Последна промяна:
28.08.2007 16:10
„Православно слово“. Архив на брой 4 за 1993 година
ПАСХАЛНО СЛОВО
„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се" (Филип. 4:4)
Възлюблени във Възкръсналия наш Господ и Спасител братя и чеда,
Нека тези апостолски слова сияят в душите и сърцата ви в светоносните дни,
когато Светата Църква всемирно прославя животворящото Възкресение на
нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос. Радостта в Господа е плод на
Божията благодат (Галат.5:22) в сърцата ни; тя коренно се различава от
мимолетните, повърхностни радости на този скоропреходен свят. Тъкмо тази
благодатна богочовешка радост предвъзвестява велегласният пророк Исайя
с думите: „Ще възкръснат мъртвите и ще се надигнат тези, които са в гробовете,
и ще се възрадват живеещите на земята" (Ис.26:19
слав. прев.).
Радостта в Господа е отличителна черта на православната духовност. Истинските
чеда на Светата ни Църква живеят винаги в благословената радостопечал на
своя кръстовъзкресен път към спасението в Христа. Те дълготърпят в скърбите
и очакват с радостна надежда пришествието на Господа: „Дълготърпете и вие,
братя, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило...
ето, Съдията стои пред вратата" (Иак .5:8-9). Скръбта за допусканите
грехове се разтваря непостижимо с покайно-радостния трепет пред Идещия
и неотлъчно пребиваващ с нас Господ (Мат. 28:20) и прелива в смиреномъдрена
тиха радост, която отличава синовете на Царството.
Днес обаче, в " този избран и свят ден, първият ден на седмицата,
цар и господар, празник на празниците и тържество на тържествата"1,
нашата Майка Църква ни призовава сияйно да ликуваме в Господа заради духовното
величие на тоя пресветъл ден, „в което желаят да надникнат и Ангелите" (1
Петр. 1:12). Този свят ден, денят на победното Възкресение, на новата,
свещена, тайнствена Пасха: според Светите Отци „сега е образ на бъдещия
век, а тогава ще бъде онзи осми век, който излъчва незалязваща светлина
и представлява безконечен ден2.
Пасхата, Господнята Пасха е извор на онази пълна радост, която никой не
ще може да отнеме от нас (срв. Иоан 15:11; 16:22).
Да се потрудим, възлюблени, да влезем в тази радост на нашия Господ (срв.
Мат.25:21). Даживеем като „чеда на светлината” (Еф. 5:8) и „синове на възкресението"
(Лука 20:36) та „скръбта ни да се обърне в радост" (Йоан 16:20)
и да се удостоим да пеем и възпяваме непрестанно: „На Него, Който ни възлюби
и уми от нашите грехове чрез Своята кръв и Който ни направи пред Бога,
Своя Отец, царе и свещеници - слава и владичество во веки веков.
Амин." (Откр. 1:5-6).
Христос Воскресе! Вонстину Воскресе!
Пасха Господня 1993 г.
+ Триадицкий Епископ Фотий
2 Св. Никодим Светогорец. Еортодромион, с. 444, тълкуване на ирмоса на 8-ма песен от канона на Пасха
2
Празникът Възкресение Христово или Пасха не влиза в кръга на 12-те главни
църковни празници. „Той е - по думите на св. Григорий Богослов - „Празник
на празниците и тържество на тържествата". Той толкова надвишава всички
тържества - не само човешките и земните, но даже ония, които са посветени
на Христа и се извършват в Негова чест, колкото слънцето превъзхожда звездите"1.
Този най-велик празник на Христовата Църква се издига над всички празници
като най-висша проява на Христовото всемогъщество, като утвърждение на
Вярата и залог за нашето възкресение. „Ако Христос не е възкръснал, казва
св. Ап. Павел, суетна е вярата ви" (I Кор.15:17).
В християнската иконография са известни няколко изображения на Христовото
Възкресение. В най-ранната християнска епоха то е било изобразявано чрез
ветхозаветния праобраз на прор. Иона, изхвърлен от утробата на кита2. Твърде
рано обаче се появява и основаната на евангелското повествование историческа
тема на Христовото Възкресение - появяването на Ангел при гроба Господен
пред свв. жени-мироносици. Според някои данни този иконографски образ е
съществувал още в III век (напр. в храма в Дура Европос, 232 г.)3.
Следващата по време композиция на Христовото Възкресение, това е Слизането
в ада („Сошествiе во адъ"). Най-древното известно досега изображение
от този вид, датиращо от VI век, се намира на една от колоните на кивория
в храма „Св. Марк" във Венеция. Именно тези две композиции са празничните
пасхални икони, почитани от Православната Църква. В традиционната православна
иконопис никога не се изобразява самият момент на Христовото Възкресение.
Противоположно на възкресяването на Лазар, Евангелието и църковното предание
премълчават този момент - не разказват как именно е възкръснал Господ.
Иконите също не показват това 4.
Такова премълчаване съвсем явно разкрива разликата между двете събития.
Докато чудото с възкресяването на Лазар е било достъпно за всички. Христовото
Възкресение - тъкмо обратно - е било непостижимо за човешкото възприятие.
В 6-та песен на Пасхалния канон съвсем определено се прави паралел между
Възкресението на Христа и Неговото Рождество . "Сохранивъ
цела знамения, Христе, воскреслъ еси отъ гроба,
ключи Девы не вредившй въ рождестве Твоемъ, и отверзлъ еси намъ райския
двери". Също както рождението от Дева, Христовото Възкресение
се прославя тук като непостижима тайна, недостъпна за изследванията на
човешкия разум. Не само не е бил отвален камъкът от гроба, но дори и печатите
на него не са били докоснати, когато се е извършило Христовото Възкресение
и Животът е възсиял от още запечатания гроб. Възкръсналият излязъл от гроба
също тъй както по-късно влязъл при Апостолите, когато вратите били заключени.
Той излязъл от гроба без никакви видими признаци, доловими за външния наблюдател.
Непостижимостта на това събитие, а оттук и невъзможността то да бъде изобразено
- това е именно причината да не бъде представян самият момент на Христовото
Възкресение. Затова в православната иконография, както казахме, съществуват
две изображения, съответствуващи на смисъла на това величествено и дивно
събитие, които се допълват взаимно. Едното от тях е условно-символично.
То предава момента, предхождаш Христовото Възкресение по плът т.е. слизането
на Спасителя в ада. Другото предава момента след Възкресението на Христа
- посещението на Гроба Господен от жените-мироносици.
Според учението на Църквата слизането на Спасителя в ада е неразделно свързано
с изкуплението на човешкия род. Тъй като Адам е умрял, то доброволната
жертва на Спасителя, възприел неговата природа, е трябвало да стигне до
онези дълбини, където се е намирал падналият Адам. Ето защо слизането в
ада представлява крайния предел на унижението на Христа и същевременно
началото на Неговата слава. Макар свв. евангелисти да не споменават нищо
за това тайнствено събитие, за него благовести св. Ап. Петър в своето боговдъхновено
слово в деня на Петдесетница, (Деян. 2,14-38), а също така и в III глава
на първото си послание (I Петр.3,19), дето казва: „(Христос), като слезе,
проповядва и на духовете, които бяха в тъмница". Могъщата победа на
Христа над ада, освобождаването на Адама и на всички ветхозаветни праведници
като главна тема в службата на Велика Събота преминават през цялото пасхално
богослужение и са неделима част от прославата на възкръсналия по плът Христос.
Тази тема неизменно се преплита с темата на Възкресението: Снизшель
еси въ преисподняя земли и сокрушилъ еси вереи вечныя, содержащия связанныя,
Христе, и тридневенъ яко отъ кита Иона, воскреслъ еси отъ гроба" 5.
Съгласно с богослужебните текстове иконата „Сошествiе во адъ" разкрива
духовната същност на Христовото Възкресение - пребиваването на Господа
с душата Си в ада, и в същото време последствията от това пребиваване.
В съответствие със смисъла на събитието, действието на иконата протича
сякаш в самите недра на земята, в ада, представен като зееща черна бездна.
В центъра на иконата е изобразен Спасителят, Който рязко се откроява и
по Своето положение, и по колорита на изображението от всичко наоколо.
Авторът на Пасхалния канон преп. Йоан Дамаскин, казва: „Макар Христос да
е умрял като човек и Неговата свята Душа да се е разделила с Пречистото
Му Тяло, Неговото Божество е останало неразделно свързано и с двете - както
с Душата, така и с Тялото" 6. Затова в ада той се явява не като пленник,
а като негов Победител, като Освободител на затворените там, не в образ
на раб, а като Господар на живота. На иконата Той е изобразен в сияещ ореол
символ на слава. Този ореол (наричан мандорла - б.пр.) се предава обикновено
с различни оттенъци на синия цвят. Често от външната страна той е осеян
със звезди, а отвътре - пронизан от лъчи, излизащи от Възкръсналия. Мракът
на ада сякаш се изпълва от светлината на тези Божествени лъчи, от сиянието
на славата на Богочовека, слязъл в неговите дълбини. Това е вече светлината
на настъпващото Възкресение, лъчите и сиянието на наближаващата Пасха.
Спасителят властно е стъпил върху поставените на кръст разбити врати на
ада. На много от иконите отдолу, в черната бездна се вижда повалена отвратителната
фигура на княза на мрака -сатаната. На някои от по-късните икони са изобразени
и множество подробности: сломени са адските сили, с разкъсаните вериги
Ангелите свързват самия сатана, а далеч настрани са отхвръкнали ключовете
и гвоздеите на портите адови. В лявата Си ръка Христос държи свитък - символ
на благовестието на Възкресението дори и в ада, съгласно свидетелството
на св. Ап. Петър. Понякога вместо свитък Той държи кръст. Но това вече
не е позорното оръдие на смъртното наказание, а ярък символ на Неговата
победа над смъртта. Разкъсал със силата на Своето всемогъщество веригите
на ада, Христос с дясната Си ръка извежда от гроба Адама, след когото с
молитвено сложени ръце се изправя и прамайката на човешкия род Ева. Спасителят
освобождава душата на Адама, а заедно с него душите на всички хора, които
с вяра очакват Неговото пришествие. Затова встрани от тази централна сцена
са изобразени две групи ветхозаветни праведници, предвождани от пророците.
Отляво са древните царе Давид и Соломон с корони и царски одежди, след
тях - св. Йоан Предтеча, а отдясно - Мойсей със свещените скрижали в ръце.
Виждайки слезлия в ада Спасител, те веднага Го познават и показват на другите
Този, за Когото са пророчествували, Чието идване са предсказали.
Със Своето слизане в ада, Христос е извършил докрай Своята жертва. Именно
с това, че е слязъл в „преизподнята на земята", Той е направил достъпно
за нас небето. Като освободил древния Адам, а заедно с него и цялото човечество
от робството на този, който въплъщава в себе си греха, мрака и смъртта,
Той е положил началото на нов живот за всички, които са станали едно с
Него, като са образували ново, възродено човечество. Така духовното издигане
на Адам, изобразено на иконата „Сошествiе во адъ", става предобраз
на бъдещото телесно възкресение, начатък на което е Христовото Възкресение.
Затова, макар тази икона да предава същността на събитието, станало на
Велика Събота, макар тя да се поставя за поклонение тъкмо на този ден,
тя се нарича и действително представлява пасхална икона, като образ на
вече настъпващото тържество на светлото Христово Възкресение и като предобраз
на бъдещото възкресение на мъртвите.
„...След като освободил тези, които били свързани от векове, Христос се
е върнал (възкръснал) от мъртвите, отваряйки пред нас пътя към възкресението",
пише св. Йоан Дамаскин7. Това „възвръщане от мъртвите", непостижимата
тайна на Христовото Възкресение, е предадена в иконата на Жените-мироносици
точно така, както и в Евангелието, т.е. изображението показва това което
са видели дошлите на гроба св. жени.
3
Евангелието от Матея, описвайки Христовото Възкресение, ни дава да разберем,
че жените мироносици били свидетелки на земетресението, на слизането на
Ангела, който отвалил камъка от гроба и на ужаса на стражите (Мат. 28.1
-4). Но те, а още по-малко пазещите гроба войници, не са били свидетели
на самото Възкресение. Според Евангелието явилият се Ангел отвалил камъка
от входа на гроба, не за да може възкръсналият Господ да излезе от него,
както е било необходимо при възкресяването на Лазаря, а напротив, за да
покаже, че Него вече Го няма в гроба, според евангелските думи: „Няма Го
тук: Той възкръсна" (Мат.28:6) и да даде възможност на онези, които
търсели „Разпнатия Иисуса" (Мат.28:5) да се уверят, че гробът е пуст,
като видят със собствените си очи „мястото дето е лежал Господ" (Мат.28:6).
И така, Възкресението е било извършено преди слизането на Ангела и преди
да е бил отвален камъка - извършено било нещо недостъпно за човешките очи
и непостижимо. В съответствие с евангелския разказ на иконите се изобразява
пещера, а в нея - празен гроб с лежащи там погребални завивки. Около тях
стои групата на жените-мироносици, а наблизо, върху отваления камък седят
един или два Ангела в бели дрехи, сочещи мястото, където е лежало тялото
на Иисуса. Композицията на тази икона се отличава със своята простота.
Може даже да се каже, че в нея няма нищо необикновено, ако не са крилатите
фигури на Ангелите в белоснежни одежди, които придават на иконата строга
и спокойна тържественост в Известно е, че евангелистите говорят различно
както за броя на жените-мироносици, така и за броя на Ангелите. Затова
в зависимост от евангелското повествование, на което се основава композицията,
техният брой се мени и на иконите. Тези различия обаче съвсем не означават
противоречие. Св. Отци на Църквата, напр. св. Григорий Нисийски и св. Григорий
Палама считат, че жените-мироносици са идвали на гроба няколко пъти и всеки
път тяхното число е било различно. При това според същите Отци, всеки от
евангелистите говори само за едно от тези посещения. В евангелието от Лука
техният брой въобще не е посочен. На това основание в някои изображения
броят на жените достига до 5-6 и дори повече. Все пак най-често техният
брой съответствува на повествованието на свв. евангелисти Матей и Марк
и се изобразяват две жени според първия или три - според втория. Ангелите
също се изобразяват различно: или един съгласно евангелието от Матей и
Марк, или два според евангелието от Лука и Йоан - „единият при главата,
а другият при нозете, дето беше лежало Тялото Иисусово" (Йоан. 20,12)
Изобщо тази пасхална икона, предаваща свидетелството за вече станалото
възкресение възпроизвежда евангелското повествование точно до най-малки
подробности („Симон Петър влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
пък кърпата, която беше на главата Му не стоеше при повивките, а свита
отделно на едно място" (Йоан. 20,6-7). С тази подробност наглед незначителна,
се подчертава цялата непостижимост на станалото събитие. Именно гледайки
погребалните завивки „другият ученик ... видя и повярва" (Йоан. 20,8).
Това, че те са останали в същия вид, в който е било обвито Тялото на Погребания,
а не развързани, било несъмнено доказателство, че това Тяло не е било откраднато
(Мат. 28,13), но по непостижим начин ги е оставило.
Христовото Възкресение станало след изтичането на седмия ден - събота,
те. в началото на първия ден на седмицата. Затова този ден се празнува
от целия християнски свят като начало на новия живот, възсиял от гроба.
Древните християни са наричали този ден не първи, а осми 9 „защото той
е първи поред от следващите дни и осми поред от предхождащите - ден най-велик
от всички дни" 10. Той служи не само за възпоменание на деня, в който
исторически е станало Христовото Възкресение, но като начало и предобраз
на бъдещия вечен живот на обновеното създание - това, което Църквата нарича
осми ден на творението. Защото както първият ден от Сътворението на света
е станал начало на времето, така и денят на славното Христово Възкресение
е начало на извънвременния живот, разкриване на тайната на бъдещия век,
на Царството на Светия Дух, дето Бог е „всичко у всички" (1 Кор.15:28).
1. Св. Григорий Богослов, Слово 45 на Пасху Творения,
т.1, СПб, с.662 (Р.G., 36, col. 624 ВС).
2. Това изображение се среща в римските катакомби от II век насам, напр.
в катакомбите на Прискила и Калист.
3. „Аmerican Journal of Archaeology", vol LI, No 4. 1947. К. Weissmann,
Вуzantine Art апd ship in America. 4. Изображението на Възкръсващия
Христос, макар да има византийски произход, се среща в православната иконопис
само в илюстрациите и то крайно рядко, напр. в илюстрирания от гръцки художници
Хлудов псалтир от IX век (илюстрация към Пс.9:33: „Востани, Господи, Боже
мой, да вознесется рука Твоя..."). В руската иконопис тя се е появила
в края на XVI век под влияние на западното религиозно изкуство, където
е получила широко разпространение от началото на епохата на Възраждането.
Трябва да отбележим обаче, че сходството между илюстрациите на Хлудовия
псалтир и западните изображения е само в идеята, но не и във формата. С
редки изключения изображенията на момента на Възкресението в православната
иконопис са имали много по-скромен характер, отколкото в религиозното изкуство
на Запад. Тук Спасителят се изобразява традиционно, в същите одежди както
и при Слизането в ада. Воините отсъствуват или се изобразяват спящи. Темата
се среща най-често на сложни пасхални икони, състоящи се от цяла серия
изображения, свързани с Христовото Възкресение или пък е поместена на една
и съща икона с изображението на Слизането в ада, но встрани, като допълнителна.
Бел. Ред. Същите мисли изказва и известният
съвременен гръцки иконописец Фотий Контоглу в своята книга „Изложение или описание
на православната иконопис", Атина, 1960, т.1, с.181:
„Иконата „Възкресение Христово", описана от нас, се нарича също така
„Сошествiе во адъ". Тя именно е истинската икона на Възкресението,
която са ни предали древните иконописци съобразно с песнопенията на нашата
Църква. Тя изразява със средствата на живописта същите свещени и богати
със символично значение мисли, които изразява известният и пят от всички
стари и млади, тропар Христосъ воскресе изъ мертвыхъ, смертию смерть
поправъ и сущимъ во гробехъ животъ даровавъ".
Другото изображение на Възкресението, при което Христос е представян като
излизащ от гроба и държащ в ръката Си знаме е вдъхновено от западната иконография
и е напълно лишено от онзи духовно-мистичен смисъл, който се съдържа във
византийското изображение на Възкресението"
5. Ирмос от 6-та песен на Пасхалния канон
6. Изложение Прав. веры, кн. 3, гл. 27 ( Р.G., 94, соl 1097 А).
7. Пак там, кн.З, гл.29 (Р.G., 34, соl 1101 А).
8. По-късно, през XVII век към тази композиция се прибавя, сливайки се
с нея, и друго изображение - явяването на Христа на св. равноап. Мария
Магдалина. Това прибавяне очевидно е свързано с появата на западни изображения
с Възкръсващия Христос. Без да влизат в противоречие с евангелското повествование,
иконописците намират възможност да Го изобразят на икона. По този начин
в една и съща композиция се предават два момента. Жените-мироносици, намиращи
се близо до гроба слушат думите на Ангела, докато в същото време св. Мария
Магдалина, оглеждайки се, вижда Господа, Който се намира в центъра на иконата,
сред невисоки планини. Поради това, че св. Мария Магдалина Го е взела за
обикновен човек, Той не е изобразен в Своята възкресна прослава, а в обикновените
Си одежди, както през дните на Своя земен живот.
9. Тертулиан, За идолопоклонството, гл 14 (Р.L., I, соl. 682-683).
10. Св Григорий Богослов, Слово 44, на Неделю новую, на весну и на
память мученика Маманта Творения, СПб, с.657 (Р.G., 36, соl. 612 с).
4
© Списание „Православно слово“, 1993— . Постоянен адрес в интернет: http://bulgarian-orthodox-church.org/ps/