Последна промяна:
20.06.2008 18:03

Архив на «Православно слово»

Брой 3, 2001 г.


Съдържание:

Триадицкий епископ Фотий. Най-голямата заповед

* Проповед, произнесена на 7/20.09.1998 г., Нед. 15. сл. Петдесетница.

В литургийното евангелско четиво за Неделя 15. след Петдесетница ние чухме как един книжник, изкушавайки Спасителя, Го запитал: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
Наистина, как човек може да отсъди коя е главната, най-голямата заповед в закона? Как може да прецени човек кое е основното и кое е второстепенното?
Спасителят в отговора си не само назовал коя е най-главната заповед в закона, но и дал ключа към всяка една от заповедите на Закона: Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37­40).
С други думи, сърцевина на всяка една от заповедите на закона е любовта. Съкровеното съчетание на любовта с правдата изпълва с духовен смисъл всяка една от заповедите на закона, всяко едно наистина богоугодно дело. А погледнато външно, делата, угодни на Господа, могат да изглеждат твърде противоречиви. Например св. Теодосий Печерски отишъл в монастир, въпреки че майка му категорично му забранявала. Обратно ­ св. Йоан Златоуст постъпил в монастир, по просба на майка си, едва след нейната кончина. Законът повелява мъж да не напуска жена си. А ето, че преп. Алексий човек Божий непосредствено след сватбата напуснал младата си съпруга и дома на родителите си. Според каноните епископът не бива да изоставя своето паство. Но св. Павлин Нолански напуснал паството си, оставил го задълго, за да се продаде доброволно в робство и по този начин да избави от робска участ една единствена човешка душа. Св. ап. Павел пише до коринтските християни: Не ставайте съблазън ни за юдеи, ни за елини, нито за църквата Божия (1 Кор. 10:32). А преп. Симеон Стълпник така притегнал тялото си с връв, че тя се впила в него, зейнали дълбоки рани, от които се носело нетърпимо зловоние и поради това бил изгонен от монастира. Велики постници в присъствие на други са яли месо, дори и по време на пост, за да избягнат завинаги човешката слава. Едни отиват на смърт, защото не желаят да се отрекат от Христа, а великият Апостол на езичниците пише: Молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът... (Рим. 9:3)
Кой е съдия на тези велики по дух люде освен Господ, Който Единствен вижда техните сърца и Когото те са възлюбили с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си разум? И колко далеч от това духовно разбиране на Божиите заповеди сме ние с нашата законническа дребнавост, с нашето фарисейско мислене, което все привежда примери и цитати, за да оправдаем в крайна сметка с тях самите себе си. Колко далече сме от този дух ние, които възприемаме любовта някак размито, душевно, сантиментално и смятаме, че тя е някакво заобикаляне и отстраняване на закона. В името на криворазбрана любов ние наистина нарушаваме закона и в името на фарисейските ни представи за закона ние наистина умъртвяваме любовта. Уви, това сме ние с нашите безкрайни, наглед духовни, а по същество разкривени и безплодни представи и разговори за духовното.
Ние трябва да изповядваме закона не формално, не лицемерно и не фарисейски, а искрено, съзрявайки в истинна любов към Бога и към ближните. Който изпълнява закона на любовта, който винаги постъпва според закона на любовта, той винаги върви с крайно внимание и духовна бдителност сред стихиите на този свят, като по острието на меч, и може да засвидетелствува заедно с апостола: Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но не се отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни (2 Кор. 4:8­10). Амин.



© Издание на Българската Старостилна Православна Църква
http://bulgarian-orthodox-church.org

При предявени претенции за авторски права върху текстове от библиотеката те ще бъдат изключени от общодостъпния й фонд.
Any claim to authorship infringment could be respected by suspending the unit from the generally accessible area of this library.
Отзиви, съобщения [guestbook]