Слово на Гергьовден

Произнесено в Стамболийския храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ на 6 май (23 април ст. ст.) 2023 г.

Христос Воскресе!

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес се прекланяме и прославяме светия славен великомъченик и победоносец Георги.

Обичайно под определението „великомъченик“ в славянския свят се разбира мъченик, който е претърпял извънредно големи страдания. В случая с великомъченик Георги това е съвсем вярно. Неговите страдания са по човешки непоносими, а злобата на мъчителя, която го осъжда на тези страдания, е смайваща за здравия човешки разум. Но освен че е велик в страдалчеството, свети Георги е велик в значението на своето свидетелство за Христа, велик е в славата и победата си.

Какво са славата и победата за нас, християните?

Ние сме призвани да виждаме света с поглед, различен от погледа на непознаващите Христа. Призвани сме да го виждаме с очите на вярата. А те са насочени отвъд света, към неговия Създател, Който държи съществуването му в ръката Си, към Промислителя, Който го води от битие към благобитие, към Съдията, Който в края на времената ще раздели правда от неправда, ще го пресътвори в ново небе и нова земя, а на всеки човек ще въздаде според делата му. В ближния си и в себе си ние сме призвани да виждаме Божиите образ и подобие, дори през болестта на греха. С взора на вярата получаваме духовно знание за небесните ангели, верни на Бога, и за поразените в злобата си демони. Запознаваме се с опита на свети подвижници, които усещат и виждат как те противостоят едни срещу други върху арената на нашето сърце.

Представите за слава и победа са едни за света и съвсем други за нас, християните. За света славата е наслада от признатото и хвалено наше превъзходство над околните. За света победата е постигнато надмощие над ближния, понякога свързано с неговото унижение. Но тези слава и победа, които дава светът, са лъжливи, понеже съзнанието за превъзходство е измама на гордостта, внушена от бащата на лъжата, възмечтал в древност да бъде равен по слава и чест с Бога. Славата и победата, извиращи от суета и гордост, са измамни, понеже приобщават възгорделите се към безславието и поражението на падналите духове.

А каква е нашата борба, която ни води към слава и победа? Борбата на християнина е борба „с поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). В тази борба, с Божията помощ, ние воюваме с внушаваните от тях неверие, гордост, завист, злоба, похот. В тази борба наши помощници са пречистата Божия Майка, славните небесни безплътни сили, победното войнство на светците, и на първо място – благодатта на Самия Бог. В нашето желание да бъдем верни на Спасителя, в нашия стремеж към покаяние за неверността ни, в безсилното ни, но искрено усилие да бъдем Христови е нашата победа и нашата слава, които ни се даряват от нашия любещ Небесен Отец.

Свети Георги е победил с вярата си невидимите врагове. Свети Георги продължава непрестанно да ги побеждава и след земната си кончина, като помага на всички, които прибягват с вяра в молитвеното му застъпничество, в благодатната му помощ. Затова го наричаме победоносец и чудотворец.

Нека в нашите усилия да се борим за вярност към Христа да взимаме пример от мъжеството и решителността на св. Георги. Тази борба започва с малкото, в ежедневието ни, при всеки случай, когато отхвърляме внушения на врага, когато противостоим на една или друга своя склонност към грях, особено когато се обръщаме към Бога в молитва, когато не пропускаме да проявим милосърдие и любов. Великите победи на бранното поле се печелят от тези, които прилежно и неотстъпно са се учили да воюват. Така и в духовния живот. Нашите малки ежедневни усилия ще ни научат да сме верни и в деня, в който Бог допусне да ни сполети по-тежко изпитание. А засвидетелствалите вярата си в Христа във време на изпитание са подобни на мъчениците. Те са е свои и на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги, който да бди над нас, да ни вразумява, да ни укрепява и се бори заедно с нас на попрището на духовния живот в името на Триединия Бог, Отец и Син и Дух Свети, на Когото подобава слава, чест и поклонение, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим