Слово за празника на Пресвета Богородица „Радост на всички скърбящи“

Произнесено във велиградския храм, посветен на иконата на Пресвета Богородица „Радост на всички скърбящи“, 5 август (23 юли ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи в Господа братя и сестри!

На днешния празник, установен в чест на иконата на Пресвета Богородица „Радост на всички скърбящи“, почетохме молитвено Пречистата Божия Майка, прославихме я за обилните милости, които се изливат върху християнския род по нейните майчини молитви.

Милостта, милосърдието, състраданието, грижата, саможертвата са прояви на любовта. Светият тайновидец апостол Йоан Богослов казва, че „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8). Заради любовта към човешкия род Второто Лице на Пресвета Троица се въплъщава и приема човешко естество, за да понесе върху Себе Си немощите на човешкия род, да заличи проклятието на греха, да го избави от самия грях, от смъртта и от дявола, и да му дари вечно спасение. А Пресвета Богородица, в чието пречисто тяло се въплъщава Бог Слово, която е вместилище на благодатта, е придобила съвършенство, непостижимо не само за човешката природа, но и за светите безплътни сили, и е станала най-ярък отблясък на Божията любов и преизобилен извор на милост. Както знаем, венецът на всички духовни съвършенства е любовта. Любовта е съзерцателна, но любовта е и деятелна.

Днес почитаме Божията Майка като радост на всички скърбящи, които най-много се нуждаят от любов. Какъв е източникът на скръбта? Скръбта, като общо название на преживяванията на беда и нещастие, влиза в света заедно с грехопадението. Като неотменима част от битието на човека, скръбта е следствие от нарушаването на богоустановения ред, от увредата, причинена от греха и от неговите отровни плодове – болестта и смъртта.

Облекчението на скръбта, избавянето от безизходица, изцелението на болестите, обновяването на духа са плодове на Божието милосърдие, дарявани чрез Божията благодат и със застъпничеството на Божията Майка, на светите ангели и на светците.

Но човек с материалистичен светоглед може да възрази: медицината лекува телесни и душевни страдания, т.е. избавя от скръб, подлагайки организма на химическо и физическо въздействие. Например, когато в организма на човек не достига даден химичен елемент, това води до дисбаланс и поражда физическа или психическа болест. Ние внасяме този елемент в организма и той оздравява. Или човек бива заразен от патогенен микроорганизъм, ние чрез химическо съединение ограничаваме действието на този патоген, имунната система успешно се справя със заразата и ето – човек оздравява и страданието се прекратява. Лечението се постига с продукти на фармацията по силата на природните закони, които благодарение на науката са ни добре известни и чрез тях ние ефективно принасяме облекчение най-вече от телесни страдания, от някои психични проблеми и така даваме на хората изцеление и радост. Къде се вижда тук ролята на Божия благодат или на молитвите? Да се обяснява всичко в този свят със свръхестествено действие, е невежество и суеверие.

Според учението на светите отци за благодатта, тварният свят съществува и пребъдва чрез действието на Божията благодат. Дело на тази благодат са и както дълбинните смисли, вложени в основата на творението, така и проявите, които наричаме закони на природата. Т.е., когато учените – материалисти или не – изучават природните науки, те изучават вложеното от Твореца в творението. Следователно благотворното въздействие върху човешкото същество на тварно средство е резултатно, както показва научната теория и практика, но неговото действие се корени в разумността, целесъобразността, целеустремеността, вложени от Бога в сътворения от Него свят.

Следователно Бог лекува чрез ръцете на хората с тварни средства, приготвени от хората. Разбира се, Бог е силен да извърши действие и по чудесен начин, без да използва каквито и да е тварни средства. И Божиите чудеса в живота на Църквата са добре известни на всеки християнин. Бог излива любовта Си според Своя свят Промисъл и тази любов е изцеляваща и животворяща както за нашия дух, така и за нашите душа и тяло. Изцелението на духа от греха и страстите е залог за единение с Бога. А изцелението на тялото и душата от болести, което ни носи утешение и радост, е знак, пътепоказател към това същинско и цялостно изцеление в Христос, към което всички ние сме призовани.

Ние откликваме на това призвание, когато умът, сърцето и волята ни се обединяват в усърдието да заживеем според вярата си отново и отново да обновяваме живота си в нея чрез покаяние, стремеж да придобиваме светоевангелските добродетели и молитвено да предстоим пред Господа в дух на целебните за нас простота, искреност, смирение, добродушие. Така ще се доближим и до прага на любовта, на същинската любов към Бога и ближните, от която извират милосърдие, благост, състрадание, дълготърпение, себеотрицание, саможертва – тези истински, святи, прекрасни прояви на Христовата любов, чрез която можем да станем източник на радост за угнетени, страдащи, скърбящи.

Така ние може да станем малки Божии съработници, да станем свои на Божията Майка и на всички светии. По техните молитви да ни удостои Бог с Небесното Царство на Пресветата Троица, Отец, Син и Дух Свети, на Която подобава слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим