Слово на Светли петък

Произнесено на 21 април (8 април ст. ст.) 2023 г. в едноименния храм в гр. Сандански.

Христос Воскресе!

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес, в края на Светлата седмица, отбелязваме празника Живоносен Източник на Пресвета Богородица. В светоносния ден на Господнята Пасха прославихме животворното Христово възкресение, от което изгря спасението на човешкия род, а днес прославяме Майката на въплътеното Второ Лице на Пресвета Троица, най-святото от всички сътворени разумни същества, прославяме тази, която постигна в неизречена пълнота предназначението на всеки един човек – да стане вместилище на Божията благодат; прославяме застъпницата, закрилницата на всеки един от нас в нашия път по Бога от раждането до смъртта.

Какъв е пътят ни по Бога, по който ни води Пресвета Богородица? Това е пътят на покаянието, на смирението, на целомъдрието, на духовния подвиг, на очистването на душата и тялото, на милосърдието, на саможертвата, на любовта, на просвещението на ума и сърцето, на единението с Бога.

Този път е свят, благодатен, спасителен, но той е и тесен, трънлив, стръмен, изпълнен с изпитания. Най-общото значение на думата „изпитание“ е трудност, за чието преодоляване е потребна издръжливост, Обикновено ние свързваме значението на тази дума с мъка, страдание, нещастие, така че сякаш остава встрани нейното възприемане като „изпит“, „изпробване“, които Бог допуска, за да укрепнем в решимостта си да вървим по пътя към Него. Когато Бог допуска изпитание, Той определя мярката, предела му и дава и сили за неговото понасяне.

Едно от тежките изпитания, които ни сполетяват, са телесните болести. Вярно е, че понякога губим здравето в резултат от вредни привички. В тези случаи трябва дълбоко да се каем, че рушим даденото ни от Бога здраве, и да полагаме всички усилия да се избавим от тези привички. В повечето случаи телесните страдания ни помагат духовно да се отрезвим, да дойдем на себе си, да потърсим помощ от Бога, от Неговата пресвята Майка, от светците. Да се замислим за духовния си живот, за вечния живот и с оглед на него да осмислим чрез Евангелието живота си в потока на времето, да преценим дали не сме се отклонили от тесния, от спасителния път. Божията Майка, както четем в службата на нейния Живоносен источник, е бърза помощничка и със своите молитви дава скорошно изцеление на тези, които с вяра и упование прибягват към нея.

Божията Майка е надземен образец на милосърдието, на грижата, на служението на човешкия род. Ние, които я призоваваме, които се надяваме на нея, които я обичаме, е естествено да проявяваме тази любов не само като четем акатисти и се покланяме на нейните икони, а като подражаваме дейно на нейното служение и грижа към болните и страдащите хора. Дали наистина го правим? Търпеливи ли сме към болните, полагаме ли усилия, даваме ли усърдно от своето, за да облекчим страданията на ближните си, подкрепяме ли с добра дума, молим ли се за тях, отнасяме ли се към тях с милосърдно търпение, когато в немощта си стават недоволни, капризни, сприхави? Всяко усилие в тази посока ще ни учи как да служим по светоевангелски на своя ближен, а чрез това да служим и на Бога. Грижите за болни, страдащи, немощни, нуждаещи се в името Христово ни помагат да очистваме сърцата си, да скършваме гордостта си, да се учим на любов според повелята на Спасителя и по примера на пресветата Му Майка. Така ще придобиваме и мирен дух, който ще дава мир и на хората около нас. Така ще вървим по верния път, по Христовия път.

По молитвите на нашата преблагословена Владичица Богородица, да ни укрепи Бог да се учим да виждаме ближния с обновен поглед, да се учим да се грижим за него, да му служим и така в смирение, търпение, взаимна отстъпчивост, обич да разтваряме все повече сърцата си за благодатта на Пресветия Дух, та да се приобщим към славата на Възкресението и в този, и в бъдещия век. Амин!

† Созополски епископ Серафим