Слово на Ангеловден

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“, 21 ноември (8 ноември ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи в Господа братя и сестри!

Ангелите са създадени от Бога безплътни разумни същества.

Наричани са безплътни условно. Те са безплътни в сравнение с хората и материалния свят, който познаваме сетивно. Но според Преданието на Църквата те притежават тела от тънко вещество, което ние не можем да видим и усетим. Ангелите са подвластни на категориите време и пространство, за разлика от Бога, Който е безплътен по същество и е вездесъщ – обхваща всичко.

Според Преданието на светата Църква първият по слава ангел – Денница – се е възгордял, отпаднал е от Божията любов и е увлякъл в падението си голямо множество безплътни ангели, превърнали се в демони. А светият архистратиг Михаил е призовал неподдалите се на демонската гордост безплътни сили да застанат твърдо на страната на Бога. Ангелите и демоните са направили своя свободен избор на вярност към Бога или, обратно, на противене срещу Него и този техен избор е окончателен. Поради природата си Безплътните сили не са в състояние, каквото е нашето след грехопадението, но ангелите пребъдват в съвършена любов към Бога и към нас, човеците, които сме сътворени по Божи образ, а демоните – в ужасна омраза.

Ангелите са създадени, за да служат непрестанно на Бога. Те предстоят пред Божието лице, служат Му чрез непрестанно славословие и хвала, чрез съучастие в изпълнението на Божия промисъл за света и за човека. Ангелите, според свети Дионисий Ареопагит, се намират в строга йерархия под предводителството на светия архистратиг Михаил. Те подкрепят всеки човек в стремежа му да живее според Божиите наредби, да проявява вярност към Бога и пазят хората от действията на демоните – падналите ангели, които се стремят да отклонят човеците от Бога и да ги насочат към грях.

Ангелите са светлина за човеците, но освен че ги имаме като наши закрилници, ние сме призвани да следваме според мярата си примера на огнената им любов към Бога, на непрестанното им предстоене пред Божието лице, към вярност и послушание на Божията воля.

Как можем да го правим? Ангелите са духове и техният живот е духовен. Съответно и ние трябва да водим интензивен духовен живот. Бог в Свещеното Писание, отците на Църквата в многобройните си творения са ни преподали учението за духовния живот. Но за да следваме учението на Църквата за духовния живот, ние на първо място трябва да познаваме Божието слово, особено св. Евангелие, да придобием вкус към словото на църковните отци, в което тупти пулсът на Свещеното Предание.

Ангелите са безплътни. Съответно и ние чрез посилно въздържание, във всички значения на това понятие, следва да надделяваме над телесните влечения и от роби на плътта да се превръщаме в нейни господари.

Ангелите непрестанно предстоят пред Божието лице. Техният ум, техният взор, тяхното внимание са насочени към Бога и Неговите повели. Но и ние не сме лишени от тази възможност. Ние също можем да имаме нашия взор, нашия ум и нашето внимание насочени към Бога чрез внимателната и честа молитва. От посветилите се на монашески живот се очаква да придобият непрестанна молитва. Разбира се, за живеещите в света това е много по-трудно, понеже животът в света е изпълнен с многогрижие, със суета, с търсеж на развлечения, на все повече и повече впечатления. За живеещите в света молитвеният труд е много по-тежък. Но въпреки това мъжествени и решителни миряни нерядко смогват сред изпитанията и хаоса в света да имат интензивен молитвен живот и дори да достигнат до вътрешно безмълвие. Човек може да прекъсва вътрешната си молитва и въпреки това да пребъдва в молитвено настроение, да помни за Бога и да върши делничния си труд за слава Божия.

Какво ни пречи да помним за Бога и да Му се молим? Пречи ни дръзката прилепчивост към нерядко нецеломъдрените и нескромни сетивни възприятия, пречат ни вредни душевни преживявания, които ни се предлагат по различни начини. Те отвличат вниманието ни от Бога, изсушават желанието ни за връзка с Него в молитва, тровят душата ни чрез подхранването и действието на страстите. Няма как човек да е потопен във водовъртежа на сетивни възприятия и душевни преживявания и да остане незасегнат от въздействието на своите греховни склонности и страсти, които се крият и често внезапно се проявяват в динамиката на този водовъртеж.

Към кое скланя сърцето ни в миговете, в които оставаме сами със себе си? Към пира на суетата или към безмълвното единение с Бога? Към танца на слугите на прелъстителя или към служението на светоносните ангели? Вечната ни участ ще се определи от разположението на сърцето ни.

Днес сме се събрали да прославим богослужебно Небесните безплътни сили – нашите благодетели и закрилници. Но когато излезем от храма, ние можем да продължим прославата им със самия си живот. Как да го правим? Като се отвръщаме от примамките на изкусителя, като призоваваме светите ангели на помощ, като храним сърцето и душата си с внимателна и честа молитва, като вършим онова, на което ни учи светото Евангелие, което ни внушава съвестта ни.

Постъпваме ли така, станем ли приятели на светите ангели, те ще ни доведат до вратите на небесното царство на Пресветата Троица, Отец и Син, и Дух Свети, на Която подобава слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим