Слово за Петровден

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“, 12 юли (29 юни ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес прославяме светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Прославяме двамата апостоли, които най-много са се потрудили за Христовата Църква, претърпели са страдания и мъченически подвиг и са придобили за Христа безчислено множество души.

Казахме, че двамата първовърховни апостоли най-много са се потрудили в апостолското си служение, но какво разбираме под апостолски труд?

Апостолският труд е труд на вярата, труд на надеждата, труд на любовта. Труд на изпитания, скърби, опасности, страдания, причинени както от явните противници на проповедта – юдеи и езичници, така и от двоедушните християни, които апостол Павел нарича „лъжебратя“. Труд, принесен на Господа, Който Единствен може да прослави техния подвиг и да им въздаде за всецялата им посветеност на Него Самия, на спасителното Му дело.

Наричаме подвига им труд на вярата, понеже апостолската проповед благовести вярата в Иисуса Христа като въплътено второ Лице на Пресветата Троица, като Бог и Човек, като Изкупител на човешкия род и Спасител на всички, приели словото Му в сърцата си и търсещи лицето Му – според думите на Псалмопевеца. Подвигът на благовестието има за своя основа камъка на вярата. Тъкмо тя прави апостолите непоколебими срещу силата на ада, който се бори да заглуши и потъпче словото на истината, словото за спасението в Иисуса Христа. Силата на вярата ражда постоянство, твърдост, а обетованията на вярата дават издръжливост в понасянето на всичко, понеже вярата се доказва с неразделната връзка между думи, дела и цялостен живот в Христа.

Наричаме подвига на светите апостоли труд на любовта. Любовта към Бога освещава любовта към ближните и те взаимно се допълват. Любовта към ближните е отражение на Божията любов към нас и отговор на сърцето спрямо тази любов. Апостолската любов е отговорност и всеотдайна грижа за спасението на душите, дълбоко съчувствие към изранените от греха; апостолската любов е пътеводна светлина на тънещите в заблуда, тя е светла отрада, утеха и възродена надежда. Любовта е единство с Бога и с ближните в Бога, сила, която съзижда Църквата.

Любовта е саможертва. За саможертвата на свети апостол Павел чухме в днешното апостолско четиво. Чухме за гоненията от противниците на апостолската проповед, чухме за страданията от немощ на плътта, чухме за страданията, причинени от лъжебратя. И всичко това апостолът претърпява, за да донесе словото на Евангелието до всеки, който отвори сърцето си на кроткия му зов. Но апостолското дело не свършва с благовестието. Родените във вярата трябва да бъдат отгледани до люде съвършени с търпение, грижа, снизхождение, строгост и любов по думите на самия апостол Павел в посланието му до християните в град Коринт. „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина“ (1 Кор. 13:4-6). Тези думи на Апостола звучат като завет към епископите и презвитерите, които продължават делото на апостолската проповед, звучат като завет към всички християни, които са призвани да благовестят за Христос с примера на живота си.

Вярата в Бога, пълното доверие и всеотдайната вярност към Него ведно с Христовата любов към ближните се проникват от надеждата, която заедно с тях ражда велико търпение. Надеждата, устремена към живота в бъдещия век, дава смисъл на трудовете и подвизите на живота в този век и го изпълва със съдържание. В същото време надеждата за бъдещото въздаяние изпразва от съдържание славата на този свят, лишава от привлекателност примамките на света, прогонва страха от заплахите на света и прави жалка тираничната му власт.

Подвизите на трите святи добродетели – вярата, надеждата и любовта, Христовите апостоли въплъщават с усърден труд, принасят като благоприятна жертва за слава на Троичния Бог. А Бог приема с ответна любов това приношение и обдарява свръх мяра със Своята щедрост и човеколюбие. Заради верността на малцина, Бог благославя целия свят, умножава и утвърждава Църквата заради твърдостта на вярата им.

Днес прославяме първовърховните апостоли Петър и Павел с хвалебни песни. Славим онези, които надградиха с огромен брой живи камъни основата на Църквата, която е Сам Христос и в която Той ни зове да се спасяваме. Освен със славословия нека изразим любовта си към тях и с дела, като послужим на Църквата всеки според дадените му от Бога таланти. Принесем ли на Бога своите таланти, Бог ще ги умножи според усърдието ни – двойно, петорно или десеторно. Задържим ли ги свидливо за себе си – в крайна сметка ще останем и без това, което смятаме, че притежаваме.

Да укрепят светите първовърховни апостоли Петър и Павел и нашата малка Църква. Да я опазят от външни бури и вътрешни сътресения, за да можем да градим вътрешния си духовен живот, да се трудим за спасение с надежда и копнеж за Небесното Царство, в което и ние да прославяме Триединия Бог – Отец, Син и Светия Дух сега и винаги, и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим