Слово на Томина неделя

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 23 април (10 април ст. ст.) 2023 г.

Христос Воскресе!

Скъпи в Господа братя и сестри!

В светите дни на изминалите седмици Бог ни удостои заедно със светите апостоли да станем свидетели на кръстовъзкресния път на Неговото въплътено Второ Лице. Удостои ни да видим Неговото неправедно осъждане, страданията и погребението Му, а с възкресението Му от мъртвите да оживим вярата си, че Иисус от Назарет е Богочовекът Христос, Спасителят на света.

Днешното литургийно евангелско четиво повествува за срещата на свети апостол Тома с възкръсналия негов Учител. Той не бил заедно с останалите апостоли преди осем дни, когато възкръсналият Христос им се явил. Тома не приел свидетелството им, настоявал, че ще повярва само ако по сетивен път се убеди във възкресението Му.

Но какво е вяра? По думите на свети апостол Павел в посланието му до евреите, „Вяра е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда“ (Евр. 11:1).

Свети Йоан Златоуст пояснява: „Вярата е съзерцание на неявното и води до също толкова пълно убеждение в невидимото, каквото имаме във видимото… Предметите на надеждата изглеждат несъществуващи, но вярата им придава битие“.

Какъв е източникът на нашата вяра?

Откровението на живия Бог, апостолската проповед, учението на Христовата Църква, които ние приемаме с вяра. А съвършената вяра е дар на Божията благодат.

Свети Кирил Йерусалимски учи: „Вярата е една, но се разделя на два рода. Към първия род принадлежи научаващата вяра, когато душата се съгласява с нещо, и тази вяра е полезна за душата. Другият род вяра е този, който се дава по Христовата благодат“.

Да обърнем внимание на първия род вяра, която свети Кирил Йерусалимски нарича „научаваща“. Тя се изразява в съгласието ни с Христовото благовестие във вярата ни, че то е истина. За съжаление, ние слабо познаваме вярата си. Бегло познаваме Свещеното Писание, повърхностно знаем за догматическите истини, малко се интересуваме от аскетическия опит, от живота на Църквата през вековете, не познаваме богослужението. Усвояването на вярата предполага целенасочени усилия за ограмотяване във вярата, за образоване във вярата – всеки според силите и способностите си. Познаването на вярата освещава нашия ум, изгражда християнския ни светоглед, учи ни на царския път, предпазва ни от нездрави влияния отляво и отдясно, приобщава ни по-пълно към учението и живота на Църквата.

Не можем да растем във вярата, без да израстваме в добродетелите. Целомъдрието – и като състояние на цялостност и изцеленост на разума, и като чистота и свобода от страстите и похотите – прави целомъдрените християни особено проницателни за истините на вярата. Към тях, както и към всички, които се борят да очистят сърцето си от страсти, могат да се отнесат Господните слова: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат 5:8).

Нашият живот като християни е основан на вярата. Би следвало именно живата вяра да определя нашия светоглед, да мотивира нашите дела, да пречиства, да освещава нашите мисли и желания. Когато човек е верен на Христа, той придобива Божията благодат, става цялостен и последователен във вярата.

Но от друга страна, ако ние с нашите страсти и похоти прогонваме благодатта, заедно с нея прогонваме и вярата, която губи сила, губи сърцевината си на богопросветеност на ума и сърцето и може да стане нетрайна, неизбистрена нагласа и в този си вид да се смеси с идеологически постановки, които по същество не са съвместими с нея.

Свидетели сме как в името на вярата се проповядват и вършат дела, противни на нея. Оправдава се насилие, насажда се омраза, изричат се лъжи или пък обратно – в името на християнската любов се оправдава греховна всепозволеност.

Какво да правим ние в нашия ежедневен духовен живот, за да се лекуваме от маловерието си и укрепваме вярата си? Нека се постараем да просвещаваме ума си с истините на вярата, да се интересуваме повече от тях, да не се оставяме да бъдем погълнати от вълните на житейското море. Да се учим на духовен живот. Да пристъпваме по често към тайнството Изповед, да се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови, които вливат в нас струите на вечния живот. Да се стремим по-пълно да живеем според вярата си. В мигове на изнемога, на маловерие или пристъпи на неверие да викаме заедно с евангелския баща на изцеленото момче: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“ (Марк 9:24). Да въплъщаваме вярата в живота си и с живота си, а не само с уста, да изповядваме заедно със свети апостол Тома „Господ мой и Бог мой“, та след края на земните си дни да видим онова, към което ни е водила вярата ни: Небесното Царство на Пресветата Троица, на Която подобава слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим