гадини: „това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни“ (Пс. 103:25).

Засега поне до Кръстопоклонна неделя не Ви съветвам да се причастявате. Тогава сама ще прецените по-добре. Човек трябва да се помъчи, да поскърби, да върши добро на хората, да поизмъчи себе си с пост и поклони и т.н., колкото има сили. По-малко разговаряйте с всички. Отбягвайте хората.

На клироса никога не можеш да се помолиш. По-добре е да си намерите някое ъгълче в църквата и като се стоите там, да подражавате на митаря.

„Не се надявайте на князе човеци, на синове човешки“ (срв. Пс. 145:3 – по слав. прев.). Надявайте се на Бога и сама се трудете. Ако сама не се трудите, то и Господ няма да Ви помогне. Пример за това е Юда. „Голяма сила има молитвата на праведника, когато е подкрепяна“ (Иак. 5:16 – по слав. прев.), т.е. когато молещият се сам с живота си съдейства на молитвата на другите за него.

Всичко, което ми открихте (в изповедта), прощавам и развързвам в името на Отца, и Сина и на Светия Дух.

При нас засега е спокойно. Само дали ще е задълго? Всички едва-едва кретаме и очакваме смъртта.

Господ да Ви помогне в делото на спасението. Принуждавайте себе си по-често да си спомняте за Бога. Та нали когато обичаш някого, мисълта ти не се откъсва никога от него? Чувствайте си и сега, и винаги като митаря и се молете подобно на него вкъщи, в храма и навсякъде, колкото се може по-често.

Да Ви пази Господ! Да Ви вразуми, да Ви благослови и огради от всяко зло!

Правете по-често по един поклон вкъщи, като от цялото си сърце викате: „Боже, бъди милостив към мен, грешната!“.

Желаещият Ви добро Н.
18.II.1963 г., Гжатск

Из книгата За нас е оставено покаянието