Слово след панихидата от кончината на Негово Преосвещенство Виктор, еп. Никополски

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 10 май (27 април ст. ст.) 2023 г.

Христос Воскресе!

Скъпи в Господа братя и сестри!

Събрали сме се да отбележим втората годишнина от отшествието на Негово Преосвещенство Никополския епископ Виктор при Господа и да се помолим за упокоението на душата му. Това е повод за тъга, вяра, надежда и равносметка.

Тъга за всички нас, за които утешението и подкрепата от личното общуване с владика Виктор секна по човешки неочаквано и безвъзвратно. Тъга от кончината му за всички, които черпеха от пастирските му трудове подкрепа в немощта на вярата си, черпеха опора за светогледа си, решимост за духовен живот. Тъга за всички, които в негово лице имаха разсъдителен съветник, тъга на всички ни, които познавахме неуморния труженик, кроткия, но принципен и твърд в убежденията си архиерей.

Епископ Виктор бе истински Христов служител, забележителен духовник на нашето време, един от просветителите на нашето поколение, който за малко време послужи много. Защо Бог го взе от нас в разцвета на силите му, в зрелостта на опита и мъдростта му, в зенита на мисионерското му служение, остава за нас тайна. Онова, което знаем, е, че Божият промисъл върши всичко за полза и за спасение на всички, които Го търсят с искрено сърце.

Всички ние обичахме епископ Виктор с топла любов като събрат християнин, като отец, като епископ. И тази любов ни дава основание да вярваме, че онзи, който е предизвиквал у нас това чувство, го е правил със силата на действащата в него Божия благодат. Това ни дава дръзновение с вяра и надежда да се молим Бог да го приеме и всели в селенията на Своите верни служители.

Да, ние нямаме повече възможност да общуваме лично с Негово Преосвещенство. Но всички ние имаме неговото наследие. Имаме неговите проповеди, имаме беседите му, имаме неговите изключително ценни богословски и църковно-исторически трудове. Епископ Виктор ни е дал много, но колко от това наистина сме усвоили? А за да го усвояваме е полезно да изучаваме наследието му. Полезно е да се поучаваме от проницателността на светогледа му. Полезно е да се приобщаваме към духовния опит на вярващата му душа, очистена и просветена с искрен и прилежен духовен живот. Ако го правим, ние ще изразим любовта и благодарността си към него за всичко, което той извърши за нас с помощта на Божията благодат. Така ще привлечем към себе си, вярвам, и неговите молитви и благословение.

Ще завърша с думите на свети апостол Павел от посланието му до повярвалите в Христа от средата на евреите: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). Амин!

† Созополски епископ Серафим